№ 382
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:В. Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от В. Борилова Въззивно гражданско дело №
20251000500255 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Д. В.
Г. от гр.София, чрез особения му представител адв.Т. А. от САК насочена против Решение №
5856/29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4043/2023 г. по описа на СГС, ГО.
С него е развален сключения на 17.08.2020 г. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Д. Д. Г. от гр.София прехвърлила на
Д. В. Г. недвижим имот - Апартамент № 18, находящ се в град ***, *** община, район „***",
ж.к. „***", подробно описан.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и
поради неговата необоснованост. Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е
интерпретирал приобщените по делото доказателства, в частност показанията на свидетеля
Т., както и писмените такива, касаещи здравословното състояние на ищцата. Последното
довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и
до необоснованост на решаващите изводи на СГС.
Предвид на тези оплаквания е поискана отмяна на решението на СГС и по съществото
на спора отхвърляне на предявения иск.
В отговора по жалбата въззиваемата Д. Г., чрез адв.В. Ц. от САК, оспорва развитите в
нея доводи и поддържа допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.
В разменените книжа страните не са формулирали искания за допускане
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД от
1
Д. Д. Г. от гр.София против Д. В. Г. от същия град.
Твърдяло се е в исковата молба, че с договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 83, том IV, peг. № 4602, дело №
444/2020 г. на нотариус В. Б., помощник- нотариус по заместване при Х. В., вписана в РНК
под № ***, ищцата прехвърлила на ответника, неин внук /син на дъщеря й В. Г./, собствен
недвижим имот, апартамент №18, находящ се в град ***, *** община, район „***",
подробно описан, заедно с прилежащото към него избено помещение № 18 срещу
насрещното задължение на ответника за издръжка и гледане - да я издържа и да се грижи за
нея докато е жива, като полага лично и/или чрез трето лице грижи за нея и здравето й, като й
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до прехвърлянето на имота.
Към датата на сключване на посочения договор ищцата била със силно влошено
здравословно състояние – имала есенциална (първична) хипертония, появяваща се при силен
физически или психоемоционален стрес и изразявяща се в главоболие, усещане за пулсиране
в главата, виене на свят, болки в гърдите, задух, чувство на страх, дистрес, слабост, шум в
ушите, притъмняване пред очите, гадене и повръщане; увреждане на лумбо сакралния
плексус, от което имала силни болки, започващи от кръста и разпространяващи се по
седалищната област, задната половина на бедрото, външната част на подбедрицата до
пръстите на краката и това не й позволявало да работи на пълен работен ден. Освен това
често страдала от остри инфекции на горните дихателни пътища, което налага
медикаментозно домашно лечение и прием на антибиотици, свързано с вземане на болнични
листове за временна нетрудоспособност. Имала алергичен контактен дерматит, водещ до
чести и неприятни обриви по цялото тяло, за лечението на закупувала скъпи лекарства и
лечебни мазила. Страдала от варикозни вени на долните крайници с възпаления, което
налага ползването на скъпи медицински компресивни чорапи и ортопедични стелки.
Твърдяло се е, че здравословното състояние на ищцата й позволявало да работи само
на четири часов работен ден, но въпреки това често й се налагало да отсъства от работа и да
се лекува в домашни условия. В резултат на това трудовите й доходи били нередовни и
крайно недостатъчни за елементарни нужди от първа необходимост, като храна и лекарства.
Т.к. ответникът й обещал да се грижи за нея и й купува храна и лекарства, тя решила
за му прехвърли притежавания от нея апартамент.
След сделката обаче ответникът я изгонил от жилището, сменил бравата и напълно
спрял достъпа й до имота, като ищцата мислела, че това е негово временно хрумване и ще
размисли. Затова отишла да живее при сина ми Е. В., който към датата на процесната сделка
бил на 18 години и все още бил ученик.
Отношенията между страните не се променили, а ответникът спрял да й се обажда, а
когато го търсела и молела за финансова помощ за закупуване на лекарства й отказвал
такава, с обяснение, че няма пари и не може да мисли за нея.
В началото на м. февруари 2021г., докато била на работа ищцата загубила съзнание,
паднала, от което получила контузия на гръдния кош и била обездвижена за около 30 дни. В
този период не можела да се грижи за себе си, отново опитала да моли ответника поне да й
купи лекарства и храна или да изпрати някой, който да й ги купи, но той не отговарял на
ежедневните телефонни обаждания или ако отговорел - отказвал.
Така грижите за нея били поети от сина й Е. В., към онзи момент ученик, без да може
да й помага финансово и тя взела заеми. Ищцата претърпяла нова травма през м. юни 2021
г., която наложила обездвижването й на легло за повече от един месец за домашно лечение,
като след първите 10 дни работодателят й прекратил едностранно трудовия й договор. Тя
останала отново без средства, отново молила ответника за помощ в ежедневните й нужди,
но не получила помощ. Такава й била предоставена от нейна родственица, която дошла от
провинцията, за да полага грижи за нея, като й готви, пере, придружавала ищцата до
тоалетната, къпела я, дала й пари назаем, носела й храна.
През този период от време нито веднъж не била посетена от ответника и не получила
от него помощ под никаква форма, което й причинило силно емоционално напрежение,
стрес и чести хипертонични кризи, т.к. била разочарована от липсата на обещаните й грижи
и пълната незаинтересованост.
2
В началото на м. юни 2022 г. ищцата била уведомена от касиерката на входа на апартамента,
който прехвърлила на ответника, че последният не е заплащал дължимите се суми за
почистване на входа на етажната собственост. Установила също, че партидата на
апартамента в Софийска вода и Топлофикация продължава да е на нейно име, имало
натрупани сметки в големи размери от ответника, но той категорично отказал да ги заплати.
За да не бъдат образувани против ищцата изпълнителни дела тя отново взела пари назаем и
на 27.09.2022 г. платила сумата от 1134,04 лв. за неплатена топлоенергия, сумата от 83,63 лв.
за неплатена вода, а на 02.11.2022 г. и сумата от 637,83 лв. за топлоенергия.
Твърдяло се е, че от прехвърлянето на имота до момента на предявяване на иска
ищцата е виждала ответника само два пъти и то когато отишла в апартамента в началото на
месец септември 2022 г. Тогава съседите от входа и домоуправителят й се оплакали от силни
шумове и музика до рано сутринта от апартамента, но внукът й отказал да промени начина
си на живот.
На 15.09.2022 г. той напуснал апартамента и между двамата бил преустановен всякакъв
контакт, а всички грижи за ищцата били полагани от нейната родственица и сина й Е. В..
Предвид на посоченото ищцата намира, че е налице пълно неизпълнение на поетите от
ответника задължения по сключения процесен договор за издръжка и гледане, защото той не
й осигурил каквато и да било издръжка било лично или чрез трето лице, за което тя го била
молила и от което е имала нужда, а я оставил на ръба на оцеляването и поискала от съда да
развали сключения алеаторен договор, поради неговото пълно неизпълнение от
приобретателя-ответник.
В отговора по исковата молба особеният представител на ответника е оспорил
предявения иск по основание. Поддържа от своя страна Д. Г. добросъвестно да е изпълнявал
задълженията си по договора, свързани с почистване на жилището, покупка на продукти и
лекарства и изобщо всичко, което е нужно, в изпълнение задълженията си по сключения
договор за издръжка и гледане. Оспорил е твърденията на ищцата да е търсила и да е искала
каквато и да е помощ от ответника. Поддържа ищцата да е заявявала на ответника, че е
добре, че може да се грижи сама за себе си и има достатъчно средства за прехрана и
издръжка, защото работи. Ответникът изпълнявал задълженията си по договора в
съответствие с нуждите на ищцата, осигурявайки й спокоен живот, съобразно изразената й
воля в договора, а ищцата е приемала този начин на изпълнение, отговарящ на установените
й навици и здравословното й състояние, което не е налагало непрекъснати грижи, още
повече, че тя работила на трудов договор, с която нейна заетост ответникът се съобразявал.
Оспорил е твърденията на ищцата, че не е живеела с ответника, а със собствения си син
поради това, че била изгонена от жилището, което е прехвърлила. Поддържа ищцата да е
възпрепятствала ответникът да изпълнява задълженията си по договора, като е живеела при
сина си, от което било явно, че е нямала нужда от особената грижа, положена от ответника.
По този начин същата сама се поставила в позиция да не може ответникът да изпълни
задълженията си, дори и да иска. Поддържа се ищцата умишлено да е саботирала
изпълнението на задълженията по договора за издръжка и гледане, като пречела и не
спомагала ответникът да направи това, за което са се договорили.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е
подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
3
фактическа и правна страна следното:.
Страните не са спорили по релевантните за делото факти, установили и от
приобщените писмени доказателства, че са се обвързали с двустранен възмезден договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 83,
т.IV, рег. – 4602, дело № 444/2020 г. на нотариус с № *** от РТК, вписан в Службата по
вписвания с вх рег. № 45152/17.08.2020 г.
Със същия ищцата-въззиваема е прехвърлила собствения й недвижим имот –
апартамент № 18, ведно с прилежащото към него избено помещение, подробно
индивидуализиран, срещу несрещното задължение на приобретателя въззивник да издържа
и да се грижи за прехвърлителката, докато последната е жива, като полага лично и/или чрез
трето лице грижи за нея и здравето й и й осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е
водила до момента на сключване на договора.
Според клаузите на договора прехвърлителката е запазила правото да ползва
безвъзмездно прехвърления имот до края на живота си.
Анализът на ангажираните писмени доказателства установява въззиваемата да е
работила по трудово правоотношение в „Наурас“ЕООД като продавач-консултант на четири
часов работен ден /трудово договор от 05.07.2022 г./, при договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 355 лв. и 0,06% допълнително възнаграждение за трудов стаж.
Установяват и същата да е с влошено здравословно състояние - страда от ретикуларна
варикоза на двете подбедрици, за което заболяване е на терапия и носи компресивни чорапи.
В периода 04.06.2021 г. - 21.09.2021 г. е била три пъти временно неработоспособна /три броя
болнични листа/, поради различни здравословни проблеми.
В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелят П. Т., познат на
въззиваемата в период от 7-8 г. преди депозиране на показанията му /о.с.з. от 08.10.2024 г./,
към който тя редовно се обръщала в случай на необходимост от мъжка работа, се установява,
че знае Д. да е прехвърлила на внук си Д. апартамента си в ж.к. „***“. В този апартамент,
докато все още въззиваемата живеела в него, свидетелят положил ламинат /през 2020 г./.
След прехвърлянето на апартамента внукът Д. изгонил Д., сменил ключалката и тя била
принудена да отиде да живее при сина си в „***“.
Свидетелят сочи, че Д. се е обръщала многократно за помощ във връзка със
здравословните си проблеми към Д., но той не й помагал, не полагал грижи за нея,
заплашвал я. В негово присъствие въззиваемата звъняла на внук си за лекарства, за парична
помощ, но той не откликвал. Сочи, че след като Д. вдигнала високо кръвно и паднала по
време на работа и си ударила гръбната, се наложило той да отиде и да доведе вуйна й от
село, която да се грижи за нея, т.к. била на легло един месец. Тогава тя също търсила Д., но
той не й отговорил. Същият напуснал апартамента на 15.09.2022 г. и се установил да живее
в Германия, като прекъснал всякакви контакти с въззиваемата.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Т.,
доколкото същите са плод на личните му възприятия, логични и последователни са, като
частично се подкрепят и от обсъдените писмени доказателства касателно здравословното
състояние на ищцата-въззиваем.
Подкрепят се и от ангажираната като писмено доказателство разписка от
домоуправителя и касиер на бл.437 /в който се намира апартамента, предмет на процесната
разпоредителна сделка/, според съдържанието на която Д. В. е живял в ап.18 в блока и
дължи 166 лв. за периода от м.08.2020 г. -о м.09.2022 г.
Въззивната инстанция намира, че останалите приобщени писмени - разписки от
Топлофикация София, не установяват релевантни за предмета на производството факти,
доколкото свидетелстват единствено за количеството отчетена като потребена топлоенергия
за посочените в тях периоди, като получател на същите е въззиваемата.
Гореустановеното от фактическа страна обуславя правилност на
първоинстанционното решение, като изложените мотиви в подкрепа на крайния извод на
СГС за основателност на предявения конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД изцяло се
споделят от настоящия въззивен състав и за избягване на приповтарянето им се препраща
към тях по реда на чл.272 ГПК.
4
Във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, се излага и следното:
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при
проверка на събраните гласни доказателства са несъстоятелни.
Интерпретацията на показанията на свидетеля Т. в обстоятелствената част на
въззивната жалба не отговарят на действителното им съдържание, отразено в протокола от
о.с.з. от 08.10.2024 г. Вярно е, че свидетелят е съобщавал за различните възприети от него
факти без да спазва определена хронология /най-вероятно, поради обстоятелството, че са му
били задавани въпроси от страните/, но цялостното им съдържание въззивната инстанция
приема да е такова, каквото е изложено по-горе.
То категорично не установяват твърдените във въззивната жалба факти, от една
страна, като такива факти не се установяват и от анализа на приобщените по делото
писмени доказателства.
В обобщение - въззивната инстанция приема за установено въз основа на съвкупния
анализ на обсъдените по делото доказателства въззивникът да не е изпълнил задълженията
си по обвързващия го с въззиваемата договор за издръжка и гледане - същият е изгонил
прехвърлителката си от апартамента, въпреки клаузата тя да запази ползването си върху
имота, като не само не е живял с нея, а при здравословното й състояние грижи и издръжка
са били необходими, но не са престирани изобщо в съответен на договора и установената
съдебна практика критерии за обем и пълнота.
Последователно се възприема още от съдебната практика, че задължението за
издръжка и гледане, каквото по правната си природа е поетото от въззивника по процесния
алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от негова страна, като
длъжник по това задължение. Ето защо и ако това изпълнение изобщо липсва, което се
установи в настоящия казус, то води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно,
несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт и то обосновава развалянето на
договора.
За прецизност следва да се посочи, че липсата на конкретизиран обем на издръжката
или грижата по договора /т.е на конкретизация какво страните разбират под спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора/ предполагат, че се
дължат такива според обичая - при средните за страната показатели на разходите за
издръжка - храна, дрехи, отопление, лекарства, а грижата - определена на база конкретните
нужди на прехвърлителката с оглед на години, здравословно и общо физическо и психическо
състояние, възможност за поддържане на лична хигиена, самостоятелно обслужване, начин
на живот и бит до този момент /така Решение № 269 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
168/2008 г., II г. о., ГК/.
Затова в случая въззивникът-ответник е имал задължението по алеаторния договор да
осигури на въззиваемата такава издръжка и грижи, каквито са достатъчни тя да посрещне
всички нейни нужди.
На самостоятелно основание - съдебната практика е установила и разбирането, че
при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не е
уговорено нещо различно, издръжката и гледането се дължат винаги в пълния обем и без да
се изисква изрична покана, независимо дали продавачът по алеаторния договор разполага
със средства или не, дали живее в страната или не и независимо от здравословното му
състояние. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка, според
уговореното, е останала неудовлетворена, както се установи в случая, е налице
неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че тежестта да установи
изпълнението на задълженията си по алеаторния договор е за приобретателя - твърдението
на ищеца по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че липсва изпълнение по алеаторния договор от страна на
приобретателя не въвежда фактически твърдения относно начина на неизпълнието му, а е
заключение /правен довод/ относно поведението на насрещната страна по облигационното
правоотношение. Ако ответникът оспорва иска с твърдение, че е престирал дължимото,
трябва да посочи фактическите си твърдения за това как и кога е изпълнил, като докаже
твърденията си. Това му доказване трябва да е главно и пълно. Противната страна - ищец
5
може да оспорва фактическите твърдения на приобретателя по алеаторния договор за
изпълнение и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това
доказване е насрещно и може да бъде и непълно - достатъчно е да създаде вероятност, с
което разколебава безспорността в установяваното от ответника /Решение № 80 от 3.05.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г. о., ГК/.
В случая въззивникът-ответник е изложил твърдения в отговора по исковата молба, че
добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора, свързани с почистването на
жилището, покупка на продукти и лекарства и изобщо всичко, което е нужно, за да изпълни
задълженията си по договора. Ищцата-въззиваем не търсила и не искала помощ от него.
За установяване на тези му защитни твърдения доказателства не са ангажирани, а
ангажираните от страна на въззиваемата такива не само разколебават тези твърдения, но и
категорично ги опровергават.
По изложените съображения предявеният конститутивен иск за разваляне на
алеаторния договор се явява основателен и доказан, а първоинстанционното решение, с
което договорът е развален - правилно.
Ето защо и същото следва да се отвърди.
При този изход от спора пред настоящата инстанция по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в
полза на въззиваемата се дължат сторените от нея разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител, в размер на 1 500 лв.
Независимо от това решаващият състав приема, че разноски не следва да се
присъждат, доколкото не са ангажирани доказателства за извършването им.
Въпреки твърдението си процесуалният представител на въззиваемата не е представил
списък с разноски по чл.80 ГПК в о.с.з. от 06.03.2025 г. Включително и при липсата му и при
изрично направеното искане за присъждане на разноски съдът би присъдил такива в случай,
че се ангажират доказателства за извършването им. От представения договор за правна
защита и съдействие № 075644 се установява, че въззиваемата и процесуалния й
представител са уговорили заплащането на възнаграждение за процесуалното
представителство пред настоящата инстанция в размер на 1 500 лв., платими по конкретно
посочена банкова сметка в ОББ АД, най-късно до 30.06.2025 г.
Т.к. към настоящия момент няма доказателства сумата да е платена - т.е. разноските
да са извършени, то няма основание същите да бъдат присъждани на страната /така т.1 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
На особения представител на въззивника се дължи възнаграждение за осъщественото
от него процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 800 лв., която
сума е половината от платената за процесуалното представителство пред първата инстанция.
Този размер на възнаграждението въззивната инстанция определи при съобразяване
обстоятелствата, че във въззивното производство не е провеждано съдебно дирене и същото
е приключило в едно единствено съдебно заседание. В това производство процесуалните
действия, които е извършил особения представител, се изчерпват с подаването на въззивната
жалба и явяването в едно о.с.з.
Възнаграждението е дължимо от бюджета на АС София, доколкото ищцата е
освободена с определение № 3972/19.03.2024 г. от депозит за назначаването на особен
представител на ответника-въззивник. За същото въззивникът следва да бъде осъден да го
заплати по сметка на АС София.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5856/29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4043/2023 г.
по описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА Д. В. Г. - ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на Апелативен
съд София сумата от 800 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция за
6
възнаграждение на назначения му особен представител.
На особения представител на въззивника Д. В. Г. - адв.Т. В. А. от САК да се изплати
сумата от 800 лв. за осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7