Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Плевен, 19.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на дванадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно
дело № 976 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на П.А.К., ЕГН **********
депозирана срещу Решение № 260066/02.10.2020г., постановено по а.н.д. № 1462/2020г.
по описа на Районен съд – гр.Плевен. С оспорения съдебен акт е потвърден
Електронен фиш серия К № 3704550 на МВР ОДМВР – гр.Плевен, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
П.А.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Освен това твърди липса на доказателства за дата на издаването му,
като формира и извод за приравняване на електронния фиш с наказателно
постановление. Твърди, че липсват данни за датата на издаване
на електронния фиш, които са от съществено значение при преценката относно
спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Сочи, че сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН били приложими и в производството по
чл.189, ал.4 и следващи от ЗДвП. Смята,
че съдът не е направил проверка за спазването на преклузивните срокове по ЗАНН
за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Излага и доводи в
насока приложимост на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като посочва, че
издаването на електронния фиш след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН
срокове представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован П. А. К. не се явява и не се представлява.
Ответната страна - ОД на МВР – гр.Плевен, не представя
становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се
представлява.
Представителят на Плевенска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
С обжалвания електронен фиш на касационния
жалбоподател е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 30.09.2018г.
в 16:14 часа, в извън населено място на
първокласен път I-3 /Бяла –
Ботевград/, км.100+242, с посока на движение към гр.Плевен, с МПС - лек
автомобил Джип „Гранд Чероки “ с рег***е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство СПУК С ARH CAM S1 с номер 11743cd, като
разрешената скорост е 90 км/ч.,
установената скорост е 104 км/ч., превишаването
на разрешената скорост е 14 км/ч. Отчетен
е толеранс от -3 км./ч. За посоченото нарушение на жалбоподателя П.А.К., на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същият е връчен на санкционираното
лице на 07.07.2020г.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че ел.фиш съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл.189, ал.4 ЗДвП. В мотивите си
съдът е приел, че
извършеното нарушение е установено със стационарно автоматизирано техническо
средство. В чл. 2 от Наредба № 81213-532/2015 г. на министъра на вътрешните
работи се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като съобразно
чл. 3 , за установените с АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издава ел. фиш чрез използване на автоматизирана ел. система. Ел. фиш може
да бъде издаван и когато нарушението е установено и заснето със стационарно
автоматизирано техническо средство каквото е СПУКС ARH САМ S1. Приел е, че в конкретния случай
стационарно преносимият уред за контрол на скоростта на моторни превозни
средства ARH CAM S1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, издадено от Български институт по метрология и
отговаря на изискванията на Наредба № 81213-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи. СПУКС е предназначен за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения
за скорост. Посочил е, че уредът измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от
статив (тринога) в стационарно положение. Установените данни за нарушения чрез
СПУКС не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора, като това важи и
за процесите на съхранение и експорт на данни. Направил е извод, че присъствието или
отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично. При така приетото за
установено от фактическа страна съдът е направил извод, че обжалваният електронен фиш
се явява законосъобразен, като издаден при спазване на установените в ЗДвП правила, удостоверява съставомерно и
доказано нарушение на правилата за движение по пътищата.
Настоящата инстанция
споделя напълно мотивите на РС Плевен, довели до потвърждаване на издадения ЕФ,
като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.
В хода на въззивното съдебно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията на касатора са неоснователни.
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за
отговорността на П.К. във връзка с извършеното нарушение.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Обжалваният
електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
като в него е посочена ОД на МВР – гр.Плевен, като териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено
нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС
за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва
протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС
рег. №316р-34536/18.10.2020г. е доказателство за мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения
на скоростта.
В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че
оспореният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, като изрично са
отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в
съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че
електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в
обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано нарушението, включващо
данни за място, дата, час на извършване, както и в какво се състои деянието, и
кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 14
км./ч. при ограничение от 90 км./ч., което представлява нарушение по чл. 21,
ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП, както и има вписан издател на
фиша – ОД на МВР - град Плевен.
На
следващо място, задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води
до извод за безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение.
Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в
електронния фиш дата процесният автомобил е засечен от автоматизирано
техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с номер 11743cd да се движи в извън населено
място на първокласен път І-
Настоящият състав намира за неоснователни
и твърденията за неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. При процедури по чл.189 от ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл.34
от ЗАНН, които срокове са за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, а в
случая такива актове няма. От спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката
относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по
издаване и обжалване на електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал „... Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението..“. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на
електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81
от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три
години, а абсолютната - четири години и половина. Видно от датата на извършване
на нарушението – 30.09.2018г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито
един от двата срока. В процесния случай, след като на нарушителя е бил
връчен електронния фиш, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е
реализирал в пълнота правото си на защита.
С
оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното
съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице
твърдените от оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град Плевен, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Плевенският административен
съд, втори състав касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260066/02.10.2020г.,
постановено по а.н.д. № 1462/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.