МОТИВИ по НЧД №2356/2018г. на СГС, НО, 12
състав
Производството
е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано
е по повод изпратено от Република С. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение №714-3/Z20170133/2-АВ
от 16.05.2017г., влязло в сила на 25.05.2017г., постановено от Окръжен съд Ц., Република С., за налагане на финансова
санкция спрямо българския гражданин А.И.А. с ЕГН-**********, в размер на 300 евро.
Засегнатото
лице А.И.А. с ЕГН-********** не се явява в съдебно заседание. По данни от докладна
записка, изготвена от служител при 05 РУ-СДВР, А. А.е на гости при свой
братовчед в Р Германия, уведомен е за датата и часа на съдебното заседание, но
е заявил, че няма възможност да се прибере в толкова кратък срок. По тази
причина на засегнатото лице А., е назначен служебен защитник, който го
представлява в производството.
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че са налице условията на чл. 30 от
ЗПИИРКОРНФС за признаване на решението на словенския съд за налагане на
финансова санкция спрямо засегнатото лице.
Служебният защитник на засегнатото лице – адв. Б., намира, че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на ЕС е непълно, няма данни, че решението действително е връчено на
нарушителя, като посочва, че подписа на нарушителя не се чете, а за издаващия
орган има посочено име, фамилия и подпис, като според защитника наличието
единствено на подпис на нарушителя не може да бъде доказателство, че процесното
решение е било връчено. Излага още твърдения, че решението, по силата на което
е наложена финансовата санкция, не съдържа указания за възможността на
наказаното лице да обжалва наложеното му наказание, нито е посочен срокът, в
който би могло да подаде жалба срещу акта на словенските власти, поради което
счита, че са налице предпоставките на чл.35, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС за отказ
да бъде признато решението за налагане на финансова санкция.
Софийски градски съд, след като се запозна с доказателствата
по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното:
Засегнатото
лице А.И.А. е роден на ***г***,
с ЕГН-**********, българин, български гражданин, женен,
с постоянен адрес:***.
По
делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансова
санкция №714-3/Z20170133/2-АВ
от 16.05.2017г., влязло в сила на 25.05.2017г., постановено от Окръжен съд Ц., Република С., за налагане на финансова
санкция спрямо българския гражданин А.И.А. с ЕГН-**********, в размер на 300 евро за нарушение на Закон за пътните
такси, като управлявайки МПС с рег.№******* е използвал платен път А3 в Р С.
без валиден винетен стикер за съответната категория
превозно средство, поставен по съответния начин.
Налице е годно изпълнително основание
– решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен съд Ц., Република С.,
влязло в сила на 09.05.2015г. засегнатото лице е осъдено да заплати парична
сума в размер на 300 евро, като в удостоверението изрично е посочено, че
основанието за налагане на санкцията е нарушение по пар.5
на чл.49 от Закона за заплащането на пътните такси.
Налице е двойната наказуемост, изискуема от
чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Финансовата санкция, чието признаване се иска от Р С. е наложена на засегнатото
лице за извършено от него административно нарушение по Закона за заплащането на
пътните такси, а именно-управлявал е МПС с рег.№*******, като е използвал
платен път А3 в Р С. без валиден винетен стикер за
съответната категория превозно средство, поставен по съответния начин. В
законодателството на Р България са предвидени аналогични разпоредби. Според
чл.10, ал.1, т.1 от Закон за пътищата, за преминаване по републиканските пътища
се заплаща винетна такса, което дава право на едно
пътно превозно средство да ползва републиканските пътища за определен срок.
Чл.100, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачът на МПС е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна
такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно
средство при движение по републиканските пътища и да премахва
незабавно винетния стикер след изтичането на неговата
валидност. Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя
при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в
съответствие с тарифата и наредбата по чл.
10, ал. 6 от Закона за пътищата. Чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвижда и
административно-наказателна отговорност за водачите, които се движат по
републиканската пътна мрежа с МПС, за което не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, или на превозното средство е залепен винетен
стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. Предвиденото наказание е глоба, чийто размер е различен в зависимост от
вида на превозното средство.
Ето защо, съдът прие, че в случая е
налице изискуемата по чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост.
В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС, акт за
налагане на задължение за плащане, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
След
обсъждане на основанията по чл.35 ЗПИИРКОРНФС, няма основание българският съд
да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция,
доколкото не е налице нито една от посочените в този текст на закона хипотези.
Не намират опора в материалите по делото, възраженията на
служебния защитник, че липсват доказателства решението действително да е било
връчено на засегнатото лице, както и че самото решение не съдържа указания за
възможността да бъде обжалвано, и в какъв срок може да бъде сторено това.
Видно от приложеното по делото
Решение №714-3/Z20170133/2-АВ от 16.05.2017г., влязло в сила на 25.05.2017г.,
същото е връчено срещу подпис на засегнатото лице А.. Неоснователни са доводите
на защитника, че наличието само на подпис срещу „нарушител“ в решението, не
удостоверява връчване на същото, доколкото няма отбелязване на имената на
нарушителя. Според този съдебен състав, наличието на подпис за „нарушител“ в
решението, както и отбелязването в удостоверението, че решението е било връчено
лично на засегнатото лице, са напълно достатъчни да се приеме, че цитираното
решение, с което е констатирано извършеното от А. нарушение, е било надлежно
връчено лично на лицето. В съответствие с принципа за взаимно доверие между
страните, членки на ЕС, за българския съд не съществува съмнение, че процесното
решение е било връчено лично на засегнатото лице.
По отношение направеното възражение,
че А.А. не е бил уведомен за правото му да обжалва
акта на наказващия орган, нужно е да се посочи, че в решението /преведено на
български език/, изрично се съдържат указания, че същото подлежи на обжалване,
посочен е срокът за обжалването му, както и органът, пред който следва да се
депозира жалбата.
С оглед на горното, доводите на
защитника се явяват неоснователни и несподеляеми от
състава, разгледал делото.
Доколкото
на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗПИИРКОРНФС вр. чл.16,
ал.8 ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на общия размер на сумата 300 евро
в български лева по фиксирания курс на Българска народна банка - 1,95583 лв.
за евро в деня на постановяване на решението – 586,75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки).
Предвид
изложеното, съдът прие, че в случая са налице условията за признаване на
решението на Окръжен съд Ц., Република С., за налагане на финансова
санкция спрямо българския гражданин А.И.А. с ЕГН-**********, в установения размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.