О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 17.02.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 17.02.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 2131 описа на съда за 2019 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв.Л.М. от ПАК, в качеството на
пълномощник на Т.Х.А., ЕГН ********** - жалбоподател против НП № 000073 от
12.03.2019г. на РУ МВР-Пазарджик – изменено с решение на въззивната инстанция.
С подадената молба се иска изменение на постановеното по делото съдебно решение
от въззвната инстанция в частта за разноските, като бъдат присъдени направените
от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски с оглед последните изменения и
допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр. 94/2019 година. Сочи се, че решението
в частта за разноските е неправилно, т. к. обжалваното НП не е било потвърдено
изцяло, а изменено, което значи, че не е било изцяло законосъобразно, поради
което не е следвало разноски да се присъждат в полза на АНО.
По реда на чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от ответната
страна.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът
взе предвид следното:
С Решение № 33/15.01.2020 год. по АНД № 2131/2019г. ПзРС е изменил
издаденото против жалбоподателя НП, подробно цитирано по-горе, като е намалил
размера на наложената глоба. Осъдил е жалбоподателя А. да заплати разноските за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Пазарджик и е оставил без
уважение искането за присъждане на разноски в нейна полза.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя, чрез
пълномощника на 22.01.2020г. Срокът за
неговото обжалване е 14-дневен, като за жалбоподателят е изтекъл на 05.02.2020г.
– работен ден. С оглед на това молбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от страна в процеса, като искането за изменение на решението е
направено на 31.01.2020г., т.е. в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока
за обжалване на решението и поради това, че горецитираната норма е субсидиарно
приложима в настоящото АНП по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и
чл.144 от АПК.
Искането
обаче е неоснователно.
Действително
с допълнението на чл.63 от ЗАНН
/обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Цитираната разпоредба препраща към уредбата в АПК и по специално към
чл.143 и чл.144 от АПК.
В чл.143 ал.1 от АПК императивно
е разписано, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
В конкретният казус съдът не е
отменил обжалваното НП, а е изменил същото, като е намалил размера на глобата.
Това значи, че според съда жалбоподателят така или иначе е имал виновно и
противоправно поведение, което следва да се санкционира по
адмнистративнонаказателен ред, но е внесъл корекция единствено в размера на
наказанието, като е счел, че именно намаленото е съответно на извършеното
административно нарушение и се него ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
При това положение и щом НП не е било отменено изцяло, както изисква нормата на
чл.143 ал.1 АПК, то жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Той ще
има право на такава, само когато не е имало никакво основание против него да се
издава НП, т.е. когато с поведението си не е извършил административно
нарушение, но въпреки това е бил санкциониран, а в последствие санкционният акт
е бил отменен. Настоящият казус обаче не е такъв, поради което съдът не намира
основани да ревизира решението си в частта за разноските.
По всички изложени до тук
съображения искането за изменение на съдебното решение в горния смисъл ще следва
да се остави без уважение.
Съобразно разписаното в чл.248
ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма стана ясно е субсидиарно приложима в АНП, настоящото
определение за оставяне без уважение на искането за изменение на съдебното
решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който
подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението
му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на адв.Л.М. от ПАК, в качеството на пълномощник на Т.Х.А., ЕГН **********,
за изменение на Решение № 33/15.01.20202 год. по АНД № 2131/2019г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му пред Административен съд –
гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя А., чрез адв. Л.М.
от ПАК и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: