Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Добринка Долчинкова,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 220 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от „СТОК ТРАНС 81“ООД срещу Решение № 1114/15.12.2021г.
постановено по НАХД № 20213110204364/2021г. по описа на ВРС, с което е
потвърдено НП № 03-012178/01.10.2019г. на и.д. директор на Дирекция „ИТ“ Варна,
с което е изменена по размер и правно основание наложената на дружеството
„Имуществена санкция“.
В касационната жалба, в открито съдебно заседание и
в писмени бележки, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на
оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Релевира
довод, че в периодът, за който е наложена санкцията на дружеството, то не е
осъществявало дейност.
Ответникът, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1114/15.12.2021г. постановено по
НАХД № 20213110204364/2021г. по описа на ВРС, с което е изменено НП №
03-012178/01.10.2019г. на и.д. директор на Дирекция „ОИТ“ Варна, като
наложената на „СТОК ТРАНС 81“ООД „имуществена санкция“ в размер на 1200лв.
наложена на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.81 „а“, ал.1 от ЗНЗ е изменена в размер на 1000лв. и на основание
чл.81“а“, ал.2 ЗНЗ и е осъдено дружеството
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ 200лв. юрисконсултско
възнаграждение.
За да
постанови решение в посочения смисъл въззивният съд е
приел, че „СТОК ТРАНС 81“ООД е имало основна дейност „Предоставяне на
работна сила за временна заетост“ и притежавало Удостоверение №
160/27.06.2016г. за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. През 2019г. дружеството не осъществява посочената
дейност. Въпреки това по арг. от чл.74, ал.5 от ЗНЗ, дружеството, като
предприятие, което осигурява временна работа, следвало до 30.06.2019г. да
представи в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или
банковите документи, които удовлетворяват изпълнението на изискванията на чл.74
„а“, ал.2, т.7 от ЗНЗ, т.е имат сключена групова застраховка в размер на
200 000лв или банкова гаранция в размер на 200 000лв. за вземанията
на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на
временна работа. От страна на „СТОК ТРАНС 81“ООД това задължение не било
изпълнено – дружеството не е сключило договор за групова застраховка и не е представило
в Агенцията по заетостта банкова гаранция в същия размер за вземанията на работниците
и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. През
м. август 2019г. в ДИТ Варна постъпила информация от Агенцията по заетостта
относно предприятията, осигуряващи временна работа, които не са представили в
агенцията в законоустановения срок доказателства за групова застраховка и не е
представило в Агенцията по заетостта банкова гаранция в размер и на двете на
200 000лв. Едно от дружествата съгласно тази информация е „СТОК ТРАНС
81“ООД.
На
26.09.2019г. инспектор в ДИТ извършил проверка по спазването на
трудовото законодателство от дружеството при която били установени горните
факти. В дадените относно нарушението писмени обяснения управителят на
дружеството посочил, че от 2017г. няма изпратени работници в предприятия ползватели,
поради което не е сключил задължителната застраховка. Проверката била
обективирана в протокол № ПР1931456/26.09.2019г.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО
възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че в НП неправилно е посочена квалификацията на нарушението и съответно неправилно
е установен размер на имуществената санкция, поради което го изменил, като
посочил относимата към деянието разпоредба и съответната в минимален размер
санкция.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия и при съобразяването на дадените от
решаващия състав по к.адм.д. №
1379/2021г. указания във връзка с връщането на делото и новото разглеждане на
спора.
Доводите
на касационния жалбоподател в касационната жалба и в писмените бележки се
свеждат до твърдението за наличието на факт – прекратяване на дейността на
дружеството по предоставяне на временна работа и съответно до извода, че след
като дружеството не извършва дейност, то същото не следва да изпълнява
изискванията за представяне пред Агенцията по заетостта на групова застраховка
или банкова гаранция. Тези доводи са неоснователни. Същите са били изложени и
пред въззивната инстанция и в оспорения съдебен акт са изложени относно тях
мотиви, които настоящия касационен състав намира за правилни като съответни на
закона, поради което не ги преповтаря, а по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ АПК
препраща към тях. Видно от разпоредбите на чл.74л, ал.5 вр. ал.4 от ЗНЗ и
чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ не е предвидено изключение от задължението на
предприятията осигуряващи временни работници за представяне пред Агенцията по
заетостта на сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова
гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които
ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа при условие, че имат
регистрация като предприятие, което осигурява
временна работа и спират или прекратяват дейността по осигуряването на
временна работа, без да са прекратили регистрацията по чл.74ж от ЗНЗ.
Разпоредбите на чл.74е вр. чл.74ж от ЗНЗ са специални по отношение на общите
правила относно извършването на търговска дейност от търговците, с оглед
значимия обществен интерес, който защитават – правото на труд и на
възнаграждение на лицата, които полагат труд, поради което и при наличието на
регистрация като предприятие осигуряващо временна работа дружеството е имало
задължение да представи в срок изискуемите документи пред Агенцията по
заетостта. Като не е изпълнило задължението си в срок, то е осъществило състава
на вмененото му нарушение. На изложените съображения се налага извод и, че по
отношение на нарушението не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради
което доводът за маловажност на нарушението е неоснователен.
При
съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти,
въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата
касационни основания не са налице, поради което 1114/15.12.2021г. постановено
по НАХД № 20213110204364/2021г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ИА ГИТ 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА 1114/15.12.2021г.
постановено по НАХД № 20213110204364/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
„СТОК ТРАНС 81“ООД, ЕИК *********, представлявано от С.С.А. да заплати на ИА
ГИТ 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.