Р Е
Ш Е Н
И Е
№260017, 17.02.2021г.; гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият окръжен съд,
наказателно отделение
На втори февруари две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател Калина Димитрова
Членове: Атанас
Каменски
Деница
Петрова
Секретар Елица Александрова
като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.н.ч.х.д. № 391 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
С присъда №260002/18.09.2020г. по н.ч.х.д.№376/2019г.
Балчишкият районен съд е признал подсъдимият Г.А.Ж. за невиновен в това, че на 06.11.2019 г. е нанесъл
публично, пред педагогически и непедагогическият персонал на СУ”Х. С.и” с.О.,
обида, като е използвал думите: „крадла”, „падишах”, „срам и позор за
професията”, унизителни за честта и достойнството на Р.Т.К., като директор на
СУ „Христо Смирненски” с.О. общ.Б, като
го оправдал по предявеното обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.т.1 и 3,
във вр.чл.146 ал.1 от НК. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на
частната тъжителка К. сумата от 500лв.,
представляваща уваженият размер на гражданският иск, ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2019г. до окончателното изплащане, като гражданския иск е
отхвърлен за разликата над тази сума. Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху
уважения граждански иск, а досежно разноските съдът е посочил, че остават за
страните, така както са направени.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба
и допълнение към нея от повереника на
частния тъжител. С жалбата се сочи, че районният
съд точно е отразил гласните доказателства, но превратно ги бил тълкувал, съдът
неясно от какви доказателства правел изводи, че деянието било осъществено в
особено състояние на подсъдимия, а изводът на съдът за приложение на чл.9 ал.2
от НК напълно се изключвал от кредитираните показания на свидетелите. Иска се
отмяна на присъдата, признаване подсъдимия за виновен и уважаване на
гражданския иск в цялост..
Постъпило е възражение
срещу жалбата от защитника на подсъдимия, с което същата се оспорва.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа от повереника на частния тъжител на основанията посочени в същата.Пледира
за признаване подсъдимия за виновен, налагане на съответно наказание и уважаване
на гражданския иск и присъждане на сторените разноски.
Защитникът на подсъдимия
оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на присъдата.
Добричкият Окръжен съд,
като прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и
след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок.
По същество съдът намира
следното:
Фактическата обстановка
е безспорно установена по делото и на практика не се оспорва от страните.
Установено е, че тъжителката К. към 2019г. е била директор в училище „Христо
Смирненски“ в с.О., а подсъдимият Ж.-
учител в същото училище. На св.Й.а, /която към 06.11.2019г. изпълнявала длъжността
директор в училището поради отсъствие на тъжителката/ се обадил по телефона
св.Ж. Т. – Началник РУО-Д. и поискал да събере колектива, за да разговаря с
тях. На проведената в последствие на 06.11.2019г. среща, на която тъжителката
не присъствала имало различни изказвания, включително и от подсъдимия, като
темата била напрежение в колектива. При изказването си подсъдимият Ж. говорел
за финансови злоупотреби от страна на тъжителката. След срещата, тъжителката
била информирана по телефона от лица, присъствали на нея за изказването на
подсъдимия, при което тя се почувствала обидена от сочени за употребени от
подсъдимия в изказването думи по нейн адрес –„крадла“, „падишах“, „срам и позор
за професията“.
От изложеното безспорно
се установява се в случая се касае до т.нар „задочна обида“, която обаче е
несъставомерна. Съгласно чл.146 ал.1 от НК за обида се наказва „Който каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие…“
Допустима е и неприсъствена, опосредена обида, но само когато е обективирана по
такъв начин, че да достигне до обидения, което е и целта на дееца, напълно
съзнавана от него. Или другояче казано възможно е обидата да бъде опосредена,
предадена чрез друго лице, но само ако деецът цели по този начин- съобщавайки
на другото лице обидните квалификации, те да достигнат до адресата. В
конкретния случай това очевидно не е така. Изричайки думите, от които
тъжителката впоследствие, като е научила за тях се е почувствала обидена, целта
на подсъдимият не е била тези думи да достигнат до знанието й, а напротив
очевидно целта му е била да изкаже пред присъстващите възмущението си от
случващото се в контекста на цялостното му изказване за финансови нарушения в
училището. Узнаването от тъжителката за изречените по нейн адрес от подсъдимия думи излиза извън умисъла,
който може да бъде вменен на подсъдимия. Налице е„задочна обида“, която не е
престъпление.
По тези съображения като
краен резултат оправдаването на подсъдимия Ж. по повдигнатото му частно
обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.т.1 и 3, във вр.чл.146 ал.1 от НК е
правилно и законосъобразно.
С оглед всичко посочено
дотук искането за уважаване на гражданския иск в пълен размер се явява
неоснователно. Всъщност от показанията на св.Т. безспорно се установява, че
подсъдимият Ж. е бил много добре информиран за извършени проверки в училището,
че срещата на 06.11.2019г. се е провела във връзка със съобщеното от подсъдимия
на св.Т., че ще бъде подадена жалба за ситуацията в училище -за финансови
нарушения и че на тази среща подсъдимият е говорил именно за това и в тази
връзка и контекст е употребил и посочените по-горе изрази. Св.М. също посочва,
че на проведената среща подсъдимият Ж. е казал, че е имало проверка на
училището, при която са установени липси, а св.Т. потвърждава, че е бил
информиран за такава проверка от Кмета на Община Б. през м.май на 2019г., като
в писмото кметът бил информирал за извършена одитна проверка на училището и
констатирани финансови нарушения за повече от 22 000лв. Св.Н. в показанията също сочи, че подсъдимият
/и св.И.а/ на тази среща обвинил директорката /тъжителката/ че е злоупотребила
финансово, много цифри били казани и много неща т.е. за различни финансови
нарушения. В тази връзка следва да се посочат и показанията на св.Тошков,
според които подсъдимият на срещата говорел за финансови нарушения в училище, а
дали бил употребил конкретните думи- според свидетеля нямало разлика. При това
положения повече от очевидно е, че подсъдимият правейки изказванията си
всъщност се е опирал на данните от извършената проверка преди това, като е
изразил мнението си въз основа и доверявайки се на тези данни, като целта му
безспорно не е била да унижи тъжителката /изказването е и в нейно отсъствие/. При
това положение няма основание за уважаване на жалбата на частния тъжител и в
гражданската част и доколкото подсъдимият не е обжалвал присъдата в тази част,
то тя следва да бъде потвърдена.
С оглед изложеното и
като констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са накърнили правата на жалбоподателя, въззивната инстанция намира, че следва
да потвърди присъдата.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №260002/18.09.2020г. по н.ч.х.д.№376/2019г. на Балчишкият районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.