Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4 07.03.2022 г. град
Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
734 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.
405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на "Жокей"
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Две могили, ул. "Орлова чука"
№ 6, представлявано от Д.Д.Д. - управител против Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, издадено на 01.12.2021 г. от главен
инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) – Русе при
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ). С
обжалваното постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява
съществуването на трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и Л.М.А.,
ЕГН **********, считано от 16.11.2021 г.
В жалбата се сочи, че постановлението
е незаконосъобразно като издадено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Д., който
поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Представя писмени бележки.
Ответникът
– С. М. Л., главен инспектор в ДИТ – Русе, се явява лично в съдебно заседание и
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да отхвърли
същата и да потвърди обжалвания административен акт.
Заинтересованата
страна Л.М.А. (М.), редовно уведомена, не се явява и не се представлява, не
ангажира становище по оспорването.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 и ал. 7 от КТ когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4,
съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по
своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му.
Обжалването не спира изпълнението на акта. Постановлението представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с
който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения и подлежи
на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Жалбата, инициирала настоящото
производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е
адресат на издаденото постановление и чиито права и законни интереси са
засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 АПК. Следователно, подадената жалба е редовна и допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В ДИТ – Русе е
регистриран сигнал (жалба) вх. № 21096814/09.11.2021 г., по електронна поща, с
подател Н. С., която твърди, че нейната сестра Л. М. А. (М.) работи в шивашки
цех без трудов договор в продължение на 10 -12 часа дневно от понеделник до
събота, като първите 3-4 месеца е работила като готвач в ресторанта на фирмата,
а към момента на сигнала - в шивашкия цех. На 11.11.2021 г. е получена
допълнителна информация – имейл (л. 4 от преписката), който е регистриран в ДИТ
– Русе с вх. № 21097347.
Във връзка с този
сигнал, служители на ДИТ – Русе са извършили проверка, резултатите откоято са
обективирани в Протокол за извършена порверка № ПР2137862/30.11.2021 г., като
на 16.11.2021 г. са посетени работните места, а на 23.11.2021 г. проверката е
извършена по документи. Проверката е извършена на място в шивашки цех,
стопанисван от "Жокей" ООД, ЕИК *********, в присъствието на
управителя Д.. В т. 7 от Протокола е е посочено, че на 16.11.2021 г., около
11.00 часа при извършване на проверката в шивашкия цех, служителите на ДИТ –
Русе са установили, че работничката Л.М.А., ЕГН **********, полага труд като
работник в помощна дейност в обекта на контрол, без да има сключен писмен
трудов договор с работодателя „Жокей“ ООД. В момента на проверката А. е
почиствала конци. А. е попълнила лично декларация (л. 9 от преписката) относно
спазването на трудовото законодателство, в която е посочила, че работи като общ
работник в „Жокей“ ООД с определено работно време, отбелязала е, че няма трудов
договор, но има граждански договор, но не е попълнила частта относно датата на
неговото сключване. Саморъчно е изписала следния текст (л. 9 от преписката –
обратна страна) „Работата ми се изразява в помощна-дейност – почистване
на конци и ръчна работа заплата мин.раб. заплата – на 4 часа със
управител на ф-ма „Жокей“ работното време определя г-н. управител дата –
16.11.21г.“ и положила саморъчен подпис. В протокола е посочено, че в конкретния
случай е нарушен чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТа във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В резулатт на
извършената проверка, с Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, главен инспектор Лазарова от ДИТ – Русе, на основание чл. 405а,
ал. 1 от КТ е обявила съществуването на трудово правоотношение между Л.М.А. и
„Жокей“ ООД, считано от 16.11.2021 г. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на
работодателя е дадено предписание да сключи трудов договор с А., със срок за
изпълнение 03.12.2021 г. Постановлението е връчено на управителя на дружеството
на 01.12.2021 г.
Дружеството
- жалбоподател обжалва издаденото постановление с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че при издаването на процесното постановление
са допуснати съществени нарушения, тъй като е налице несъответствие на
действителния работодател и юридическото лице, което с постановлението е задължено
да сключи трудов договор с А.. В жалбата, с която е сезиран съда, е развита тезата,
че при извършване на проверката А. (М.) има сключени граждански договори с „МД
Импекс“ ООД, гр. Бяла за предоставяне на определени услуги и няма никакви
взаимоотношения с „Жокей“ ООД, включително и такива под формата на писмени
договори. Предвид договорите на А. (М.) с другото дружество, тя е извършвала
почистване на конци в негова полза, като се ангажират доказателства за
заплащане на труда й именно от „МД Импекс“ ООД. Сочи се още, че по документи за
самоличност Л.М.А. се води с фамилия М.. Използваната от нея фамилия А. е
предбрачната й такава, но лицето не е променило документите си след развод. По
тази причина в базата данни на НАП същата се води А., а по документи е
Мъстънова и това несъответствие на имената води до невъзможност на регистрация
на трудово правоотношение от страна на работодателя. Твърди се още, че е налице
нарушение на процесуалните правила, след като административният орган не е
посочил лицето с точните му имена. Сочи се още, че „Жокей“ ООД е в невъзможност
да изпълни вмененото му с постановлението задължение да сключи трудов договор с
А., тъй като тя има сключени договори с „МД Импекс“ ООД. В жалбата се сочи, че
административният орган не е реализирал преценка на фактическата обстановка и
неправилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН към конкретния казус. Като
доказателства към жалбата са приложени
1. Акт за
установяване на административно нарушение № 18-2100024/ 01.12.2021 г.
2. Граждански
договор № 12/01.07.2021 г., сключен между Л.М. М.и МД „Импекс“ ООД.
3. Сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от 31.07.2021 г.
4. Служебна
бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго
възмездно предоставяне за ползване на права или имущество от 31.07.2021 г.
5. Граждански
договор № 19/01.11.2021 г., сключен между Л.М. Мъстънова и „МД Импекс“ ООД.
6. Сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от 30.11.2021 г.
7. Служебна
бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго
възмездно предоставяне за ползване на права или имущество от 30.11.2021 г.
С Определение от 10.01.2022 г. (л. 23 от
делото) съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На основание чл. 170, ал. 1
от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания относно издаването му.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава
материална и
териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на
чл. 405а от КТ.
Относно
компетентността на административния орган, издал постановлението са приложими
нормите на Устройствения правилник на ИА ГИТ (УП ИАГИТ), приет с ПМС № 2/13.01.2014 г. В правомощията на ИА ГИТ като контролен орган е да действа при непосредствено
констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки
за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на трудово
правоотношение при установено при проверка престиране на труд или да откаже
установяването на такова правоотношение. Контролните правомощия, установени в
чл. 399 от КТ, и по – конкретно тези по чл. 405а от КТ за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение са уредени в разпоредбата на чл. 21.
ал. 1 от УП ИАГИТ, съгласно който при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
в Закона за държавния служител и в други
нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение
формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен
акт. Постановлението съдържа както правното основание, така и фактическите
основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт
(респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него
субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на
които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на
базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност
на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията
между страните – жалбоподателя и заинтересованото лице, въз основа на които се обявява
съществуването на трудовото правоотношение. Посочените фактически обстоятелства
се обхващат от нормите на чл. 405а, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, определени от органа като
приложимите
за случая правни основания за издаване на акта. С оглед изложеното се налага
извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се
съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят
не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът намира, че при постановяването на
обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Установяването на елементите на трудовото
правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на
административнопроизводствените правила, визирани в чл. 35 от АПК и
по-конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени,
респ. направени. В конкретния случай контролните органи са
извършили проверката поради постъпил сигнал, поради което органът не е бил
длъжен да уведомява работодателя за започване на производство по издаване на
индивидуален административен акт. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя (отразена в
писмените му бележки) за
неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая съобразно чл. 35 от АПК
и по-специално, че имената на А. не са посочени правилно. Съдът
намира, че правилното посочване на фамилията на Л.М. в случая не води до
съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като лицето е
идентифицирано по единен граждански номер
Съгласно чл. 405а, ал. 1, изречение второ от КТ във връзка с чл. 405а, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. След
позоваване на получената информация с допустимите доказателствени източници
по чл. 39 от АПК (сигнала, декларацията
на А.) и след техния съвкупен анализ, е издадено оспореното постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и лицето. В този контекст съдът не счита, че са били допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
Настоящият
съдебен състав намира, че издаденото постановление е съответно на материалния
закон, като релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
При
установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на
настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят правата на работника при
предоставяне на работна сила, включително и тези, които са регламентирани от
специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на
трудови правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл. 405а от КТ. В конкретния казус
жалбоподателят с всички средства се стреми да докаже, че Л.А. не е полагала
труд и не е престирала работна сила в полза на „Жокей“ ООД.
Съществуването на трудово правоотношение е правен
извод вследствие преценка на съвкупност от факти - съществува ли организация на работа от работодателя;
налице ли е технологичен процес, ръководен лично от работодателя или чрез специалист/технически ръководител; в
хода на този процес работодателя предоставя ли негови машини и съоръжения, инструменти и работно
облекло;
уговорено ли е работно време
и почивки с работника и служителя, а също и размер и начин на
плащане на възнаграждението. Тези данни в случая могат да се извлекат от
декларацията на А., както и от допълнението към нея, което тя е написала
собственоръчно.
Основното твърдение в
жалбата за неправилно прилагане на материалния закон се отнася до факта, че има
несъответствие на действителния работодател („МД Импекс“ ООД) и юридическото
лице, на което е съставено Постановлението („Жокей“ ООД). В жалбата се
твърди, че след като А. има сключен Граждански договор № 19/01.11.2021 г. с „МД Импекс“
ООД с предмет услуга, то не е възможно едновременно с това тя да полага труд в
полза на „Жокей“ ООД, още повече, че се ангажират писмени
доказателства, че услугата, която тя е извършила в полза на другото дружество
през целия месец ноември 2021 г. е заплатена надлежно. Доказателства за това са
Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ от 30.11.2021 г. и Служебна
бележка за доходи от друга стопанска
дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права
или имущество от 30.11.2021 г. Твърдението е неоснователно. Видно от
съдържанието и на двата представени граждански договори, сключени между А. и
„МД Импекс“ ООД (макар от значение за настоящия спор да е само този от
30.11.2021 г.), съдържанието на които е почти идентично, изрично е посочено, че
„Изпълнителят
се задължава да участва в свободното си време...“.
Следователно, напълно възможно е А. да е полагала труд и при друг работодател,
дори с нормално работно време, и да полага труд по граждански договор като
услуга при „МД Импекс“ ООД. Самата тя е попълнила в декларацията работно време
от 8,00 часа до 15,00 часа. Заплащането на труда на А. за ноември 2021 г. от
„МД Импекс“ ООД не води до извод, че същата не може да получава приход от
полагане на труд при друг работодател.
При така
събрани доказателства,
от които безспорно се установява предоставяне на работна сила в момента на проверката,
като компетентният
контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл. 405а, ал. 1 от КТ.
В
представените от жалбоподателя писмени бележки пространно са разгледани в
теоретичен план гражданските договори на А. с „МД Импекс“ ООД, като направените
изводи нямат отношение към обжалваното постановление – без значение за изхода
на настоящия спор е вида на договора, който А. е сключила с другото дружество;
дали по същите са извършени плаащния или не; дали тя е престирала работна сила
или не; дали е постигнат определен резултат или не. Единствено от значение е
факта, че към момента на проверката – 16.11.2021 г. А. е посочила, че работи в
полза на „Жокей“ ООД и тя е била установена на място да полага
труд – почистване на конци. Дружеството жалбоподател не е представило нито
граждански, нито трудов договор, сключен с А., не само към момента на
проверката, но и в хода на съдебното дирене. Предоставянето на работна сила
винаги следва да бъде уредено като трудово правоотношение и след като „Жокей“
ООД не може да докаже това с надлежни доказателства, правилно контролните
органи са постановили обжалваното постановление.
В съдебно заседание управителят на
дружеството твърди, че постановлението е съставено в тежест на „Жокей“ ООД,
защото това дружество е собственик на имота. Съдът намира твърдението за
несъстоятелно - никъде в оспорения административен акт няма подобно твърдение и
собствеността на имота е без значение за полагания труд от А..
Не на последно място трябва да се посочи, че
нормата на чл. 28 от ЗАНН, за която жалбоподателят твърди, че неправилно не е
съобразена от административния орган при издаване на процесното постановление,
не намира приложение в административните поризводства, реализирани по реда,
предвиден в АПК. Издаденото постановление не е санкционно по своя характер, а
акт, с който се гарантира законосъобразното упражняване на трудови права от
работници и служители.
Съобразена
е и целта на закона, заложена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, а именно предоставянето на работна
сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят свободата и
закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения.
В
рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност съдът не констатира отменителни основания по чл. 146
от АПК – оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за издаването му, постановено е в съответствие с нормите и целта на
закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Русе, ІV-ти състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Жокей" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Две могили, ул. "Орлова чука" № 6, представлявано от Д.Д.Д.
- управител против Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, издадено на 01.12.2021 г. от главен инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" – Русе при Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда", с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява
съществуването на трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и Л.М.А.,
ЕГН **********, считано от 16.11.2021 г.
Решението може да бъде
обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: