М О
Т И В И
По присъда №17/15.03.2018 година по НОХД №1050/2017 година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е
образувано по обвинителен акт внесен от Районна прокуратура –гр.Добрич, по реда
на чл.247 от НПК. Същият е изготвен от държавния обвинител след запознаване с
материалите по досъдебно производство - №549/2016 година, водено по описа на Първо
РУП към ОД на МВР- гр.Добрич. С обвинителния акт срещу подсъдимия С.А.П. *** , с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено „тежко
престъпление” от общ характер, а именно:
За това, че на 27.06.2016 година в гр.Добрич
причинил на М.П.М., с ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се
във фисура на ставния израстък на лявото рамо на долната челюст, което е довело
до затруднение на дъвченето и говоренето за период над 1 /един/ месец, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131,ал.1,т.12,
пр.1-во във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие от
пострадалото лице – св.М.П.М., с ЕГН: ********** *** /чрез
неговия повереник - адв.М.Я. /бе
предявен и допуснат от съда за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането 27.06.2016 година, до окончателното
изплащане на сумата, с който иск се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
осъщественото от подсъдимия престъпно деяние. На основание
чл.84 и сл. от НПК съдът конституира пострадалия М.П.М. в качеството на „граждански ищец”. На основание чл.76 от НПК и въз основа на изрично отправено до съда искане, пострадалото лице - М.П.М., бе конституиран
и в качеството на „частен
обвинител”.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на държавното обвинение, който пледира
за признаване на вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и
постановяване на осъдителна присъда спрямо него. В обвинителта си реч прокурорът
изложи пространни
и аргументирани доводи в насока
авторството на дееца в инкриминираната престъпна проява, като подчерта, че същата се явява доказана по
безсъмнен и категоричен начин от събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал - писмени
и гласни доказателства, изготвените в хода на досъдебното и съд. производство експертизи, както и
приобщените от съда веществени доказателства. Държавният обвинител изрично подчерта, че престъпното деяние е осъществено от
дееца при форма на вината пряк умисъл - по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК и при
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства изтъкна чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други
водени наказателни производства срещу него и добрите характеристични данни по
местоживеенее. За отегчаващо вината обстоятелство посочи получените телесни
увреждания, с изключение на обуславящите правната квалификация на деянието. След като се позова на обстоятелството на наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
инкриминираното деяние, прокурорът изрази становище, че съдът следва да наложи на подсъдимия
предвиденото в НК наказание -„лишаване от свобода”, което да определи при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и слезе под предвидения специален минимум,
а именно - 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. Пледира, с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия изпълнението на наказанието да не се търпи ефективно, а същото
да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с по-продължителен изпитателен срок
от четири години. Предложи още, през посочения изпитателен срок възпитателната
работа по отношение на дееца да се възложи на районен инспектор по местоживеенето
му. В заключение държавният обвинител подчерта, че така индивидуализирано по
вид и размер наложеното наказание
ще способства за поправянето
и превъзпитаването на дееца в спазване на законите и добрите нрави, както и ще
се въздейства възпитателно и поправително, и по отношение на останалите членове
на обществето, да се въздържат от подобни противообществени прояви с висака
степен на обществена опасност - в каквато насока са и целите, посочени в
разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение на предявения от пострадалото лице и допуснат за съвместно
разглеждане в нак.процес граждански
иск, за претърпени неимуществени вреди, прокурорът изрази становище, че същият следва да се уважи като основателен, но не в пълния му размер, а до сумата
от 10 000 лева, предвид установените по делото доказателства за причинените
болки и страдания на гр.ищец М. М..Прокурорът пледира, с оглед признаване вината на подсъдимия по повдигнатотому обвинение, на същия да бъдат възложени сторените разноски в хода на досъдебно и съдебно производство.
Повереникът на гр.ищец и
частен обвинител-адв.С.С. /преупълномощен от адв.М.Я. *** в хода на
производството/ пледира пред
съда за признаване вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, което счита, че се явява доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съд.следствие
гласни и писмени доказателства.След като очерта високата степен на обществена
опасност на извършеното от дееца престъпление,както и произтичащите от него противоправни
последици, повереникът пледира за уважаване на предявения
граждански иск в пълния му размер от 15.000 лева, с оглед причинените на неговия доверител неимуществени вреди, включително и нанесената
психическа травма от преживения стрес.Повереникът
изрично пледира, деецът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху предявената сума
от гр.иск, считано от деня на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените
разноски от пострадалото
лице, възлизащи в общ размер на 600 /шестстотин/ лева, с оглед на осъществено процесуално представителство от адвокат,в хода на съдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия – адв.Ж.Ж. от ДАК, в речта си пред съда изложи
позиция, че обвинителната теза се явява недоказана и не се основава на безспорни
доказателства, от които да се заключи за виновното поведение на подсъдимия в
инкриминираното престъпно деяние,както сочи прокурорът в обвинителната си реч. В
подкрепа на изложените доводи изтъкна, че в хода на досъдебното производство
фактическата обстановка не е била всестранно и обективно изяснена, поради отказ
на представителя на държавното обвинение да уважи определени искания, отправени
от защитата, във връзка с установяване на съществени за предмета на наказателния
спор обстоятелства. Посочи още, че тези искания на защитата впоследствие са
били уважени от съда в хода на съд.производство, и с това на практика е била
изяснена всестранно, пълно и обективно фактическата обстановка. Въпреки това,според
адв. Ж. от нея не можело да се направи извод, че подсъдимият е осъществил вмененото му във
вина с обвинителния акт престъпление, а още по –малко, да се съди, че то е
извършено с пряк умисъл. В подкрепа на този правен довод, защитникът посочи, че
липсват събрани безспорни доказателства в хода на съд.следствие, от които да се
направи извод, че именно деецът, с поведението си е станал причина за
възникване на побоя над пострадалия,така както е описан в обвинителния акт, независимо
от причинените телесни увреждания. Аргументира доводите си с отделни моменти, отразени
във видео-записите от камерите /има предвид намиращите се на бензиностанцията охранителни
видео-камери/, послужили за изготвяне на съответните експертизи в досъдебното и
съдебно производство. Заключи, че от тях можело да се съди единствено за провокативното
поведение и действия от страна на пострадалия, изразяващи се в първоначално изразена
вербална, а след това и във физическа агресия /саморазправа/, предизвикали
съответна защитна реакция у подсъдимия. В тази насока подчерта с осъществените си
действия подсъдимият всъщност е целял да се защити.Именно тези обстоятелства
налагат извода според защитата, действията на подсъдимият да бъдат възприети
единствено „неизбежна отбрана”, доколкото с тях той е целял да защити личния си
живот и здраве, от проявената спрямо него агресия от страна на нападащия
го пострадал. Защитникът посочи, че действията
могат да се възприемат от съда и като осъществени при „превишаване пределите на
неизбежната отбрана” /чл.12,ал.4 от НК/, но в никакъв случай не следва да бъдат
ценени като проява на пряка агресия към пострадалото лице. В заключение адв.Ж. пледира,
поради липсата на събрани по делото безспорни доказателства, че подсъдимият е
извършил вмененото му във вина с ОА на РП-Добрич престъпление, същият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12,
пр.1-во , във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Алтернативно пледира, ако
съдът установи, че в действително има извършено от подсъдимия престъпление, да
приеме, че същото е осъществено при условията на чл.12, ал.4 от НК, респ. при „превишаване
пределите” на неизбежната отбрана, доколкото П. в случая е изпитал силен страх
и уплаха от действията на пострадалия,който е идвал към него с явно намерение
да се саморазправи. Позовавайки се на изложените правни доводи и аргументи в защитната
теза, защитникът пледира предявения граждански иск от ищеца, да се отхвърли
изцяло на като неоснователен и недоказан по размер.
В хода на съдебното производство подсъдимият С.П. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. В дадените пред съда обяснения отрича да е извършил
вмененото му във вина престъпление по чл.131,ал.1,т.12, пр.1-во , във вр. с
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, както и да е целял да нанесе талесната
повреда на пострадалия. Заяви още, че единствено провокативното поведение на
пострадалия, който първи го е нападнал, е станало причина за възникване на
конфликта. Отрече първи да е посягал и нанасял удар на пострадалия, за който изтъкна,
че според него се е бил насочил с намерение да се саморазправя физически. Отхвърли
изцяло тезата на прокурора, че е осъществил вмененото му във вина престъпление,
както и че с действията си е целял да нанесе телесна повдера на пострадалото
лице.Твърди, че единствено е искал да се защити от нападателя. Впоследствие
обаче, след като пострадалото лице проявило очевидна агресия и отправило явни закани
за неговия живот, подсъдимият сочи, че при защитата си също отвърнал, нанасяйки няколко удара в лицето
на пострадалия, като използва израза, че го е „лепнал” три пъти в лицето.
В дадената му от съда „последна
дума” подсъдимият П. не се призна за виновен по повдигнатото му обвинение,без
да изрази отношение към извършеното престъпление.
След като подложи на анализ и преценка събраните по делото
доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.П. е ****и местопребивава
на постоянен адрес ***. От представената характеристика по местоживеене получаваме информация, че същият
не е криминално проявен, не се движи в среди от криминалния контингент, както и
че спрямо него към момента не се водят други наказателни производства. Липсват
също сигнали за нарушаване на обществени ред, както и подавани жалби по
отношение поведението на П., които обстоятелства насочват към извода, че се
касае за лице с ниска степен на обществена опасност, както и че настоящата престъпна
проява е инцидентна в поведението му. В хода на съд.следствие се събраха
неоспорими доказателства, че към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние, описано в ОА на РП-Добрич подсъдимият П. е ползвал и управлявал
л.а.”****”с рег.№***, чужда собственост. Представеното по делото
доказателство /справка от база данни на КАТ Добрич - л.116/ сочи, че
горепосочения автомобил е бил собственост на св.П.И.Д. ***, който очевидно е дал своето съгласие
деецът да ползва превозното средство за лични нужди. Въпросният автомобил „АУДИ”
е имал монтирана газова уредба, което налагало П. да прибягва до услугите на
бензиностанция „Автотрейд” в гр.Добрич, където зареждал „газ”, като вид гориво.
На дата 27.06.2016 година, около 17.00 година, св.М.П.М. решил да отиде и зареди „газ” от бензиностанция „Автотрейд” в
гр.Добрич на личния си автомобил Марка –Форд, модел „Ескорт”, с рег.№ ****.Предстояло
му пътуване до близко населено място -с.К***,обл.Добрич, където свидетелят имал
собствен имот и полагал грижил за намираащите се там животни. Заедно със св.М.
в автомобила на предната дясна седалка седнала съпругата му - св.И.С.М.. Преди
да се отправят към селото св.М. отбил управлявания от него автомобил преди
кръговото кръстовище за к.к.„Албена”, за да зареди „газ” на бензиностанция „Автотрейд” в
гр.Добрич . Стигайки до бензиностанцията влязъл в нея и паркирал автомобила си непосредствено
зад л.а.”Ауди”с рег.№ ****, който към
този момент е бил управляван от подсъдимия С.А.П.. В бензиностанцията имало
една колонка, на която клиентите можели да заредят „газ” на автомобилите си,
което налагало изчакването на всеки клиент първо да зареди, а след това да плати,
и едва тогава да напусне района. На горепосочената дата и час, като обслужващ персонал в безиностанцията на колонката за газ
работила св.Н.Й.Д.. Последната започнала да зарежда гориво „газ” в автомобила
на подсъдимия П., при което същият слязъл и се отправил към касата в
бензиностанцията, с намерение да заплати цената на заявеното за зареждане гориво.
Излизайки от касата, на вратата на бензиностанцията подсъдимият се засякъл със
св.Д., която му съобщила, че не е могла да зареди „газ” за исканата сума от
петнадесет лева, а за по-малка сума от пет лева. Пояснила още, че бутилката на
автомобила не могла да побере повече гориво. Соченото обстоятелство мотивирало подс.П.
да се върне обратно на касата, за да получи обратно част от недължимо платената
от него сума. В този момент, след като проявил очевидно нетърпение при
чакането, св.М. се провикнал с глас към дееца: ”Пич, дръпни си колата да мога
да заредя и после си оправяй нещата”.Чувайки тези думи,подсъдимият се обърнал,изгледал
отправящия му забележка клиент, и му отвърнал: „”Ще чакаш”! След това отново
влязъл в бензиностанцията, но вече псувайки пострадалия и обиждайки го с думата
"гюрлюк”. При излизането на подсъдимия от бензиностанцията св.М. излязъл
от автомобила си, тръгнал към подсъдимия да го попита, защо го обижда на
„гюрлюк”. Целта му била да единствено да направи забележка на подсъдимия да не
го обижда с думата „гюрлюк”, а да освободи по-бързо мястото за зареждане, тъй като и на него се
налагало да зарежда гориво, а бил чакал доста време в топлото време. Виждайки
приближаването на св.М. към него, подсъдимият в яда си изхлузил чехлите от
краката си на земята, хвърлил с яд ключовете на колата, които държал до този
момент в ръката си и започнал да нанася удари с юмруци в областта на гърдите,
лицето и рамото на лявата ръка на пострадалия. Последният така и не могъл да
отвърне на проявената спрямо него внезапна агресия, а единствено се свил и понечил
да се предпази от ударите на дееца, вдигайки ръцете си в областта на главата си
и леко отстъпвайки първоначално назад. Тъй като св.М. видяла явно проявената агресия
в действията на дееца и нанесените от него силни и внезапни удари в областта на
лицето и тялото на своя съпруг, тя решила да се намеси. Слязла веднага от автомобила
„Форд”, с рег.№ *** ВХ, в който седяла до този момент и направила опит да
разтърве съпруга си –св.М.М. от нападащия го подсъдим, като приближила до
двамата. Въпреки виковете, които св.М. отправила към нападателя, да престане да
бие съпругът й така и не успяла да го принуди да преустанови противоправните си
действия. Св.М. се развикала със силен глас за помощ, обръщайки се за помощ към
намиращите се наоколо други мъже чакащи в колите си, но никой от тях така и не посмял
да се намеси. Тук е мястото да се отбележи, че към този момент, в близост до
биещите се две лица, на съседна бензиноколонка изчаквал да зареди гориво
автомобил с рег.№ ***, чийто водач е бил св.Г.Д.В.. Последният така и не се
намесил, а изгледал боя отстрани, след което потеглил. В помещението на бензиностанцията
по същото това време се намирали и свидетелите
В.Д.В. и св.Х.Г.Х., които също не
се намесили, за да предотвратят действията на подсъдимия, и биещия се с него
пострадал, въпреки наличието на „паник-бутон” за критични ситуации. През това
време, въпреки отправените към него викове и молби да престане с действията си,
подсъдимият успял да нанесе силни удари в областта на главата на пострадалия, като
при един от тях, очевидно му нанесъл и описаната в обвинителния акт „средна
телесна повреда”, изразяваща се във фисура на ставния израстък на лявото рамо
на долната челюст, довела до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО ЗА
ПЕРИОД НАД ЕДИН МЕСЕЦ. Едва при последвалата намеса и отправена забележка и от
св.Н.Д., която всъщност станала непосредствен свидетел на конфликта, подс.П. преустановил
действията си, като по този начин прекратил да нанася удари на пострадалия.Последният
се оттеглил встлани до своя ватомобил, целият облян в кръв и в тежко психическо
състояние.
Непосредствено след извършените хулигански
действия, изразяващи явно неуважение към обществето и установия правов ред в
страната, подс.П. най-безцеремонно и невъзмутимо влязъл в автомобила „Ауди”и
необезпокояван напуснал местопрестъплрението. Веднага след напускането на
автомобила му, св.И. М. в създалата се
суматоха, вместо да позвъни на тел.112 , се обадила за помощ на дъщеря си - св.М.М.П..
Съобщила й за нанесения побой над баща й, както й продуктувала рег.номер на управлявания
от подсъдимия автомобила „АУДИ”. От своя страна св.М.П. веднага телефонирала на
спешния телефон 112 , за да бъде оказана нужната помощ от органите на МВР и да
бъде установен извъшителят на престъпното деяние.
След подаването на сигнала на местопрестъплението пристигнал полицейски
екип от ОД на МВР-гр.Добрич в състав: св.Д.П.Д. и св.П.Н.С. – служители на
Първо РУ на МВР. Посочените свидетели възприели лично, пряко и непосредствено тежкото
състоянието на пострадалото лице –св.М.М.,който бил с разкървавено лице, но
контактен и в съзнание /на крака/. Непосредствено след това, на мястото на
инцидента пристигнал медицински екип с линейка, който отвел пострадалия в
спешните кабинети на МБАЛ-Добрич, където му е оказана необходимата неотложна медицинска
помощ и хирургическа интервенция. Останалата на мястото на инцидента св.И.М., разказала
с подробности на полицаите за причината, поради която е възникнал инцидента,
както и противообщественото поведение на подсъдимия, който след като се
саморазправил със съпругът й М. по най-брутален начин, напуснал
местопрестъплението. Посочила конкретно и рег. номер на автомобила, управляван
от дееца. След направеното подробно
описание на извършителя и управлявания от него автомобил, са били предприети
необходимите действия по издирването му. Въпреки своевременно предприетите
действия по издирване на подсъдимия С.П., същите не дали нужния резултат, което наложило за
разследващия орган да посети отново местопрестъплението и изиска необходимя
доказателствен материал – видее-записи от охранителните камерите поставени на търговския
обект - бензиностанция „Автотрейд” гр.Добрич.
В хода на досъдебното производство, с оглед
разкриване на обективната истина и действителната фактическа обстановка, с
протокол за доброволно предаване от 02.08.2016 година / л.46 от ДП/ по делото е
приобщено от разследващия орган веществено доказателство – CD компактдиск със запис, направен от охранителните камери
за видеонаблюдение на бензиностанция „Автотрейд” гр.Добрич.
От експертно заключение на вещото
лице, изготвило назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза №151/2016 година /л.29-33 ДП/ е видно, че
вследствие на нанесените му удари от страна на подс.П. по време на описания
инцидент, пострадалият св.М.М. е получил следните травматични увреждания:
фисура на ставния израстък на лявото рамо на долната челюст, контузия на
главата сътресение на мозъка,кръвонасядания на клепачите на лявото око и
кървоизлив в очната ябълка, както и контузия на носа. Вещото лице е посочило в
заключението си още, че нанесеното телесно увреждане, изразяващо се във фисура
на ставния израстък на лявото рамо на долната челюст е довело до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО ЗА ПЕРИОД НАД ЕДИН МЕСЕЦ. А колкото до
останалите телесни вреждания, експертът е посочил, че същите са обусловили „временно
разстройство на здравето не опасно за живота”. В заключението е посочено и
това, че установените увреждания са били резултат от удари с или върху твърди
тъпи предмети и същите биха могли да се получат по време и начин, както е
посочил пострадалият.
С оглед изясняване на релевантни
за предмета на спора фактически обстоятелства, в хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-портретна експретиза. От експертното
заключение на вещото лице, обективирано в Протокол за комплексна експертиза
№54/09.09.2016 година /л.38-42 от ДП/ научаваме, че при извършеното изследване
на съдържанието на записите и таймкода на предадения доброволно СД компакт диск със запис от охранителните
камери за видео-наблюдение на бензиностанция „Автотрейд” гр.Добрич, не са били
установени признаци на манипулиране – добавяне или премахване на кадри, пренареждане на хронология и други.
Изрично вещото лице е посочило, че предадените записи от охранителните камери
са цифрови копия, идентични на оригиналните записи , осъществени на твърдия
диск на видео-охранителната система на обекта. В заключението е дадено подробно
описание и на действията/поведението на лицата попадащи в кадър –мъжът от
л.а.Ауди 100 с рег.№ *** и мъжът от л.а.Форд”, като по отношение на тях е посочено,
че при последвалото сбиване, потърпевш е по-възрастният мъж, който получава не
по-малко от 5 удара в лицето и който
после се отдръпва назад. При извършеното сравнително изследване на признаците
на потретното описание на сравнителния образец и признаците на лицето с
л.а.”Форд”, вещото лице е установило пълно съвпадение по съответните
отграничителни призцнаци вече признаци - видима възраст, обща форма на лицето и
главата, чело , страни на лицето, коси и шия, водещи до извода за идентичност
на заснетото лице и пострадалия св. М.П.М..
В хода на досъдебното
производство е била назначена допълнителна съдебно-портретна експертиза
/л.130-л.132/, от заключението на която е установено, че „второто” заснето лице
и посочено в предходното изследване в първата назначена по делото комплексна
съдебно-портретна експертиза с № 54/2016
година по описа на СНТЛ на ОДМВР-Добрич, като
лицето „участващо и инициатор на
сбиването” и със „сив на цвят лек автомобил АУДИ 100”, с рег.№ *** е
подсъдимият С.П..
Предвид наложителността от
установяване на обстоятелства, отнасящи се до самоличността на извършителя на престъпното
деяние, при което е пострадал св.М.М., в хода на досъдебното производство е
било извършено процесуално следствено действие по разпознаване на лица по
фотоснимки /123-л.125 от ДП/. Участващата в това процесуално следствено
действие св.И.М., в качеството на очевидец на развилия се инцидент безпогрешно е
разпознала на представените й фотоснимки подсъдимият С.П., като е посочила, че
това мъжът с „Ауди-то”, който е нанесъл удари на нейния съпруг по време на
инцидента на бнзиностанция „Автотрейд” в гр.Добрич. Обстоятелствата по
извършеното разпознаване са обективирани в отделен протокол от дата 18.05.2017
година.Разпознаване на лица по фотоснимни на подсъдимия П. е направила и св.Н.Й.Д.,
в извършено процесуално следствено действие на дата 08.06.2017 година /л.
126-127/, която също чезпогрешно е посочила извършителя, доколкото е
присъствала в качеството си на очевидец на мястото на инцидента.
В хода на съдебното производство и с оглед
лансираната от подсъдимия и неговия защитник теза, че
в случая подсъдимият
П. е действал не с агресия, а при условията на „неизбежна отбрана”, тъй като
спрямо него е била проявена първоначално агресия от страна на пострадалия св.М.,
съдът назначи допълнителна
видео-техническа експертиза №24, която възложи на вещо лице от сектор НТЛ на
ОДМВР-Добрич. В поставените задачи, вещото лице трябваше да опише подробно
изобразените действия, съдържащи се в кадрите от камери №5 и №6, както и тези,
при които завършва конфликтът между двете лица, като посочва кое от двете лица
настъпва и кое в случая е отстъпващо, респ. да се посочи има ли действия от
страна на пострадалия М., от които да се приеме, че той пръв атакува пряко
подсъдимия. В заключението си вещото лице посочва, че пострадалия М. , след
като излиза от л.а. „Форд- Ескорт” не прави никакви движения, които могат да
се определят като заплашителни или подготовка за сбиване, а напротив. Описва,
че в момента преди получаване на първия удар върху себе си, пострадалият М. е бил
с отпуснати до тялото ръце и събрани крака, както и полуобърнат. От направеното
подробно и обстойно описание на хронологията на действията на двете лица, които
са съобразени с представените кадри от фк 12-27 , извлечени от видоезаписа на
камери №5 и №6 вещото лице заключава, че няма извършени действия, които могат
да се определят като пряко атакуване от страна на пострадалия, както и че
същият поддържа дистанция от нападателя, без да прави опити за нанасяне на
удари към него. Тъкмо обратното е посочено за подсъдимия П. , по отношение на
който се сочи, че същият отстъпва крачка назад, а после нанася нов удар, след
който и двамата се отдръпват. Или с други думи, действията на подсъдимия, с
които прави леко отстъпление, са осъществени след като той е бил нанесъл два последователни удара на пострадалия. В следващия
момент, когато също леко отстъва, подсъдимият е
този, когато прави крачка назад, а после нанася нов удар в главата на
подсъдимия. В този смисъл, от заключението на вещото лице съдим по несъмнен
начин, че няма нито първоначално извършени действия на пряка агресия от
пострадалия М. към подсъдимия, нито в последващите кадри на видео-записа. Даденото
подробно и обстойно експертното заключение опровергава изцяло лансираната
защитна теза от подсъдимия, че спрямо него са били извършени действия на пряка
агресия от страна на пострадалия, които са последвали първоначално отправената вербална
агресия от същия.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява отчасти от обясненията на подс.С.П., показанията на свидетелите М.П.М.,И.С.М., М.М.П., Д.П.Д., Н.Й.Д.,
В.Д.В., Д.П.Д., Х.Г.Х., И.П.Д., П.Н.С., М.П.Д., Господин Д.В. и С.М.С., както и приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда по предвидения
в НПК процесуален ред.
При формиране на вътрешното си убеждение на
основание чл.14 от НПК, въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът взе предвид следното:
По своето съдържание и насока показанията
на разпитаните по делото свидетели могат да бъдат разделени условно на две
групи. Първата от тях, към която причисляваме показанията на пострадалия от
престъплението свидетел - М.П.М.,както и тези на свидетелите И.С.М., М.М.П. и
св.Н.Й.Д., които се явяват изцяло и в подкрепа на развитата обвинителна теза и
описана фактическа обстановка на престъплението. Към втората група показания
причисляваме показанията на свидетелите В.Д.В., Х.Г.Х., Д.П.Д., Д.П.Д., М.Д.Д.,
И.П.Д., П.Н.С., Господин Д.В. и С.Е.С., които макар и да стоят на по-заден план
от правна гледна точка, също допринасят за установяване на определени факти,
отнасящи се до предмета на спора и поведението на подсъдимия. Посочени гласни
доказателства обаче, не следва да бъдат разглеждани изолирано и самостоятелно,
а единствено на плоскостта на останалите събрани по делото доказателства.Само
така, чрез тях могат да бъдат установени релевантни за предмета на делото
фактически обстоятелства, а оттам и за изясняване на действителната фактическата
обстановка на престъпното деяние. В контекста на изложеното, съдът отдава
приоритетно значение на показанията на първата група гласни доказателства, за
които приема, че съдържат правно релевантни факти, доказващи описаната
фактическа обстановка и развита обвинителна теза.
По отношение на първата група
показания, към които спадат изброените по-горе свидетели св.М.П.М., св. И.С.М.,
М.М.П. и св.Н.Й.Д. може да се посочи най-общо, че същите са логични,
еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи се.От показанията на
горепосочените свидетели съдим по безпротиворечив и несъмнен начин за
проявената агресия в поведението на дееца, обективирано конкретно в нанесени по
хулиганстски подбуди удари с юмруци, в областта на различни части от тялото на
пострадалия, включително и в областта на лицето. Особено показателни в това
отношение са показанията на св.И.М., която непосредство и в качеството на
очевидец, е възприела целия инцидент,респ. от неговото начало, до самия му край.
Станала е пряк свидетел на осъществените
противоправни действия на подсъдимия ,обективиращи пряка агресия спрямо
пострадалия. В показанията си св.М. ясно и недвусмислено заявява пред съда, че
от страна на съпругът й /св.М.М./ не е имало проява на агресия към подсъдимия,
каквато същият сочи и изтъква като довод
в защитната си теза. Твърди, че св.М. е излязъл от автомобила си и се е приближил
към подсъдимия П. с едно единствено намерение - да го попита защо се бави и не
мръдне колата си, за да могат да заредят и другите коли на опашката, както и да
му направи забележка , да не го обижда. Цитира в тази насока следните думи на
св.М.:„Добре де, мръдни колата и приказвай колкото искаш”. Сочи още, че е
възприела как подсъдимият си е ритнал чехлите, хвърлил встрани ключовете на
земята, които е държал в ръцете си и е започнал да удря с юмруци и да рита пострадалия. Показанията на
свидетелката И.М., съдът намира за обективни и правдиви, доколкото същите
кореспондират изцяло с безспорно установени от съда факти в хода на съдебното
следствие, както и с оглед на това, че не противостоят на експертните
заключения от вещите лица, изготвили в ДП комплексна портретна експертиза и
допълнителна експертиза към нея, както и изготвената в хода на съдебно производство.
Съдът намира за необходимо да коментира още, че наличието на близка родствена
връзка на св.И.М. с пострадалия, не може да послужи като правен аргумент в
насока, да бъдат игнорирани нейните показания като пристрастни и необективни,
респ. че свидетелката сочи фактически обстоятелства, които са несъстоятелни и
неправдоподобни, а тъкмо обратното. Показанията й следва да бъдат ценени на
плоскостта на всички събрани по делото безспорни доказателства, имащи
съществено значение за разкриване на обективната истина. В този смисъл, съдът
кредитира изцяло показанията на св.М. като обективни, правдиви и логични,
съответстващи на безспорно установени релевантни факти, доказващи виновното
поведение на подсъдимия П. в описаното от прокурора престъпление.
На следващо място от правно
значение за разкриване на обективната истина по делото съдът намира показанията
на самия пострадал - св.М.М.. Разпитан пред съда пострадалият прави описание с
подробности и в детайли на съществуващата фактическа обстановка към момента на
извършване на престъпното деяние от подсъдимия. Свидетелят М. безпротиворечиво
сочи конкретен правнорелевантен факт, а именно, че противоправните си действия
деецът е осъществил, след като му е направена единствено забележка, да премести
колата си и впоследствие да се оправя с касата на бензиностанцията /”Помолих го
да си премести колата и после да се оправя , защото той влиза няколко пъти”/. Свидетелят
заяви недвусмислено пред съда, че слизането му от автомобила не е целяло действия
по саморазправа от негова страна, а единствено да попита защо е псуван на
„гюрлюк” : ..”Аз излязох и почнах да го питам кого псува на „гюрлюк” и това
беше действието ми, което се вижда навън..”...”Да, не съм тръгнал да се бия,
нито нищо”. Свидетелят М. категорично отрече, да е псувал подсъдимия, както и да
е отпрявал закани за физическа разправа с него. Изложените факти от свидетеля
намират доказателствена опора в експертното заключение на вещото лице,съдържащо
се в изготвената допълнителна видео-техническа експертиза №24/ 07.03.2018
година в хода на съдебното производство. Съдът не намира за необходимо да
преповтаря изложеното по-горе в мотивите, относно поведението на всеки един от
участниците в боя, но намира за необходимо да посочи това, че вещото лице не е
установило движения, които могат да се определят като заплашителни или
подготовка за сбиване от страна на пострадалия / сочен като водача на л.а.”Форд-Ескорт”
с рег.№ ****/. Липсата на такива заплашителни движения от страна на пострадалия,
при условие, че същият е бил с отпуснати
до тялото ръце и събрани крака, и
полуобърнат, когато е бил приближил към подсъдимия, не потвърждават тезата на
последния, че това поведение го е стресирало и е по своето естество е било
заплашително.Тъкмо обратното. Видно от експертното заключение, именно
подсъдимият е извършил такива действия по явна агресия, който след първоначално
нанесените два удара на пострадалия, е отстъпил малко назад, излизайки пред
автомобила „Ауди”. Последван е бил от другия участник, но само за поддържане на
дистанцията ,без даправи каквито и да е опити за нанасяне на удари /фк.15-17/. След
това експертът сочи, че водачът на „Аудито” отново напада, скъсявайки
дистанцията и нанася удар с крак, а после и с ръка /фк.22, при което отстъпва
крачка назад, а после нанася нов удар, след който и двамата отстъпват. В
заключението се сочи, че няма действия, които могат да се определят като пряко
атакуване от пострадалия към подсъдимия.
Съдът прие изготвеното експертно
заключение, което намери за ясно, пълно и научно обосновано, даващо
изчерпателен отговор на поставените от съда конкретни въпроси, третиращи
поведението на всеки един от участниците в конфликта. Тук е мястото да се
отбележи и това, че даденото научно обосновано експертно заключение опреверга
по категоричен и неоспорим начин твърдението на подсъдимия, че същият е
извършил съответните действия с цел да се отбранява от идващия към него
пострадал, който по думите му го е псувал и е искал да се саморазправи с него
физически , изричайки думите „Сега ще те пребия”.
Показанията на свидетеля М. са
категорични и недвусмислени в насока, че към подсъдимия не са били отпрявани
закани за физическа саморазправа, както и не са извършени заплашителни
действия, даващи основание да се приеме, че с тях се цели единствено саморазправа - каквато защитна теза лансира
подсъдимият и се поддържа от защитника. По изложените съображения, съдът кредитира
показанията на св.М. като правдиви, логични и непротиворечиви, допринасящи в
значителна степен за установяване на действителната фактическа обстановка на
престъпното деяние.
Изцяло в подкрепа на
обвинителната теза са и показанията на друг свидетел очевидец ,присъствал на
мястото на инцидента–св.Н.Й.Д..Същата към момента на възникване на конфликта е
обслужвала клиенти като служител на бензиностанцията „Автотрейд”, включително и
подсъдимия С.П., като е заредила автомобила му „Ауди”. В показанията си пред
съда, свидетелката Д. посочи първоначално, че е чула отправени обиди от
господина с „Форда” /респ. пострадалия/ които той бил отправил към
подсъдимия, псувайки го на майка, както
и че според нея той, а не П. е предизвикал боя. Очевидно, че изминалия не малък
период от време, е заличил част от спомените на св.Д. в нейното съзнание.Това
наложи за съда, да й предяви видеозаписа от камерите на бензиностанция
„Автотрейд”, съдържащи запис на действията на двамата участници в конфликта.
След като изгледа видеозаписа, свидетелката Д. заяви категорично, че не
поддържа първоначално казаните от нея фактически обстоятелства, а счита, че именно
подсъдимият П. първи е посегнал и ударил пострадалия М.М.. При изложените
обстоятелства съдът прие, че показанията на св.Н.Д. подкрепят изцяло
обвинителната теза и допринасят също в значителна степен, за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, доколкото свидетелката се явява очевидец,възприел
пряко неправомерното поведение на подсъдимия в конфликта.
Макар и да не са присъствали по
време на инцидента, както и да са възприели пряко действията на подсъдимия, нанесъл
по хулигански подбуди описаните в заключението на СМЕ „телесни увреждания” на
пострадалото лице, съдът счита, че показанията на свидетелите М.П. и Д.П.Д.
също се явяват в подкрепа на обвинителната теза. И това е така, тъй като от тях
добиване ясна представа и получаваме непротиворечива информация, за общото физическо
състояние, в което се е намирал пострадалият св.М., и то непосредствено след
проявената спрямо него очевидна агресия от дееца. Даденото от св.М.П. подробно
и обстойно описание на общото състояние на пострадалия, в което тя лично е
въприела своя баща, намира
доказателствена опора в представените медицински документи и даденото експертно
заключение от вещото лице, изготвило СМЕ по делото. И не само това, св.П. сочи
и за последващото състояние на пострадалия по време на проведеното му лечение,
общото психическо състояние и отражението на инцидента, като стресогенен фактор
върху неговата психика. Изцяло в тази насока на тежкото състояние, в което се е
намирал пострадалият М., непосредствено след инцидента са и показанията на св.Д.Д..
Същият е пристигнал на мястото на инцидента в качеството си на дл.лице - полицай
от Първо РУ към ОД на МВР –Добрич. В показанията си свидетелят сочи безпротиворечиви следното за състоянието
на пострадалия :На място установихме едно лице с разкървавено лице, имаше едно
момиче с него, мисля, че беше дъщеря му”..... ”По лицето, носът и устата му
бяха разкървавени доста, имаше кръв и чакаха линейка..”Съдът прие, че
показанията на свидетелите М.П. и Д.Д. също са от значение за установяване на
определени фактически обстоятелства, които разгледани в светлината на
останалите доказателства също допринасят в значителна степен за разкриване на
обективната истина и конкретно за онези факти, даващи яснота за общото
състояние на пострадалия след инцидента. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели като правдиви, обективни, логични и вътрешно безпротиворечиви.
На по-заден план, но също от
значение за разкриване на обективната истина, но също в подкрепа на
обвинителната теза са и показанията на втората група свидетели - В.Д.В., Х.Г.Х.,
Д.П.Д., Д.П.Д., М.Д.Д., И.П.Д., П.Н.С., Г. Д.В. и С.Е.С.. Както бе изложено
по-горе в мотивите, показанията на тези свидетели не следва да се разглеждат
изолирано и самостоятелно, а да бъдат съобразени на плоскостта на останалите
безспорно установени доказателства по делото. Посочените гласни доказателства
биха могли да допринесат за изясняване на определени фактически обстоятелства,
които съобразени с други правно релевантни факти, спомагат за разкриване на
обективната истина. Така например, от показанията на свидетелите В.В. и Х.Х.
научаваме, че същите са били по време на възникване на конфликта в помещението
на бензиностанцията. От показанията им обаче, не получаваме нужната информация
за инцидента и причината за възникването му, тъй като според изявленията на тези
свидетели, те са нямали пълна видимост към мястото, където е възникнал конфликтът,респ.
не са могли възприели пряко действията на биещите отвън лица.Твърдят, че са разбрали
впоследствие, че повод за възникване на боя са изречени взаимно обидни думи.
Свидетелите В.В. и Х.Х. обаче потвърждават факта, че боят е бил след излизането
на подсъдимия от помещението на бензиностанцията, което обстоятелство се
потвърждава и от показанията на пострадалия, и от обясненията на подсъдимия.
Свидетелите сочат още , че след напускането на подсъдимия с автомобила е
пристигнала полиция и линейка , при която пострадалото лице-св.М. е бил откаран
за да му бъде оказана нужната спешна мед.помощ. Съдът счита, че показанията на
свидетелите В.Д.В. и Х.Г.Х. следва да бъдат анализирани и ценени единствено на
плоскостта на останалите доказателства, доколкото от тях съдим за времето и
мястото на възникване на инцидента, както и за други, относими към предмета на спора
фактически обстоятелства.
Относно показанията на свидетелите
Д.П.Д., И.П.Д., М.Д.Д., П.Н.С. , Господин Д.В. и С.Е.С., съдът счита, че същите не са такова
съществено значение, но съобразени на доказателствената плоскост на другите
събрани по делото доказателства, те също допринасят за изясняване на определени
факти, подкрепящи обвинителната теза. Преди всичко, от показанията на Д.П.Д., И.П.Д.,
М.Д.Д. съдим за определени фактически обстоятелсва, отнасящи се до начина, по
който подсъдимият П. е придобил владението на подсъдимия над автомобила „Ауди”,
както и че същият е бил управляван от него на посочената от обвинителя дата и
час. Твърдят и за последващите действия по издирване на дееца. Като не толкова
съществени, съдът намира показанията на свидетелите Господин Д.В. и С.М.С..От показанията им не
черпим информация за конкретни факти, отнасящи се за самия инцидент и
поведението на биещите се в него лица, а единствено за обстоятелството, че
автомобилът „Фолксваген” с рег.№***, който е собственост на трето лице /Е.Е.С./,
попаднал в кадъра на охранителните
камери на бензиностанцията, по същото време е бил управляван от св.В..
А колкото
до обясненията на подсъдимия П., дадени пред съда в които същият излага защитна
теза, че е бил провокиран първо вербално, с отправени псувни по негов адрес от
пострадалия, а след това и с преки действия за физическа саморазправа, съдът
намира за изцяло несъстоятелни и неправдоподобни. Така например, подсъдимият
лансира тезата, че след излизането си от касата и помещението на
бензиностанцията, е чул как пострадалият го псува на майка, а впоследствие и
тръгва към него заканително с думите: ”Сега ще те пребия”!. Твърди още, че
именно отправената закана и вида на пострадалия, движещ се към него с очевидно
намерение да се саморазправи, са го принудили да се отбранява, като отбие
ударите на нападателя. В подкрепа на изложеното твърди, че през време на
конфликта, когато първоначално е бил вече отблъснал нападателя, и то с „отворена
ръка” , без да има намерение да го наранява въобще, М. му е казал: ”О-о-о”,сега
ще те убия! Да ти еба майката”! Именно поради отправени впоследствие закани и
псувни по негов адрес, подсъдимият твърди , че е бил принуден да заеме позиция
, като се самоотбранява, при което е нанесъл няколко удара в тялото и главата
на пострадалия, без да има намерение по този начин да го напада. Отстоява
позицията, че действията му са извършени в състояние на страх, предизвикан от пострадалия,
който е идвал към него и едновремено с това е отправял закани.
Съдът отхвърля защитната теза на подсъдимия, тъй
като същата не намира доказателствена опора в събраните по делото
доказателства. Нещо повече. От съществено правно значение в тази насока се
явява експретното заключение на вещото лице, дадено в изготвената допълнителна
видео-техническа експертиза №24/07.03.2018 година, от което съдим, че пострадалото лице, след като излиза от л.а. „Форд-
Ескорт” не прави никакви движения ,
които могат да се определят като заплашителни или подготовка за сбиване, а напротив.
Експертното заключение е категорично в насока, че в момента, преди да получи първия
удар върху себе си, пострадалият е бил с отпуснати до тялото ръце и събрани
крака, както и полуобърнат. Този факт е красноречиво доказателство, че няма
извършени действия, които могат да се определят като пряко атакуване от страна
на пострадалия, както и че същият поддържа дистанция от нападателя, без да
прави опити за нанасяне на удари към него. Очевидно е, че след нанасяне на първия
удар от подсъдимия в областта на „слънчевия сплит”, макар и по неговите обяснения
това да е извършено с „отворена ръка”, последващата естествена реакция на пострадалия
е да се свие, като заеме поза, с която да преотврати евентуални последващи
удари от нападателя. Несъстоятелно се сочи от подсъдимия и обстоятелството, че
той бил ..”отстъпил”, тъй като пострадалият М. го нападал. Тъкмо обратното. От заключениета
на допълнителната видео-техническа експертиза е е видно, че подсъдимият, който
очевидно е заел стойка за бой,
отстъпва крачка назад, а после нанася нов удар, след който и двамата се
отдръпват. Или с други думи, хронологията и последователността на действията на подсъдимия сочат, че той прави леко отстъпление, след като вече е бил нанесъл няколко
последователни удара на пострадалия. Така е и в друг следващ момент, когато П. отново
леко „отстъпва”, като прави крачка назад, а после нанася нов удар, със сила в
главата на пострадалия. Безспорно, че съдържащия се в заклучението на вещото
лице обстоен и подробен анализа на последователността в действията участницита
в конфликта, формира еднозначен извод у съда, че от страна на пострадалия няма извършени
първоначални действия на пряка агресия към подсъдимия, а тъкмо обратното. Ето
защо, експертното заключение опровергава и дискредитира като несъстоятелна и
неправдоподобна защитната теза на подсъдимия,
че спрямо него са били извършени първоначално агресивни действия от
пострадалия, и то след отправена вербална агресия със закании псувни. Но дори и
да е имало отправени обидни думи от пострадалия / а такива доказателства не бяха
установени в съд.следствие!/ не може да се възприеме като нормално
поведението на дееца, което субсумира състава на „хулиганска проява”, изразяваща
явно неуважение към обществото и установения правов ред, както и незачитане на човешката личност. С оглед на изложените правни
съображения, съдът отхвърли като несъстоятелна и правно неиздържана изложената
от защитата теза, че действията на подсъдимия са осъществени при условията на
„неизбежна отбрана”, респ. че е налице „превишаване пределите на неизбежната
отбрана”, доколкото тези твърдения не намират доказателствена опора в събраните
по делото доказателства.
От изложените правни съждения се
налага извода,че след
като е нанесъл
удари / според заключението на комплексната експертиза № 54/09.09.2016 година,
ударите в лицето са не по-малко от пет/ подсъдимият е бил наясно и е съзнавал,
че може да нанесе такива телесни повреди, които биха поставили в опасност живота и здравето на пострадалия. Няма съмнение, че в случая подсъдимият е действал с „пряк умисъл”, след като е предвиждал настъпването на общественопосните
последици от противообщественото си поведение
и е искал тяхното настъпване. Ето защо, сочените правни доводи от защитника за осъществени
действия от подсъдимия при условията на „неизбежна отбрана” са изцяло несъстоятелни и правно неиздържани. Съдът намира за необходимо да коментира защо не приема,
че са налице действия ,извършени при условията на тъй нар.”неизбежна отбрана”,
както и такива при „превишаване пределите на неизбежната отбрана” от подсъдимия.
Институтът на „неизбежната
отбрана”, посочен в разпоредбата на на чл.12, ал.1 от НК предполага нападение,
което не е позволено от закона и е общественоопасно, и противоправно. В съдебната си практика ВС на
РБ е застъпил ясно и категорично становище, че нападението в тази хипотеза следва
да е непосредствено. Изключена е всякаква възможност да се счита, че е
налице „неизбежна отбрана” при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение,
защото такова в момента обективно не съществува. Ето защо, когато „самоотбраняващия
се” съзнателно провокира с активни действия нападение, с цел да лиши от живот
или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на
неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. /Изцяло в тази насока
Постановление $12/29.11.1973 год. по н.д.№11/73 на Пл. На ВС на Реп.Б-я/. Именно
такъв е и настоящия случай, предмет на разглеждане в настоящото
съдопроизводство. Съобразно отбелязаното по-горе в мотивите, няма установени действия
по пряка агресия от страна на пострадалия към подсъдимия, а обратното.
Последният е извършил действия на агресия, нанасяйки внезапни удари на
пострадалия в областта на тялото и лицето, които очевидно потърпевшият не е
очаквал. Изцяло несъстоятелно е да се позовава защитата на института „неизбежната
отбрана”, при условие, че няма данни и фактически обстоятелства, от които да
съдим, че спрямо подсъдимия е било извършено непосредствено, общественоопасно и
противоправно нападение от пострадалотолице. Ето защо, няма основание съда да
приеме, че в случая може да намери приложение също и института на чл.12,ал.2 от НК , очертаващ хипотезата на „превишаване пределите на неизбежната отбрана”. И
това е така, доколкото „превишаване на пределите на неизбежната отбрана” ще има
само тогава, ако защитата явно несъответства на характера и опасността на
нападението. В случая обаче, няма поначало нападение от пострадалия, за да
бъдат преценени действията на дееца като защита, при които той е нанесъл и описаноте телесни увреждания. Това
налага извода, че действията на подсъдимия не могат да бъдат разглеждани и преценявани
като „неизбежна отбрана” или при „превишаване пределите на неизбежната
отбрана”.
От изложената
фактическа обстановка, основаваща се на конкретно установени факти в хода на
разследването и в съдебното следствие, съдът приема,
че следва да кредитира обясненията на подсъдимия много пестеливо и то единствено в тази им част , в която се сочат времето и мястото, където е възникнал конфликта, както и обстоятелството, че непосредствено преди настъпването му, П. е
извършил зареждане на гориво на бензиностанцията. В останалата част обясненията на
дееца не следва да се кредитират, а отхвърлят
като недостоверни и необективни.
Встъпвайки на общата доказателствена
плоскост на събраните
по делото доказателства съдът
прие, че подсъдимия С.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, вменено му във вина от РП-Добрич с обвинителния акт, поради което го призна за виновен за това че на 27.06.2016 година в гр.Добрич причинил на М.П.М., с ЕГН: ********** ***
средна телесна повреда, изразяваща се във фисура на ставния израстък на лявото
рамо на долната челюст, което е довело до затруднение на дъвченето и говоренето
за период над 1 /един/ месец, като деянието е извършено по „хулигански подбуди”
- престъпление по чл.131,ал.1,т.12, пр.1-во във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
От обективна страна съдът
прие, че подс.С.А.П.
е осъществил
признаците на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на 27.06.2016 година в гр.Добрич причинил средна телесна повреда на М.П. ***, изразяваща се във фисура на ставния
израстък на лявото рамо на долната челюст, довела до затруднение на дъвченето и
говоренето за период над 1 /един/ месец.
Изпълнителното деяние е
осъществено с активни действия от дееца, който е нанесъл силен удар
с юмрук на пострадалия в областа на лицето и
по-конкретно, в челюстта.В
пряка причинно-следствена връзка с обективираните неправомерни действия на подсъдимия,
е и настъпилият съставомерен резултат – средна телесна повреда. Начинът на извършване на престъплението и установените други телесни увреждания
освен описаната „средна телесна повреда” /респ.контузия на главата сътресение на мозъка, кръвоизлив на клепачите
на лявото око и кръвоизлив в обната ябълка, контузия на носа/ дават основание на съда да приеме, че нанасянето на описаните телесните
увреждания е извършено с изключителна дързост и явна агресия, типични черти за хулиганските прояви.Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че пострадалото лице е получило фисура на ставния израстък на
лявото рамо на долната челюст, което е довело до затруднение на дъвченето и
говоренето за период над 1 /един/ месец.
Налице е и квалифициращият
елемент на престъпната проява, очертан в разпоредбата на чл.131, ал.1,т.12,
пр.1-во, във вр. с чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно – причиняване на
средна телесна повреда по „хулигански подбуди”.
Безспорно, че в конкретния случай, с причиняване на телесната повреда на
пострадалия М. и с обективираните действия на публично място, деецът е
демонстрирал непристойно поведение, с което е нарушил грубо установения обществения
ред и е изразил явно неуважение към обществото. Вън от съмнение е също, че
основният мотив на подсъдимия в случая е бил да се докаже, и изяви „себе си”,
като с действията си погази установения правов ред и всичко, което му се
изпречи на пътя; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от
установените норми на обществото и да остане недосегаем
/изцяло в тази насока Р.543-95-І; Р-4-85-ІІ; Р.307/14.04.1971 год. по
н.д.№192/1971 год. ІІ н.о.ВС и др./.
От обективна страна
инкриминираното деяние е довършено - осъществени са елементите от
изпълнителното деяние на престъплението, доколкото е налице причинена средна телесна повреда.
От субективна страна инкриминираното деяние
е извършено при форма на вината пряк умисъл: подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, нанасяйки удар със
сила в областта на лицето на пострадалия св.М.П.М., като е искал настъпването на
тези последици.
В хода на съдебното производство не
бяха събрани доказателства, които да компрометират извода, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От това следва, че инкриминираното деяние е осъществено от П. в състояние на вменяемост,поради което същият е годен да носи наказателна
отговорност.
Като причини за
извършване на престъплението може да се посочи несъобразяване с установения в
страната правов ред, ниската правна култура и незачитане правата на личността.
/По отношение размера на наказанието и неговата индивидуализация/:
При определяне на наказанието и неговата
индивидуализация съдът, след като съобрази предвиденото в НК наказание,
степента на обществена опасност на дееца и на осъществената престъпна проява, подбудите за нейното извършване и наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, прие следното:
Подсъдимият С.
А.П. е *****. От представената характеристика по местоживеене е видно, че същият не е
криминално проявен, не се движи в среди от криминалния контингент, както и че
спрямо него към момента не се водят други наказателни производства.Липсват данни
за постъпили сигнали за нарушаване на обществени ред, както и за подавани жалби
по отношение поведението на подсъдимия.Сочените обстоятелства мотивират съда да
заключи, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, както и
че настоящата престъпна проява се явява инцидентна в поведението му.
Съобразявайки приложените по делото писмени
доказателства, съдът намира, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни по местоживеене за него и
липсата на други водени и незавършени наказателни производства. Отегчаващо вината
обстоятелство – множеството
телесни увреждания, извън тези, обуславящи правната квалификация. А колкото до обществената опасност
на самото престъпление, съдът я намира за по-висока, доколкото тя се обуславя от степента и дълбочината
на засягане на обществените
отношения, обект на престъпно
посегателство. Очевидно е, че в тази насока, следва да се съобразят всички обстоятелства, при които е
осъществено престъплението и начина,
по който деецът е реализирал искания от него противоправен резултат.
В своята съвкупност, сочените обстоятелства формират
извода, за наличие на по-висока обществена опасност на
престъпната проява от обичайните за
този вид.
Предвиденото в НК наказание за
престъплението по чл.131,ал.1,т.12, пр.1-во,във вр. с чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК е лишаване от свобода за
срок от две до десет
години. Съдът,
след като съобрази по - ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително
по-високата степен на обществена опасност на престъпната проява, ръководейки се
от наличните многобройни смекчаващи
вината обстоятелства определи наказанието на основание чл. 55,ал.1,т.1 от НК, като слезе под предвидения в закона специален минимум и
наложи на подсъдимия наказание – една година лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия съдът прие, че наложеното
наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година не следва да търпи ефективно от дееца, а да се
отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На практика, с отлагане на изпълнението
на наказанието на подсъдимия ще бъде предоставена възможност да докаже с поведението си, дали желае да се поправи и превъзпита в спазване на
законите и добрите нрави или обратното. При това, същият няма да бъде откъсван от
обичайната си домашна среда, което
несъмнено би спомогнало за неговото по-бързо и ефективно превъзпитаване и поправяне. Наред с реализиране на целта на тъй нар.”специална превенция” на закона, съдът приема, че с налагането на това по вид и размер
наказание ще се
въздейства възпитателно и
предупредително и по отношение на останалите членове на обществото, да се въздържат от подобни противообществени
прояви, несъвместими с установения обществен ред и порядки в обществото - в
каквато е „генералната превенция” на Закона.
Съдът постанови с присъдата, на
осн.чл.111, ал.1 от НПК приложеното по делото веществено доказателство - 1 брой
компактдиск DVD-R, съдържащ записи от охранителни
камери на бензиностанция „Автотрейд” гр.Добрич от датата на престъпното деяние,
което веществено доказателство е предадено на разследващите органи от
управителя на търговския обект, да
остане приложено
по делото до
приключване на наказателното производство, след което да се съхрани по делото в предвидения от закона срок, и да се унищожи.
/ По предявения граждански иск/
В настоящия наказателен процес от страна на
пострадалото лице-св.М.П.М.,
с ЕГН: ********** ***, бе
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, с който се претендира
обезщетение на нанесени
неимуществени вреди, в
резултат на извършеното
от подсъдимия С.П. престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1-во,във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Гражданският иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че извършеното от подсъдимия С.А.П. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, предмет на разглеждане в
настоящия наказателен процес,
се намира в причинно – следствена връзка с настъпилите телесни увреждания у гражданския ищец М.П.М..От това следва, че
претенцията на гражданския ищец
за обезщетение, с оглед нанесени неимуществени вреди се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо, съдът в случая се ръководи от характера и вида на
получените телесни увреждания, които са били обект на изследване в назначената и изготвена в хода на досъдебното производство СМЕ.
От заключението на вещото лице е видно, че пострадалият М.П.М. е получил следните телесни травматични
увреждания:фисура на ставния израстък на лявото
рамо на долната челюст, контузия на главата сътресение на мозъка, кръвонасядания
на клепачите на лявото око и кървоизлив в очната ябълка, както и контузия на
носа. Вещото лице е посочило още, че нанесеното телесно увреждане, изразяващо
се във фисура на ставния израстък на лявото рамо на долната челюст е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период над един месец. А колкото
до останалите телесни увреждания, за тях е посочено, че същите са обусловили „временно
разстройство на здравето не опасно за живота”. Изрично е посочено от експерта,
че установените увреждания са били резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети
и същите биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият.
Описаните от вещото лице и възприети от съда
телесни увреждания, покриват медико-биологичната
квалификация на една средна телесна повреда – фисура на ставния израстък на лявото
рамо на долната челюст, довела до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО
ЗА ПЕРИОД НАД ЕДИН МЕСЕЦ, както и други телесни увреждания, покриващи
признаците на „лека телесна повреда”. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът
действително е претърпял неимуществени вреди, вследствие на причинените му
телесни увреждания, които подлежат на обезщетяване. Изложеното формира извод у
съда, че предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй
като е налице противоправно поведение на
подсъдимия, претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Основавайки се на гореизложеното, след като
съобрази заключението на вещото лице по назначената СМЕ за характера и вида на
нанесените телесни увреждания у ищеца, които покриват медико-биологичната
квалификация на средна телесна повреда, а именно– фисура на ставния израстък на лявото рамо на
долната челюст, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО
ЗА ПЕРИОД НАД ЕДИН МЕСЕЦ ,съдът намира, че по справедливост на основание чл.52
от ЗЗД следва да присъди сумата от 8500 /осем хиляди и петстотин / лева
срещу подсъдимия, като обезщетение за причинени неимуществени вреди на
ищеца М.П.М. вследствие на извършеното спрямо него
престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1-во,във
вр. с чл.129, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
При преценката си относно размера на обезщетението, съдът съобрази и обстоятелството, че
пострадалият непосредствено след инцидента е постъпил на лечение в лечебно заведение за определен срок, след което се е наложило продължително извънболнично лечение. След като съобрази посочените релевантни обстоятелства, доказващи
тежкото здравословно
състояние, в което се е намирал пострадалият,
вследствие на нанесените
му от подсъдимия телесни
увреждания, съдът счете, че посочената по-горе сума от 8 500 лева се явява справедливо обезщетение за
гражданския ищец, с оглед причинените неимуществени вреди. За разликата от 8500
/осем хиляди и петстотин лева до
пълния размер на
исковата претенция от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, съдът прие, че искът се явява
неоснователен и недоказан по размер, поради което го отхвърли.
С присъдата си съдът осъди подс.С.А.П. да заплати сумата от 340.00
/триста и четиридесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд, съставляваща
размера на държавната такса от 4%, определена върху уважената част от
предявения граждански иск.
С настоящата си присъда съдът осъди подс.С.А.П. да заплати на М.П.М., с ЕГН: ********** *** сумата от 600.00 /шестстотин/
лева, представляваща сторени разноски по осъществено процесуално
представителство в хода на досъдебното и съдебно производство.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подс.С.А.П. да заплати сторените
в хода на досъдебното и съдебно производство разноски в общ размер на 328.18
/триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, от които 201.85 /двеста и един лева и осемдесет и пет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР - гр.Добрич и 126.33 лв. /сто двадесет и шест
лева и тридесет и три стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: