№ 1357
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501326 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, чрез адвокат Деяна Тодорова от ВАК,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, против
Разпореждане № 708 от 21.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. №799/2021 г. по
описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е отхвърлил заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК против АН. СТ. К., ЕГН **********,
от гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, за сумата от 11306,67 лева – наказателна
лихва за периода 19.06.2020г. – 02.03.2021г. по договор за заем № 754-НС –
********г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *, том *, рег. № ****, нот.дело №*** ********г. по описа на
нотариус Линка Чуткина, вписана под №600 в регистъра на НК, с входящ
регистър №2052, дв.вх.рег.№2041, акт №**, том *, дело № *** от ********г.
на Агенцията по вписванията, сумата от 15900 лева – неустойка по чл.2 т.7 от
Договор за заем №754-НС-********г., сумата от 853,33 лева – наказателна
лихва за периода от 19.06.2020г. – 02.03.2021 г. по Договор за заем № 753-
НС-18.05.2020г., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *, том *, рег. № ****, нот.дело №*** ********г. по описа на
нотариус Линка Чуткина, вписана под №600 в регистъра на НК, с входящ
1
регистър №2052, дв.вх.рег.№2041, акт №**, том *, дело № *** от ********г.
на Агенцията по вписванията, сумата от 1200 лева – неустойка по чл.2 т.7 по
Договор за заем № 753-НС-18.05.2020г., сумата от 1000 лева – платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 585,20 лева – платена държавна такса.
В частната жалба се изразява недоволство от постановеното
разпореждане на НРС, което страната счита за неправилно и
незаконосъобразно като моли настоящата инстанция да го отмени. Излага
подробни съображения. Цитира практика на ВКС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Несебърския районен съд е започнало
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от частния жалбоподател срещу А.К.. Претендира се общо сумата от 29260
лева, включваща наказателна лихва върху неплатена главница от 26500 лева –
в размер на 11306,67 лева; договорна неустойка върху неплатена главница в
размер на 15900 лева; наказателна лихва върху неплатена главница от 2000
лева, претендирана в размер от 853,33 лева и договорна неустойка върху
неплатена главница в размер на 1200 лева.
При подаване на заявлението страната е представила нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 1, том *, рег. № ****, нот.дело №***
********г., в който нотариален акт са обективирани текстовете на
представените два договори за заем, съответно №753-НС-18.05.2020г. и
№754-НС-********г., които също са представени по делото. Представени са
погасителни планове към двата договора, разписка подписана от А.К. за това,
че е получила от частния жалбоподател сумата от 2000 лева, стандартни
европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските
кредити, съответно за сумата от 26500 лева и за сумата от 2000 лева, както и
два броя предварителни договори за заем, касаещи същите суми.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел,
че в случая се касае за договори, които съгласно чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП
съдържат неравноправни клаузи, сключени са с потребител по смисъла на
2
закона, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни
досежно финансовите задължения. Изложените от първата инстанция мотиви
и резултат по делото се споделят от настоящата инстанция, която на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Следва да се отбележи, че при договаряне на условията при сключване
на договори между страните за предоставяне на парични средства няма
пречки да се уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено
плащане на парични задължения над размера на законната лихва и в тази
смисъл договорната свобода не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2
от ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД, според който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави.
В конкретния случай клаузите на чл. 2.7 и чл. 2.8 от двата договора са
нищожни и накърняват добрите нрави. Предвидената неустойка в размер на
60 процента от сумата по заема се явява необосновано висока по смисъла на
чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП и не отговаря на принципа на добросъвестност в
договорните отношения между страните. Предвиденият й размер излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна и в този
смисъл уговорената неустойка е нищожна. Същото се отнася и до уговорената
наказателна лихва, която дублира високия размер на неустойката и е в размер
на 5 процента месечно от договорената сума на заема.
В този смисъл изложените в частната съображения не се споделят
настоящата инстанция, която счита, че разпореждането следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 708 от 21.06.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 799/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4