Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
Номер
348 Година
18.07.2014 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско
отделение, ХVІ състав,
На
първи юли Година две хиляди и
четиринадесета,
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар М.К.
като разгледа докладваното
от съдията търговско дело номер 894 по описа за 2013 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК и
чл.537 във вр. с чл.484 от ТЗ.
„И АР БИ
АУТО ЛИЗИНГ” ООД ЕИК ********* гр. София моли съда за признае за установено по
отношение на И.А.С. ***, че дължи 17 450 евро по запис на заповед, издаден
на 05.11.2007г. от ЕТ „С. – И.С.” /заличен търговец с правоприемник „С.” ЕООД/
в полза на ищеца, с който безусловно е поето задължение да плати на
предявяване, но не по – късно от 10.01.2013г., без протест и разноски сумата от
188 239.96 евро, авалиран от И.А.С., ведно със законна лихва върху
предявената част от главницата 17 450 евро от 19.05.2011г. до изплащането
й и направените по гр.д. № 9332/2011г. на РС Пловдив по снабдяване със заповед
за изпълнение и ИЛ разноски от 682.58 лв. ДТ и 949.56лв. възнаграждение за
правна помощ.
Твърди,
че на 05.11.2007г. ЕТ С. – И.С. издава в полза на ищеца запис на заповед за
сумата от 188 239.96 евро с падеж на предявяване, но не по – късно от
10.01.2013г., с клауза без протест и разноски. Записът е авалиран от И.С..
Впоследствие издателят ЕТ продава търговското си предприятие на „С.” ЕООД и е
заличен от ТР. Ищецът предявява записа на заповед с нотариална покана с рег. №
4919, том І, № 178 на Нотариус И.И. с Рег. № *** на НК, на 06.06.2010г. чрез
отказ за получаване. Записът не е платен. На 19.05.2011г. подава заявление до
ПРС по чл.417 от ГПК и се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу И.С. за част от сумата по записа – за 17 450 евро. Длъжникът
подава възражение и повдига правен спор. Твърди, че документът е редовна от
външна страна ценна книга, която материализира подлежащо на изпълнение вземане.
Уточнява, че ответникът е авалист, а не поръчител, поради което за него е
ирелевантно наличието или не на кауза зад записа на заповед по отношение на
издателя, защото не може да прави възражение от нея. Уточнява, че записът на
заповед е издаден за обезпечаване изпълнение на задълженията на издателя ЕТ по
Договор за финансов лизинг № 005124 – 002/05.11.2007г., сключен с ищеца,
съгласно т.2.15 от него. Ангажира доказателства, претендира разноски, представя
справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът
не признава иска. Възразява, че не дължи, защото ищецът не твърди и не сочи
съществуване на каузално правоотношение. Счита, че не съществува абсолютно
абстрактна сделка, поради което, ако зад нея не стои основание по двустранен
договор с размяна на престации, няма правно основание да съществува и
задължението по записа на заповед поради нищожност при липса на основание.
Възразява, че ЕТ е прехвърлил предприятието си на ЕООД и в шестмесечния срок
няма предявени искове срещу дружеството. Възразява, по повод ищцовото
уточнение, че т.2.15 от договора за лизинг не индивидуализира записа на
заповед, поради което не може да се обоснове връзка между договора и записа на
заповед по делото. Възразява, че договорът е от 2007г. и дори записът на
заповед да го обезпечава, то плащането по менителничния ефект трябва да бъде
направено не по – късно от 10.01.2013г., което е шест години след сключване на
договора. За това възразява, че е изтекла тригодишна погасителна давност за
ценната книга. Ангажира доказателства.
Съдът,
след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Ищецът
представя Запис на заповед с падеж на предявяване, без протест, издаден от ЕТ С.
– И.С., ЕГН ********** на И.С., с който безусловно и неотменимо обещава да
плати на „И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД ЕИК ********* гр. Пловдив, чрез клона му
„И Еф Джи Ауто Лизинг – Пловдив” ЕООД, или на негова заповед, в евро, сумата от
188 239.96 евро, с място на плащане бул. „Цар Освободител” № 14, Средец,
София. Записът на заповед е платим на предявяване и трябва да бъде предявен не
по – късно от 10.01.2013г. Записът е издаден в гр. София на 05.11.2007г.
След
този текст на документа срещу израза издател ЕТ С. – И.С. е поставен подпис на И.А.С.
и печат.
Следва
текст, според който подписаният И.А.С., притежаващ документ за самоличност №
*********, издаден от МВР Пловдив на 27.02.2004г., с ЕГН **********, авалира
без протест записа на заповед и е положен подпис на И.А.С..
На
осн. чл.23 ал.4 от ЗТР се констатира, че по партидата на ищеца на 10.06.2013г.
е вписана промяна на фирменото наименование от „И Еф Джи Ауто Лизинг” на „И Ар
Би Ауто Лизинг”, което означава, че има пълна идентичност между ищеца и
приносителя по записа на заповед.
По
партидата на ЕТ С. – И.С. ЕИК ********* търговецът е заличен на 22.10.2010г.
Преди това има вписани две прехвърляния на предприятието му: едното е с договор
от 04.11.2009г. с нотариална заверка на подписите, с който прехвърля
търговското си предприятие на „С.”***. Второто е с договор от 06.08.2010г. с
нотариална заверка на подписи, с който прехвърля търговското си предприятие на
„С. ИА” ЕООД ЕИК ********* гр. Пловдив. И в двата договора няма описание на
съвкупността от имуществени права, които се прехвърлят, нито посочването й в
приложен опис и/или счетоводен баланс.
Физическото
лице И.А.С. с ЕГН ********** е лицето, което се е регистрирало като упражняващо
търговска дейност ЕТ С. – И.С..
Освен
процесния запис на заповед, ЕТ е издал в полза на ищеца втори – с идентично
съдържание, но за сумата от 62 929.38 евро. И двата са предявени за
плащане с нотариална покана с рег. № 4919, т. І, № 178, на Нотариус И.И. с Рег.
№ ***. Същата е връчена чрез отказ на И.А.С. съгласно Разписка от 08.06.2010г.,
според която връчителят Р.А.Ц. е удостоверила отказ за получаване на поканата
чрез свидетеля Г.Н.М..
Поради липса на
плащане след предявяване на записа на заповед, ищецът е подал заявление по
чл.417 от ГПК пред ПРС, по което е образувано ч.гр.д. № 9332/2011г. Поискал е
издаване на заповед за изпълнение за солидарно заплащане срещу правоприемника „С.” ЕООД и срещу И.С. за част от сумата по
записа на заповед в размер на 17 450 евро. Съдът е уважил частично
искането като е издал Заповед № 7128 от 10.06.2011г. само против длъжника И.С.,
приемайки, че представеният документ формално удостоверява вземане от него, и е
отхвърлил искането по отношение на „С.” ЕООД, защото той не присъства в
документа по чл.417 от ГПК. Заповедта не е обжалвана. На 28.06.2013г.
ответникът е подал възражение, че не дължи. Представил е призовка за доброволно
изпълнение, която му е връчена на 26.06.2013г. Заявителят е получил съобщение
от съда на 25.10.2013г. за постъпилото възражение с указание за предявяване на
иск в рамките на месец. Такъв е предявен по пощата с клеймо от 25.11.2013г.
пред настоящия съд, т.е. в законовия едномесечен срок.
В настоящия процес
ответникът представя и се позовава на втория договор за продажба на търговското
предприятие от 06.08.2010г.
По повод доводите му
ищецът признава, че записът е издаден за обезпечаване на задълженията по
Договор за лизинг № 005124 – 002 от 05.11.2007г., сключен между него и ЕТ С. – И.С.,
с който се предоставя възмездно от ищеца на ответника като ЕТ ползването на два
нови товарни автомобила за срок от 60 месеца, с право да се придобие
собствеността. Уговорено е заплащане на 60 вноски с начислена лихва и
обезпечаване със запис на заповед. Съгласно погасителния план, доставната
стойност е 137 600 евро, остатъчната стойност е 6 880 евро,
първоначалната вноска е 6 880 евро. Вноски се дължат от 10.12.2007г. до
10.11.2012г. с общ размер от 156 866.62 евро. В тази връзка по делото е
изслушана ССчЕ на в.л. М.Д., изготвено след запознаване с материалите по делото
и оглед на счетоводството при ищеца. Ответникът, при поискване, е заявил, че не
дължи, няма счетоводни документи, и не е представил такива за запознаване.
Такива явно не са представени и от двете юридически лица, закупили предприятието
на ЕТ през 2009г. и 2010г. Според заключението, неоспорено от страните,
процесният договор е осчетоводен от ищеца. По него са фактурирани до датата на
проверката задължения от 76 934.10лв., платени са 44 120.48лв.,
неплатени са 32 813.62 лева. Неплатените суми включват 23 522.75 лв.
главница, 4 375.35лв. лихва за просрочие, 4 914.53 лв. други
вземания, 1 281.15лв. неустойки и 36.80 лв. разходи. Общо задълженията
стават с неустойките и разходите 34 131.57лева или 17 451.20 евро.
Вещото лице сочи, че при ищеца се водят сметки на името на С. ИА ЕООД, на името
на ЕТ С. – И.С. и на И.С..
При тези данни от
правна страна се налага извода, че искът е доказан по основание и размер,
поради което ще се уважи.
Представеният в заповедното
производство документ, служещ за основание на исковата претенция, е запис на
заповед. Той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане в полза на ищеца от ответника: има съдържание по чл.535 от ТЗ; падежът
е определен съгласно чл. 537 във вр. с чл.486 и чл.487 от ТЗ. Съобразно
изричното изявление на издателя, документът следва да се предяви за плащане в
срок до 10.01.2013г., което е сторено с нотариалната покана.
Възражението, че
записът на заповед е нищожен, е неоснователно, защото не се сочи порок във
формата.
Възражението, че
ответникът не отговарял, защото си продал предприятието като ЕТ, също е
неоснователно. На първо място ищецът на два пъти е прехвърлял предприятието си
след издаване на записа на заповед – през 2009г. и през 2010г., на две различни
дружества, като в нито един от договорите не е описал каква имуществена
съвкупност продава, нито е приложил нарочен баланс и опис на такъв. За това
няма законодателна пречка, но за да черпи от тези действия някакви права,
противопоставими на ищеца, следва да докаже, че при тези прехвърляния е постигнал
договорка с кредитора си за процесното задължение, поето и възникнало през
2007г. преди двете продажби по чл.15 от ТЗ. Респективно – какви са уговорките и
как го е уредил.
На второ място той е
ЕТ, което означава, че няма разлика между физическото лице И.С. и регистрацията
му да упражнява търговска дейност като ЕТ – нов правен субект в правния мир не
възниква. Има само едно правоспособно и дееспособно физическо лице И.С., което
е извършило регистрация на факта, че извършва търговия по занятие. При такова
лице и поради това освобождаване от задължението по издаден запис на заповед
може да бъде само по реда на чл.101 от ЗЗД – с изричното съгласие на кредитора
и/или чрез издаване на нов запис на заповед от нов платец. При записа на
заповед приносителят – кредитор може да прехвърли вземането по ценната книга
чрез джиро, но длъжникът – платец не може едностранно по своя воля и без
съгласието на кредитора си да се освободи от задължението си.
С оглед на това и съгласно Решение № 179 от 10.01.2014 г. по търг. д. № 396/2012 г. на ВКС продажбата на търговско предприятие по реда на
чл.15 от ТЗ води до възникване на солидарна отговорност между праводателя и
правоприемника по сделката. В резултат на продажбата, доколкото няма уговорка с
кредитора, каквато в случая никой не навежда, той има вече двама длъжници,
които отговарят солидарно до пълния размер на задължението до изплащането му –
„Без значение в случая е
коя редакция на чл.15 ТЗ е приложима към спорното правоотношение, доколкото и в
двата случая въпросът за размера касае отношенията между съдлъжниците, а не
задължението към кредитора. Размерът на задължението на изпълнилия съдлъжник
има значение при регресните му права срещу останалите съдлъжници, когато се
суброгира в правата на кредитора, комуто е изпълнил. По отношение на кредитора,
размерът на получените права при сделката по чл.15 ТЗ е
без значение и задължението на всеки от солидарните длъжници не търпи промяна
по отношение на него, ако не е уговорено друго. Т.е. пасивната солидарност не
се трансформира в пасивна разделност - до стойността на получената цена, до
стойността на активите и пр.”.
Основателно ищецът възразява /тук съдът е допуснал опущение при изготвяне
на доклада и разпределение на тежестта/, че само ако длъжникът твърди кауза и
иска да противопостави от нея права, той носи тежестта да докаже фактите, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията му по конкретно
каузално правоотношение и че той е погасил това задължение чрез някой от
правните способи, имащи този резултат. С оглед т.17 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС ищецът, който разполага с редовен запис на заповед, проявяващ менителничен
ефект, не дължи въвеждане и доказване на кауза.
Защитната теза на ответника,
че записът е нищожен, защото не може да съществува без кауза, но без да твърди
и без да доказва такава, не задължава ищеца да стори това и не лишава записът
на заповед от правната му природа на основание за вземането. След като е
редовен, е правното основание ищецът да получи въз основа на него плащане. Така
т.17 на ТР 4/2013 – „При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника
–издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което
е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед…..При въведено твърдение на ищеца с
исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по
което е било обезпечено с издадения запис на
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция
на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При
заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за
разпределение на доказателствената
тежест.”.
Ответникът не
твърди кауза и не въвежда правопогасяващи по повод на това възражения. Продажбата
на предприятие по чл.15 от ТЗ, след като не е постигнал договореност с
кредитора, е довело до наличие за ищеца на още един длъжник, отговарящ солидарно
с ответника по каузата. Ищецът добросъвестно посочи какво е вътрешното
правоотношение и при условията на неглавно доказване /тъй като главното е в
тежест на ответника/ установи, че има неизплатени задължения по договора за
лизинг.
В издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът е посочен като длъжник,
той е такъв и като такъв отговаря, защото, както се посочи, между ЕТ и
физическото лице няма правна и фактическа разлика – това е един субект, с една
правна сфера, не се раздвоява, поради което се касае за една и съща
правоспособност и дееспособност. Поставеният от него подпис е един и същ и го
задължава в качеството на издател и платец. Дори да се подпише като авалист,
той си остава издател и платец, а отговорността му не отпада.
Възражението за
погасяване на вземането по давност с изтичане на тригодишния давностен срок е
неоснователно, защото давността не е изтекла към сезиране на ПРС на 19.05.2011г.
На основание чл.537 във вр. с чл.531 от ТЗ давностният срок започва да тече от
датата на падежа и е три години. Падежът на процесния запис е от датата на
предявяване, а ако няма такова по аргумент от чл.514 ал.1 т.1 от ТЗ – от
10.01.2013г., която е крайния срок за предявяване. Записът е предявен с
нотариална покана на 06.08.2010г. в този срок. От тази дата до 19.05.2011г. не
са изтекли три години. Настоящото производство се счита за висящо на основание
чл.422 ал.1 от ГПК от подаване на заявлението пред ПРС, т.е. от 19.05.2011г.,
поради което съдът съобразява този момент.
При този изход на
делото и т.12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС следва да се реши въпроса за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив.
На основание чл.78 ал.1 от ТЗ на ищеца се дължат само доказани с писмени
документи реално направени разходи пред ПОС за държавна такса от 682.58лв.; 250
лв. депозит за вещо лице;1 189.55 лв. възнаграждение за ползвани правни
услуги пред ПОС, за чието уговаряне договорът за правно обслужване е представен
пред ПРС в заповедното производство. По делото няма командировъчна заповед,
определени и доказани по вид и размер разходи за път София – Пловдив – София за
две заседания, поради което 120 лв. не се дължи.
Няма основание да
бъдат коригирани присъдените в заповедното производство разноски с оглед изхода
на делото. В резултат на това общо се дължат 3 754.27лв., от които разноските
пред ПОС са 2 122.13лв. и пред ПРС са 1632.14 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на „И АР БИ
АУТО ЛИЗИНГ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, съдебен адрес гр. София, бул. „
Княз Александър Дондуков” № 13, ет.2, че
И.А.С. ЕГН ********** ***, дължи на
„И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ООД ЕИК ********* София сумата от 17 450 евро по
запис на заповед, издаден на 05.11.2007г. от ЕТ „С. – И.С.” /заличен търговец/
в полза на ищеца, с който безусловно е поето задължение да плати на
предявяване, но не по – късно от 10.01.2013г., без протест и разноски сумата от
188 239.96 евро, авалиран от И. А.С.
ЕГН **********, ведно със законна лихва върху предявената част от главницата
17 450 евро от 19.05.2011г. – датата на образуване на гр.д. № 9332/2011г.
на РС Пловдив, до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
И.А.С. ЕГН ********** ***, да заплати на „И АР БИ АУТО
ЛИЗИНГ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, съдебен адрес гр. София, бул. „ Княз
Александър Дондуков” № 13, ет.2, направените разноски общо от 3 754.27лв., от които разноски
пред ПОС в размер на 2 122.13лв. и пред ПРС в размер на 1632.14 лв.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението
да се обяви.
Окръжен
съдия: