Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 21.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 5097/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 37, ал. 1 от Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "М.НА З.С." от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.
Ищецът Е. ЕООД твърди, че по силата на сключен с ответника Д.Ф. З. договор от 13.09.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „М.НА З.С.“ получил междинно плащане, изпълнил точно договорената инвестиция и представил искане за окончателно плащане. Ответникът счел обаче, че е налице неизпълнение на договора, даващо основание за неговото разваляне в цялост – тъй като придобиването на активите, предмет на финансираната инвестиция, е извършено след крайния срок на проекта. Ето защо със Заповед № 03-РД/658/27.02.2013 г. отказал окончателно плащане, както и поискал възстановяване на вече отпуснатата авансова помощ. Тъй като ищецът – поради оспорване на основанията за разваляне - не възстановил доброволно получената помощ, ответникът усвоил дадената по договора банкова гаранция. В обобщение ищецът поддържа, че е изпълнил договора точно в качествено и времево отношение, поради което му се дължи плащане. Ето защо претендира заплащане на сумата от 405 815,20 лв., представляваща сбор от стойността на дължимото авансово плащане от 367 472 лв. и стойността на окончателното плащане съгласно заявка 11.10.2012 г. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Д.Ф. З. оспорва иска при твърдението, че договорът не е изпълнен точно във времево отношение, тъй като не е спазен крайният срок за изпълнение на финансирания проект. Поддържа, че инвестицията следва да се счита извършена при придобиване на вещите, а това в случая било сторено едва с тяхното предаване предвид родово определения им в договора за продажба характер. За две от вещите твърди, че основание за отказ за плащане е наличието на несъответствие в индивидуализиращите номера на вещите в различните представени документи /за плуг обръщателен навесен/ както и видимото употребено състояние на техниката /за трактор FENDT 209/. Поради изложеното счита, че е било налице основание за усвояване на банковата гаранция, както и за отказ от извършване на заявеното окончателно плащане. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е, 1/. че между тях е сключен Договор № 12/121/01171/13.09.2010 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „М.НА З.С.“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г.; 2/ че договорът е сключен на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по горепосочената мярка и 3/ има за предмет извършване на инвестиция по одобрен проект, а именно – закупуване на земеделска техника, описана в Приложение 1 към договора; 4/ че на 05.07.2008 г. между ищеца като купувач и Агратех ЕООД като продавач е сключен договор за продажба на земеделско оборудване, описано в Приложение № 1 към договора, сред което и процесната техника; че процесната сума от 405 815,20 лв. представлява уговореният процент за финансиране от общата стойност на направените по проекта разходи в размер на 1 014 538 лв.; 5/ че разходите са направени след датата на заявлението за подпомагане съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 8; 6/ че ответникът е извършил авансово плащане в размер на 367 472 лв., което впоследствие е било възстановено на платеца чрез усвояване на банкова гаранция.
Спорни между страните са следните въпроси: 1/ дали проектът е изпълнен в рамките на уговорения срок – до 13.09.2012 г. и ако не – 2/ дали това неизпълнение съставлява основание за разваляне на договора. Ако се възприеме, че процесните отношения са административно-правни, но се разглеждат по гражданско-процесуален ред /в какъвто смисъл е определението на ВКС, постановено в рамките на инстанционния контрол по настоящото дело/, въведените с отговора на исковата молба и след издаване на заповедта за отказ основания за разваляне, свързани с други технически несъответствия, не следва да се разглеждат. Ако обаче към процесните отношения освен гражданскоправния процесуален ред следва да се приложи и материалната гражданскоправна уредба на договора, неговото неизпълнение и последици, то следва да се разгледа и заявеното в отговора твърдение за допълнително /качествено/ неизпълнение по отношение на част от техниката /изявлението за разваляне на гражданско-правния договор може да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК/. За пълнота съдът ще разгледа и втората хипотеза.
Безвъзмездно финансираният проект е свързан с подобряване на наличните производствени активи на бенефициера чрез закупуване оборудване, машини и съоръжения. Следователно елемент от изпълнението на проекта е придобиването на собствеността върху земеделската техника. Когато същата се придобива чрез договор за продажба, тя – при липса на изрична уговорка – преминава върху купувача от момента на постигане на съгласие при индивидуално определените вещи или от момента на извършване на концентрацията чрез предаване или друг начин при родово определените вещи. Следователно ако всеки от тези моменти е настъпил преди крайния срок за изпълнение на проекта, то изпълнението на договора ще се яви точно във времево отношение.
От Удостоверение изх. № 13-173-00/26.11.2015 г. на Контролно-техническата инспекция /л. 69, т. ІІІ/ се установява, че десет от машините, предмет на процесната инвестиция, са регистрирани от ищеца със заявления за първоначална регистрация, подадени преди изтичане на крайния срок на проекта /т.е. преди 13.09.2012 г./. За част от техниката е извършена пререгистрация след тази дата, но това е ирелевантно при преценка на момента, към който регистрираната вещ е била индивидуално определена /това е моментът на първоначалната регистрация/. Доколкото към момента на регистрацията вещите са индивидуализирани по начин, годен да ги отличи от всяка друга от рода, то към този момент /най-късно/ собствеността е преминала у купувача.
За две от вещите е посочена дата на първоначална регистрация 03.10.2012 г., т.е. след крайния срок. Налице са обаче данни за по-ранно настъпване на концентрацията – видно от описаните в заключението на ССчЕ приемо-предавателни протоколи, в които вещите са описани със сериен номер, както и видно от завеждането им в инвентарната книга към 09.11.2012 г., преди изтичане на крайния срок на договора вещите са били индивидуализирани достатъчно за настъпване на вещно-транслативния ефект. Съдържанието на тези документи, обсъдени от ССчЕ, кореспондира и със събраните свидетелски показания, съгласно които машините са „дошли като инвентар“ в периода юли 2008 г. – септември 2012 г.
Ето защо не е налице соченото в заповедта за отказ основание, свързано с неспазване на срока за изпълнение на проекта. Следва да се отбележи обаче, че при прилагане на правилата за разваляне на договора /на каквото се позовава ответникът/, отново не би бил обоснован извод за възникнало потестативно право на разваляне – тъй като съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне не се допуска, ако неизпълнението е незначително. В случая – ако се приеме за дата на предаване на всички вещи сочената в протокола дата 28.09.2012 г. /достоверността на която се опровергава от анализа на останалите събрани доказателства/, то при краен срок за изпълнение 13.09.2012 г. закъснението не се явява съществено.
Дори да се приеме, че към процесните отношения се прилагат единствено
специалните разпоредби на Наредба № 8 и не могат да бъдат черпени аргументи от
общата уредба на неизпълнението и неговите последици, дадена в ЗЗД, отново може да се обоснове извод, че
несъщественият характер на неизпълнението изключва възможността за цялостен
отказ от плащане, дори страните в договора да са посочили неспазване на срока
като основание за отказ за плащане – неспазването на срока не е изведено като самостоятелно
основание за отказ от изплащане на помощта в цялост съгласно чл. 43 от Наредба №
8, а предвиждането му в договора противоречи
на принципите, установени в Регламент /ЕС/ 65/2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ 1698/2005 по отношение на
прилагането на процедури за контрол /…/ - съгласно чл. 18, т. 2 от Регламента, „държавата-членка
възстановява и/или отказва подпомагането или определя размера на намалението на
помощта въз основа на тежестта, степента
и постоянния характер на установеното нарушение; тежестта на нарушението
зависи по-специално от значимостта на
последствията от нарушението, като се отчитат целите на критериите, които
не са изпълнени. Степента на нарушението зависи по-специално от въздействието му върху операцията като
цяло.“
Не е налице основание за отказ от цялостно плащане и с оглед посочените в отговора нарушения. Несъответствията в индивидуализацията на плуга са обясними с използването на букви от латиницата и кирилицата, както и с отбелязване с абревиатура, че плугът е навесен /този извод освен лингвистично, се налага и от обстоятелството, че според заключението на ССчЕ се касае за един и същ вид машина, тъй като ищецът не разполага с повече от една машина от съответния вид/. Видимо използваното състояние на трактора пък може да бъде обяснено с изминалия срок на експлоатация от момента на закупуването му /извършен през януари 2009 г. съгласно датата на регистрацията и признат за допустим съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 8/ до датата на проверката на място /ноември 2012 г./, а не с извършване на нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8. При липса на преки доказателства относно закупуването на вещта в старо състояние спрямо бенефициера не може да бъде приложена следващата се от това санкционна последица.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи изплащане на безвъзмездната помощ. Доколкото между страните няма спор относно нейния размер от гледна точка на стойността на реално извършените разходи, то искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 29 333 лв. разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ф. З. да заплати на Е. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "М.НА З.С." от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. сумата от 405 815,20 лв., представляваща стойността на дължимото авансово и окончателно плащане по договор № 12/121/01171 от 13.09.2010 г., ведно със законната лихва от 16.09.2013 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 29 333 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: