Решение по дело №191/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по жалбата на „СЕМ Ремонт“ ЕООД, представлявано от управителя В. Я. В. срещу РА № Р – 03000322001265-091-001/25.08.2022г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 220 от 06.01.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата е оспорено отказаното право на данъчен кредит и начислените лихви за забава с РА № Р – 03000322001265-091-001/25.08.2022г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. Оспорването е на доводи за неправилност на крайните изводи на органа по приходите, т.к. първо, органът по приходите не оспорвал реалността на получените доставки от „Гидростой-Русия“ ООД; второ, непризнаването на данъчен кредит на жалбоподателя било обосновано в РА на три аргумента цитирани конкретно от РА – стр.4, стр.5 и стр.6, поради което жалбоподателят намира, че в РД и РА е описана фактическата обстановка, но са премълчани определени обективно правно релевантни факти; трето, за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит, т.к. е декларирало в дневника си за покупки и справката – декларация по ЗДДС протокол № 1/29.06.2021г., с което за него възникнало право на ползване на данъчен кредит, защото: а) доставчикът „Гидростой-Русия“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице в България към датата на начисляване на данъка; б) доставчикът „Гидростой-Русия“ ООД е начислил данъка с протокол № 1/29.06.2021г. съгласно указания дадени му от НАП с Покана с изх.№ 53-00-3174 от 11.12.2020г.; в) дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице; г)доставките са облагаеми с място на изпълнение на територията на страната; д)доставките са реално изпълнени; е)получателят е използвал резултата от получените услуги в търговската си дейност, т.е. за извършването на последващи облагаеми доставки; ж)дължимият ДДС бил надлежно деклариран и внесен в бюджета от задълженото лице, т.е. от доставчика „Гидростой-Русия“ ООД. Жалбоподателят сочи, че на „Гидростой-Русия“ ООД е извършена ревизия и е издаден РА, който не е обжалван. Сочи, че „Гидростой-Русия“ ООД е руско дружество, доброволно регистрирало се по ЗДДС в България във връзка с изпълнението на драгажни дейности, които са му възложени от две български дружества – жалбоподателя и ЕИС-Строителна компания АД. Сочи, че регистрацията е трябвало да бъде направена през декември 2019г., но в началото руското дружество не е познавало българското законодателство, а подготовката за регистрацията е отнела много време, като в резултат е издаден акт за регистрация по ЗДДС на 10.12.2020г. Жалбоподателят счита, че при конкретните факти, когато всички участници са регистрирани по ЗДДС и доставяните услуги са облагаеми, следва да има възможност да се направи корекция на фактурите, които са издадени в периода от м.12.2019г. и от м.06 до м.11.2020г. и по отношение на които НАП е указал, че следва да се начисли ДДС вследствие на закъснялата регистрация на Гидрострой. Последното дружество не е оспорило размера на дължимия ДДС за периода, през който не е бил регистриран по ДДС в България и за който е издавало фактури към получателите на доставките без включен в стойността на доставките ДДС. Размерът на данъка е поет като задължение от възложителите на Гидрострой, които ще извършат заплащането му на основание сключения договор между доставчика и получателите по доставката, в който изрично било договорено, че сумите са без ДДС, от което е направен извод, че Гидрострой не може да поеме ДДС – то за своя сметка, т.е възложителите (българските дружества ЕИС-Строителна компания АД и СЕМ Ремонт ЕООД) заплащат ДДС – то в размер на 4 443 110.41лв. на Гидрострой, ако получат документи за начислението на данъка, а Гидрострой от своя страна ще го внесе в НАП. Цитирани са данни от ревизионния доклад на Гидрострой с периода и размера на установените задължения. Посочено е, че желанието на възложителите, които щели да платят задължението по ЗДДС е да имат право да го приспаднат като данъчен кредит, защото били регистрирани по ЗДДС лица към момента на сключване на договора с доставчика. В консултация с НАП двете предложения това да стане или чрез корекция на издадените фактури или чрез издаването на дебитни известия били отхвърлени. По препоръка на НАП Гидрострой издал протокола с дата 26.06.2021г. и заплатил ДДС и лихва за забава по РА издаден на Гидрострой. Жалбоподателят оспорва твърдението на органа по приходите, че не е платил начисленото ДДС в размер на 752 303.05лв. на Гидрострой. Счита че не е спорно, че доставчикът е внесъл в държавния бюджет целия размер на начисленото ДДС по Протокол №1/29.06.2021г. Това плащане било направено от акредитирания представител на руското дружество в България, като финансовите взаимоотношения между акредитирания представител на Гидрострой и жалбоподателя били уредени с договор за заем от 09.07.2021г. между жалбоподателя и акредитирания представител на доставчика в Р България. От това се прави извод, че доставчикът е получил сумата в размера на начисленото ДДС и я е внесъл бюджета. Жалбоподателят оспорва цитираното от директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП решение на конституционния съд и цитира практика на СЕС. Поддържа жалбата в о.с.з. чрез процесуален представител и представя писмени бележки. В писмените бележки оспорва изводите в решението на СЕС, съгласно които жалбоподателят не е заплатил на Гидрострой задължението за ДДС. Иска отмяната на РА и признаването на дружеството да ползва правото на данъчен кредит по доставките от руското дружество.

 

Ответникът по спора, на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Излага мотивирано становище за нейната неоснователност. Счита, че след като данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.2 и ал.4 от ЗДДС по услугата извършена от руското дружество „Гидрострой – Русия“ ООД е настъпило с приемането на извършената и фактурирана работа (драгажни услуги) с двустранно подписани между страните Актове за извършена работа на 31.10.2020г. и на 15.11.2020г. и издадените за тези доставки фактурите с №1010/31.10.2020г. и № 1017/15.11.2020г. са без начислен ДДС, тъй като доставчикът „Гидрострой – Русия“ ООД към датата на издаване на фактурите не е бил регистрирано по ЗДДС лице, поради което не следва от правна страна да се приема, че са изпълнени материалноправните изисквания на чл.68, ал.1 и ал.2 вр. чл.25, ал.1 и ал.4, вр. чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС за възникването на правото на приспадане на данък добавена стойност за получателя по доставките. Счита, че цитираните разпоредби от вътрешното право съответстват на нормите на Директива 2006/112/ЕО. Посочва, че „СЕМ Ремонт“ ЕООД не е упражнило право на приспадане на данък добавена стойност по фактурите с №№ 1010/31.10.2020г. и 1017/15.11.2020г. издадени от „Гидрострой – Русия“ ООД, нито по коригиращи ги фактури. Правото на приспадане на данък добавена стойност е упражнено по Протокол № **********/29.06.2021г. издаден от дружеството доставчик „Гидрострой – Русия“ ООД с посочен получател същото дружество „Гидрострой – Русия“ ООД в изпълнение на негови задължения за внасяне на ДДС, установени с РД № Р-2221521001125-092-001/22.06.2021г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, след извършена ревизия на „Гидрострой – Русия“ ООД и установен дължим ДДС на основание чл.102,ал.4 от ЗДДС за данъчен период м.10.2020г. в размер за внасяне 1081394.39лв. и за данъчен период м.11.2020г. в размер на 1 070 770.58лв. , включващ дължимият начислен върху стойността на фактурите с №№ 1010/31.10.2020г. и 1017/15.11.2020г. издадени от „Гидрострой – Русия“ ООД данък. Предвид факта, че дружеството доставчик не е издало коригираща фактура, а с издадения от него протокол доставчикът си е начислил целият размер на данъка, тъй като същият е установен от органа по приходите с РД, намира че доставчикът не би издал протокола ако не му е извършена ревизия. Сочи и, че протокола не създава задължение за плащане на ДДС за получателя на услугите, т.к видно от съдържанието на протокола „СЕМ Ремонт“ ЕООД не е вписан като получател на услугите. Сочи, че протоколът е отделен, различен от фактурата документ, с който доставчикът си „самоначислява“ данъка за периода и се задължава да го внесе, отразявайки го в справката – декларация. Посоченият конкретен протокол не може нито по смисъла на директивата, нито по смисъла на ЗДДС да се счита за фактура, като не съдържа нито необходимите за това реквизити, нито основание, по силата на което данъкът да е дължим от получателя, напротив – съгласно посоченото основание данъкът е дължим от издателя на протокола. Направен е извод, че договорът за заем е подписан за да обоснове извършено от третото лице, „ЕИС – Строителна компания“ АД плащане на задълженията към НАП на доставчика „Гидрострой – Русия“ ООД и този договор е фиктивно съставен между „ЕИС – Строителна компания“ АД и „СЕМ Ремонт“ ЕООД. Изводът е направен, предвид липсата на уговорка между „СЕМ Ремонт“ ЕООД и „Гидрострой – Русия“ ООД за заплащане на ДДС върху осъществената доставка и такова не е извършвано. Окончателното плащане по доставките било през 2020г. Посочено е, че приходната администрация счита, че разпоредбите на чл.71, т.1 от ЗДДС обвързват приспадането на данъчен кредит (право на приспадане на данък добавена стойност) за получена облагаема доставка с издадена от доставчика фактура за доставката с посочен на отделен ред данък, а такава не е издадена. Прави извод, че не може да се приеме, че легитимни правни очаквания са създадени от връчената от органите по приходите на дружеството доставчик покана за самоначисляване на данъка, тъй като такава последица (създаване на предпоставка за ползване на право на данъчен кредит) от издаване на протокола, не е посочена в поканата. Цитира решение № 13292 от 27.10.2020г., в което се разглежда извършването на данъчна измама и решение № 8 от 30.06.2020г. на Конституционния съд на Р България, в което е разгледан въпросът за противоконституционност на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС и е прието, че същата не е противоконституционна, като е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционността й. В писмени бележки и чрез представител в о.с.з. подържа становището за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е РА № Р – 03000322001265-091-001/25.08.2022г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Ревизионното производство е с обхват по вид на задължението и период: Данък върху добавената стойност за период от 01.12.2021г. до 31.12.2021г.

При издаване на РА № Р – 03000322001265-091-001/25.08.2022г., органът по приходите при ТД на НАП Варна е направил констатации за допуснати нарушения от дружеството при прилагането на разпоредбите на ЗДДС и на тези констатации на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данък добавена стойност в размер на 752 303.05лв.

В хода на ревизията от органите по приходите е установено, че:

1.„СЕМ Ремонт“ ЕООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС за извършваната от него дейност – строителство на подземни и надземни релсови пътища.

2.„Гидростой-Русия“ ООД е дружество, регистрирано в Р. Ф. с държавен регистрационен номер ОГРН 1153926027420, съгласно държавния регистър на ЮЛ, като то е регистрирано и по ЗДДС на основание акт за регистрация по ЗДДС № 220422003609992/10.12.2020 г.

„Гидрострой-Русия“ ООД извършва дейност по предоставяне на кораби с технически екипаж за изпълнение на драгажни дейности по хидротехнически проекти.

3.„СЕМ Ремонт“ ЕООД и „Гидростой-Русия“ ООД не са свързани лица.

4.На 04.08.2020г. „Гидрострой-Русия“ ООД е сключило договор № GS-09/2020 от 04.08.2020г. за извършване на драгажни работи на акваторията на пристанище Варна, Канал 1 и Канал 2 със „СЕМ Ремонт“ ЕООД. Съгласно този договор „Гидрострой-Русия“ ООД е доставчик на услугата, а „СЕМ Ремонт“ ЕООД е получател.

5. „Гидрострой-Русия“ ООД е издало на „СЕМ Ремонт“ ЕООД следните фактури относно извършените дейности по договора:

№1010/31.10.2020г. с предмет „плащане за драгажни работи в пристанище Варна, извършени от драга Kenford-Канал №2 и Канал №1, България по договор за драгажни работи № GS-09/2020 от 04.08.2020г.“ и стойност в размер на 1320542.97лв.

№1017/15.11.2020г. с предмет „плащане за драгажни работи в пристанище Варна, извършени от драги Glanford, Milford, Seaford и Kenford-Канал №2 и Канал №1, България по договор за драгажни работи № GS-09/2020 от 04.08.2020г.“ и стойност в размер на 2440972.26лв.

В двете фактури не е включен начислен върху стойността на услугата ДДС.

6.Преди датите на изпълнение на доставките и издаване на фактурите на „СЕМ Ремонт“ ЕООД, „Гидрострой-Русия“ ООД вече е достигнал оборот изискващ задължителна регистрация по ЗДДС.

7.Към момента на издаване на фактурите към „СЕМ Ремонт“ ЕООД, „Гидрострой-Русия“ ООД не е изпълнил своето задължение за регистрация по ЗДДС.

8.От „СЕМ Ремонт“ ЕООД са представени Актове за завършени и приети драгажни дейности/изкопни работи.

9.Констатирано е, че получените услуги от „Гидрострой-Русия“ ООД, за които са издадени фактури №1010/31.10.2020г. и №1017/15.11.2020г. на „СЕМ Ремонт“ ЕООД са предмет на последваща реализация с получател ДЗЗД ЕС БИЛД (образувано като обединение на „СЕМ Ремонт“ ЕООД и „ЕИС Строителна компания“ АД).

Продажбата на услугата е извършена на основата на Договор от 25.10.2019г. между „СЕМ Ремонт“ ЕООД и ДЗЗД ЕС БИЛД. Във връзка с доставката по този договор, която освен драгажните работи по договора между „Гидрострой-Русия“ ООД и „СЕМ Ремонт“ ЕООД включва и допълнително разходи за материали, „СЕМ Ремонт“ ЕООД издава на ДЗЗД ЕС БИЛД фактури с начислен в тях ДДС.

„СЕМ Ремонт“ ЕООД декларира своевременно извършените към ДЗЗД ЕС БИЛД облагаеми доставки.

10.„Гидрострой-Русия“ ООД е реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на 09.12.2019 г. в размер на 4 975 631, 52 лв., поради което е следвало да заяви регистрация по ЗДДС и заявлението му за регистрация да бъде подадено в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, а именно – до 16.12.2019 г. Дружеството подава заявлението за регистрация в 26.11.2020г. Актът му за регистрация е издаден на 10.12.2020г. и му е връчен на 11.12.2020г.

11.След проверка във връзка с регистрация по ДДС е изготвена покана до „Гидрострой-Русия“ ООД с изх. № 53-00-3174/11.12.2020 г., с която изрично му е указано, че за извършените облагаеми доставки за периода от 30.12.2019 г. до 11.12.2020 г. следва да начисли ДДС, като издаде данъчен документ по силата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

12.В хода на ревизията на „Гидрострой-Русия“ ООД, се установява, че извършените облагаеми доставки за периода от 09.12.2019г. до датата на фактическата регистрация на дружеството по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – 11.12.2020г. са в общ размер на 24 611 141, 15 лв. Констатирано е, че облагаемият оборот на дружеството, за който последното дължи ДДС е в размер на 24 611 141, 15 лв.. От тази сума е приспадната сумата от 50 000лв., представляваща прагът за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, като върху сумата получена като разлика между двете е начислен в хода на ревизията ДДС в размер на 4922228.23лв., от който след приспадане на внесения ДДС по доставки към „ЕИС – Строителна компания“АД, осъществени в периода м.12.2020г. – м. 05.2021г. е установен дължим данък в размер на 4 443 110, 42 лв.

13.С писмо от 12.07.2021г. „Гидрострой-Русия“ ООД е уведомил ревизиращия екип за издаването на Протокол № 1/29.06.2021г. по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС с начислен дължим ДДС в размер на 4 443 110,41 лв.

14.Видно от съдържанието на издадения от „Гидрострой-Русия“ ООД Протокол № 1/29.06.2021г., в него:

- като организация доставчик и организация получател е вписан „Гидрострой-Русия“ ООД;

- е посочено, че датата на издаването му и на данъчното събитие съвпадат и са 29.06.2021г.;

- като наименование на стоката е вписано „начисляване на Данъчен кредит по фактура“ и са описани 18 фактури, между които под №№17 и 18 фактурите издадени на „СЕМ Ремонт“ ЕООД, с посочени съответно данъчни основи и начислен ДДС за фактура № 1010/31.10.2020г. – 1 320 542.97лв. и 264 108.59лв. и за фактура № 1017/15.11.2020г. – 2 440 972.26лв. и 488 194.45лв.

15.Констатира се, че ДДС е начислен върху данъчната основа посочена във фактурите.

16.Органите по приходите установили, че „ЕИС-Строителна компания“ АД е акредитиран представител на „Гидрострой – Русия“ ООД и като такъв дружеството е определило своя сметка във валута „лева“ към „Райфайзенбанк“ АД, която да бъде използвана за плащане на данъчните задължения на „Гидрострой – Русия“ ООД към НАП.

17.Констатирано е и, че между „ЕИС-Строителна компания“ АД и „СЕМ Ремонт“ ЕООД е сключен договор за заем от 13.07.2021 г. за сумата от 752 303, 05 лв. Констатирано е, че тази сума е идентична по размер със сумата, за която е отказано право на ползване на данъчен кредит в процесния РА.

18.С писмо от 13.07.2021 г. „ЕИС-Строителна компания“ АД уведомява „СЕМ Ремонт“ ЕООД, че посочената сума ще бъде използвана за плащане на дължимия данък ДДС, начислен с Протокол № 1/29.06.2021 г. по 2 -та броя фактури, издадени на „СЕМ Ремонт“ ЕООД.

19.На 13.07.2021 г. „ЕИС-Строителна компания“ АД нарежда превод от своята сметка в „Пощенска банка“ АД към сметка в „Райфайзенбанк“ АД сумата от 752 303,05 лв. с цел да бъде платен дължимия ДДС, начислен по Протокол № 1/29.06.2021г. по доставките към „СЕМ Ремонт“ ЕООД.

20.„СЕМ Ремонт“ ЕООД е отразило за д.п.м.12.2021г. право на приспадане на ДДС в размер 753390.12лв. по Протокол № 1/29.06.2021г. с издател „Гидрострой-Русия“ ООД.

В обобщение се констатира, че е безспорно между страните и се установява от събраните доказателства, че „СЕМ Ремонт“ ЕООД е отразило в дневника си за покупките и в СД за ДДС по ЗДДС през данъчен период м.12.2021г. като доставка с право на данъчен кредит протокол № 1/29.06.2021 г., издаден от „Гидрострой – Русия“ ООД, в който са описани 2-та броя фактури с обща данъчна основа 3 761 515, 23 лв., издадени на „СЕМ Ремонт“ ЕООД при изпълнението на сключен между страните договор с предмет „Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2, Пристанище Варна – инженеринг“ GS-09/2020/04.08.2020 г.

Безспорно е, че доставките по договора са осъществени, и че към момента на изпълнението им са издадени от доставчика фактури с дати 31.10.2020г. и 15.11.2020г., в които е посочена само данъчната основа и не е включен ДДС, както и че ДДС е начислен от доставчика в протокол от 29.06.2021г. (при вписването в същият на доставчик и получател по доставките - едно и също лице, а именно „Гидрострой – Р.“ ООД) в хода на извършваната му ревизия и, че допълнително начисленият ДДС по доставките е внесен от доставчика, както и че на основата на този протокол издаден от доставчика „СЕМ Ремонт“ ЕООД е включило в СД и Дневника си за покупки за период, последващ както периода на извършването на доставките, така и периода на издаването на протокола, доставките с право на ползване на данъчен кредит по тях.

Органите по приходите са посочили, че при тези факти по отношение на „СЕМ Ремонт“ ЕООД към датата на издаване на Протокол № 1/29.06.2021 г. не е налице настъпило данъчно събитие и данъкът не е бил изискуем. Направили са извод, че „СЕМ Ремонт“ ЕООД не изпълнява условията по чл. 71 от ЗДДС, тъй като не притежава фактура с начислен ДДС, а само протокол, който урежда единствено разчетите между „Гидрострой – Русия“ ООД и НАП относно задължения по ЗДДС на регистрираното със закъснение по ЗДДС дружество („Гидрострой – Русия“ ООД), поради което не се явява годен документ, удостоверяващ наличието на право на данъчен кредит.

На основание чл. 25, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 71, ал. 1 от същия закон органът по приходите е приел, че за „СЕМ Ремонт“ ЕООД не са налице поставените в закона изисквания за приспадане на данъчен кредит в размер на 752 303, 05 лв., включен в дневника за покупките и СД за ДДС за данъчен период 01.12.2021 г. – 31.12.2021г.

Приходната администрация намира, че „СЕМ Ремонт“ ЕООД няма право на приспадане на данък добавена стойност по доставките получени от „Гидрострой – Р.“ ООД, тъй като данъкът по тези доставки е начислен в хода на ревизионното производство на „Гидрострой – Русия“ ООД в хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС и едва след установяването им в ревизионния доклад доставчикът е издал протокола и данъка е внесен в бюджета. Освен това тълкуват разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС, като съобразяват и решение №8 от 30 юни 2020г. постановено от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14/2019г., като разпоредба трансформираща правилата за дължимост на данък добавена стойност и възлагаща задължението за внасянето в бюджета на установения в рамките на производството по чл.102 от ЗДДС само и единствено на доставчика по сделката, без последният да има право да коригира издадените от него преди регистрацията му по ЗДДС, след като е достигнал прага за задължителна регистрация, фактури.

Спорът в производството пред Административен съд Варна е формулиран за това: допустими ли са съгласно Директивата за ДДС разпоредби от националното законодателство и практика на националната приходна администрация, като разглежданите в настоящото производство, съгласно които на получателят по доставката е отказано право на приспадане на данък добавена стойност, при следните условия: 1.осъществяването на доставката не е спорно; 2.за изпълнението на доставката е издадена фактура, в която не е начислен ДДС от доставчика; 3.задължението за данък добавена стойност е установено на доставчика в хода на извършваната му ревизия с правно основание специалната разпоредба на ЗДДС – чл.102, ал.4 от ЗДДС (доставчикът на услугата е достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС преди осъществяването на доставката и на издаването на фактурата без включен в нея ДДС); 4.доставчикът по услугата е регистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите след осъществяването на доставката; 5.в хода на извършваната му ревизия, доставчикът е издал протокол, в съдържанието на който е посочил освен, че е доставчик и, че е получател по доставката. Посочил е също издадените на получателя фактури и върху данъчната им основа е начислил ДДС; 6.акредитиран представител на доставчика е внесъл ДДС по доставката в бюджета, с получени заемни средства от получателя по доставката и 7.основанието за ползването на правото на приспадане от получателя по доставката е цитирания протокол, а не издадена от доставчика коригираща фактура?

За да даде отговор на спорните въпроси при съответно на Директивата за ДДС тълкуване на националното право, съдът е задал преюдициални въпроси на СЕС. За правилното решаване на спора е формиран от становищата на страните и въпрос за съответствието (при съобразяването, че „Несъмнено ключова „мярка “ за постигане на пълната ефективност на ПЕС е съответстващото на ПЕС тълкуване на всяка ВПН в неговото приложно поле.“- така в С., А. Задължението за съответстващо на правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Библиотека „Студии по Европейско право“, София, 2022, стр.45) на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС и практиката на приходната администрация с Директивата за ДДС. Цитираната разпоредба (разгледана като съответстваща на Конституцията на Република България в решение №8 от 30 юни 2020г. постановено от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14/2019г.) е прилагана в следния смисъл: ДДС начислен върху оборота на задълженото да се регистрира по ЗДДС лице, което не се е регистрирало в срок, за периода от датата, на която е достигнало задължителния за регистрация оборот до дата на регистрацията по ЗДДС, остава в негова тежест и не е предвидена възможност да бъдат коригирани фактурите издадени без включен ДДС от това лице на получателите по доставките. Данъкът в хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС се установява с ревизионен акт на доставчика и остава само негово задължение.

В Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 /ECLI:EU:C:2024:976/ на поставените отговори са дадени следните отговори, цитирани в тяхната цялост:

„1)Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, в съответствие с която получателят по облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка е лишен от предвиденото в тази директива право на приспадане на този данък, в случай че доставчикът, от една страна, не е изпълнил предвиденото в националната правна уредба задължение да подаде заявление за регистрация по ДДС и е издал на получателя фактури, в които не е начислен ДДС, а от друга страна, в хода на данъчна ревизия е издал протокол, в който този ДДС е начислен, и в който доставчикът е представен и като получател на доставката.“;

„2)Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2010/45, и принципът на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която изключва възможността за коригиране на фактура, когато, от една страна, във фактурата, издадена от доставчика на получателя по облагаема с ДДС доставка, не е начислен този данък, а от друга страна, в хода на данъчна ревизия на този доставчик последният издава протокол, в който е начислен ДДС и в който въпросният доставчик е представен и като получател на доставката.“

За да даде цитираните отговори Съдът на СЕС е посочил по първия въпрос в т.т. 32 – 43 (като част от изложените съображения на СЕС са изложени в цялост, с оглед яснотата на настоящия съдебен акт), че приема, че с първия въпрос „запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, в съответствие с която получателят по облагаема с ДДС доставка е лишен от предвиденото в тази директива право на приспадане на този данък, в случай че доставчикът, от една страна, не е изпълнил предвиденото в националната правна уредба задължение да подаде заявление за регистрация по ДДС и е издал на получателя фактури, в които не е начислен ДДС, а от друга страна, в хода на данъчна ревизия е издал протокол, в който този ДДС е начислен и в който доставчикът е представен и като получател на доставката.“ и, че „Съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 167 и сл. от Директивата за ДДС право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. В частност това право на приспадане може да бъде упражнявано незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (решение от 13 януари 2022 г., Zipvit, C156/20, EU:C:2022:2, т. 21 и цитираната съдебна практика).“, като правото на приспадане „се обуславя от изпълнението на определени изисквания, и по-специално на предвиденото в член 168, буква а) от Директивата за ДДС изискване ДДС, чието приспадане се иска, да бъде дължим или платен (решение от 13 януари 2022 г., Zipvit, C156/20, EU:C:2022:2, т. 22).“, както и, че „Безспорно Съдът вече е постановил, че когато цената е определена от страните, без изобщо да се споменава ДДС, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка ДДС, е доставчикът, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация ДДС, трябва да се счита за цена с вече включен ДДС (решения от 7 ноември 2013 г., Tulic и Plavoin, C249/12 и C250/12, EU:C:2013:722, т. 43, и от 13 януари 2022 г., Zipvit, C156/20, EU:C:2022:2, т. 23; вж. в този смисъл решение от 1 юли 2021 г., Tribunal Econmico Administrativo Regional de Galicia, C521/19, EU:C:2021:527, т. 30—34).“

Решаващият състав на СЕС е констатирал от фактите по спора, че в разглежданите фактури издадени от доставчика на СЕМ Ремонт ЕООД е посочена само данъчната основа без ДДС, като този данък е начислен единствено в протокола, издаден в хода на данъчната ревизия от доставчика, а именно „Гидрострой-Русия“ и е посочил, че „При тези условия презумпцията, предвидена в съдебната практика, посочена в точка 35 от настоящото решение, не намира приложение в главното производство.“

По отношение на протокола издаден от „Гидрострой-Р.“ решаващият състав на СЕС е посочил, че в решение от 29 септември 2022 г., Raiffeisen Leasing (C235/21, EU:C:2022:739, т. 46), Съдът е постановил, че член 203 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че договор, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за фактура по смисъла на тази разпоредба, в случай, че този договор съдържа всички необходими данни, за да може данъчната администрация на държава членка да установи дали материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС са изпълнени в конкретния случай, но че разглежданият протокол не отговаря на посочените изисквания, т.к. първо, „… в разглежданият по настоящото дело протокол, издаден от „Гидрострой-Русия“ е посочено, че това дружество е едновременно доставчик и получател по съответната сделка и второ, този протокол е издаден не на получателя по доставката „СЕМ Ремонт“, а на дружеството доставчик в хода на извършена от органа по приходите ревизия, поради което не може да се приравни на договор между страните, какъвто е договорът, предмет на посоченото в предходната точка решение.

Решаващият състав на СЕС е посочил, че от практиката на Съда следва, че „Директивата за ДДС и основният принцип на неутралност на ДДС налагат приспадането на ДДС за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2022 г., Raiffeisen Leasing, C235/21, EU:C:2022:739, т. 38 и цитираната съдебна практика).“, като същевременно от фактите установени в делото по главното производство, се констатира, че ДДС не е платен от „СЕМ Ремонт“ и не се дължи от това дружество. „Всъщност данъчният орган констатира, че разглежданите фактури са издадени за извършена впоследствие от „Гидрострой-Русия“ доставка, като получателят по тази доставка е дружеството ЕС БИЛД, образувано като обединение на „СЕМ Ремонт“ и „ЕИС-Строителна компания“.“ Последната „констатация не се поставя под въпрос от наличието на договор за заем за сумата, за която на „СЕМ Ремонт“ е отказано приспадане на ДДС, сключен между последното дружество и „ЕИС-Строителна компания“ като представител на „Гидрострой-Р.“, тъй като такъв договор не поражда задължение за „СЕМ Ремонт“ да плати ДДС на доставчика и не представлява корекция на фактурите, издадени от „Гидрострой-Русия“ на „СЕМ Ремонт“.“

Решаващият състав на СЕС е констатирал, че „При тези условия посочените в точка 34 от настоящото решение изисквания, от които зависи правото на приспадане на ДДС, не могат да се приемат за изпълнени.“

Решаващият състав на СЕС, предвид отговора на първия въпрос поставен от настоящата инстанция не е дал тълкуване на втория поставен в преюдициалното запитване въпрос. Разгледал е третия въпрос в т.т.47 -61 от решението и е посочил, че с този „въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за ДДС и принципът на неутралност на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която изключва възможността за коригиране на фактура, когато, от една страна, във фактурата, издадена от доставчика на получателя по облагаема с ДДС доставка, не е начислен този данък, а от друга страна, в хода на данъчна ревизия на този доставчик последният издава протокол, в който е начислен ДДС и в който въпросният доставчик е представен и като получател на доставката.“

За да отговори на така формулирания въпрос съставът на СЕС е посочил, че „Съдът действително е признал, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането или възстановяването на ДДС по получени доставки да се разрешава, дори и данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, но все пак при условие че са изпълнени материалноправните изисквания (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C247/21, EU:C:2022:966, т. 59 и цитираната съдебна практика).“, както и, че „Същевременно практиката на Съда относно коригирането на фактури със задна дата се отнася до приспадането на платения по получени доставки ДДС.“ Съдът е цитирал в разглеждания аспект решение от 15 септември 2016 г., Senatex (C518/14, EU:C:2016:691, т. 43), в което е постановил, „че член 167, член 178, буква а), член 179 и член 226, точка 3 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която коригирането на задължителни данни на фактура, а именно идентификационния номер по ДДС, не поражда обратно действие, така че правото на приспадане на ДДС във връзка с коригираната фактура може да се упражни не за годината, в която тази фактура е била първоначално съставена, а за годината, в която тя е била коригирана.“, като е конкретизирал, че „По делото, по което е постановено това решение, обаче ДДС е бил платен по получени доставки от дружеството, което е посочило в данъчните си декларации приспадане на този ДДС.“

Решаващият състав на СЕС е цитирал решение от 15 септември 2016 г., Barlis 06 – Investimentos Imobilirios e Tursticos (C516/14, EU:C:2016:690, т. 44), съгласно което „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Тази констатация се потвърждава от член 219 от Директивата за ДДС, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.“ и е посочил, че на това съображение в последното решение Съдът дава тълкуване, че член 178, буква а) от Директивата за ДДС трябва да се разбира в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на ДДС само на основание че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. В допълнение решаващият състав на СЕС е посочил, че по делото, по което е постановено решението от 15 септември 2016 г., Barlis 06 – Investimentos Imobilirios e Tursticos (C516/14, EU:C:2016:690), ДДС за получени доставки е платен от дружеството, получател на услугите, подлежащи на облагане с ДДС, което е поискало приспадането на този данък.

СЕС е посочил, че „С оглед на съображенията, свързани с първия въпрос по настоящото дело, относно липсата на право на „СЕМ Ремонт“ да приспадне ДДС, следва да се подчертае, че в съответствие с практиката на Съда механизмът за корекция на неправомерното приспадане на ДДС, предвиден в Директивата за ДДС, не е приложим, когато първоначално приспадането е извършено, без да има каквото и да било право на приспадане (вж. в този смисъл решение от 11 април 2018 г., SEB bankas, C532/16, EU:C:2018:228, т. 42 и 43).“, както и че „По-нататък, в решение от 8 май 2013 г., Petroma Transports и др. (C271/12, EU:C:2013:297, т. 34 и 35), Съдът приема, че макар общата система на ДДС да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури, това не променя факта, що се отнася до спора в главното производство по делото, по което е постановено това решение, че необходимата информация за допълването и коригирането на фактурите е предоставена на данъчната администрация едва след като същата вече е приела решението си да откаже правото на приспадане на ДДС. Следователно преди приемането на това решение представените на администрацията фактури все още не са били коригирани, за да  позволят да гарантира точното събиране на ДДС, както и контрола му.“, като „В точка 36 от посоченото решение Съдът приема, че хармонизираната система на ДДС допуска национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.“

В решението на СЕС е посочено и, че „В решение от 23 април 2015 г., ГСТ — Сървиз Германия (C111/14, EU:C:2015:267, т. 39), относно българската правна уредба Съдът е постановил, че когато всякакъв риск от загуба на данъчни приходи е окончателно отстранен, невъзможността за коригиране на данъчните документи не е необходима, за да се осигури събирането на ДДС и да се предотвратят измамите.“, както и че „В делото, по което е постановено това решение, обаче както доставчикът, така и получателят на разглежданите услуги са платили ДДС, в резултат на което данъчната администрация е събрала този данък два пъти. Следователно не е съществувал никакъв риск от загуба на данъчни приходи.“ и че „За разлика от това, в положение като разглежданото по главното производство случаят не е такъв, тъй като, както бе посочено в точка 41 от настоящото решение, ДДС по получени доставки не е бил платен от „СЕМ Ремонт“ и не се дължи от него.“

За да се произнесе по настоящия спор съдебния състав съобрази разпоредбите на:

Член 267 (предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС които предвиждат, че „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: „валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“ и „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.“ (текстът възпроизведен от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex %3A12016ME%2FTXT);

Член 23 от Консолидирания текст на статута на Съда на Европейскиясъюз (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/ upload/docs/ application/pdf/2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-*********-05_00.pdf) регламентира, че „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на Съда или правораздавателния орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва.“;

Член 91 от Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/ application/pdf/2012-10/rp_bg.pdf) „Съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.“.

На цитираните разпоредби от общностното право, се налага извод за задължителност на решението на СЕС по отношение на националните съдилища и администрации, поради което настоящата съдебна инстанция следва да приложи даденото от СЕС тълкуване в Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 по настоящия спор. (в този смисъл Матисен, П.С.Р.Ф., Европейско право. Въведение. Осмо преработено и допълнено издание, Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ, София, 2007, стр.266 „Когато Съдът предостави тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността, това тълкуване трябва да се приеме и да се прилага от всички национални съдилища.“)

При съобразяване на даденото от СЕС тълкуване в Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 и на констатираните от органа по приходите и от съда факти, настоящият съдебен състав намира за правилен ревизионния акт. За да има дадено лице право на приспадане на данъчен кредит следва да са налице императивно изискуеми предпоставки, част от които са следните: да е регистрирано по ЗДДС лице, да е получател по облагаема доставка и да се установи, че за доставката са издадени надлежно документи, както и че ДДС е заплатен от получателя по доставката на неговия доставчик.

В разглеждания случай част от посочените условия са налице – получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице в Република България и доставките са осъществени, като за тях са издадени фактури, без включен в тях ДДС. Не са налице две от предпоставките, а именно: получателят по доставката да е получил данъчен документ, в който да е начислено като негово задължение за заплащане на ДДС към доставчика и доказателства, че същият е заплатил ДДС на доставчика като задължение за заплащане на ДДС, а не като друг вид плащане, направено от трето лице към приходната администрация на Република България (напр. заем между две различни от „Гидрострой-Русия“ ООД и получателя по доставката лица).

От представените документи относно начинът на извършване на плащането на задължението за ДДС от „СЕМ Ремонт“ ЕООД на „Гидрострой-Р.“ ООД не се обосновава извод, че ДДС е заплатено от жалбоподателя на неговия доставчик, каквото е изискването на ЗДДС. Обосновава се извод, че друго дружество (акредитиран представител на „Гидрострой-Р.“ ООД) е превело сумата от своята сметка по сметката на НАП, за да погаси задължението на „Гидрострой-Русия“ ООД. Сумите, които се сочат за дадени в заем от акредитирания представител на доставчика на „СЕМ Ремонт“ ЕООД не са постъпили в патримониума на „СЕМ Ремонт“ ЕООД и оттам да е извършено заплащане към „Гидрострой-Русия“ ООД, поради което не може да се направи извод за реалното осъществяване на тази сделка. Представеният договор за заем е частен документ и не задължава съда да приеме, че фактите са настъпили по начина предвиден в него. Това, предвид и липсата на данни за започнало изплащане на сумите по договора за заем от „СЕМ Ремонт“ ЕООД към сочения за негов заемодател „ЕИС-Строителна компания“ АД, с оглед на неговия срок – 1 година считано от датата на предоставянето на заема, но не по-късно от 09.07.2022г. Липсват данни, а не са и релевирани твърдения, че заемът е бил върнат на заемодателя.

Следните факти: първо, на 13.07.2021 г. „ЕИС-Строителна компания“ АД нарежда превод от своята сметка в „Пощенска банка“ АД към сметка в „Райфайзенбанк“ АД сумата от 752 303,05 лв. с цел да бъде платен дължимия ДДС, начислен по Протокол № 1/29.06.2021г. и второ, за д.п.м.12.2021г. „СЕМ Ремонт“ ЕООД отразява в СД и дневник за покупките право на приспадане на ДДС в размер 753390.12лв. по Протокол № 1/29.06.2021г. с издател „Гидрострой-Р.“ ООД, налагат изводите, че към момента на извършеното от „ЕИС-Строителна компания“ плащане на ДДС (13.07.2021 г.) „СЕМ Ремонт“ ЕООД или не е имал данни за погасяването на задължението на доставчика към НАП или че не е имал сключен договор за заем с лицето извършило плащането към НАП или че първоначално не е считал извършеното плащане по договора за заем, като такова предоставящо му право на ползване на данъчен кредит.

Предвид изложеното правилни се явяват изводите на органа по приходите, че не са изпълнени предпоставките за ползването на правото на данъчен кредит от „СЕМ Ремонт“ ЕООД по отношение на фактурите с издател „Гидростой-Русия“ ООД.

В този аспект неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че след като не е оспорена реалността на извършените доставки, то за получателя на доставките винаги е налице право на ползване на данъчен кредит. Неоснователни са доводите на дружеството, че за него е налице право на приспадане на данъчен кредит, т.к. е декларирало в дневника си за покупки и справката – декларация по ЗДДС протокол № 1/29.06.2021г., с което за него възникнало право на ползване на данъчен кредит, защото: а) доставчикът „Гидростой-Р.“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице в България към датата на начисляване на данъка; б) доставчикът „Гидростой-Русия“ ООД е начислил данъка с протокол № 1/29.06.2021г. съгласно указания дадени му от НАП с Покана с изх.№ 53-00-3174 от 11.12.2020г.; в) дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице; г)доставките са облагаеми с място на изпълнение на територията на страната; д)доставките са реално изпълнени; е)получателят е използвал резултата от получените услуги в търговската си дейност, т.е. за извършването на последващи облагаеми доставки; ж)дължимият ДДС бил надлежно деклариран и внесен в бюджета от задълженото лице, т.е. от доставчика „Гидростой-Р.“ ООД, т.к. не е налице необходимото за ползването на правото на данъчен кредит условие получателят по доставката да е заплатил ДДС на доставчика и съответно последният да е издал документ, в който това да е отразено. Както беше посочено – не са представени доказателства за извършено плащане от „СЕМ Ремонт“ ЕООД на сумата представляваща размер на ДДС по доставките извършени от „Гидростой-Русия“ ООД към доставчика, нито да е издаден документ от доставчика, в който такова плащане да е отразено.

Доводите в жалбата, че на „Гидростой-Р.“ ООД е извършена ревизия и е издаден РА, който не е обжалван и че „Гидростой-Р.“ ООД е руско дружество, доброволно регистрирало се по ЗДДС в България във връзка с изпълнението на драгажни дейности, които са му възложени от две български дружества – жалбоподателя и ЕИС-Строителна компания АД, както и че регистрацията е трябвало да бъде направена през декември 2019г., но в началото не са познавали българското законодателство, а подготовката за регистрацията е отнела много време, като в резултат е издаден акт за регистрация по ЗДДС на 10.12.2020г. не влекат на извод за наличие на право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя по конкретно посочените от органите по приходите доставки.

Неоснователни са съображенията на жалбоподателя в жалбата, че при конкретните факти, когато всички участници са регистрирани по ЗДДС и доставяните услуги са облагаеми, следва да има възможност да се направи корекция на фактурите, които са издадени в периода от м.12.2019г. и от м.06 до м.11.2020г. и по отношение на които НАП е указал, че следва да се начисли ДДС вследствие на закъснялата регистрация на Гидрострой. Не са налице данни по делото на доставчика да е отказано да извърши корекцията на фактурите. Видно от доказателствата по делото вместо да направи корекция на издадените фактури, доставчикът е издал Протокол, в който е вписал себе си като доставчик и получател по доставката. Съдържанието на този документ, предвид значението му за данъчното облагане на лицата не подлежи на разширително или изправително тълкуване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че размерът на данъка е поет като задължение от възложителите на Гидрострой, които ще извършат заплащането му на основание сключения договор между доставчика и получателите по доставката, в който изрично било договорено, че сумите са без ДДС, от което е направен извод, че Гидрострой не може да поеме ДДС – то за своя сметка, т.е възложителите (българските дружества ЕИС-Строителна компания АД и СЕМ Ремонт ЕООД) заплащат ДДС – то в размер на 4 443 110.41лв. на Гидрострой, ако получат документи за начислението на данъка, а Гидрострой от своя страна ще го внесе в НАП. ЗДДС не поставя условия като посоченото от жалбоподателя, а по отношение облагането с ДДС релевантния, като специален закон е ЗДДС, а не Търговския закон. При тълкуването на договорите сключени по Търговския закон се съобразяват договорките между страните по договора. При прилагането на ЗДДС договорите между страните се разглеждат при съобразяването на правилата на последно посочения закон. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че желанието на възложителите, които щели да платят задължението по ЗДДС е да имат право да го приспаднат като данъчен кредит. ЗДДС регламентира предпоставките, при наличието, на които получателите по доставките имат право да ползват право на данъчен кредит, но не предвижда като предпоставка за правото на ползване на данъчен кредит желанието на страните по договора да постигнат този целен от тях резултат.

Предвид обстоятелството, че съдът не проверява решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, без значение за настоящия спор се явява възражението на жалбоподателя срещу цитираното в него решение на конституционния съд.

Настоящата инстанция предвид тълкуването дадено в Решение на Съда на ЕС (седми състав) от 21 ноември 2024 година по дело C624/23 оставя без обсъждане цитираната в жалбата практика на СЕС.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 33 247.32лв.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК вр. чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЕМ Ремонт“ ЕООД, представлявано от управителя В. Я. В. срещу РА № Р – 03000322001265-091-001/25.08.2022г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 220 от 06.01.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „СЕМ Ремонт“ ЕООД, представлявано от управителя В. Я. В. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 247.32 (тридесет и три хиляди двеста четиридесет и седем лв. и 32ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.