М О Т И В И от 18.01.2018 г.
към Присъда № 2/10.01.2018 г. по
НОХД № 7426/2017 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Л.Г.Б. за това, че: в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство – подбран ключ, е отнел
чужди движими вещи както следва:
- в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой настолен компютър марка „NEC PM VL370 4000+“ на стойност 25 /двадесет и
пет/ лева; 1 брой настолен компютър марка „Q-MAX AMD Athlon 64 X2 4200+“ на стойност 432
/четиристотин тридесет и два/ лева; 1 брой мастилено-струен принтер марка „НР“
модел F2187 на стойност
80/осемдесет/ лева; 1 брой монитор марка “Philips” – 20 инча на стойност 70 /седемдесет/ лева и 1 брой
компютърна клавиатура марка „Hedi” на стойност 18 /осемнадесет/ лева, всичко на обща стойност 625
/шестстотин двадесет и пет/ лева, от владението на К.А.С. ЕГН ********** ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- в периода от 26.09.2017 г. до
27.09.2017 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой авторадио CD марка „Блаупункт“ на стойност 35 /тридесет и пет/
лева и 1 чифт маратонки марка „Адидас“ на стойност 260 /двеста и шестдесет/ лева,
всичко на обща стойност 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, от владението на Д.М.
ЛНЧ **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
- в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой куфар „Dunlop” на стойност 70/седемдесет/ лева и 1 брой куфар „Decent” на
стойност 25 /двадесет и пет/ лева, всичко на обща стойност 95 /деветдесет и
пет/ лева, от владението на М.И.Д. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои или всички вещи на обща стойност 1015
/хиляда и петнадесет/ лева
- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По делото не участва
частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около предвидения в
закона минимум размер.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият, Л.Г.Б., се признава за виновен, както и фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума моли за по-ниско наказание.
От своя страна защитницикът,
адв. С.К., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено излага
съображения за налагане на по-ниско наказание.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Л.Г.Б. е роден на ***
***, ..., български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
В периода от около
22.50 часа на 26.09.2017 г. до около
8.00 часа на 27.09.2017 г. подс. Б. влизал няколко пъти в жилищна кооперация,
намираща се в гр. П., ул. „...“ № , като носел със себе си чадър в три цвята –
жълто, червено и черно. След като
влезнал в сградата същият се насочил към избените й помещения. Л.Б. носел в
себе си три броя връзки с ключове, като всяка връзка била с шест броя ключове. Подс.
Б. започнал да пробва носените от него ключове
в ключалките на вратите на избените помещения и се оказало, че с един от
ключовете Б. успял да отвори някои от избените помещения.
Подс. Л.Б. отключил с
въпросния ключ избено помещение, ползвано от пострадалия К.А.С., влезнал в него
и взел 1 брой настолен компютър марка „NEC PM VL370 4000+“ на стойност
25/двадесет и пет/ лева; 1 брой настолен компютър марка „Q-MAX AMD Athlon 64 X2
4200+“ на стойност 432 /четиристотин тридесет и два/ лева; 1 брой
мастилено-струен принтер марка „НР“ модел F2187 на стойност 80/осемдесет/ лева;
1 брой монитор марка “Philips” – 20 инча на стойност 70 /седемдесет/ лева и 1
брой компютърна клавиатура марка „Hedi” на стойност 18/осемнадесет/ лева, след
което ги изнесъл от избеното помещение и заключил същото. Въпросните вещи били
собственост на пострадалия свид. К.С..
Подс. Б. отключил с ключ
избено помещение, ползвано от пострадалия Д.М., влезнал в него и взел 1 брой
авторадио CD марка „Блаупункт“ на стойност 35/тридесет и пет/ лева и 1 чифт
маратонки марка „Адидас“ на стойност 260/двеста и шестдесет/ лева, след което
ги изнесъл от избеното помещение и отново заключил вратата на избата. Вещите
били собственост на пострадалия свид. Д.М..
Б. продължил с опитите
си да отключва вратите на избените помещения в сградата на ул. „...“ № 2 и
успял да отключи избено помещение, ползвано от пострадалата М.Д.. Подс. Б.
влезнал и в тази изба, откъдето взел 1 брой куфар „Dunlop” на стойност
70/седемдесет/ лева и 1 брой куфар „Decent”
на стойност 25/двадесет и пет/ лева, всичко на обща стойност 95
/деветдесет и пет/ лева, които били собственост на М.Д.. Б. излезнал от
помещението заедно с взетите от него вещи и заключил вратата му.
Общата стойност на
вещите отнети от подс. Б. от пострадалите С., М. и Д. била 1015/хиляда и
петнадесет/ лева.
Подс. Б. успял да изнесе
горецитираните вещи, собственост на пострадалите К.С., Д.М. и М.Д., от
жилищната кооперация, находяща се в гр. П., ул. „...“ № .
Около 10 ч. на
27.09.2017 г. подс. Б. се срещнал със свид. Ц.Д.в кв. „Каменица“ в гр. Пловдив
и му продал за сумата от 120 лева част от отнетите от пострадалите С. и Д.
вещи,а именно: 1 брой настолен компютър марка „NEC PM VL370 4000+“; 1 брой
настолен компютър марка „Q-MAX AMD Athlon 64 X2 4200+“; 1 брой монитор марка
“Philips” – 20 инча; 1 брой компютърна клавиатура марка „Hedi” на стойност
18/осемнадесет/ лева и 1 брой куфар „Dunlop”. Впоследствие свид. Д.предал така
изброените вещи на разследващ полицай при 04 РУ ОД МВР Пловдив.
Свид. М.Н.живеел в гр. П.,
ул. „...“ № и бил монтирал камери пред
жилищната кооперация и във вътрешността й. Н.предал на разследващ полицай при
04 РУ оптичен носител - диск, съдържащ записи от охранителни камери, касаещи
инкриминирания период, като впоследствие на същия бил извършен оглед на ВД.
Свид. Самуил Х. – младши
разузнавач при 04 РУ ОД МВР Пловдив, се запознал с въпросните записи, на които
разпознал подс. Л.Б., тъй като същият му бил познат като активен криминален
контингент по линия „Кражби“. На записите се виждало как подс. Б. носи със себе
си чадър в три цвята – жълто, червено и черно. Х. предприел извършването на
оперативно-издирвателни мероприятия, насочени към установяване на подс. Б. и
около 19.00 часа на 28.09.2017 г., при обход на бул. „Източен“ го забелязал и
го спрял за проверка, след което го отвел в сградата на 04 РУ в гр. Пловдив. Подс.
Б. признал за извършените от него кражби от трите избени помещения, изразил
съжаление и оказал пълно съдействие на полицейските органи. Б. обяснил, че част
от вещите вече е продал на свид. Д., а останалите вещи, с изключение на 1 брой
авторадио CD марка „Блаупункт“, се намирали в квартирата му. Б. завел свид. Х.
до въпросната квартира, след което предал с протоколи за доброволно предаване
въпросната част от инкриминираните вещи, а именно: 1 брой мастилено-струен
принтер марка „НР“ модел F2187; 1 брой куфар „Decent” и 1 чифт маратонки марка „Адидас“,
както и лични негови вещи: 1 брой чадър трицветен – в жълто, червено и
черно; 3 броя връзки с по 6 броя ключове
на всяка от тях, 1 брой метална щанга, обвита с бяло тиксо.
Стойността на
инкриминираните вещи е установена посредством приложените по делото 2 броя
стоково-оценителни експертизи.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия М., дадени в хода на досъдебното производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, а и доколкото Подсъдимият изцяло признава
фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло
по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина.
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като
компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Л.Г.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно:
в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство – подбран ключ, е отнел
чужди движими вещи както следва:
- в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой настолен компютър марка „NEC PM VL370 4000+“ на стойност 25 /двадесет и
пет/ лева; 1 брой настолен компютър марка „Q-MAX AMD Athlon 64 X2 4200+“ на стойност 432
/четиристотин тридесет и два/ лева; 1 брой мастилено-струен принтер марка „НР“
модел F2187 на стойност
80/осемдесет/ лева; 1 брой монитор марка “Philips” – 20 инча на стойност 70 /седемдесет/ лева и 1 брой
компютърна клавиатура марка „Hedi” на стойност 18 /осемнадесет/ лева, всичко на обща стойност 625
/шестстотин двадесет и пет/ лева, от владението на К.А.С. ЕГН ********** ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- в периода от 26.09.2017 г. до
27.09.2017 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой авторадио CD марка „Блаупункт“ на стойност 35 /тридесет и пет/
лева и 1 чифт маратонки марка „Адидас“ на стойност 260 /двеста и шестдесет/
лева, всичко на обща стойност 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, от владението
на Д.М. ЛНЧ **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и
- в периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2017 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой куфар „Dunlop” на стойност 70/седемдесет/ лева и 1 брой куфар „Decent” на
стойност 25 /двадесет и пет/ лева, всичко на обща стойност 95 /деветдесет и
пет/ лева, от владението на М.И.Д. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои
или всички вещи на обща стойност 1015 /хиляда и
петнадесет/ лева.
От обективна страна:
Безспорно е установено от материалите по делото,
чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото веществени доказателства,
че на посочените в обвинителния акт дата
и място, подс. Б. се е намирал в избените помещения на жилищна
кооперация, намираща се в гр. Пловдив, ул. „...“ № . Последното обстоятелство
не е оспорено от страна на подсъдимия, напротив – същият е направил пълни
самопризнания, което наред с наличните по делото гласни (показанията на свид. Х.)
и веществени доказателства (компакт диск, съдържащ видеозапис от охранителни
камери в процесната жилищна кооперация), обосновава и категоричния извод за
установеност и на авторството на
инкриминираната престъпна дейност в лицето на подс. Б..
Безспорно
установен е и вида и стойността на процесните вещи – 1 брой настолен компютър марка „NEC PM VL370 4000+“ на стойност 25 /двадесет и
пет/ лева; 1 брой настолен компютър марка „Q-MAX AMD Athlon 64 X2 4200+“ на стойност 432
/четиристотин тридесет и два/ лева; 1 брой мастилено-струен принтер марка „НР“
модел F2187 на стойност
80/осемдесет/ лева; 1 брой монитор марка “Philips” – 20 инча на стойност 70 /седемдесет/ лева и 1 брой
компютърна клавиатура марка „Hedi” на стойност 18 /осемнадесет/ лева, 1 брой авторадио CD марка „Блаупункт“ на стойност 35 /тридесет и пет/
лева и 1 чифт маратонки марка „Адидас“ на стойност 260 /двеста и шестдесет/
лева, 1 брой куфар „Dunlop” на стойност 70/седемдесет/ лева и 1 брой куфар „Decent” - всички на обща стойност 1015 лв., както и липсата на право същите да бъдат своени
от подсъдимия Б., тъй като от страна на техните собственици – свид. С., свид. М.
и свид. Д., не е било налице съгласие за това.
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процените
вещи – чрез
проникване в процесните избени помещения посредством използването на подбран
ключ, с който подс. Б. си осигурил достъп до вътрешността на избените помещения.
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено.
Посоченият факт се установява и от поведението на подсъдимия, който е извършвал
активни действия, с които се стремял да преодолее заключващият механизъм на избените
помещения, както и обстоятелството, че веднага след отнемането на процесните вещи
си е тръгнал, а в последствие се е разпоредил с тях като със свои, с което по
един недвусмислен начин е изразил присвоителното си намерение.
За да достигне и отнеме вещите подсъдимият е използвал техническо средство – подбран ключ, което предопределя и
квалификацията на престъплението по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – чрез използване на техническо средство,
с помощта на която подсъдимият е преодолял заключващият механизъм на процените
избени помещения, а впоследствие е взел намиращите се в тях вещи.
Подсъдимият Б. е
извършил престъплението при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл. 66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК. С Определение № 152/25.02.2013 г. по
НОХД 989/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд същият е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК, като му е
наложено наказание от една година и три
месеца лишаване от свобода. С Определение № 219 от 09.07.2013 г. по НОХД
3400/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд подсъдимият е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, б. А и б. Б от НК с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години при първоначален строг режим. С Присъда № 257/16.07.2015 г., постановена
по НОХД 3861/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, потвърдена с решение
на Пловдивски окръжен съд от 12.10.2015 г. същият е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. А и б. Б НК, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. С Определение №
21/17.01.2014 г. по НОХД 6381/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд подс. Б.
е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК, като му е наложено наказание
от една година и четири месеца лишаване от свобода. Посочените осъждания
обуславят процесната квалификация като такава по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б” НК, тъй като
подс. Б. е извършил процесното престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.
Процесната престъпна
деятелност е извършена при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като всички извършени от
подсъдимия Б. деяния (общо три на брой) осъществяват поотделно състави на
престъплението „кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което
последващите се явяват, от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите ги.
Предвид всичко
гореизложено съдът прие, че в случая се установяват всички елементи от
обективната страна на престъпния състав, вменен във вина на подс. Л.Б., визирани
в текста на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в съзнанието
на подсъдимия, който, осъзнавайки благоприятната обстановка - липсата на хора в
избените помещения на процесната жилищна кооперация и обстоятелството, че разполага
в себе си с инструмент, който би му помогнал да преодолее евентуален заключващ
механизъм и който в случая е улеснили отнемането
на процесните вещи, е пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на
процесното престъпление. Именно наличното средство за преодоляване на
заключващият механизъм на избените помещения, в което са се намирали процесните
вещи е и индиция за предварително и конкретно формирани престъпни нагласи в
представите му.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост – показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия,
видно от която същият е осъждан неколкократно, и то все за престъпления против
собствеността, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и
наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на
противоправно отнемане на чужди движимости. В същото време подсъдимият е
осъзнавал че за отнемането на процесните вещи използва техническо средство. Съзнавал
е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на
негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване.
По изложените съображения
съдът прие за доказано, че подс. Б. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което
го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а,
ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК,
намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от
свобода.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия Б.
престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така
определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с една
година или да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът определи наказание
в законоустановения минимум, като прие, наличие на превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива се отчетоха: сравнително невисоката стойност на
отнетите вещи, както и обстоятелството, че по-голямата част от тях са
възстановени, а не на последно място и обстоятелството, че подсъдимият е
признал изначално вината си, с което е способствал за срочното приключване на
разследването. От друга страна, съдът отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са
предишните осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията опасен рецидив,
както и фактът, че се касае за продължавано престъпление, което включва в
състава си три отделни деяния, всяко от които самостоятелно изпълва признаците
на престъплението „кражба“. Въпреки това съдът отдаде преимуществено значение
на коментираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства и определи наказание в
абсолютния законен минимум като счете, че налагането на по-високо наказание би
било несъответно на причинения общ престъпен резултат.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.‘‘б‘‘ от ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание на подс. Б., да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал.
1, т. 1 от НК съдът приспадна от така определеното и наложено на подсъдимия
наказание две години лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 28.09.2017 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане да се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
По въпроса за
веществените доказателства:
По делото като веществени доказателства са били приобщени: 1 брой чадър –
трицветен /жълто, червено и черно/, 1 брой връзка с 6
броя ключове на халка, 1 брой връзка с 6 броя ключове с
ключодържател пластмасова червена карабинка, 1 брой
връзка с 6 броя ключове поставени на ключодържател черна връзка и верига,1 брой щанга обвита с бяло тиксо, по отношение на които
съдът постанови да се отнемат в полза на Държавата и да се
унищожат като вещи без стойност. По отношение на наличните
такива по кориците на делото - стъпка
от черен текстилен стол /долна част/- седалка, намиращо се на л. 9 от ДП и
компактдиск, намиращ се на л. 54 от ДП, съдът постанови да останат по делото.
По въпроса за
разноските:
В хода на досъдебното производство за изготвяне на назначените
по делото стоково-оценителни експертизи са
били направени разноски
в размер на 74.06
лева, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест
на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК