Решение по дело №449/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 110
Дата: 3 септември 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20181800200449
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 03.09.2018  год.

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание трети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТОДОРОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

                                                                          2. С. СТОЙКОВ

 

при секретаря В. Димитрова и с участието на прокурор К. от СОП, като разгледа докладваното от съдия Стойков ч.н.д. № 449 по описа за 2017 година на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 44, ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане вх. № 5745/20.07.2018 г. на прокурор от С.о.п. за предаване на лице на компетентните власти във Ф., на основание европейската заповед за арест,.

В искането е посочено, че на 07.07.2018 г., считано от 14.30 часа е задържан българският гражданин Т.П.Г., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Б., който е обявен за издирване с Европейска заповед за арест от 26.06.2018 г., издадена на основание заповед за арест от 22.06.2018 г. на съдия следовател при Окръжен съд Т. Ф..

С  определение от 10.07.2018 година, постановено по приложеното ЧНД № 412/2018 година по описа на Софийския окръжен съд, по искане на представител на С.о.п. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Т.П.Г., с цел обезпечаване присъствие на лицето в производството по неговата екстрадиция въз основа на издадената европейска заповед за арест. Определението е обжалвано, като с определение от 19.07.2018 г., постановено по ВЧНД № 962/18 по описа на Апелативен съд С., е потвърден акта на ОС С. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на исканото лице Т.П.Г..

Прокуратурата редовно призована се представлява от прокурор К., като по същество изразява становище за основателност на искането за предаване, направено с Европейска заповед за арест, издадена на 26.06.2018 г. от Ф. Б. – заместник прокурор при Прокуратура към окръжния съд на гр. Т. Ф. с цел провеждане на наказателно производство срещу исканото лице.   

Исканото лице, редовно призовано, се явява лично, както и с упълномощените защитници – адвокат С.С. и адвокат Д.М., които оспорват искането за предаване. Адвокат С. счита, че е налице непълнота в ЕЗА по отношение на изложените обстоятелства, при които е извършено престъплението, конкретно що се отнася до съучастници и размер на имуществото. Адвокат М. изтъква данните за образувана проверка /и вероятно досъдебно производство в страната/ за разследване на деянията, за които е издадена ЕЗА. Изтъква се и здравословното състояние на исканото лице, при което се оспорва извод на вещото лице, изготвило заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза в хода на производството пред СОС.

Исканото лице оспорва искането за предаване на компетентните органи във Ф..

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и прецени събраните в производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА писмени доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното :

За да бъде  постановено решение за предаване на което и да е лице по искане на друга държава-членка на ЕС въз основа на издадена ЕЗА, е необходимо да са налице положителните предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и да не са налице   отрицателни (препятстващи) предпоставки по чл. 39 или 40 ЗЕЕЗА, както и основание за отлагане или предаване с условие. 

Настоящият състав счита, че са налице  условията за уважаване на искането за предаване на лицето Т.П.Г. на основание издадената европейска заповед за арест. При обсъждане на въпросите по чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 36 и чл. 41 за предаване на лицето, а така също не са налице основанията за отказ по чл. 39 и чл. 40, както и за отлагане или условно изпълнение на заповедта.

От европейската заповед за арест, придружена от превод на същата на български език, се установява, че лицето се издирва за провеждане на наказателно производство за извършени четири престъпления, съответно наказуеми съгласно текстове от Наказателния кодекс на Ф., както следва: „Трафик на хора, извършен в организирана престъпна група“ на територията на гр. Т. и общ. Балма Ф., престъпление по чл. 225-4-3, чл. 225-4-1 и чл. 132-71 от НК, за които са предвидени наказанията по чл. 225-4-3, чл. 225-20, чл. 225-21, чл. 225-24, чл. 225-25 и чл. 131-26-2 от НК; „Експлоатация на просяци, като деянието е извършено спрямо няколко лица“ на територията на Т., престъпление по чл. 225-12-6 3 и чл. 225-12 от НК, за които са предвидени наказанията по чл. 225-12-6, ал. 1, чл. 225-20 и чл. 225-21 от НК; „Изпиране на имущество, придобито от престъпление: оказване на съдействие за влагането, укрИ.ето или трансформирането на престъпно придобито имущество, в резултат от престъпление“ на територията на гр. Т. престъпление по чл. 324-1, ал. 2, ал. 3 и чл. 324-1-1 от НК, за които са предвидени наказания по чл. 324-1, ал. 3, чл. 324-3, чл. 324-7 и чл. 324-8 от НК; „Изпиране на престъпно придобито имущество: Оказване на съдействие, чрез престъпно организирана група за влагането, укрИ.ето или трансформирането на престъпно придобито имущество“, на територията на гр. Т., престъпление по чл. 324-2 2, чл. 324-1, ал. 2, чл. 324-1-1 и чл. 132-71 от НК, за които са предвидени наказанията по чл. 324-2, ал. 1, чл. 324-3, чл. 324-7 и чл. 324-8 от НК.

В заповедта е уточнено, че максимално предвиденото наказание е 20 години затвор за особено тежко престъпление, с което е изпълнено условието по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА за редовност на отправеното искане.

Две от посочените деяния, за които се издирва исканото лица фигурират в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, като е отбелязано само първото от тях – трафик на хора, за които не се изисква двойна наказуемост, като условия за предаване на лице. Следва да се отбележи, че деянията са престъпления и по българския наказателен кодекс, като приложима е в случая и разпоредбата на чл. 37а от ЗЕЕЗА.

В ЕЗА са изложени фактическите обстоятелствата, при които са извършени отделните деяния, а именно, че са идентифицирани пет семейни клана, които се занимават с трафик на хора и експлоатация на просяци. Повод за разследването е подадена на 19.05.2017 г. жалба от българския гражданин Л. П. С., за това, че през февруари 2016 г. българският гражданин Ив. В. му е предложил да дойде във Ф. и да проси, при което ще се дели спечеленото по този начин, като след идване във Ф. и просия за няколко дни Ив. В. отказва да даде половината от спечелените пари на С. и го заплашва, че ще пострада ако реши да бяга.

При разследването са установени и други такива случаи, като конкретно са установени клан на Ц. Б. И., клана Л., клана на С. М., клана на Т.Г. и клана на И. В. И.. Посочено е че всички семейства живеят в района на „Ш. дьо Г.“ в Т., като контролират просията на територията на града и неговата периферия. Установена е идентичност в действията на членовете на мрежата, а именно взимане на личните карти на жертвите за да им се попречи връщане в България, като се прилага и насилие спрямо просяците, които не им се подчиняват или не носят достатъчно пари.

Посочено е в ЕЗА, че в резултата на разследването и основавайки се на наблюдение, подслушани разговори и показания на жертвите, на 05.06.2018 г. са арестувани лицата: Г. Л., И. Л., С. Г., Б. Б., К. Щ., В. И., Т. Т., И. И., Р.П., П. И. и Л. В.а, срещу които е повдигнато обвинение за експлоатация на просяци, трафик на хора и пране на пари в организирана престъпна група, като поради отсъствие от Ф. не е задържано издирваното лице Т.П.Г..

По отношение клана на И. е посочено, че са повдигнати обвинения на няколко от членовете му за контролиране „отговаряне“ за по няколко просяка, на които са предоставяни телефони с цел ежедневно да бъдат следени колко печелят и къде се намират, а свидетелски показания на просяците уличават исканото лице Т.П.Г., като е установено, че същият е бил в непрекъснат контакт с двойката М.-Ш., контролирайки своите собствени просяци, принудени да извършват просия, след като са им отнети документите за самоличност и на които е отнемал изкараните с просия пари, като при това ги е оставил да живеят при нечовешки жизнени условия. Част от обстоятелствата, посочени в ЕЗА се отнасят и до данни за осъждане на исканото лице за трафик на хора през 2010 г. в Т..

  Изпълнени са и условията по чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, след като ЕЗА е издадена в писмена форма и в нея са посочени данни за издаващия съдебен орган, посочени са данни и за издирваното лице, а така също са описани и обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, за които се издирва българския гражданин Т.П.Г.. Неоснователно е възражението на защитата в тази насока, след като няма изискване да бъдат изложени всички доказателства, а само тези, които касаят извършеното престъпление, време и място, както и участието на исканото лице. В този смисъл, посочените по-горе обстоятелства, описани в ЕЗА са достатъчни според настоящия съдебен състав за преценка, че е описано извършеното престъпление чрез съответните му обективни признаци, в това число време, място и участие на исканото лице, без да е необходимо допълнително изложение от страна на искащата държава, предвид и невъзможността в настоящото производство да се решават въпроси по виновността на исканото лице.

От формална страна са изпълнени условията - ЕЗА е издадена от страна членка на ЕС, приложен е превод на български език, като е посочен и съдебния акт, на основание на който е издадена ЕЗА, а именно: Заповед за задържане от 22.06.2018 г. на г-жа А. У., съдия-следовател към Т. окръжен съд Ф., която е постановена в производство със съдебен идентификатор 1702522208Т, а екземпляр от нея, ведно с превод, са приложени към ЕЗА.

Размера на предвижданото наказание за тези деяния, предвидено в цитираните разпоредби от Наказателния кодекс на Ф. дава основание да не се търси наличието на възможности за преразглеждане на наказание или за помилване, каквито изисквания поставя разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА, след като за конкретните престъпления, за които се търси лицето не се предвижда доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Изпълнено е условията на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, след като по изрично искане, отправено до компетентните френски органи са представени гаранции, че българският гражданин Т.П.Г. ще бъде върнат на територията на страната ни за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или взета мярка изискваща задържане, ако бъде осъден във връзка с процедурата, по която е издадена ЕЗА.  

Конкретната Европейска заповед за арест е издадена на 26.06.2018 г. от Ф. Б. – заместник прокурор при Прокуратура към окръжния съд на гр. Т. Ф., прокурорска преписка № 17241000125, досъдебно производство № JICABJ2 18000012.

Не са налице също така и визираните в чл. 39 от ЗЕЕЗА  предпоставки, които са основания за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест - престъпленията, за които е издадена заповедта да попадат под наказателна юрисдикция  на Република България и да са амнистирани, след като българският гражданин Т.П.Г. не е съден за престъпленията, за което се води наказателното производство във Ф., което се установи от приложената справка за съдимост, а така също липсват доказателства срещу Т.П.Г. да се води наказателно производство в страната ни за извършените деяния или да му е наложено /съответно да е търпял/ наказание от друга държава за същите престъпления.

Не са налице и факултативните основания по чл. 40, ал. 1 от същия закон, при които българският съд може да откаже изпълнението на валидно издадена ЕЗА,след като исканото лице не е привлечено като обвиняем за  престъпленията, за които се издирва с издадената ЕЗА, няма данни за водено наказателно производство срещу него за същите престъпления, не е изтекла давността за преследване за извършените престъпления, обозначени в ЕЗА за периода от декември 2015 г. до 05.06.2018 г. /съдът намира, че дори и при просто сравнение на оригиналните ЕЗА и заповед за задържане с техните преводи се установява, че в преводите погрешно е посочена крайната дата на осъществяване на деянията, за които се издирва исканото лице/.

Неоснователен е аргумента на защитата, основаващ се на твърдението за образуване на досъдебно производство в страната ни за разследване на престъплението, за което е за което е издадена ЕЗА. Меродавен за преценка в случая е момента на получаване на европейската заповед за арест – чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, а именно 06.07.2018 г., към който, видно от приложената справка на Прокуратура на Република България - Национална следствена служба от 09.07.2018 г., срещу исканото лице не се води наказателно производство за деянията, за които е издадена ЕЗА от компетентните френски власти. Поради това е неотносим въпросът дали в страната ни е образувано наказателно производство за деянията, предмет на разследване от френските съдебни органи, още повече и предвид факта, че приложените доказателства – писмо на ВКП изх. № 8734/2018 г., и постановление от 17.07.2018 г. по пр. № 3893/2018 г. по описа на ОП Плевен касаят лице различно от Т.П.Г.. Изисканата изрична справка по цитирания изходящ номер на ВКП не съдържа допълнителни данни, които да дадат основание за извод, че към момента на получаване на ЕЗА е било образувано наказателно производство /дори и проверка/ за престъпленията, за които е издадена заповедта за арест от компетентните френски органи.

Изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА са неотносими, тъй като се отнасят до случаи в които се иска предаване на лице за изпълнение на наказание, наложено със съдебен акт в процес, в който исканото лице не е взело лично участие.

Не са налице основания за отлагане на предаването, след като от приложените справка за съдимост и справка за водени наказателни производства срещу Т.Г. се установява, че водените срещу исканото лице досъдебни производства са приключили с окончателни съдебни актове. По отношение възможността за временно отлагане на предаването, съдът намира, че са неоснователни възраженията на защитата, отнасящи се до здравословното състояние на исканото лице. Обосновано вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза посочва, че заболяването на исканото лице с давност от дванадесет години, че не се налага специализирано лечение в болнично заведение, че състоянието му не изисква специални грижи по отношение на храна или помещения, че няма пречка да пребивава в следствените арести, като всичко това дава основание на съда да счита, че предаването на Т.П.Г. не застрашава животът и здравето му.

Предвид всичко изложено съдът намира, че са налице условията на чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА за изпълнение на искането за предаване на лицето Т.П.Г. на компетентните власти в Ф., а в същото време не са налице основанията да бъде постановен отказ за изпълнение на ЕЗА по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА. Налице е надлежно издадена европейска заповед за арест, в която са отразени необходимите обстоятелства, съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки. Представен е превод на европейската заповед за арест по смисъла на чл. 3 от ЗЕЕЗА, за която са налице основания да се счита, че представлява надлежно и пълно искане за предаване на лицето за провеждане на наказателно производство срещу него.

Предвид изложеното, на основание чл. 44, ал. 7, изр. 1 от ЗЕЕЗА следва да бъде уважено искането за предаване на лицето Т.П.Г. на компетентните власти на Ф..

С оглед на горното, по отношение на исканото лице следва да бъде взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” до фактическото му предаване на компетентните френски власти, на основание чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА.

По тези съображения СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е     Ш    И :

 

ДОПУСКА ПРЕДАВАНЕ на Т.П.Г., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Б., постоянен адрес:*** Лакавица, настоящ адрес:***, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, на компетентните органи на Ф., на основание Европейска заповед за арест, издадена на 26.06.2018 г. от прокурор при Прокуратура към окръжния съд на гр. Т. Ф., прокурорска преписка № 17241000125, досъдебно производство № JICABJ2 18000012.

ВЗЕМА, на основание чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Т.П.Г., ЕГН **********, до фактическото му предаване на компетентните органи на Ф..

Решението може да бъде обжалвано или протестирано в петдневен срок, считано от днес пред Апелативен съд С..

            Исканото лице Т.П.Г. да бъде задържано в Затвора гр. С. на основание чл. 260, ал. 1 от ЗИНЗС до фактическото му предаване на компетентните органи на Ф..

След влизане на решението в сила преписи от същото да се изпратят на МП; ВКП отдел „МПП”; СОП; МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                       (К.Тодорова)                                                                                      

                                                                            

       ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                       (А.Игнатова)

 

                                                                                                    

       2.

                                                                                                        (С.Стойков)