РЕШЕНИЕ
№ 5842
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110116424 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против [фирма] установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването в полза на ищеца на парични вземания, с които ответникът се е
обогатил без основание, в размер на сумите, както следва: 9,77 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. до топлоснабден
имот, находящ се в [адрес], абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2,67 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за небитови
нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№]. Поддържа, че съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на
основата на писмени договори при Общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди,
като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, одобрени с Решение № [№]/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки
отправената покана [фирма] не е сключило писмен договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди,
че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на
доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира
посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. Изяснява, че начислените суми
за топлинна енергия до имота, ползван от ответника са по действителен разход на уредите за
1
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. С тези доводи отправя
искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от [фирма], чрез
съдружника в дружеството С. А., с който оспорва исковете като неоснователни с твърдение,
че всички задължения към ищцовото дружество за заплатени от ответника към 27.12.2017 г.
Поддържа, че считано от тази дата е прекратен договорът за наем на процесния имот и
същият е предоставен за възмездно ползване на трето за процеса лице. Посочва, че
процесната фактура, удостоверяваща вземанията, предмет на исковите претенции, е
издадена месеци след кредитните известия за извършените изравнителни сметки. Намира
сумите за недължими и поради погасяването им по давност, считайки за приложим
тригодишния давностен срок, с оглед характера им на периодични плащания по см. на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, предвид недължимостта на
главното вземане. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковете и за
прекратяване на производството по делото.
Третото лице – помагач на страната на ищцовото дружество [фирма] не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответника на вземания,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че
възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване по същество
на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими
и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е
доставило до процесния имот, ползван от ответното дружество топлинна енергия, при
липсата на сключен писмен договор, както и, че с ползването на същата ответникът се е
обогатил за негова сметка.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е
обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и
цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника –
че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса
на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
2
сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска
дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
е и клаузата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от [фирма] на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на топлинна
енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач.
В настоящия случай по делото са представени и приети писмени доказателства –
Споразумение от 01.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № [№] /04.03.2013 г.
по описа на С.Г. – пом. нотариус по заместване при В.Г. – нотариус с рег. № [№] на НК и с
район на действие СРС, към договор за наем на недвижим имот от 11.01.2012 г. и Анекс № 1
към същия от 11.01.2012 г., заявление от 25.03.2013 г., Анекс № 3 от 28.12.20217 г. към
договор за наем на помещения в [адрес], заявление от 04.01.2018 г. и Предавателно –
приемателен протокол от 28.12.2017 г. установяващи, че считано от 04.03.2013 г. до
01.01.2018 г., а с това и в рамките на процесния период 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г.,
ответното дружество [фирма] е било ползвател, в качеството си на наемател, на процесния
имот – апартамент дясно /офис 9/ с адрес: [адрес], ет. 5 с абонатен № [№], по силата на
договор за наем от 11.01.2012 г. и Анекс № 1 към същия и на Споразумение от 01.03.2012 г.
за заместване на досегашния наемател. Това облигационно правоотношение е прекратено с
Анекс № 3 от 28.12.2017 г. съгласно който договорът за наем е прекратен, считано от
01.01.2018 г, до която дата всички дължими суми за консумативи са за сметка на наемателя –
арг. т. 2 от Анекса. Изяснява се, че със заявление от 04.01.2018 г., адресирано до [фирма],
ответното дружество [фирма] е поискало закриване на партидата, открита на негово име, на
адрес: [адрес], ет. 5, офис 9, с абонатен № [№] и код на платеца [№], поради прекратяване
на наемния договор.
Същевременно, от страна на ответника не се навеждат твърдения относно сключване
на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца,
поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето
защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата
на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатил
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в този смисъл са и
фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на
неоснователно обогатяване от негова страна. В тази връзка и в отговор на доводите на
ответната страна, съдът намира за необходимо да отбележи, че фактът на ползване на
процесния имот от страна на ответното дружество до края на исковия период – 31.12.2017 г.
не се разколеба от обстоятелството, че този имот е бил предаден на наемодателя на
28.12.2017 г., доколкото, от една страна писмените доказателства сочат за задължение
именно на наемателя да посрещне консумативните разходи за период до 01.01.2018 г.-
датата на прекратяване на договора за наем, а от друга страна топлофикационното
дружество е било уведомено от [фирма] за преустановяване ползването на имота със
заявлението от 04.01.2018 г., обективиращо искането на ответника за закриване на
партидата. Ето защо, именно от момента на узнаване на това обстоятелство спрямо ищеца,
явяващ се трето за наемното правоотношение лице, има действие неговото прекратяване, в
3
който смисъл съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС. Наред с това, по делото не се установи в рамките на периода от
фактическото предаване на имота 28.12.2017 г. до прекратяване действието на договора за
наем – 01.01.2018 г. трето лице, различно от ответника реално да е ползвало имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не се спори, че през исковия период до имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], от страна на [фирма] е даставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност,
както и, че през този период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, които
обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с определението от 25.08.2022 г.,
обективиращо проекта за доклад по делото, обявен за окончателен такъв, са отделени като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
Основният спорен по делото въпрос е относно дължимостта на начислената сума за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., възлизаща на 9,77 лева, с оглед изложените от
ответника доводи за погасяване чрез плащане на всички задължения към
топлофикационното дружество към 27.12.2017 г., както и неправилното начисляване на
суми с фактура, издадена месеци след известията за изравнителните сметки.
В тази връзка и за изясняване на обстоятелството относно стойността на начислената
топлинна енергия, доставена до имот, по делото е изслушано и прието, без възражения от
страните, заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което,
преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено – въз основа на проучване на приетите по делото доказателства и след извършена
проверка в счетоводството на ищцовото топлофикационно дружество, отговарящо на
всички поставени задачи последователно и непротиворечиво. Експертизата установява, че за
процесния период м.07.2017 г. – м. 12.2017 г. прогнозно изчислените суми от ФДР за
топлинна енергия, начислени и фактурирани от ищеца по партидата на стопански абонатен
№ [№] за имот с адрес: [адрес], са заплатени. Изяснява обаче, че за този период са
извършени две изравнявания с изравнителни сметки, изготвени от ФДР [фирма],
представляващи разликата между прогнозно фактурираното и реално отчетеното от ФДР
потребление на топлоенергия. Първото изравняване е отразено в м. 08.2018 г., при което е
отчетена сума за възстановяване в размер на – 189,36 лева и е издадена фактура № [№] от
31.08.2018 г., което възстановяване, съгласно уточненията на вещото лице в съдебно
заседание, е било осъществено. Експертът изяснява също, че има издадени кредитни
известия, предвид наличието на сума за възстановяване от изравняването, но същите касаят
първото изравняване. Установява се също, че през месец октомври 2018 г. е направено
разделение на тримата ползватели по партидата, единият от които ответникът [фирма] с код
на платец 8437 и код КПР [№] – до месец декември 2017 г., а другите двама – Александър
Томов Янакиев и [фирма] – за период от м. януари до м. април. Изяснява се, че при това
разделяне е извършен допълнителен отчет от ФДР през месец октомври 2018 г., при който за
4
ползвател [фирма] е отчетено и начислено потребление на топлинна енергия за отопление за
периода м.07.2017 г. – м. 12.2017 г. вповече от 101,82 кВтч в размер на сумата от 9,77 лева с
вкл. ДДС, за което е издадена фактура № [№] от 31.10.2018 г. Фактури от 31.102.2018 г. са
издадени и за консумацията от другите двама ползватели, но на различна стойност и за
различно потребено количество. Вещото лице достига до извод, че сумата от това
изравняване в размер от 9,77 лева, отразена във фактура от м. октомври 2018 г. се отнася
именно за процесния период и е дължима на самостоятелно основание, тъй като
възстановяването по предходното изравняване вече е било осъществено. В експертизата се
посочва, че няма данни тази сума да е била заплатена от абоната. Същата е определена
съгласно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, утвърдени от
КЕВР. Установява се, че законната лихва върху главницата от 9,77 лева, изчислена за
периода от 01.12.2018 г. (първият ден след изтичане на срока за заплащане на фактурата) до
27.10.2021 г. възлиза на сумата от 2,76 лева, която не е заплатена. Общият размер на
начислените и непогасени суми възлиза на 12,53 лева, от която 9,77 лева главница и 2,76
лева – лихва за забава.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г. до топлоснабден имот, находящ се в [адрес], абонатен № [№], код платец 8437,
с код КПР [№] и с титуляр [фирма], ползван от ответното дружество, в качеството му на
наемател, по силата на договор за наем и споразумение за заместване на страна, е доставена
топлинна енергия в количеството, съгласно извършения от ФДР допълнителен отчет – от
101,82 кВтч на стойност от 9,77 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, което е довело до неговото обедняване в същия размер, като обедняването
и обогатяването произтичат от един и същи юридически факт.
Ето защо, ответникът дължи заплащането на сумата в полза на топлофикационното
дружество. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се
отбележи, че по делото експертно се установи липсата на плащане от абоната на процесното
вземане, а единствено на сумите по прогнозно изчислените стойности. Установи се, че при
първото изравняване, отразено през месец август 2018 г. резултатът е била сума за
възстановяване в размер – 189,36 лева, за което е издадена фактура № [№]/31.08.2018 г.,
което възстановяване е било осъществено. Изясни се и, че процесната сума от 9,77 лева е
начислена заради констатирано от ФДР, при извършване на допълнителен отчет, наложен от
разделяне на тримата ползватели на имота през различни периоди и конкретно ответника до
месец декември 2017 г., потребено и неотчетено до този момент количество топлоенергия в
размер от 101,82 кВтч, което е и основанието, обосноваващо издаването на втора,
процесната фактура № [№]/31.10.2018 г. и отнасяща се единствено до потреблението на
[фирма]. Същевременно вещото лице изясни, че са издавани кредитни известия, но същите
документи се отнасят за случаи на констатиран резултат от изравняването сума за
възстановяване на абоната, каквото е налице при първото изравняване, отразено през м.
август 2018 г., но не и по отношение на изравняването през м. октомври 2018 г. Предвид
това и доколкото същото касае именно пореблението в рамките на процесния период, съдът
намира, че от страна на ищеца е доказано основанието за начисляване като дължима от
ответника на сумата от 9,77 лева – стойността на това потребено количество топлинна
енергия.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за недължимост на
вземанията, поради погасяването им по давност, намирайки за приложим тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. в ЗЗД.
Съдът намира така наведеното възражение за неоснователно, предвид следните
съображения:
Изясни се, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради
което същото се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня
5
на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени
в т. 7 на ППВС № 1/28.05.1979 г. В настоящия случай процесните вземания са за доставена
топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м. 12.2017 г., като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано в съда на 10.11.2021 г., от която
дата се счита предявен искът за съществуване на вземането. Следователно, вземането за
главница в размер на сумата от 9,77 лева не е погасено по давност.
Предвид всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Като законнапоследица от това, върху главницата е идължима и лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване наличието
на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според
чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване, поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка.
Следователно, задълженията на ответника за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия не са възникнали като срочни, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника. По делото
обаче не се установи [фирма] да е изпратило такава до [фирма] с искане за заплащане на
процесните суми и конкретния момент, в който да е сторено това, преди получаване на
препис от заповедта за изпълнение от длъжника в хода на производството по ч. гр. дело №
64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав. Ето защо и с оглед липсата на изрично
признание на това обстоятелство от ответника, исковата претенция за присъждане на лихва
за забава за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г. в размер на сумата от 2,67 лева се явява
недоказана по основани и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да се присъди
сумата от 58,48 лева – разноски в производството по ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на
СРС, 51-ви състав за държавна такса и юрисконсултското възнаграждение, както и сумата от
276,80 лева – разноски в исковото производство за държавна такса, депозит по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи размера на юрисконсултското
възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, което
6
се явява типично за същия, с оглед предмета на дейност на дружеството. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, поначало право на разноски има
и ответното дружество. Същото не е претендирало такива и не е ангажирало доказателства
за реалното им извършване, поради което и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище
и адрес на управление: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 9,77 лева, представлява сума, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, равняваща се на цената на доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. до топлоснабден имот, находящ се в
[адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.11.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по
ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес]
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 2,67 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., за която сума по ч. гр.
дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 58,48 лева, представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав и сумата от
276,80 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7