Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
гр. Свищов, 17.03.2016г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 23.02.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 459 по описа за 2015год., за да
се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Е.М.”
АД ***, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез процесуалния му представител адв.
Г. В. от САК, против Наказателно постановление № НП -456/17.12.2014г. на
Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на
дружеството на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена
„имуществена санкция” в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева. Моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като се позовава на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството жалбоподател поддържа жалбата и направените с нея
оплаквания.
Въззиваемата страна – Комисия за енергийно и
водно регулиране, редовно призована, се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено,
като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание излага доводи за
законосъобразно проверено административно-наказателно производство и доказаност на извършеното нарушение.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка: Съгласно лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07/13.08.2004г., в полза
на „Е.М.” АД, с предишно наименование „Е.ОН.България Мрежи”АД било издадено
разрешение за дейност по разпределение на електрическа енергия на обособена
енергия, за срок от 35 години, съгласно приложените в нея условия. Съгласно т.
3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2.
от., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за
търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в
състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, както и да извършва редовни проверки,
изпитания и контрол върху тях.
На 13.03.2014г. свидетелите Г.П. – главен експерт в Главна дирекция
„КРС“-ДКЕВР и Д.Г. – външен експерт при извършване на регулаторен одит на „Е.М.“АД,
съгласно работна програма, приложение към Заповед №З-Е-Е/02.01.2014г. за
спазване на условията на издадената на дружеството лицензия за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, в присъствието на двама служители на
дружеството, посетили обекти на дружеството в гр.Свищов, сред които и адрес на
ул.*****. Там извършили оглед на СТИ на абонатен № ***** с фабричен номер №*****,
тип Н-10t (еднофазен) на фирма „Schlumberger“ с ведомствена пломба на клемореда
92/12.110, знак за одобрен тип BG03/4009, заводска пломба SLB, производство 2001г. Целта на проверката била установяване на съответствието
посоченото СТИ съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС №239 от 24.10.2003г. и съгласно Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия.
От представената извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго Про Мрежи“АД, съгласно
раздел VІ от Правилата за измерване на количеството енергия свидетелите установили, че процесният
СТИ е с година на производство 2001г., като следващата метрологична проверка е
следвало да бъде до края на 2007г. На
свидетелите обаче не бил представен протокол за последната извършена
метрологична проверка от представителите на дружеството на проверяваното СТИ.
За установеното св.Г.П. съставил Констативен протокол №119-З-Е-2/ 14.03.2014г.,
който бил подписан от св.Д.Г. и представителите на енергийното дружество.
Протоколът бил връчен на управителя на РОЦ Горна Оряховица.
Въз основа на тези данни свидетеля П. приел, че описаното СТИ е с изтекъл
срок на последваща метрологична проверка и дружеството е нарушило т.3.5.2 от
издадената му Лицензия. Съгласно чл. 41
от ПИКЕЕ, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията (ЗИ),
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата
за измерване. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗИ, контролът на средствата за
измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и
последваща проверка, а съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен
вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №
А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН (обн.
ДВ, бр. 22 от 2010г.) и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011г. на председателя
на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011г.), последваща
проверка на еднофазни електромери, какъвто бил и процесния,
се извършва на период шест години. Свидетелят приел, че енергийното дружество е
бездействало като не предприело действия за
поддържане съгласно горепосочените изисквания на процесното
СТИ и по този начин е осъществило
състава на чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката. За констатираното на
02.07.2014г. св.П. издал АУАН №КРС-756 в присъствието на представител на
дружеството и му го връчил. По-късно, на 17.12.2014г. Председателят на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране издал
обжалваното наказателно постановление, в което възпроизвел констатациите в АУАН.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените по делото писмени доказателства, както и
свидетелските показания на Г.П. и Д.Г., които съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и непротиворечащи с останалите доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е
основателна. Съдът
установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита
на нарушителя и обуславящо отмяна на атакувания акт. Аргументите на съда за
този извод са следните:
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП
е посочена за дата на извършване на нарушението 14.03.2014г. Това е
датата, на която установеното нарушение е било обективирано
в Констативен протокол №119-З-Е-2/ 14.03.2014г. Събраните обаче доказателства
сочат, че тази дата не е датата или периода на извършване на нарушението.
Посочената в АУАН и след това в НП дата за извършване на нарушението
-14.03.2014г., съвпада единствено с датата на съставяне на констативния
протокол. В действителност проверката е извършена ден преди това, която е
датата на откриване на нарушението. Тази дата съдът не може да приеме за дата
на извършване на нарушението. Събраните по делото доказателства –писмени и
гласни сочат, че процесният СТИ е с година на
производство 2001г., като следващата метрологична проверка е следвало да бъде
до края на 2007г. Като не е посочил датата или периода на извършване на
твърдяното административно нарушение, АНО е осъществил процесуално нарушение по смисъла на чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 ,т. 5 от ЗАНН. Непосочването на дата на извършване на
нарушението е съществено нарушение и възпрепятства
правото на защита на нарушителя. Така е, защото нарушителят не знае въз основа
на каква фактическа обстановка и въз основа на какви доказателства АНО е достигнал
до направените изводи досежно вмененото му нарушение,
в частност на коя е дата на извършеното от него нарушение. Съдът констатира, че
допуснатото от АНО съществено процесуално нарушение в АУАН, не е преодоляно в
издаденото НП по пътя на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което последното е незаконсъобразно. За пълнота следва да се отбележи, че
изпълнително деяние на претендираното нарушение се
изразява в бездействие и същото е
осъществено в момента на изтичане
на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение.
На следващо място, както
бе посочено задължението за извършване на последваща проверка от дружеството
жалбоподател на СТИ е свързано със срок, с изтичането на който нарушението е
довършено. Предвид на това АУАН е съставен след изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението, предвиден в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови и … -
две години. Вярно е, че разпоредбата на
чл. 34, ал.2
от ЗАНН, в сила от 27.07.2012г. предвижда за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията
от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни
актове по прилагането им да не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече
от пет години от извършване на нарушението, но тя е неприложима, защото има
действие само занапред. Предвид на това считано от извършване на нарушението –
01.01.2008г. до съставянето на акта, е изтекъл предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок, поради което образуването на административнонаказателното
производство се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а
е предприел санкциониране на
дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение, издавайки порочно и
незаконосъобразно НП.
От друга страна, към
датата на постановяване на решението е изтекла и абсолютната погасителна
давност, която е четири години и половина по силата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН, която е друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното
НП. Така е, защото в чл. 82 от ЗАНН е
уреден въпроса за давността за изпълнение на наложеното наказание при влязло в
сила НП. Липсва уредба по въпроса за прилагане института на абсолютната давност
за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на
НП. В чл. 34, ал. 1 б. ”в” от ЗАНН е посочено, че не се образува
административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
това е предвидено в друг закон. В Закона за енергетиката въпросът също не е
уреден. Чл. 11 от ЗАНН обаче препраща към НК доколкото в този закон не се
предвижда друго. Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай следва
да се приложат разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно които наказателното преследване се изключва
с изтичане на абсолютна давност от четири години и шест месеца, при предвидено
наказание глоба.
Предвид на гореизложеното
обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
По отношение претендираните
от жалбоподателя разноски следва да се отбележи, че в закона не е предвиден
процесуален ред за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 456/17.12.2014г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране, с което на „Е.М.” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
за извършено нарушение на чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20000 (двадесет
хиляди) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението на страните пред
Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: