№ 1684
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330205481 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 575799-F584255 от
07.05.2021г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от НАРЕДБА № Н-
18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 4, т. 4 ЗДДС.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се навеждат конкретни доводи
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител
ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване
на обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Относно срочността на жалбата следва да се посочи, че атакуваното НП,
видно от обективираната в същото разписка, е връчено на управителя на
дружеството на дата 02.08.2021г. По делото е представен пощенски плик с
клеймо за изпращане 09.08.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 184 НПК, намираща субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до
изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата
или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по
смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и допълнителната писмена молба, служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са
следните:
От формираната по делото доказателствена съвкупност, съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 07.10.2020 г. в 15:30 часа при извършена проверка на търговски обект -
автомат на самообслужване с електрическо захранване - вендинг автомат 2 за
пакетирани храни и безалкохолни напитки, поставен във фоайето на
производствена база, находяща се в село Войводиново, АМ Тракия 132 км,
стопанисван от „ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /понастоящем ООД/ с
ЕИК *********, било установено, че дружеството в качеството си на
задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез визуализиране на фискален бон на въведеното ФУВАС
в експлоатация, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
В хода на проверката била извършена контролна покупка от органите по
приходите на 1 брой шоколадова вафла на стойност 0,80 лв., чрез поставяне
във вендинг автомата на монета с номинал 1,00 лв. и връщане на ресто от 0,20
лв., заплатена от М.Р. - проверяващ, като стоката била предоставена, но на
дисплея на въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС, модел DATECS DP-
2
65 KL, регистрирано в НАП на 29.09.2015 г. с peг. № 3668880, ИН на ФУ
DT626519 и ИН на ФП 02626519 не се визуализира фискален бон,
регистриращ извършената продажба съгласно изискванията на Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Проверяващите констатирали, че вендинг автоматът е включен в ел.
мрежа и е в работен режим /извършват се продажби/.
Изведен бил дневен финансов отчет за 07.10.2020 г. от монтираното
ФУВАС модел DATECS DP-65 KL, регистрирано в НАП на 29.09.2015 г. с
peг. № 3668880, ИН на ФУ DT626519 и ИН на ФП 02626519 с дневен оборот
0,00 лв., направена е и разпечатка на КЛЕН за 07.10.2020 г., от която било
видно, че контролната покупка не е регистрирана на наличното в обекта
ФУВАС, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 8, т.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ.
Нарушението е открито на 07.10.2020 г. в село Войводиново, АМ Тракия
132 км. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол
за извършена проверка Серия АА № 0077783/07.10.2020 г. на основание чл. 50
и чл. 110, ал. 4 от ДОПК.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, включващ разпит на
актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите
в АУАН. Показанията на свидетеля съдът кредитира изцяло като съответни на
останалия доказателствен материал - писмени доказателства сред които
протокол за извършена проверка, опис на наличните средства в касата към
момента на започване на проверката, разпечатки от касови бонове – дневен
финансов отчет.
В контекст на горното следва да се отбележи, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за разколебаване на несъмнените изводи, които се
правят от изброените доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се спори, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1149/
3
25.08.2020г. се установява компетентността на административно - наказващия
орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
като възраженията в обратна насока са изцяло несподелими от настоящата
съдебна инстанция. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Изцяло неоснователно е възражението, че НП било незаконосъобразно
поради това, че АУАН бил подписан в присъствието на двама свидетели,
които не били очевидци на установяване на нарушението. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушенията във
връзка с присъстващите при съставяне на АУАН свидетели не са съществени
и са санируеми по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, стига да не са се отразили на
правилността на установената фактическа обстановка.
Така изрично Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 /
2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1411 от
30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 4 от 04.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2951 / 2020 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай вече се отбеляза, че фактическата обстановка се
установява по един несъмнен и еднозначен начин от всички събрани по
делото доказателства - гласни и писмени, поради което не може да се приеме
тезата за допуснато съществено процесуално нарушение.
Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че
представител на наказания субект е присъствал при извършване на проверката
/И.С.Ц.; при изготвяне на констативния протокол, както и при съставянето на
АУАН е присъствал надлежно упълномощен представител на дружеството
жалбоподател – К.Т.К.. Ето защо санкционираното лице е разполагало с
всички възможности за защита, включително и като направи възражения,
оспори фактическите констатации, ангажира доказателства.
4
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени преди погасяване
отговорността на дееца по давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че в случая е
налице нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 4, т. 4 ЗДДС.
Неоснователно е възражението, че нарушението било допуснато, поради
това, че всички работници на наказания субект били болни от Ковид. На
първо място това твърдение остана изцяло голословно и неподкрепено с
каквито и да било доказателства. На следващо място съгласно трайната
съдебна практика отговорността на юридическите лица е обективна,
безвиновна и за възникването й е изцяло ирелевантна причината, поради
която е допуснато нарушението. Напълно достатъчно за налагане на
имуществена санкция е да се констатира от обективна страна несъответствие
на действителното положение с действащо правно предписание.
Така изрично ТР 3/2014 на ВАС, Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 449 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г.
по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив и много други.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Във
визираната разпоредба изрично е посочено, че в приложното й поле попадат
всички нарушения на чл. 118 ЗЗДС или на нормативен акт по неговото
прилагане. В параграф 11 от ПЗР на НАРЕДБА № Н-18 изрично е посочено,
че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и
процесното нарушение подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал. 2. В
тази връзка следва да се подчертае и че нарушението води до неотразяване на
приходи.
Наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум, поради
което размера й не се нуждае от по-нататъшна мотивировка.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят е маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Действително доколкото съгласно ТР № 1/2007г. по тълкувателно дело
№1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по
5
законосъобразност, а не по целесъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице.
На първо място, следва да се посочи, не е доказано допуснатото нарушение
да се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно
наличието на обективни причини, които са възпрепятствали
законосъобразното процедиране е един от отличителните белези на
маловажния случай.
Липсва и още един от типичните признаци на маловажния случай, а
именно отстраняване на допуснатото нарушение в максимално кратък срок
след констатирането му. Твърдения и доказателства в тази насока не са
представени.
Не може да бъде аргумент за маловажност на случая ниската стойност на
контролната покупка, доколкото контролните органи не могат и не следва да
бъдат принуждавани да извършват контролни покупки на висока стойност,
само за да избегнат възражение за маловажност на случая.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем
състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези,
при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на
санкциите по чл. 185, ал. 2 ЗДДС с останалите алинеи, очертани в тази
6
разпоредба.
В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК, намираща
субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от
закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай,
доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при
дефиниране на административния състав на чл. 185 ЗДДС, то това
обстоятелство не може да се отчита втори път.
По изложените съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно постановено.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна, като искане в тази насока е своевременно направено от
представителя на същата.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази вида на оказаната юрисконсултска защита и
съдействие изразила се в реално участие в открито съдебно заседание,
протекло с разпит на свидетел и събиране на писмени доказателства,
фактическата и правна сложност на делото, както и интересът от делото -
наложена санкция в размер на 3000 лева.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 100,00 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл. 2, ал. 2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 575799-F584255 от
07.05.2021г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК
7
********* на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 4, т. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Националната Агенция по приходите
сумата от 100,00 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8