МОТИВИ :

 

Районна прокуратура гр. Плевен е повдигнала обвинение  срещу Д.Г.Д. *** е за това, че:  

През периода от 24.03.2012г. до 02.04.2012г. в гр.Ловеч и в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния, всяко от които по отделно осъществил състава на едно и също престъпление и извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у А.Л.П. ***, И.Й.П. *** и Е.П.Д. ***, като с това им причинил имотна вреда в общ размер на 3137,19лв., както следва:

1.На 24.03.2012г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Nokia“ модел „ASHA 300“ с IМEI : 351686054431318 и SIM-карта с № 893590500003007955328 и абонатен № ********** на „Космо България мобайл"ЕАД  на стойност 237,60лв., възбудил заблуждение у А.Л.П. ***, че ще му намери работа като охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД  описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 237,60лв.

2.На 30.03.2012г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Samsung“ Модел „WAVE 525“ с IМEI: 38597048023405 и SIM-карта с № 89359050000302009116, с абонатен № ********** на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 513,60лв., възбудил заблуждение у И.Й. ***, че ще му намери работа като охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги и договор за лизинг с „Космо България мобайл"ЕАД  описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 513,60лв.

3.На 02.04.2012г. в гр.Ловеч с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Aple“ Модел „iPHONE 4S 16 GB Wite“ с IМEI: 013045005387550 и SIM-карта с № 89359050000302238459, с абонатен № **********  на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 1257,39лв., възбудил заблуждение у Е.П.Д. ***, че ще му намери работа като електротехник или охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД и договор за продажба на лизинг описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 1257,39лв.

4. На 02.04.2012г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „HTC“ Модел „SENSATION“ с IМEI : 358313043173223 и SIM-карта с № 89359050000500238038, с абонатен № 08946009525  на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 1128,60лв., възбудил заблуждение у Е.П.Д. ***, като го накарал да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД и договор за продажба на лизинг описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1128,60лв. – престъпление по  чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.

 

 В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подс. Д.Г.Д.. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимия  да бъде признат за виновен за престъплението по - чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и да  му  бъде наложено наказание   около средата предвиден от закона за това престъпление.

Защитникът на подс. Д. адв. Г. С. пледира  съдът да признае подзащитния му за невинен и на основания чл.304 от НПК да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Развива подробни съображения, че  обвинението не е доказано по  несъмнен начин и че  по делото не са налице доказателства подс. Д. да е въвеждал в заблуждение свидетелите, а всичко е ставало с тяхно знание и съгласие.

Подсъдимият Д.Г.Д. разбира  в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен дава обяснения по случая.

 

Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Д.Г.Д., С Удостоверение №991103/23.07.2013г. за идентичност на лице с различни имена – Д.Г.Г., родена на ***г***, българин, с българско гражданство, с начално образование, не работи, не женен, осъждан, ЕГН: **********.

 

Подс.Д.Г.Д. *** не реализирал трудови доходи и си набавял нужните му парични средства по престъпен начин. Съшия е многократно осъждан за престъпления от общ характер, включително и за измама. На 30.11.2007г. бил освободен от Затвора – Плевен след изтърпяване на присъда с наложено наказание по няколко дела, между които и по н.о.х.д. №615/2006г. с което бил осъден на „Лишаване от свобода за срок от 1 година“.

Преди изтичане на пет години от изтърпяване на наказанието, у подс. Д.Д. се формирало ново престъпно намерение, а именно: - чрез въвеждане в заблуждение на различни лица, че ще им намери работа, да ги накара да закупят на свое име и на изплащане мобилни телефони,  които да вземе под предлог, че ще лично ще изплаща лизинговите вноски, а вместо това без каквото и да е намерение да се задължи по обещаното да се облагодетелства, като се разпореди с телефоните в свой интерес. За целта се снабдил с бланки за автобиография, молба и медицинска документация.

В изпълнение на престъпното си намерение на 20.03.2012г.  подс. Д.Г.Д. ***, в близост до сградата на ОАПС и търсил лица, чрез които да постигане целите си. В кафене срещу сградата, подс. Д. видял двама мъже и се приближил до тях. Това били  св. А.Л.П. ***, който пиел кафе с приятеля си.  Представил се с името „***“ и заявил, че в качеството си на представител на строителна фирма „Инвестстрой“ – София  набира хора, които да започнат работа като охранители на обекти.  Св.А.П. бил безработен от дълго време и проявил интерес  към направеното предложение.  Подс. Д.  му разяснил, че офиса на представляваната от него фирма се намира в сградата на „Дом на книгата”   и     му предоставил  за  попълване готови бланки – за автобиография, молба и медицинска книжка за работа. Двамата си уговорили среща на  24.03.2012г. На посочената дата двамата отново се срещнали, като подс.  Д. разяснил на св.  П., че е уредил да започне работа на обект находящ се до Автогара – Плевен, в близост до СОУ „Анастасия Д.“***. Казал му, че управителя  на фирмата,  която представлява, искал да закупи нов телефон „Айфон“, но договора да е сключен от него.  Св. П. се съгласил.  Двамата   отишли до магазин №2 на М-тел в гр.Плевен, находящ се на ул.“Д. Попов“. Св. П. сключил договора. В това време пристигнали двама непознати мъже, единия от които заплатил цялата сума за телефона и го взел. След това  подс. Д. завел П. в магазин на „Космо България Мобайл“ ЕАД, находящ се в магазин „Билла“ на ул.***, в близост до Автогара – Плевен. Там поискал от него, да сключи нов договор за мобилен телефон и да му го предаде до започване на работа, когато ще бъде активиран с новата карта, като без каквото и да е намерение да се задължи му обещал, че лично ще погасява месечните вноски.

Въведен в заблуждение от така описаното обещание, П. се съгласил и сключил договор за мобилни услуги №*********/24.03.2012г. за закупуване на изплащане на телефон марка „Nokia“ Модел „ASHA 300“ с IМEI : 351686054431318 и SIM-карта с № 893590500003007955328, на стойност 237,60лв., след което го предал във владение на  подс. Д.Д., заедно с екземпляр от договора. След това подс. Д. обещал да му се обади на следващия ден, за да му каже къде да отиде и да започва работа. Дал му да запише абонатния номер на телефона си и се разделили. На следващия ден  подс.Д. не се обадил и затова му звъннал  св. П.. На повикването подсъдимият не отговорил. Тогава   св. П.  решил да го потърси в описания офис на фирмата в сградата на „Дом на книгата“ в гр.Плевен. На място разбрал, че такава фирма няма офис и го потърсил на обекти около СОУ „Анастасия Д.“*** до Автогара – Плевен. Когато отново не го открил разбрал, че е измамен  и  депозирал жалба в ОД на МВР – Плевен.

След извършване на гореописаното Д.Г.Д. продължил да се възползва от описания по-горе начин за въвеждане на лица в заблуждение за да се сдобие с други нови мобилни телефони. В тази връзка споделил пред различни лица, че търси работници за пазачи на обекти.

По този начин се сдобил с абонатния номер на телефона, на  св. И.Й. ***. му се обадил, за да уговори среща. На 30.03.2012г. двамата се срещнали в района на Автогара – Плевен. Този път  подс. Д.Д. се представил с името „***“ и като началник на охраната към строителна фирма,  собственост на ***, търсещ охранители за обект, находящ се зад Автогара – Плевен. Подсъдимият разяснил, че за целта  св. П. трябва да сключи договор на свое име за мобилен телефон и да му го предаде до започване на работа, когато ще бъде активиран с новата карта, като без каквото и да е намерение да се задължи му обещал, че лично ще го заплати.

Въведен в заблуждение от така описаното обещание,  св. П. се съгласил. Подс.Д. го завел в магазин на „Космо България Мобайл“ ЕАД, находящ се в магазин „Билла“ на ул.***, в близост до Автогара – Плевен, където   св. П. сключил договор за мобилни услуги №*********/30.03.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Samsung“ Модел „WAVE 525“ с IМEI : 38597048023405 и SIM-карта с № 89359050000302009116, с абонатен № **********  на стойност 513,60лв.. Св П. предал  на подс. Д.Д. телефона, заедно с екземпляр от договора. Подс. Д. обещал да му се обади на 03.04.2012г., за да му каже къде да се срещнат, за да започва работа, дал му да запише абонатния номер на телефона си и се разделили. На 31.03.2012г.  подс. Д.Д. отново се обадил по телефона на св.  И.П. и го попитал дали знае други лица, които искат за започнат работа като охранители. В тази връзка  св. П. дал абонатния номер на телефона на приятеля си  - св. Е.П.Д. ***.

Следвайки същата престъпна схема за въвеждане в заблуждение на П.,  подс. Д.Д. се обадил на   св. Д.. Представил се със същото име „***“, търсещ работници за строителна фирма. Уговорили се и на 02.04.2012г. се срещнали на Автогара – Плевен. Двамата  се качили в такси и отишли в кафене, находящо се в близост до сградата на ВиК – Плевен. За да бъде по-убедителен  подс. Д. накарал  св. Д. да попълни молба и Автобиография. След като ги написал  св. Д. му ги предал и двамата отново се върнали в района на Автогара – Плевен. Подс.  Д. слязъл и  го накарал да изчака, за да отиде в офиса на фирмата и влязъл в сградата на бившия хотел Плевен, сега бизнес център „Mania tower“. След около 3-4 минути подсъдимият  се върнал  и казал на св. Д., че  се налага да отидат в гр.Ловеч, за да посрещнат някакъв представител на друга строителна фирма, с възможност за  св. Д. да започне работа за известно време именно при тях като електротехник.

 В гр.Ловеч подсъдимият разяснил на св. Д., че за изпълнение на служебните  си задължения във фирмата,  в която ще го уреди да работи, е необходимо поддържане на постоянна телефонна връзка. За   целта трябвало да сключи договор на свое име за мобилен телефон и да му го предаде до започване на работа, когато ще бъде активиран с новата карта, като без каквото и да е намерение да се задължи му обещал, че лично ще изплаща - погасява месечните вноски.

Въведен в заблуждение от така описаното обещание, Д. се съгласил. Подсъдимият го завел в магазин на „Космо България Мобайл“ ЕАД, находящ се в гр.Ловеч, ул.***. Там Д. сключил договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Aple“ Модел „iPHONE 4S 16 GB Wite“ с IМEI : 013045005387550 и SIM-карта с № 89359050000302238459, с абонатен № **********  на стойност 1257,39лв. Св. Д.    предал   на  Д.Д. мобилния апарат, заедно с екземпляр от договора.  По обяд   двамата   се върнали в гр.Плевен с такси. В района на ж.к.“Мара Д. подс. Д. слязъл  като казал на шофьора на таксито да   закара св. Д. ***.  Двамата  се разбрали да се срещнат на 03.04.2014г.в 10:30 часа на Автогара Плевен. Когато  пристигнал подс. Д.Д. отново му се обадил по телефона, като го помолил да се върне с таксито до сградата на ВиК в гр.Плевен. Подсъдимият му обяснил, че иска да вземе и за себе си нов телефон, който лично ще изплаща, но договора следва да е подписан от  св. Д.. Въведен от заблуждение от така представената му версия, без да се усъмни за изпълнение на даденото от подсъдимия обещание св. Д. се съгласил. Двамата  отишли в магазин на „Космо България Мобайл“ ЕАД, находящ се в гр.Плевен, ул.“***. Св. Д. сключил договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „HTC“ Модел „SENSATION“ с IМEI : 358313043173223 и SIM-карта с № 89359050000500238038, с абонатен № 08946009525  на стойност 1128,60лв., след което го предал във владение на  подс. Д.Д., заедно с екземпляр от договора.  След това двамата се уговорили да се срещнат на следващия ден -  03.04.2012г. на Автогара – Плевен и се разделили.

На 03.04.2012г.  свидетелите И.Й.П. и Е.П.Д. заедно отишли на Автогара – Плевен за да се срещнат с  подсъдимия и да започнат работа. Д. обаче не се появил. Св.И.П.   го потърсил на мобилния телефон, но подс. Д.Д. заявил, че в момента е извън гр.Плевен, като им определил  нова среща  на следващия ден на същото място. На 04.04.2012г.  свидетелите И.Й.П. и Е.П.Д. отново чакали подсъдимия  на Автогара –Плевен, но след като отново не се появил се усъмнили, че най-вероятно става въпрос за измама    и депозирали жалби в РП-Плевен.

От разпитите на Е.П.Д., И.Й.П., А.Л.П. се установило, че „***"- „***" им звънял от телефонни номера:********** и **********. В тази връзка са изискани и приложени справки от „Космо България мобайл"ЕАД относно собствеността на посочените абонатни номера към инкриминирания период.

За телефонен номер ********** е установено, че бил собственост на И. ***. Последният обаче не е открит по време на разследването и макар да бил обявен за издирване, не е установено местонахождението му. За телефонен номер ********** е установено, че бил собственост на  св. В.Ц.Я. ***, като номера бил регистриран, с два  IМЕI номера. Един от двата IМЕI: 35586111034002830 бил регистриран и с абонатен телефонен номер **********, който е собственост на Д.Г.Д.. От разпита на В.Я. се установило, че последният не е ползвал телефонен номер **********, а само предполагал, че лице по прякор „***" от с.Буковлък се е възползвал от личната му карта и е сключил такъв договор от негово име. В хода на разследването е установено, че „***“ всъщност е именно  подс. Д.Г.Д., който чрез гореописания механизъм, се опитал да въведе в заблуждение и В.Ц.Я. ***. Последния обаче се усъмнил в истинността на твърденията му и чрез лична проверка се уверил, че в „Дом на книгата“ не съществува офис на такава строителна фирма. Поради това не отишъл на уговорената среща за започване на работа и явно успял да предотврати последващите действия на  подс. Д.. В същото време обаче Я. установил, че след срещата му с Д., му липсва личната карта, която след около три дни била подхвърлена в двора му. Я. заявил опасения, че може с личната му карта също да е извършено престъпно деяние, но в хода на разследването не са събрани доказателства в тази насока. Със същата цел е проведен разпит и на Б.Н.С. *** и е назначена и изготвена графическа експертиза за установяване автора на почерк и подпис в договори за мобилни услуги, но от заключението на експерта и доказателствата по делото не е констатирана съпричастност на Д.Д..

Горната фактическа обстановка се изяснява отчасти от обясненията на подс. Д.Г.Д. – дадени в с.з., изцяло от показанията на свидетелите А.Л.П. - дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; И.Й.П.  - дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Е. *** Д. - дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Д.Н.Ц. -  дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;  Д.Х.Ч. -  дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;  П.К.С. -  дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Д.С.Д. -дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; В.С.М. - дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Б.Н.С. – дадени на досъдебното производство, прочетени осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; В.Ц.Я. - дадени в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Н.К.М. дадени  - в с.з. и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, М.Ц.Г.  - дадени в с.з.;Е.Д.Б. – дадени в с.з.;  Н. **** дадени  в с.з.;протокол за разпознаване на лица и предмети  на лист 38 -42 от ДП;   протокол за разпознаване на лица и предмети на л.43- 47 от ДП;  заключението на вещото лице  Ю. Т. по назначената на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза; заключението на вещото лице Ю. Т. по назначената на досъдебната производство допълнителна съдебно – счетоводна експертиза; заключението на вещото лице  И. *** А. по назначената на досъдебното производство графическа експертиза;  заключението на вещото лице Д.Т.А. по назначената на досъдебното производство видео-техническа експертиза, договор за мобилни услуги №*********/24.03.2012г. за закупуване на изплащане на телефон марка „Nokia“ Модел „ASHA 300“ с IМEI : 351686054431318 и SIM-карта с № 893590500003007955328, на стойност 237,60лв., договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Aple“ Модел „iPHONE 4S 16 GB Wite“ с IМEI : 013045005387550 и SIM-карта с № 89359050000302238459, с абонатен № **********  на стойност 1257,39лв.,договор за мобилни услуги №*********/30.03.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Samsung“ Модел „WAVE 525“ с IМEI : 38597048023405 и SIM-карта с № 89359050000302009116, с абонатен № **********  на стойност 513,60лв.      договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „HTC“ Модел „SENSATION“ с IМEI : 358313043173223 и SIM-карта с № 89359050000500238038, с абонатен № 08946009525, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А.Л.П., дадени на досъдебното производство, по време на което е заявил, че на 20.03.2012г.   заедно със свой приятел пиел кафе  в питейно заведение в гр. Плевен, находящо се срещу сградата на ОАПС гр. Плевен. В един момент към тях се приближил мъж от ***ски произход. Представил се  с името „***”  и ги запитал дали търсят работа. Обяснил им, че е представител на фирма „Инвестстрой” гр. София и  набира хора за невъоръжена охрана. Той проявил интерес и тръгнал с него.  Докато вървели „***”  му предоставил  за попълване готови бланки – за автобиография, молба и медицинска книжка за работа. Казал  му, че офиса на фирмата се намира в сградата на Дома на книгата  и се уговорили да се срещнат на другия ден. На 24.03.2012г. двамата се срещнали до автогара Плевен, където „***” му обяснил, че ще работи  като охранител на обект зад Втора смесена гимназия „ Анастасия Д.”. Твърди, че  отишли до магазин №2 на „М- тел”, находящ се на ул.”Д. Попов”, където „***” му казал, че трябва да сключи договор за мобилен телефон на негово име, като телефона бил необходим на управителя на фирмата. Там „***” провел телефонен разговор. След около 10 – 15 минути при тях дошли два мъже на средна възраст. „***” представил по- младия като син на управителя на фирмата, а по-възрастния като негов племенник. Сочи, че влязъл с двамата непознати в магазина и сключил договор за „Айфон”, бял на цвят. Телефонът  бил заплатен и взет  от по- възрастния мъж. Двете непознати лица си тръгнали, а той с „ ***” отишли до магазин на мобилен оператор „Глобул”, в супермаркет „Билла”  до кооперативен пазар „Тибор”. „***”  го накарал да сключи договор за мобилен телефон на негово име като  го уверил, че   той ще ползва и  ще си плаща вноските за  телефона. След като подписал договора „***” взел телефона и екземпляра от  договора, който му дали в магазина. Обещал  му, че на другия ден ще  му се обади да му каже къде да отиде на работа. Заявява, че  на другия „***” не му се обадил и не отговарял  на мобилния си телефон. Твърди още, че отишъл да го търси до Дома на книгата, където  разбрал, че няма никакъв офис на „Инвестстрой”. Проверил и за обект фирмата  при училище „Анастасия Д.”,  но се оказало, че не съществува такъв. Тогава  разбрал, че е измамен и сигнализирал органите на полицията.  Посочва, че дължи на мобилните оператори общо сума в размер на 1000, 00 лв.

 От показанията на св.  И.Й.П., дадени на досъдебното производство, се установява, че през 2012г. бил безработен и си търсел  работа.  На 29.03.2012г. негов  познат се срещнал с лице, което се представило с името „***”  и набирало работници за охранителна дейност. Приятелят му  дал на „***” неговия телефонен номер, който  му се обадил. Двамата си уредили среща на другия ден при автогара Плевен. На 30.03.2012г. около 10:30 часа на автогарата в гр. Плевен се срещнал с непознато за него лице, което му се представило с името   „***"  и му  предложило работа като охрана на строителен обект, намиращ се зад Автогара - Плевен. Разяснил му, че за да постъпи на работа е необходимо да има мобилен телефон за  връзка с него. „***” му се представил като Началник на охрана на фирма, собственост на ***. Казал му , че за да се сдобие с телефон първо трябвало да отидат  до магазин Била - 2 /находящ се в гр. Плевен на ул. „Асен Халачев" №2, близо до Автогарата/. В по- нататъшното изложение в показанията си на досъдебното производство св.  П., сочи:”Аз се съгласих и отидохме двамата с *** в магазин Била още същия ден периода между11:00- 11:10. При влизането ни във входа на магазина завихме вляво и отидохме в щанд на мобилен оператор" Глобул".  *** каза на продавачката на щанда оправи документите за мобилен телефон   и че след като се върнем ще ги подпишем. Бавихме се в магазина около 2 минути. Продавачка беше момиче на около 25-30 години, с пъпчиво лице, с кестенява коса, около 1,70 висока, слаба. Излязохме от магазина около  11:10   чaca отидохме зад Дома на книгата,където „***" ми показа помещение, което е било склад за дрехи /не знам точния адрес на мястото/. Оттам по принцип ми каза, че съм щял да получа дрехи за обекта, но в момента бе заключено.Там се бавихме около 20 мин. И после отново се върнахме в Билата. Там аз подписах договор за получаване на лизинг на телефон заедно с ползване да СИМ - карта към същия. След като подписах договора служителката прибра договора при нея и аз не получих копие от същия. Не си спомням точно часа когато влязохме втория път. За това останах с впечатление, че продавачката се познава с ***.В договора, който подписах бе написано всичко- и марка телефон и таксата за месеца,за дву-годишен срок на изплащане.Аз не получих телефон при подписването на договора. *** ми каза, че   в понеделник щял да ми плати телефона, след като се активира. Деня, в който сключихме договора бе петък. На паркинга пред магазина *** ми каза, че ще се видим на 03.04.2012г. /в понеделник/ в 10:30 часа на Автогара - Плевен. В събота -два дни преди уговорената среща отново ми се обади *** и ме пита за мой познат, без работа дали ще е съгласен и той да започне и аз му дадох телефона на мой приятел и познат - Е.П.. Отидох на посоченото място на 03.04.2012г./понеделник /, като взех и Е. с мен, но „***" не дойде. Е. ми каза,че се бил срещнал и той с *** и по същия начин му било обяснено за работата, като даже били ходили и до гр.Ловеч, за да подписва договор за мобилен телефон. Аз звъннах на номер **********-номера на *** и той се обади и каза, че бил извън града и пътува в момента.Друг телефонен номер, който ми бе дал *** и най който също му звънях ,бе ********** .*** не се появи в уречения ден, поне час чакахме с Е. и си тръгнахме. Мисля, че на другия ден отново успях да се свържа с *** и му казах, че ще подам жалба срещу него ако не се появи и той ми каза да правя каквото искам и повече не можах да се свържа.За това подадохме жалба с Е. за случилото се.

По спомени лицето „***" беше лице от ***ски произход, висок към 170, около 80 кг., черноок. Със сигурност не бих могъл да разпозная сред други лица ***, защото много кратко бях с него и не съм запаметил добре чертите му.

Аз се чувствам ощетен от действията на това лице-***, което считам, че ме измами, като ми обеща работа-аз му дадох трудовата си книжка, дадох му документи от следствие, че не съм съден , дадох му оригинал на разрешително за охрана, документ от психото, че не се водя на учет. Договора е сключен на мое име за две години и аз си плащам, но не ползвам телефон.От служител в Глобул ми бе обяснено да си извадя дубликат на картата, за да не може лицето, което ме измами да я ползва и така аз плащам по 22,62лв., която сума аз заплащам всеки месец от момента на издаване на дубликата през м.06.2012г. Към момента имам 4бр.фактури за платени суми за периодите -10.05.2012г.-10.06.2012г., 10.06.2012г.-10.07.2012г., 10.07.2012г.-10.08.2012г. и 10.08.2012г.-10.09.2012г. Плащам доброволно, защото договора е на мое име, но причината да го сключа обясних по-горе-защото бях измамен от ***, че ще почна работа”.

Съдът кредитира показанията на св. Е.П.Д., дадени на досъдебното производство, по време на което е заявил, че на 29.03.2012г. по телефона му с се обадил И.Й.П. ***, който му казал, че се е запознал с  едно лице, което се представило с името „***”  и набирало работници за охранителна дейност.  П. му казал, че е предоставил неговия мобилен номер на „***”. На 30.03.2012г. по мобилния му телефон се обадило лице, което се представило като „***”. Двамата се уговорили да се срещнат на 02.04.2012г около 09:00 часа на Автогара Плевен. На срещата при него дошъл мъж от ***ски произход, който се представил като „***”.  Сочи, че той изразил готовност пред „***” да започне работа. Двамата отишли до питейно заведение, находящо се до ВИК- Плевен, където написал молба за постъпване на работа и автобиография, които предал на  ”***”. Последният  му обяснил, че ще работи като охранител в строителна фирма, след което двамата наели такси*** автомобил  и се върнали до Автогара Плевен. Той останал в автомобила, а ***” отишъл да остави документите в офиса на фирмата,  за  който казал, че  се намира  в хотел „Плевен”. След около 5 минути „*** се върнал. Казал  му, че трябва да отидат до гр. Ловеч за да се срещнат с представител на  друга строителна фирма, където той можело да работи известно време като електротехник.  Към 11 часа пристигнали в гр. Ловеч, където „***” го завел до офис на Глобул като му разяснил, че трябва да закупи мобилен телефон,  който бил необходим във връзка с изпълнение на бъдещите му служебни   задължения. Около   11:20 влезли в магазин на Глобул, където подписал договор за мобилни услуги. „*** му поискал екземпляра от договора, за да го представи пред управителя на фирмата и  взел телефона,  СИМ картата и всички документи към него. Обяснил му, че телефона  и документите ще останат при него като на следващия ден ще му ги върне. Върнали се обратно в гр. Плевен. „***”   слязъл в района на ж.к. „Мара Д.” като казал на шофьора на таксито да го закара до Автогара Плевен.  Двамата  се разбрали да се срещнат на 03.04.2014г.в 10:30 часа пред Автогара Плевен. След като пристигнал на автогарата „***”  му позвънил по телефона  и му казал да отиде  в магазин на Глобул, находящ се до ВиК Плевен. Около 14:00 часа двамата се срещнали отново. „***” му обяснил, че  трябва да вземе един телефон за него. Влезли в магазина, където той  подписал договор за закупуване на телефон на лизинг. Изчакали около 15 минути, докато служителят изготвил необходимите документи.”***” взел телефона и екземпляр от договора като му обещал, че той ще си плаща  лизинговите вноски.  Уговорили се  да се срещнат на 03.04.2012г. на автогара Плевен и се разделили.  Заявява, че на 03.04.2012г.  пътувал  от гр. Тръстеник до гр. Плевен заедно със    св. И.П., който също имал уговорена среща с „***”. Около 10:30  часа   двамата  били на автогара Плевен, но  „***” не се появил.  Посочва, че св. И.П. се свързал с „***” по телефона,  но последния му казал, че   не е в гр.Плевен, като им определи нова  среща на същото място на  другия ден, но отново не дошъл.Тогава  депозирали жалба до  органите на полицията. Твърди, че  е бил измамен и заплаща вноските по сключените два договора за мобилни услуги,  тъй като той ги е подписал.

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Л.П., И.Й.П.  - Е. *** Д., тъй като същите са последователни, подробни, взаимнодопълващи се  и кореспондират с останалите доказателства по делото  показанията на св. В.Ц.Я.,  Н.К.М.  - полицейски служител в ОД на МВР Плевен и на писмените доказателства по делото договор за мобилни услуги №*********/24.03.2012г. за закупуване на изплащане на телефон марка „Nokia“ Модел „ASHA 300“ с IМEI : 351686054431318 и SIM-карта с № 893590500003007955328, на стойност 237,60лв., договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Aple“ Модел „iPHONE 4S 16 GB Wite“ с IМEI : 013045005387550 и SIM-карта с № 89359050000302238459, с абонатен № **********  на стойност 1257,39лв.,договор за мобилни услуги №*********/30.03.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „Samsung“ Модел „WAVE 525“ с IМEI : 38597048023405 и SIM-карта с № 89359050000302009116, с абонатен № **********  на стойност 513,60лв.      договор за мобилни услуги №*********/02.04.2012г. и за закупуване на изплащане /лизинг/ на телефон марка „HTC“ Модел „SENSATION“ с IМEI : 358313043173223 и SIM-карта с № 89359050000500238038, с абонатен № 08946009525  на стойност 1128,60лв..

Действително тези свидетелски показания следва да се преценяват   и оглед на обстоятелството, че П., П. и Д. биха могли да бъдат считани за заинтересувани от изхода на делото, доколкото същите се явяват пострадали от престъплението, предмет на обвинението, макар и да не са страна в процеса, но настоящия съдебен състав приема, че не съществуват основания, които да пораждат основателно съмнение относно достоверност на заявеното от тях както  поради тяхната връзка с другите доказателства по делото,   така и поради тяхната логическа последователност и взаимна връзка.

От показанията на св. В.Ц.Я. се установява, че на 15.03.2012г. бил  в питейно заведение  на ул. „Генерал Ганецки” в гр. Плевен, където се запознал  с едно лице от ***ски произход с прякор „***”, което  се представило като началник  на  охрана на строителна фирма и  му предложило работа като охранител. Обяснил му, че офиса на фирмата е на втория етаж в дома на книгата. Тъй като  бил безработен и си търсел работа се съгласил. Двамата се придвижили до дома на книгата, където „***” влязъл в една стая, след което излязъл и му казал, че президента на фирмата отсъства. Предложил му да изпият по едно кафе, докато президента се върне. Докато били в заведението „***” излязъл, но след това се върнал. Платил  сметката и се разделили, като се уговорили да се срещнат на другия ден сутринта в същото заведение. Тъй като знаел, че в дома на книгата имало медицински кабинети се върнал обратно и установил, че няма никакъв офис на строителна фирма. След обяд разбрал, че от портфейла му  изчезнала личната карта. Посочва, че след 3 дни картата му била подхвърлена на домашния му адрес,   в двора до външната тоалетна. Усъмнил се, че личната му карта е била взета и върната от „***то”  и очаквал да му се случат неприятности. Говорил с управителката на заведението, находящо се на ул.  ***, която му казала, че  „***то”  редовно посещава заведението и по същия начин предлагал работа на други хора. Посочва, че след около два месеца получил писма от трите мобилни оператори, че има открити на негово име телефони и следвало да плаща сметките по направените услуги.  Заявява,че не е сключвал договори с мобилните оператори за мобилни услуги, не е подписвал договори и не е плащал сметките, тъй като нямал доходи.

Съдът  дава вяра на показанията на св.Н.К.М., дадени на досъдебното  производство, по време на което е заявил, че  е служител   в сектор „ПИП”  при ОД  на МВР   Плевен и обслужвал линия „Мобилни услуги”. Твърди, че е извършвал проверки по повод постъпила  сигнали от граждани, които сочели, че са се срещали в гр. Плевен с лице от ***ски произход, което им обещавало работа във връзка, с която е трябвало да си закупят мобилни телефони. Сочи, че след подписване на договорите за мобилни услуги, жалбоподателите давали телефона, СИМ картите на лицето. В хода на проверката, която извършил по подадените жалби установил, че лицето, което е  предлагало работа на пострадалите е Д.Г.Д. ***, с прякор „***то”. Сочи, че Д. продавал телефоните и картите на трети лица, като таксите оставали да се дължат и заплащат от лицата, които са сключили договорите.    

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката  П.К.С.,  дадени на досъдебната производство, по време на което е заявила,  че  от 2001г. работи в магазин “Мобилтел" ЕАД-Плевен, находящ  се на ул."Д. Попов"№15 в гр.Плевен  като търговски консултант. Твърди, че  24.03.2012г. е сключила договор за мобилни услуги №П1590745 с лицето А.Л.П. за тарифен план"Сърф енд толк" към негов номер-**********, СИМ карта-8935901087095156325. Заявява, че няма конкретен спомен за  сключения договор, за лицето, което го е сключило и че не познава Д.Г.Д..

Съдът кредитира показанията на св. Д.Х.Ч., дадени на досъдебнотото производство, по време на което е заявила, че от  04.11.2011г. работи  в  „Булмарк"ООД-Плевен като продавач-консултант Заявява, че магазина на  „Космо България Мобайл" ЕАД-София  се намира на ул."Сан ***о"№21 в гр.Плевен. Посочва, че на 02.04.2012г.   е сключила договор за мобилни услуги №********* с лицето Е.П.Д. като към този договор  е  сключен и  договор за лизинг за 24 месеца за телефон НТС SENSATION , ********** СИМ карта 89359050000500238038.    

Заявява, че няма спомени за  конкретния клиент и че не познава  лицето Д.Г.Д..

  Съдът кредитира показанията на св.  Б.Н.С., дадени на досъдебното производство, когато е заявил,      че   притежава мобилен телефон на Виваком- **********, който е на ваучер.  Посочва, че никога на е бил  абонат на Глобул и  че не е ползвал телефонен номер **********. Твърди още, че  не  е предоставял личните си данни на никое лице, за да се сключват договори на негово име. Заявява, че  не познава лица  с имена - В.Ц.Я., И. ***, ***, ***, Д.Г.Д., В.С.М..

 Съдът дава вяра на показанията на св. В.С.М., дадени на досъдебното производство, когато е заявил, че  притежава мобилен телефон на М-тел в момента, но е  ползвал телефонен номер- **********, който е спрян поради неплатени сметки.Твърди, че само той е  ползвал телефона и не го е  предоставял  за ползване на никой друг. Заявява, че  не познава лицата В.Ц.Я., И. ***, ***, ***. Заявява, че познава  лицето Д.Г.Д.-по прякор ***,  с когото живеят на една улица в с.Буковлък, няма нищо общо с него  и не знае с какво се занимава.

 Съдът дава вяра на показанията на св. Н. ***ов, който твърди, че познава подсъдимия като човек , която се занимава с покупко - продажба на мобилни телефони. Твърди още,   че веднъж е купил от него  мобилен телефон, за който подсъдимия му обяснил, че договора е сключен от негов познат.

От показанията на свидетелките  Е.Д.Б. и М.Ц.Г. се установява, че  заемат длъжността разследващ полицай в ОД  на МВР- Плевен. Свидетелките потвърждават обстоятелството, че са присъствали при извършването на досъдебнато производство на  следственото действие разпознаване на лица по снимки и са  осигурили и удостоверили  в протоколите чрез подписите си валидността им   и тяхната законосъобразност.

При анализа на гласните доказателствени средства съдът следва да коментира обясненията на подс. Д.Г.Д., като отчете, че те  са както средство за защита, упражняването на което не води до  задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина, така и важен източник на доказателства, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени, като бъдат съпоставени  с други доказателства и проверени чрез други доказателствени средства. 

В  обясненията си подс. Д. отрича да се е представял пред пострадалите   – под чуждо име, отрича да е им обещавал, че ще им съдейства да бъдат назначени на работа. Твърди, че е заплатил и на тримата  мобилните апарати.

 Най -общо версията на подс. Д. е следната:

«От  преди 3-4 години съм се занимавал с телефони, продавам и изкупувам телефони  и по цял ден съм в пазара „Тибор”. Аз там си стоя и те ме познават и ме знаят, че се занимавам с покупко-продажба на телефони и ми водят клиенти за тези телефони. Когато ми водят човек аз го питам дали е взел телефон на М-ТЕЛ, ГЛОБУЛ и VIVA ТЕЛ, проверявам и като виждам, че това лице  няма задължения  към М-ТЕЛ, ГЛОБУЛ и VIVA ТЕЛ му казвам какво трябва да купи на мен и аз какви пари ще му дам на него. Лицето се съгласява купува ми телефона, плаща с мои пари, взимам телефона и на него разликата му я плащам на ръка.»

 На фона на подробните, ясни и категорични показания на пострадалите свидетели – Е.  П.Д., И.Й.П. и А.Л.П. относно извършителя на деянието и механизма на неговото извършване, обясненията на подсъдимия бяха преценени като    неясни,  неправдоподобни и  абсурдни. Цитираната част от обясненията на подсъдимия по- горе по недвусмислен начин подкрепят изводите на съда, тъй като от тях   въобще не става  ясно с каква  цел  Д. мотивира  пострадалите  да закупуват мобилни телефони  и то с негови  пари и каква разлика им доплаща, като на практика излиза, че  при сделката,  те  му правят услуга срещу комисионна, т.е. те са на печалба, а той на загуба. Ако подсъдимият наистина е заплатил телефоните на пострадалите, както твърди в обясненията си, или ако ги е ползвал  като посредници като им е заплащал комисионна, каквато втора версия излага, то пострадалите не биха депозирали жалби и не би се стигнало до  образуване  настоящото наказателно  производство. Налице е съществено противоречие между заявеното от подсъдимия и от свидетелите Е.  П.Д., И.Й.П. и А.Л.П., което е свързано с обстоятелството дали Д. им е платил мобилните телефони или не. Това противоречие не беше преодоляно и  при проведени по реда на чл.143, ал.1 от НПК  очни ставки между подсъдимия и тримата пострадали, като  Д. не п***ени заеманата от него защитна позиция, като заяви,  че той  е заплатил телефоните на пострадалите, а последните според него лъжат. Анализирайки обясненията на подсъдимия, съдът счете, че в тази им част те материализират отново защитна позиция, която се опровергава от достоверните факти  по делото установени чрез показанията на свидетелите Е.  П.Д., И.Й.П. и А.Л.П., В.  Ц.Я. и Н.К.М.. Същите са логически издържани и в контекста на останалите  факти по делото образуват непрекъсната верига от събития, която води до несъмнен начин извода относно автора на деянието и механизма на неговото извършване.

 В показанията си св. К.П. твърди, че познава подсъдимия от 2- 3 години си  и  на два  пъти е закупувал от  него мобилни телефони. Твърди, че   в  началото на месец април 2012 година след обяд   пред хипермаркет „Била” закупил от подс.  Д.  мобилен телефон „Самсунг” за сумата от 160 лв.  Заявява, че на  срещата възприел свидетелят  св. ***  П.,  който излязъл от  магазина с един телефон и че подс. Д. му  дал някаква парична сума.

 В  показанията си св. И.Р.Н. твърди, че преди  две години искал да си закупи два мобилни телефона.От негова приятелка разбрал, че  подс. Д.Д. продавал телефони и се свързал с него.След известно време  подс. Д. му де обадил и го извикал пред магазин на Глобул в ж.к.”Мара Д.”. Предложил да му  продаде два телефона. Заявява, че телефоните му харесали и  след като постигнали съгласие   за цената му ги заплатил. Сочи, че на срещата  подсъдимият бил с още един човек, който описва като висок, слаб с очила на възраст около 50 – 60. Заявява, че възприел  как подсъдимият дава на този човек някаква парична сума.

 Свидетелят *** дава показания, че двадесет  дена преди датата на съдебното заседание/ 08.10.2014г/ подс. Д. го извикал да свидетелства по делото. Твърди, че познавал подсъдимия  като човек, който се занимава с покупко – продажба на мобилни телефони. Сочи, че един ден го срещнал на  пазар „Тибор” в гр. Плевен и го помолил да му намери   един телефон. Подсъдимият му обещал    след около двадесет дни  му се обадил като му определил среща пред сградата на ОАПС. 

 Сочи, че  с подсъдимият  на срещата бил и свидетеля А.Л.П.. Твърди, че подсъдимият взел от св. П. мобилен телефон и му го дал на него за сумата от 110 лв.  След това  видял, че подсъдимият  дал на св. П. някаква сума пари и си тръгнал.

Показанията на  доведените от подсъдимия  свидетели  ***, И.Р.Н. и К.  Д.П.   са несигурни, бедни са откъм детайли, лишени са от фактология, като същевременно в тях ясно личи желанието им да поставят твърденията си в услуга на подсъдимия. На следващо място показанията им са твърде лаконични,  еднозначни и шаблонни, като съобщеното    от тях   се свежда до следното –   и тримата познават подсъдимия Д. от свои приятели, на които знаят само първите им имена; и тримата преди 2 години за закупили мобилни телефони от него; и тримата твърдят, че след като  са платили  телефоните на подс. Д., той е давал някакви  пари на човек, който е бил със него, като  всеки поотделно посочва, че това е един от пострадалите, а именно -  К.П. сочи, че подс. Д. е дал пари на  св. И.П.; *** сочи св. А.Л.П., а И.Н. на човек, който описва като  висок, слаб мъж, на възраст около 50 години с очила, което съответства на външния вид  третия пострадал – Е.П.Д.- постъпил  за лекуване  и продължително лечение в Хоспис „ Св. Лазар” гр. Левски в тежко здравословно състояние след оперативно невро- хирургична операция на главата, след  пътно транспортно произшествие. Преценявайки поотделно и в съпоставка помежду им показанията на св. ***, И.Р.Н. и К.  Д.П.   и показанията на пострадалите свидетели – Е.П.Д., А. прие, че те съдържат както вътрешни противоречия, така и съществени противоречия по между им.

  Така при анализа на  показанията на свидетелят И.Р.Н.,  съдът констатира вътрешни противоречия относно обстоятелствата, при които се е запознал с подсъдимия и относно датата на процесното събитие. Разпитан в съдебно заседание на 10.02.2014г. св. Н. заяви, че  с подс. Д. го е свързала негова приятелка през месец март 2013г.. Малко след това заяви, че  не е виждал   и не е контактувал с  приятелката си „Лиляна” от 5 – 6 години.  На следващо място твърденията му, че е закупил от подсъдимия два мобилни телефона на неустановена дата през месец март 2013г., се  разминават само с една година  с датата  на процесното събитие, която е 02.04.2012г.

 На следващо място показанията на К.Д.П., И.Р.Н. и *** противоречат на обясненията на самия подсъдимия, който    твърди, че  пострадалите са закупували мобилните  телефони с негова пари, а той им е  доплащал разликата. Свидетелите  К.П.,  И.Н. и *** пък твърдят, че след като те са заплатили закупените  мобилни телефони от  подсъдимия, той е давал неопределена парична сума  на пострадалите.

 И  накрая следва  следва да се отбележи, че свидетелите А.Л.П. и И.П.   са категорични в твърденията си, че  на срещите с подсъдимия, когато са подписали  договорите за мобилни услуги и са дали мобилните телефони на  подс.Д. други    лица не са присъствали. Съответно свидетелят И.П. заяви, че за пръв път вижда в съдебно заседание – *** Д.П., а св. А.Л.П.  - свидетелят ***.

Ето защо показанията на свидетелите ***, И.Р.Н. и К.  Д.П.   настоящият състав оцени като изкуствена конструкция, създадена на прикрие действителните факти и да обслужи конкретните нужди на момента в полза на подсъдимия,  поради което ги отхвърли като недостоверни.

Съдът кредитира заключението на вещото лице И.Т.А. по назначената на досъдебното производство ГРАФИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че : 1. Подписът в графа “Подпис на Потребителя” в Договор за мобилни услуги № *********/23.01.12г. сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и Б.Н.С. не е положен от Б.Н.С.. Подписът в графа “Подпис на Потребителя” в Договор за мобилни услуги №*********/10.04.12г. сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и Б.Н.С. е положен от Б.Н.С..

2. Ръкописният текст “Б.С./*** в графа “Подпис на Потребителя” в Договор за мобилни услуги № *********:23.01.12г., сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и Б.Н.С. не е изписан от Б.Н.С. и Д.Г.Д.. Ръкописният текст “Б.Н.С./*** в графа “Подпис на Потребителя” в Договор за мобилни услуги № *********/10.04.12г., сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и Б.Н.С. е изписан от Б.Н.С..

3. Подписът в графа “Подпис на Потребителя” в договор за мобилни услуги №*********/17.03.12г., сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и В.Ц.Я. е положен от В.Ц.Я..

4. Ръкописен текст “В.Ц.Я. *** в графа “Подпис на Потребителя” в Договор за мобилни услуги №*********/17.03.12г., сключен между “Космо България Мобайл” ЕАД и В.Ц.Я. е изписан от В.Ц..

 

Съдът кредитира заключението на вещото лице Д.В.А. по назначената на досъдебното производство ВИДЕО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че: 1.На представеният за изследване компакт диск има записани 5 /пет/ видеофайла, които са цифров презапис от “твърдия” диск на система за видео наблюдение. Наличните видеозаписи са от система с квадратиращо устройство, като има вкопирани данни, за дата и час във формат Г:М:Д/Ч:М:С, т.н. /системно време/. Записаните изображения са заснети от две регистриращи устройства – камери. Видеозаписите са осъществени на дата 24.03.2012г. за времето от 09:31:16 ч. до 10:25:55ч. /системно време/.

2. На видеозаписите няма заснето лице отговарящо на описанието, “лице от мъжки пол, около 60-годишен, висок около 190см, облечен със сиво яке и сини дънки и с брада тип катинарче”.

3. Поради причините описани в т.ІІ и ІІІ от изследователската част, дори и да има заснето лице отговарящо на описанието, не е възможно да бъдат извлечени кадри с потенциална идентификационна стойност и детайлно онагледяване на заснетите действия.

 

Съдът кредитира заключението на вещото лице Ю.Д.Т. по назначената на досъдебното производство СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че:

През периода 24.03.12-02.04.12г. са били сключени следните Договори за мобилни услуги:

Договори между “Мобил тел” ЕАД от една страна и свидетеля А.Л.П.. С Анекс към Договор за мобилни услуги № П 1590745 /24.03.12г., и SIM карта 8935901087095156325 за тел.номер № ********** е увеличена месечната абонаментна такса на 34.90 лв. за тарифен тлан M-Tel Surt &Talk L .

Договори между „Космо България Мобайл„ ЕАД от една страна и свидетелите:

А.Л.П., ЕГН ***********

На 24.03.12г. е закупен и заплатен в брой телефон „NOKIA " ASHA 300 IMEI 351686054431318 . Не е сключван договор за лизинг.

Договор за мобилни услуги № *********/24.03.12г. е сключен за ползването на телефон № ********** и SIM карта 89359050000300795328.

Договорен е тарифен план GLOBUL MAX c месечна абонаментна такса 9.90 лв,платима на 5—то число на месеца .

И.Й.П. ЕГН **********

Договор за лизинг от 30.03.12г.за телефон „Samsung", модел „WAVE 525" IMEI 38597048023405 на стойност 204 .00лв. за срок от 24 месеца и лизингова вноска месечно   8.50лв. Подписана е от лицето Запис на заповед за 195.50 лв.

Договор за мобилни услуги № *********/30.03.2012г.за телефон № ********** и SIM карта 89359050000302009116. Ползването е по тарифен план GLOBUL Universe с месечна абонаментна такса 13.90 лв. с отстъпка 7% или 12.90 лв, платима на 10-то число на всеки месец

Е.П.Д. ЕГН ********** в магазин ГЛОБУЛ Мобитрейд ЕООД в гр.Ловеч

Договор за лизинг на телефон „APLE" модел „I PHONE 4S 16GB White" IMEI 013045005387550 на стойност 947.79 лв. за срок от 24 месеца и вноска месечно по 41.21лв. Подписана е от лицето Запис на заповед за сумата 947.79лв.

Договор за мобилни услуги № *********/02.04.12г. и SIM карта 89359050000302238459 за номер *********. Ползването е по тарифен план GLOBUL Web& Talk L с абонаментна такса 12.90 лв.платима на 18 -то число.

Е.П.Д. ЕГН **********   в   магазин"     Глобул Булмарк" в гр. Плевен ул."Сан ***о "21:

Договор за лизинг на телефон - „НТС SENSATION", с IMEI 358313043173223 за 759.00 лв. за срок от 2 години и лизингова вноска 33.00лв.

Приложен е Сертификат за Застраховка Глобул Гарант" № +359********* с цена 2.50 лв. към месечната абонаментна такса и подписана от лицето Запис на заповед за сумата 759.00лв.

Договор за мобилни уелуги №*********/02.04.12г за номер 08946009525 SIM карта 89359050000500238038. Ползването е по тарифен план GLOBUL Web& Talk L c месечна абонаментна такса 12.90 лв.платима на 5-то число на месеца.

Платените суми по всеки договор и неплатените задължения са както следва:

По Договор за мобилни услуги между „Мобилтел„ ЕАД и А.Л.П.: Няма плащания. Дължимите суми са на обща стойност – 982.72 лева.

По договор за мобилни услуги № *********/24.03.12г с „Космо България Мобайл» еад И А.П. – от 24.03.- 02.07.12г. /деактивиран/ Няма плащания – задълженията са на стойност – 242.29 лева.

По договор за лизинг и договор за мобилни услуги №*********/30.03.12г. с “Космо България Мобайл” ЕАД и И.Й.П. – Всичко са начислени по 9бр. фактури 202.12 лв., от тях изплатени 158.06. лв. Неиздължени вноски за м.11 и м.12.12г. 44.06 лв.

По два  Договора за лизинг и Договори за мобилни услуги №********* и *********/02.04.12. с “Космо България Мобайл„ ЕАД и Е.П.Д.:

Е.Д. е абонат на Глобул с телефон *********. Заплащал е задълженията си по обща сметка с телефона закупен в гр. Ловеч   по Договор за лизинг  и договор за мобилни услуги № *********/02.04.2012г. В общата сметка са включени 9 лизингови вноски и абонаментни такси общо 486.99 лв.; Всичко са начислени по фактурите 1800.99 лв. - от тях изплатени 1591.75 лв. Не са издължени вноските за м.12.12г. - 209.06 лв.

По начина на сключване на горните Договори за мобилни услуги от страна на св. А.Л.П., св. И.Й.П. и св. Е.П.Д. са нанесени вреди настъпили за лицата, както следва:

На А. Л. П. към “Мобилтел” ЕАД абонаментни такси и неустойки -982.72 лева.

На А. Л. П. към “Космо България Мобайл” ЕАД -242.29 лв.

На И.Й.П. към “Космо България Мобайл” ЕАД – 513.60 лева.

На Е.п.Д. към “Космо България Мобайл” ЕАД – 2385.99 лева, ИЛИ ВСИЧКО 4124.60 лева

Съдът кредитира заключението на вещото лице Ю.Д.Т. по назначената на досъдебното производство ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че:

През периода 24.03.12-02.04.12г са били сключени Договори за мобилни услуги и договори за продажби на лизинг между „Космо България Мобайл „ЕАД /Глобул/от една страна и свидетелите:

1.А.Л.П. ЕГН *********** Договор за мобилни услуги № *********/24.03.12г. за ползването на телефон № ********** и SIM карта 89359050000300795328, при тарифен план GLOBUL МАХ с месечна абонаментна такса 9.90 лв.платима на 5-то число.

2.И.Й.П. ЕГН **********

Договор за лизинг от 30.03.12г.за телефон „Samsung" модел „WAVE 525" IMEI 38597048023405 на стойност 204 .00лв. за срок от 24 месеца и лизингова вноска месечно 8.50лв. Подписана е от лицето Запис на заповед за 195.50 лв

Договор за мобилни услуги № *********/30.03.2012г. за телефон № ********** и SIM карта 89359050000302009116. Ползването е по тарифен план GLOBUL Universe с месечна абонаментна 12.90 лв. платима на 10-то число .

3.Е.П.Д. ЕГН ********** в магазин ГЛОБУЛ Мобитрейд ЕООД в гр.Ловеч

Договор за лизинг на телефон „APLE" модел „I PHONE 4S 16GB White" IMEI 013045005387550 на стойност 947.79 лв. за срок от 24месеца и вноска месечно по 41.21лв. Подписана е от лицето Запис на заповед за сумата 947.79лв.

Договор за мобилни услуги № *********/02.04.12г и SIM карта 89359050000302238459 за номер *********. Ползването е по тарифен план GLOBUL Web& Talk L c абонаментна такса 12.90 лв. платима на 18 -то число.

4.Е.П.Д. ЕГН ********** в магазин "Глобул Булмарк" в гр. Плевен, ул."Сан ***о"21:

Договор за лизинг на телефон - „НТС SENSATION", c IMEI 358313043173223 за 759.00 лв. за срок от 24 м. и лизингова вноска 33.00лв. и Застраховка с цена 2.50 лв. към месечната абонаментна такса. Подписана е Запис на заповед за сумата 759.00лв.

Договор за мобилни услуги №*********/02.04.12г за номер 08946009525 SIM карта 89359050000500238038. Ползването е по тарифен план GLОBUL Web& Talk L с месечна абонаментна такса 12.90 лв. платима на 5 -то число на месеца.

По начина на сключване на горните Договори за мобилни услуги с «Космо България Мобайл» ЕАД от страна на св.А.Л.П., св.И.Й.П. и св.Е.П.Д. са нанесени вреди настъпили за лицата към момента на деянието, както следва:

Ha А.Л.П. - По договор за мобилни услуги № *********/24.03.12г. – 237.60 лева

На И.Й.П. — По Договор за лизинг и мобилни услуги № *********/30.03.12г. – 513.60 лв.

На Е.П.Д. - По два Договора за лизинг и два Договора за мобилни услуги №********* и   *********/02.04.12г. – 2385.99 лева, ИЛИ ВСИЧКО в размер на 3137.19 лева.

 

Не се констатира по делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правота на защита на подсъдимия, свързано с невъзможността му да разбере и се защити по обвинението за измама.   В обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна степен пълно, ясно и подробно е посочено престъплението, извършено от обвиняемия и времето, мястото и начинът на извършването му. Съгласно задължителните указания /в съобразителната част/ дадени в т. 4.2, абз.2 от Тълкувателно решение № 2/2002 година на ОСНК при ВКС: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК /отм./. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.    Инкриминираната дейност на подс. Д. правилно е квалифицирана в  диспозитива на обвинителния акт като извършена при условията на чл. 26, ал.1 от НК. Отделните  деяния на подс. Д., посочени подробно във фактическата част и в диспозитива на обвинителния акт осъществяват поотделно различни състави на престъплението по чл.209 от НК. В контекста на разследваната престъпна деятелност следва да се приеме, че  деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обстоятелството, че в общия диспозитив очертаващ периода от време  и броя на отделните деяния на продължаваното престъпление е посочена  и втората форма на изпълнителното деяние на престъплението  измама, не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй при индивидуализиране на четирите  отделни деяния е посочена само и единствено първата форма на изпълнително деяние, а именно,  че с активните си действия подс. Д. е възбудил заблуждение у пострадалите, което напълно съответства на фактическите обстоятелства  в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при извършеното следствено действие разпознаване на досъдебното производство. В НПК не съществува изрична забрана полицейски служители, каквито са безспорно разпитаните в съдебно заседание  М.Ц.Г.  -  Е.Д.Б. да участват като поемни лица при извършването на някой от способите на доказване, в случая разпознаване на лице, тъй като нямат друго процесуално качество и липсват доказателства да са заинтересовани от изхода на делото. Следва да се подчертае,  че  подс. Д.  въобще не отрича да се е срещал с пострадалите и да ги е ползвал като посредници при сключването на договори за мобилни услуги. Според неговите обяснения той е известен  в целия град, че се препитава с покупко – продажба на телефони и  с прякора си „***”. Основното му възражение както беше посочено по- горе е,  че е  заплатил на пострадалите мобилните апарати.

Третото процесуално  нарушение  е  свързано  с    отхвърлянето на искането на подсъдимия за отвод на   председателя на състава  от участието му в разглеждането на делото. Доводът, че е  нарушено правото на подсъдимия  да бъде съден от безпристрастен съд са голословни и не са подкрепени от никакви доказателства. Впрочем тези възражения и  исканията за отвод на председателя на състава нито са първите, а явно и няма да бъдат последните.  В този смисъл виж решение №140/01.04.2014г.  по н.д. №246/2014г. на ВКС  по н.о.х.д.№1532/2012г.  и решение   88/06.04.2015г. по н.д.№13/2015г. на ВКС  по н.о.х.д.№1737/2013г.  и двете на РС- Плевен, ПЕТИ  наказателен състав. 

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

 С деянието си подсъдимият Д.Г.Д. ***  е осъществил  от обективна и субективна страна състава на   чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като през периода от 24.03.2012г. до 02.04.2012г. в гр.Ловеч и в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния, всяко от които по отделно осъществил състава на едно и също престъпление и извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил   заблуждение у А.Л.П. ***, И.Й.П. *** и Е.П.Д. ***, като с това им причинил имотна вреда в общ размер на 3137,19лв., както следва:

1.На 24.03.2012г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Nokia“ модел „ASHA 300“ с IМEI : 351686054431318 и SIM-карта с № 893590500003007955328 и абонатен № ********** на „Космо България мобайл"ЕАД  на стойност 237,60лв., възбудил заблуждение у А.Л.П. ***, че ще му намери работа като охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД  описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 237,60лв.

2.На 30.03.2012г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Samsung“ Модел „WAVE 525“ с IМEI: 38597048023405 и SIM-карта с № 89359050000302009116, с абонатен № ********** на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 513,60лв., възбудил заблуждение у И.Й. ***, че ще му намери работа като охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги и договор за лизинг с „Космо България мобайл"ЕАД  описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 513,60лв.

3.На 02.04.2012г. в гр.Ловеч с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „Aple“ Модел „iPHONE 4S 16 GB Wite“ с IМEI: 013045005387550 и SIM-карта с № 89359050000302238459, с абонатен № **********  на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 1257,39лв., възбудил заблуждение у Е.П.Д. ***, че ще му намери работа като електротехник или охранител, но за целта следва да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД и договор за продажба на лизинг описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде до започване на работа, с обещание, че лично ще погасява месечните вноски, с което причинил на последния имотна вреда в размер на 1257,39лв.

4. На 02.04.2012г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага – мобилен телефон марка „HTC“ Модел „SENSATION“ с IМEI : 358313043173223 и SIM-карта с № 89359050000500238038, с абонатен № 08946009525  на „Космо България мобайл"ЕАД на стойност 1128,60лв., възбудил заблуждение у Е.П.Д. ***, като го накарал да закупи чрез договор за мобилни услуги с „Космо България мобайл"ЕАД и договор за продажба на лизинг описания телефон и СИМ карта на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1128,60лв.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подс. Д.Г.Д.

От субективна страна – инкриминираното деяние е извършено от подс. Д.  при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият   е  съзнавал, че чрез своите действия мотивира пострадалите да извършат акт на имуществено разпореждане с материални ценности и е целял  именно този резултат. Наред  с това  е съзнавал, че създава неправилна представа за факти и обстоятелства, мотивирал ги  да се разпоредят с тези ценности и е  съзнавал, неизбежното настъпване на престъпния резултат- имуществената вреда и действията му са били пряко насочени към неговото постигане. Налице е типичната за този  вид престъпления користна цел – обогатяване по неправомерен начин за сметка на другиго. 

Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Д. подлежи на съответно наказание.

Престъплението съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква  “а”    от НК,  тъй като  подсъдимият  Д.Г.Д.  е  извършил престъплението предмет на обвинението, след като е бил осъждан  за тежко умишлено престъпление  на лишаване от свобода  за  срок от 1  година   със споразумение №651/12.10.2016г.г., постигнато   по н.о.х.д.№615/2006г. на РС- Плевен  за престъпление по 244, ал.1 от НК и не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанието по посочената присъда.

При определяне вида и размера на наказанието подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Относно спазването на първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години - за престъплението по чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът отчете степента на обществената опасност на самото деяние по чл.211,пр. последно, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, което е с особено висока степен на обществена опасност,  тъй като  деянието е от най-често извършваните и   е извършено в условията на опасен рецидив.  

-високата степен на обществена  опасност на подсъдимия  – същият е осъждан многократно  за тежки умишлени престъпления от общ характер.

 -начина на извършване на деянието   - изпълнителното деяние на престъплението измама  се изразява в усложнена комбинация от действия, показваща подсъдимия като лице притежаващо изкусност, хитрост и настойчивост при възбуждане и поддържането на заблуждение.

Многобройните минали осъждания на подсъдимия,  извън тези които обуславят квалификацията “опасен рецидив”, на настоящото деяние,  лошите му характеристични данни,   упоритостта в умисъла и не възстановяване на вредите от престъплението, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като  смекчаващо отговорността обстоятелства, съдът отчита влошеното здравословно състояния на подсъдимия, видно от представената  по делото медицинска документация.

При така анализираните обстоятелства съдът счита, че в случая наказанието на подс.  Д. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес  на отегчаващи  отговорността  в размер на  7  години лишаване от свобода,  което да изтърпи при първоначален строг режем в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счита, че така наложеното наказание би  подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимия.

По делото не бяха събрани никакви доказателства подс. Д.Г.Д. в периода от 24.03.2012 г. до 02.04.2012 г. в гр.Ловеч и в гр.Плевен при условията на продължаване престъпление  да е поддържал заблуждение у А.Л.П. ***, И.Й.П. *** и Е.П.Д. ***, поради което и на основание чл.304 от НПК и  го оправдава по отношение на това да е извършил престъплението при втората форма на изпълнителното деяние по първоначалното му предявеното  му обвинение.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д.Г.Д.  следва да заплати по сметка на ОД  ма МВР Плевен направените по делото разноски в размер на 292, 75 лв. и 300, 00 лв. по сметка  на РС-Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: