МОТИВИ към Присъда №47/26.02.2015г.
по НОХД №163/2015г. на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е повдигнала
обвинение срещу С.Х.Й. ЕГН: ********** за това, че на 08.08.2014г. в гр.***,
чрез използване на техническо средство –
ключ отнела чужди движими вещи на обща стойност 269,00 лв., както следва: 1бр.
дамско шушляково яке марка ***” на стойност 30,00 лв., 3бр. дамски кожени
колани на стойност 45.00 лв., 1бр. дамско кожено яке на стойност 36.00 лв.,
1бр. сребърно синджирче с тегло 3 грама на стойност
9.00 лв., 1бр. мелничка за черен
пипер на стойност 3.00 лв. и парична
сума в размер на 110,00 лв., всичко движими вещи на обща стойност 233,00 лв. от
владението на собственика В.Ц.Ц. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконна да ги присвои и 1бр. къс мъжки дънков панталон на стойност 30.00
лв.и 1бр. мъжка тениска на стойност 6.00 лв., всичко движими вещи на обща
стойност 36,00 лв. от владението на собственика *** от гр.***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал.І, т.4, във вр. с чл.194, ал.І НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият С.Й.
отправи искане за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция при условията и по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК.
На подсъдимото лице бяха разяснени правата по
чл.371 НПК и беше уведомено, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл.371 т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. Й. призна вината си и заяви, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съобразявайки, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, Съдът, на осн.чл.372 ал.4 НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на РП - *** поддържа
обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по смисъла на
чл.195 ал.1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите
на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде намалено
на основание чл.58а НК с една трета, като окончателния му размер бъде осем
месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за
срок от три години.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанието
застъпва споделя изцяло позицията на представителя на РП – ***.
Подсъдимият Й. признава вината си, изразява
съжаление за извършеното и пледира за налагането на справедливо наказание.
От направеното самопризнание на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
С.Х.Й. е родена на ***г. в ***, живее в ***,
българка, *** гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана, ЕГН: **********.
Към 08.08.2014г. подс.Й. ***, в съседство със
свидетелите В.Ц.Ц. и *** (с адрес гр.***, ***
На 08.08.2014г. следобед свидетелите ***
отпътували извън гр.***, като
заключили входната врата на
къщата на посочения адрес.
Тъй като се познавала със свидетелите ***,
подсъдимата Й. била научила, че имат навик да съхраняват резервен ключ за
къщата си в керамична фигурка, находяща се на лавица на верандата. Когато
разбрала, че В. и *** *** са отпътували извън града, подс.Й. решила да извърши
кражба на вещи от техния дом. На 08.08.2014г. вечерта подсъдимата влязла в
имота на свидетелите ***. Намерила резервния ключ на мястото, където знаела, че
се съхранява и с него отключила къщата. Отвътре изнесла следните движими вещи:
1бр. дамско шушляково яке марка ***” на стойност 30,00 лв., 3бр. дамски кожени
колани на стойност 45.00 лв., 1бр. дамско кожено яке на стойност 36.00 лв.,
1бр. сребърно синджирче с тегло 3 грама на стойност
9.00 лв., 1бр. мелничка за черен
пипер на стойност 3.00 лв. и парична
сума в размер на 110,00 лв. (съхранявани в касичка), всичко вещи на обща
стойност 233,00 лв. собственост на свидетелката В.Ц.Ц. и 1бр. къс мъжки дънков
панталон на стойност 30.00 лв.и 1бр. мъжка тениска на стойност 6.00 лв., всичко
вещи на обща стойност 36,00, собственост на свидетеля ***, т.е. вещи на обща
стойност 269,00 лв. След това заключила входната врата на къщата, оставила
резервния ключ в керамичната фигура и напуснала имота, като пренесла изброените
вещи в собствения си дом.
На 10.08.2014г. вечерта, свидетелката Ц. се
завърнала вкъщи и установила извършената кражба. Сигнализирала за случая
полицейските органи и с оглед на местопроизшествие, извършен на 11.08.14г. при
условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №Д – 1824/2014г.
по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ***.
Тъй като свидетелката Ц. се усъмнила, че
именно нейната съседка – подс.Й. - е извършила кражбата, в дните след нейното
извършване неформално се срещнала с подсъдимата. Разговаряли, при което Й.
признала, че именно тя е влязла в дома на свидетелката и е откраднала
посочените по – горе вещи. На няколко пъти, възстановила част от тях, като в
крайна сметка невъзстановени останали 1 от дамските кожени колани и паричните
средства (110 лева).
В хода на разследването била назначена съдебно
– дактилоскопна експертиза, от заключението на която е видно, че иззетите при
огледа на местопроизшествие дактилоскопни следи под №1 и №4 не са годни за
идентификация, а следите под №2 и 3 са годни, но не са оставени нито от лица
със снети отпечатъци в системата АФИС, нито – от страна на свидетелите Р.*** и
В.Ц..
Видно от заключението по допълнителната
съдебно - дактилоскопна експертиза, следа №3 е оставена от палец на лява ръка
на подс.С. ХР.Й..
От заключението на съдебно - стоковата
експертиза се установяват стойностите поотделно и общо на отнетите движими
вещи, които са цитирани по – горе.
Така изложената фактическа обстановка се
приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства – писмени и гласни
такива, а именно:
-
Протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум /л.5 –11 от ДП/
-
показания на
свидетелите В.Ц. /л.14 – 15, 56 – 57 от ДП /и *** *** /л.58 от ДП/,
-
заключения по първоначална
и допълнителна съдебно - дактилоскопна експертиза /л.17 – л.33 от ДП/
-
заключение по
съдебно – стокова експертиза /л.34 – л.37 от ДП /
-
характеристична
справка /л.41, 44 от ДП/
-
справка за
съдимост /л.10 от делото/
При така установената фактическа обстановка
Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият С.Х.Й. ЕГН: **********
е осъществила състав на престъпление по чл. 195, ал.І, т.4, във вр. с чл.194, ал.І НК - на 08.08.2014г. в гр.***,
чрез използване на техническо средство –
ключ отнела чужди движими вещи на обща стойност 269,00 лв., както следва: 1бр.
дамско шушляково яке марка ***” на стойност 30,00 лв., 3бр. дамски кожени
колани на стойност 45.00 лв., 1бр. дамско кожено яке на стойност 36.00 лв.,
1бр. сребърно синджирче с тегло 3 грама на стойност
9.00 лв., 1бр. мелничка за черен
пипер на стойност 3.00 лв. и парична
сума в размер на 110,00 лв., всичко движими вещи на обща стойност 233,00 лв. от
владението на собственика В.Ц.Ц. ***, без нейно съгласие и 1бр. къс мъжки
дънков панталон на стойност 30.00 лв.и 1бр. мъжка тениска на стойност 6.00 лв.,
всичко движими вещи на обща стойност 36,00 лв. от владението на собственика ***
от гр.***, без негово съгласие.
Налице е деяние, изразило се в прекъсване от
страна на С.Й. на фактическата власт на собствениците В. и *** *** (без тяхно
съгласие) върху подробно изброените вещи, които са се намирали на съхранение в дома
им. За получаване на достъп до тези вещи, подсъдимата използвала техническо
средство – оригинален ключ за входната врата на къщата. Подс.Й. впоследствие
установила собствена фактическа власт върху предмета на престъплението, като се
оттеглила от местопрестъплението и укрила отнетите вещи; част от тях
впоследствие върнала на собствениците им.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм и
престъпният му резултат се доказват пряко посредством показанията на свидетеля В.Ц.;
първоначално и допълнително заключение по дактилоскопна експертиза; заключение
по съдебно – стокова експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум. Косвено се доказват от показанията на св.*** ***. Съдът намира, че
посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по
несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на деянието се установява пряко от
показанията на св.Ц.; заключение по дактилоскопна експертиза. Косвено се
установява посредством показанията на св. Р.***. Посочените доказателствени
материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване по категоричен
начин, че именно С. ХР.Й. е извършител на кражбата, предмет на делото.
От субективна страна подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни признаци,
предвиждал е неговите общественоопасните последици (прекъсване на чуждата
фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на собствена
такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното за чл.194
ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което ясно проличава от
последващото им укриване и разпореждане с част от тях. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и
доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и
неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са налице
както обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл. 195,
ал.І, т.4, във вр. с чл.194, ал.І НК и
призна С.Х.Й. ЕГН: ********** за виновна съобразно повдигнатото й обвинение.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от
предвидената в закона наказуемост, е висока: за престъплението по чл. 195 ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години,
т.е престъплението е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък
специален минимум, но с висок специален максимум.
Личната обществена опасност на подсъдимия С.Й.,
следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – към датата на извършване
на деянието по настоящото дело, същата е неосъждана за престъпление от общ
характер. Характеристичните данни, приобщени по делото потвърждават извода за
ниска степен на лична обществена опасност на дееца, тъй като е отбелязано, че
спрямо подсъдимата няма регистрирани ЗМ, няма данни за злоупотреба с алкохол
или наркотични вещества, както и за контакти с активния криминален контингент.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство се
взеха предвид: чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, относително
ниска стойност на причинената щета (под размера на МРЗ в страната към датата на
деянието), доброволното възстановяване на повече от половината от общата
стойност на предмета на престъплението.
При така приетите и обсъдени обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е деяние с висока степен на
обществена опасност, деец – с ниска степен на обществена опасност и категоричен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Всъщност, липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства в случая, както и многобройността на
смекчаващите такива водят до извода, че налагането и на най – лекото предвидено
в закона наказание (една година лишаване от свобода) би се оказало несъразмерно
тежко. Поради това, като съобрази разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, Съдът
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т.1 НК и осъди С.Х.Й. на наказание 6/ШЕСТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид чистото съдебно минало и събраните и
коментирани по – горе характеристични данни за С.Х.Й., Съдът прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко – за нейното поправяне, не е
наложително да изтърпи ефективно наложеното й наказание. Поради това, на
основание чл. 66 ал.1 НК, отложи изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, за срок от
3/ ТРИ /ГОДИНИ.
Съдът счита, че размерът на наказанието е
достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен
ефект върху С.Й.. Реализираната наказателна репресия е в обем, съответен на
престъплението и е от естеството и с интензитета да способства за постигане на
целите по чл.36 НК.
В съответствие с изхода на наказателното
производство, подсъдимият С.Х.Й. ЕГН: ********** беше осъдена на основание чл.
189 ал. ІІІ НПК да заплати сумата от 116,00 /сто и шестнадесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски - по сметка на ОД на МВР - ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: