Номер 51812.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500443 по описа за 2020 година
Въззивното производство е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, чрез
адвокат Н. Ш., против разпореждане № 12149 от 04. 06. 2020г. по ч. гр. д. №
2418/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено
искането на заявителя „Теленор България" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. С. Б. за: сумата от 90,67 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
сумата от 98,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****, сумата от 37,40 лв., представляваща разликата между цената на
устройство Ргеstigio Wize 3408 4G 8 Сгеу без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по сключен договор за лизинг, сумата от 198,53лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
сумата от 211,70 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****, сумата от 156,38 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****, сумата от 19,98 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****, сумата от 20,82 лв., представляваща разликата между цената на
устройство Kids Watch MyKi Kids Watch Blue без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална цена, сумата от 94,11 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, сумата от 35,14 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Lenovo Moto E Black без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключен договор за
лизинг, сумата от 42,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, сумата
от 72,87 лв., представляваща разликата между цената на устройство Huawei
Telenor 4G MiFi без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена, като и в частта, с която са отхвърлени отхвърлени
съразмерно направените от заявителя разноски за горницата над 178,85 лв. до
пълния размер от 385,00 лв.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на
разпореждането и се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в
цялост за претендираните със заявлението суми, като се присъдят сторените
разноски в пълен размер.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната
редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414
ГПК от длъжника да извърши служебно и проверка дали предявеното със
заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Преценката
от страна на съда на валидността на договорната клауза за неустойка във връзка
със съответствието й с добрите нрави е дължима на база заявените от кредитора
твърдения относно претендираното право.
Длъжникът Т. С. Б. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДП на ЗЗП, комуто са предоставени мобилни услуги по приложените по
делото договори и допълнителни споразумения към тях, сключени при
изначално и едностранно определени условия от страна на ищцовото дружество,
предвид което по отношение на породилите се правоотношения приложение
намира уредбата на ЗЗП.
В раздел последен от всички процесни допълнителни споразумения към
договорите за мобилни услуги, фигурира клауза като т.4 /или т.5/, съгласно
която, при неспазване на срока на договора се дължи неустойка в размер на
всички абонаментни вноски до края на срока на договора. Съгласно константната
съдебна практика уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски
за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
/Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о./ Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9
ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент
– т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на
ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услуга и нарушава принципа за справедливост.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
както е в настоящия случай.
По изложените по–горе съображения настоящият съдебен състав, намира,
че клаузата от допълнителните споразумение към договорите за мобилни услуги,
която предвижда, че при прекратяване на договора потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартните месечни абонаменти до края на срока
на договора, е и неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка и цели да
доведе до обогатяване на търговеца. Преценката за неравноправност на
определена клауза в потребителски договор се извършва към момента на
сключването му и не е обусловена от поведението на търговеца, който в случая е
преценил да не претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а в
редуциран такъв съобразно постигнато извънсъдебно споразумение с КЗП.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП на клауза
от потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за
последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок,
а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следователно за
всички претендирани суми, като неустойки по допълнителните споразумения, а
именно : сумата от 90,67лв., сумата от 98,00 лв., сумата от 198,53лв., сумата от
211,70 лв., сумата от 156,38 лв., , сумата от 19,98 лв. и сумата от 94,11 лв.,
частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД за
заплащането на тези суми от Теодора Божичкова, следва да бъде потвърдено.
По отношение на сумата от 42,48 лв. Същата не се претендира на
основание допълнително споразумение към мобилен договор, а се претендира
като неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****, от 29. 11. 2018г. В т.11, в частта касаеща
предвидените неустойки, като б.(а) от този договор /л.59 от заповедното
производство/, е предвидено, че максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. При
уговорен месечен абонамент от 16.99лв., тримесечния размер е 50,97лв.,
претендираната от заявителя сума е в размер на 42,48лв. Съдът намира, че така
уговорената неустойка, не е нищожна, тъй като тя не излиза от присъщите си
функции. В тази част частната жалба се явява основателна, поради което
обжалваното разпореждане по отношение на сумата 42,48лв. следва да бъде
отменено и следва да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за същата сума в полза на взискателя
срещу длъжника.
По отношение на : сумата от 37,40 лв., представляваща разликата между
цената на устройство Ргеstigio Wize 3408 4G 8 Сгеу без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по сключен договор за лизинг, сумата от
20,82 лв., представляваща разликата между цената на устройство Kids Watch
MyKi Kids Watch Blue без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена, сумата от 35,14 лв., представляваща разликата между
цената на устройство Lenovo Moto E Black без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по сключен договор за лизинг, сумата от 72,87 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена, съдът
намира следното :
Не е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП клаузата от
четирите договора за мобилни услуги, която предвижда, че при прекратяване на
договора потребителят дължи разликата между стандартната цена на
предоставеното към абонаментния план устройството без абонамент съгласно
действаща към момента на прекратяване на договора ценова листа и заплатената
от потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Съдът намира, че
посочената клауза не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Стойността на претендираната
разлика е обусловена от стандартната цена на предоставените устройства на
пазара без абонамент към момента на прекратяване на договора.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за
лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на
чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем. В случая
потребителят получава на лизинг устройство на преференциална цена поради
обстоятелството, че се ангажира в рамките на определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът е склонен да
предостави устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора за лизинг, тъй като очаква печалба за договорения
период по договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая потребителят
не е изправна страна и по договора за предоставяне на мобилни услуги, и по
договора за лизинг. Няма данни и няма как заявителят да установява
отрицателния факт, че потребителят не е върнал устройството на лизингодателя.
Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е съобразена с разпоредбите
на ЗЗП, защото в противен случай се получава така, че потребителят се
обогатява за сметка на лизингодателя – договаря получаването на устройство на
по-ниска цена от тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за
предоставяне на мобилни услуги за определен срок; получава устройството на
по-ниска цена; не заплаща вноските и по двата договора; не връща устройството,
(в който случай неустойка не се дължи, ако устройството е в съответния вид), но
няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на договора поведение. А
доколко тази неустойка е дължима в претендирания от заявителя размер,
преценката за това излиза извън обхвата на заповедното производство по чл. 410
от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че частната жалба в тази й част и по
отношение на горепосочените суми се явява основателна. Обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тези суми, като бъде постановено
издаването на заповед за изпълнение за тези суми в полза на взискателя срещу
длъжницата.
С оглед изхода по делото длъжницата следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството взискател още 2,90лв. за държавна такса и още 21,32лв. за
адвокатско възнаграждение пред Пернишкия районен съд в заповедното
производство.
Дружеството частен жалбоподател е направило разноски в размер на 15лв.
пред Пернишкия окръжен съд, с оглед изхода на делото, като с оглед изхода по
делото длъжницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата 2,90лв.,
представляваща разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 12149 от 04. 06. 2020г. по ч. гр. д. № 2418/2020 г.
по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД
гр. София, с ЕИК *********, срещу длъжницата Т. С. Б. , с ЕГН **********, за
следните суми : сумата 42,48лв., сумата от 37,40 лв., сумата от 20,82 лв., сумата
от 35,14 лв. и сумата от 72,87 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Теленор
България“ ЕАД гр. София, с ЕИК *********, срещу длъжницата Т. С. Б. , с ЕГН
**********, от гр. ************, за следните суми : сумата от 37,40 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Ргеstigio Wize 3408 4G 8
Сгеу без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключен
договор за лизинг, сумата от 20,82 лв., представляваща разликата между цената
на устройство Kids Watch MyKi Kids Watch Blue без абонамент и заплатената
при предоставянето му преференциална цена, сумата от 35,14 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Lenovo Moto E Black без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключен договор за
лизинг, сумата от 42,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и сумата
от 72,87 лв., представляваща разликата между цената на устройство Huawei
Telenor 4G MiFi без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена.
Потвърждава разпореждане № 12149 от 04. 06. 2020г. по ч. гр. д. №
2418/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, в останалата му обжалвана
част.
Осъжда Т. С. Б. , с ЕГН **********, от гр. ************, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД гр. София, с ЕИК ********* :
Още 2,90лв. за държавна такса и още 21,32лв. за адвокатско
възнаграждение пред Пернишкия районен съд в заповедното производство.
Сумата 2,90лв., представляваща направените от него разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________