Решение по дело №896/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 26 март 2019 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20181720100896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №1129

гр. Перник, 09.11.2018 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 896 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

„Агенция за събиране на вземанията” ООД е предявило против Е.А.С. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1335,95 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № CASH-10596661/18.02.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 1286,05 лв., възнаградителна лихва по договора за периода 06.06.2014 г. – 20.02.2015 г., както и за сумата от 640,32 лв., обезщетение за забава за периода 07.06.2014 г. – 28.07.2017 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, и за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2017 г. по гр.д. № 4881/2017 г. по описа на Районен съд-Перник.

Ищецът твърди, че с посочения договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на ответника заем в размер на 1500 лв., като последният се е задължил да го върне на 52 равни седмични вноски по 69 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва от 2088 лв. Поддържа, че ответникът е извършил плащане по договора в размер на 966 лв., като са останали дължими част от главницата и възнаградителната лихва, а в резултат на забавата в негова тежест е възникнало и задължение за плащане на мораторна лихва. Твърди, че вземанията са прехвърлени от заемодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор от 21.07.2014 г., а на ищеца в настоящото производство – с  договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.07.2014 г. и приложение към него от 28.07.2014 г., за което ответникът е уведомен с писмо, изпратено с известие за доставяне.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навежда възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона, липса на форма и противоречие с добрите нрави. В тази връзка поддържа, че договорът за заем е сключен в нарушение на формалните и съдържателните изискванията на ЗПК. Сочи, че ищецът не е предоставил информацията и разясненията по чл. 5 и чл. 6 ЗПК преди сключването на договора, че същият е оформен в шрифт в по-малък размер от предвидения в закона, че не са посочени ясно и точно по вид и по размер таксите и комисионните, които се събират от кредитора, че предвидените годишен процент на разходите, лихви и неустойки били прекомерени. Позовава се  на нищожност на клаузите за размера на възнаградителната лихва и предсрочната изискуемост на заема поради противоречието им с добрите нрави. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните взмеания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК  поради което и същият се явява процесуално допустим.

          

 По основателността на исковете съдът намира следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответницата посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По делото от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че на 18.02.2014 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Е.А.С. е сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да предостави кредит в размер на 1500 лева, а потребителят – да върне сумата, ведно с договорна лихва, и законна лихва при забава в плащанията,  в срок до 20.02.2015г. на 52 равни седмични погасителни вноски, всяка от които на стойност от по 69 лв.

 Страните не спорят и от удостоверителното изявление на ответника, обектиривано в текста на договора, и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза  се установява, че Е.А.С. е получила уговорения размер на кредита. Следователно, доказва се, че заемателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. С оглед това, че договорът е сключен на 18.02.2014г. следва да се вземат предвид действащите към онзи момент разпоредби на Закона за потребителския кредит (Изм. и доп., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г..).

Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума - 1500 лв., общият размер, който потребителят следва да върне -3588 лв., годишен процент на разходите – 609,20%, год. лихвен процент – 208,69 %, и съдържа погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - 52 месечни вноски по 69 лв., първата от които на 28.02.2014 г., а последната – 23.02.2015 г.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо.

По аналогични на гореизложените причини е неприложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като внимателният прочит на разпоредбата, тълкувана във връзка с § 1, т. 6 от ДП на ЗПК налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Следователно задължението за разписана методика, определяща начина и реда за промяна на лихвения процент като един от компонентите на договорната лихва, не касае настоящата хипотеза, защото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено по договора, като по делото не се твърди и не е установена едностранна промяна от страна на ищеца на параметрите по кредита.

Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал.3 ЗПК, според която когато се прилага ал.1, т.12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От страна на заемателя не е доказано, че е направил постъпки да извърши предсрочно погасяване на отпуснатия заем, ето защо в настоящия случай тази хипотеза също не е налице.

Съдът намира, че не е налице и основание за недействителност поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като изискването годишният процент на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България не е приложимо с оглед момента на сключване на договора.

Изпълнено е изискуемото от закона задължително съдържание на погасителния план и на договора. Изпълнени са и останалите изисквания относно действителността на договора, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, като изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК са неприложими за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е нищожен, тъй като същият е написан с шрифт по – малък от 12. Действително, сега действащата разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗКП изисква този вид договори да са написани с шрифт не по – малко от 12, като санкцията за неспазване на това предписание е недействителност на договора (чл. 22 ЗКП). Тези изисквания за шрифта са въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г.), който е в сила от 23.07.2014 г. Към момента на сключване на договора е липсвало изискване за размера на шрифта на текста на договора за потребителски кредит. Действителността респ. недействителността на договора се преценява според закона, който е бил в сила при неговото сключване. Действащите към 18.02.2014 г. законови разпоредби, уреждащи изисквания на договора за потребителски кредит, не са поставяли изискване за размера на шрифта на процесния договор.

 

Ето защо, съдът приема, че договорът за заем  е действителен и ответникът дължи пълният размер на падежралите и неплатени погасителни вноски в претендирания размер, който съвпада с данните по заключението на вещото лице, ведно с обезщетението за забава / на основание чл. 4 от договора заза потребителски заем/.  

Не може да бъде споделено възражението на ответника, че договорите за цесия не са му съобщени, от една страна – с оглед получаването на уведомленията за същите с исковата молба, и от друга – по съображения, че съгласно трайната практика на ВКС, вкл. обективирана в Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. на ВКС, ТК, длъжникът има право на такова възражение само и единствено когато едновременно с това докаже, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. В случая ответникът не твърди и не доказва такива обстоятелства. 

Установяването на дължимостта на претендиранaта от ищеца сума предполага разглеждането на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност за главницата. Съдът намира това възражение за частично основателно. Разсрочването на главницата по договорите за кредит не я транформира в периодично плащане, за което да е приложима кратката погасителна тригодишна давност /Решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1882 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/. Давността за всички вземания се прекъсва с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – на 28.07.2017г., поради което по отношение на вземането за главница не е изтекъл 5-годишният давноствен срок.  Погасени по давност с изтичането на приложимия на основание чл. 11, б. „в“ ЗЗД три-годишен давностен срок са вземанията за възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 28.07.2014г. От таблица №1 по заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че погасените по давност възнаградителни лихви за периода от 06.06.2014г. до 20.07.2014г., са на стойност 360,32 лв., за която сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на този извод и на основание чл. 162 ГПК във вр. с чл. 119 ЗЗД съдът намира, че като неоснователен поради погасяването му по давност следва да се отхвърли частично и искът за неустойка в размер на законната лихва за забава върху просрочените погасителни вноски за разликата от  550,67 лв. до пълния предявен размер от 640,32 лв. За сумата от 550,67 лв. искът е основателен и следва да бъде уважен.  

 

По разноските:

С оглед на изхода на делото ищецът има право на разноските, които е направил в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. В представения списък по чл. 80 ГПК същият е включил разходи на стойност обшо 115,25 лв. в заповедното производство ( 65,25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), от които ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 99,35 лв. От направените от ищеца разноски на обща стойност 339,63 лв. в исковото производство (89,63 лв. за платена държавна такса, 100 лв. за депозирт за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение) ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 292,78 лв.

Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в заповедното производство. От разноските в исковото производство на стойност 400 лв. за платен адвокатски хонорар и 250 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 89,65 лв. 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.С., с  ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* сумите 1335,95 лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и 95 ст./ представляваща главница по Договор за потребителски кредит № САSH-10596661, сключен на 18.02.2014 г., сумата от 925,73 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и 73 ст./ договорна лихва за периода от 21.07.2014 г. до 20.02.2015г, сумата от  550,67 лв. /петстотин и петдесет лева и 67 ст./ обезщетение за забава за периода от 22.07.2014 г. до 27.07.2017г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата от 1335,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №4109 от 31.07.2017г. по ч.гр.д. № 4881/2017г. на РС-Перник, като ОТХЪРЛЯ исковете за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 1286,05лв. и за периода от 06.06.2014г. до 20.07.2014г. и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 640,32 лв. и за периода от 07.06.2014г. до 27.07.2017г. като погасени по давност.             

ОСЪЖДА Е.А.С., с  ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите в размер на 99,35 лв. за разноски в заповедното производство и 292,78 лв. за разноските в настоящето производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на  Е.А.С., с  ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 89,65 лв. за разноските в настоящето производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: