Р Е Ш
Е Н И Е
№ 500 12.10.2018 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На деветнадесети септември 2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Борислава Бонева
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 116 по описа за
2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.108 от ЗС.
Ищците - Н.Б.Х., С.Б.Х. и Ю.Б.Х. твърдят в исковата си молба, че са деца на
Р.С.С. /поч. 2006г./ , съответно внуци на
общия наследодател и техен дядо С.Х.М.,
б.ж. на с. Търновца, общ. Търговище, починал през 1996г. в Република Турция. С решение на ПК-Търговище
от 1994г. е възстановено на наследниците на С.Х.М. правото на собственост върху земеделски земи – 5 бр. конкретно посочени в
исковата молба ниви в землището на с. Търновца. Когато ищците решили да продадат своята идеална част
от възстановените ниви, която те са получили по наследство от майка си, а тя
по наследство от баща си С.Х.М.,
установили, че ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост от 17.06.2014г. по описа на нотариус К. Г. – гр. Търговище,
на една от петте ниви, а именно: нива от
7 дка в м. „Търница“, имот № 30012 по ПЗ на с. Търновца, въз основа на
давностно владение от 2000 г. Общият
наследодател С.Х.М., освен майката на ищците - Р.С.С.
имал още двама преки наследници –
синовете му Х.Х. и Ф.Х. /последният е починал/, които
също са живели в Република Турция. През
пролетта на 1998 г. по молба на
ответника майката и бащата на ищците му предоставили въпросната нива само за ползване, без да
уточнят срок на ползване, тъй като
отношенията им били близки, съседски и срещу предоставеното ползване, той им
осигурявал : сено, жито, ечемик за всяка
стопанска година. Ответникът е знаел, че
имотът му се дава само за ползване, тъй като Р. е една от наследниците. Ответникът е обработвал нивата от 1998г. до
2010г. когато отказал да им дава обещаното
и тогава баща им на ищците решил да я дадат под наем за стопанската
2011/2012г. на ЗП А.А.Г.. По-късно другият наследник
на общия наследодател и брат на майката
на ищците – Х.Х. с нотариално заверено пълномощно от
08.07.2013г. упълномощил Г.Х.Я. да сключи от негово име и за негова сметка
арендни договори за наследствените
земеделски земи, една от които е и процесната и такъв договор за аренда е сключен за 10-годишен
срок от 2013г. до 2023г. Легитимирайки
се за единствен собственик на процесната нива
ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост – не
могат да се разпореждат със своята идеална част. Ответникът владее/държи имота без правно основание. Процесният имот е нива с идентификатор
73701.30.12 по КК на с. Търновца, в м.
„Търница“, с площ 6999 кв.м. при съседи , посочени изрично в приложената скица,
изд. на 31.01.2018г. от СГКК-Търговище.
Ищците молят съдът да постанови решение,
с което да признае по отношение на ответника, че спорният недвижим имот -
нива от 7 дка в м. „Търница“, имот № 30012 по ПЗ на с. Търновца, е
собственост на наследниците на С.Х.М. и да осъди ответника да им предаде владението върху същия имот,
както и да им заплати направените по делото разноски. Редовно призовани в
открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват от пълномощника
им – а.. С. М. ***, който поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен като подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Ответникът-М.Х.С., редовно уведомен за исковата молба,
подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, с който
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен. Твърди, че той и
майката и праводателка на ищците са сключили предварителен писмен договор за
продажба на въпросната нива през 1995г.
и от тогава ответникът е във
владение на имота. Изплатил е сумата от 700 лв. – цената на нивата пред
свидетели. Уговорили се с Р. – майката на ищците , че ще сключат нотариален акт за прехвърляна на
собствеността, но тя все отлагала, като му казвала той да е спокоен и да си работи нивата, а на нея и е нужно
време да събере необходимите документи за нотариус. Междувременно продавачката починала, но тъй
като от 14.04.1995г. непрекъснато владеел имота се снабдил с нотариален акт за
собственост през 2014г. въз основа на давностно владение. Оспорва арендния
договор от 2013г. приложен от ищците към
исковата молба, както и оспорва
твърдението, че са получавали рента въз
основа на него от арендатора. Ответникът
от 14.04.1995г. владее и обработва
нивата лично, необезпокояван от никого и
дори към момента е изорана за засяване на люцерна. От 2007г. нивата е
била декларирана от него пред ДФЗ и до 2013г. е получавал държавни субсидии за нея. След като арендатора,
с който ищците са сключили договор за аренда през 2013г. узнал, че ответникът
владее нивата, двамата се разбрали той да продължи да си я обработва, а
при изплащане на рента на Х.Х. от общото рентно
плащане да се приспадне рентата за въпросната нива от 7 дка. През 2015г. Х.Х. е извършил разпоредителни сделки със своята ид.част от нивите, правото на собственост върху които е било
възстановено през 1994г.- на наследниците на С.Х.М., но процесната нива от 7 дка не е описана
в нотариалните актове, тъй като
ответникът е собственик. Редовно призован в открито заседание ответникът
се яви лично и с пълномощника си – а.. С.А., който моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен, като подробни съображения са изложени и в писмена защита.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници
изх.№ 4618/03.5.2017г., изд. от Община Търговище тримата ищци Н.Б.Х., С.Б.Х. и Ю.Б.Х. са синове и законни наследници на Р.С.С.,род. 1944 г.
и поч.на 17.10.2006г. Няма спор между
страните по делото, че майката и наследодателка на ищците е дъщеря на С.Х.М. /род. 1918г. и поч. на
30.09.1996г./ и Р.Х.
/с имената С.А.М. и Р.А.,
преди изселването им в Република Турция/
и че тя има двама братя и една сестра: Ф.С.А., род.
1953г., Ф.С.А., род. 1958 г. и Х.С.А., род. 1965г. Тези обстоятелства се доказват и от представените акт за раждане на ищцата и
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 189/04.01.2018г., изд. от
Община Търговище. Няма спор, а и от представените писмени доказателства – съдебно решение №
1997/313 от дата 10.11.1997г.
по дело № 1997/282 на Граждански
помирителен съд – Черкезкьой, Република Турция, с апостил, се установи, че след
смъртта на С.Х.М., починал на
30.09.1996г. в Република Турция, е
допусната делба на останалото от него наследство между съпругата му Р.Х., сина му Х.Х. и
дъщерите на покойния му Ф.Х. - Ф.Д. и Ш.Х..
Няма доказателства за какви имоти и къде се намират те е
допусната делба. Няма спор, че Р.С.С., която е
останала да живее и е починала през
2006г. в Република България и не е гражданин на Република Турция не е включена в кръга на законните наследници
на баща и С.Х.М., починал в Република Турция. С.Х.М. е дядо на тримата ищци по майчина
линия, баща на майка им Р.С.С..
От постъпилата от ОСЗ-Търговище
преписка вх.рег.№ 9768 от 20.02.1992г. на Об.ПК-Търговище се установи, че С.Х.М. с местоживеене Република Турция е
заявил желанието си за възстановяване правото му на собственост върху
земеделски земи в землището на с.Търновца, общ. Търговище, общо 84.9 дка, като
в т.ч. са и нива от 6 дка в м. „Търница“ и нива от 4 дка в м. „Търница“. С решение № Т/191 от 20.05.1994г. по преписка
вх.№ 9768/28.02.1992г. на ПК-Търговище
е възстановено правото на собственост върху земеделски земи съгласно
план за земеразделяне в землището на с. Търновца на С.Х.М. върху имотите: 1. Лозе от 3.002 дка
в м.“Мезарлъкалтъ“, 2. Нива от 17.001 дка в м. „Търница“, 3. Нива от 7.00 дка в
м.“Търница“ ; 4. Нива от 20.007 дка в м.“Драка“ и 5. Нива от 37.898 дка в м.
„Дрянца“ или общо 84.908 дка. Спорната нива от 7.00 дка в м.“Търница“ е показана на скица на
поземлен имот № 15-59976/31.01.2018г., изд. от СГКК-Търговище и
понастоящем е поземлен имот с идентификатор № 73701.30.12 с
площ 6999 кв.м. в с. Търновца, м.“Търница“, № по стар план: 030012; при съседи: 73701.30.15, 73701.30.43,
73701.30.45, 73701.30.11. /л.51/. Х.Х. - вуйчото на ищците, брат на тяхната майка и син на дядо им С.Х.М. се разпоредил с общо
1/3 ид.ч. от нивите, върху които е
възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, но с
изключение точно на процесната нива от 7
дка в м. „Търница“, а именно: с нотариален акт за замяна на недвижими имоти
срещу движими вещи № 95, том ХІV, рег.№ 14523, дело № 1812 от 19.10.2015г. по
описа на нотариус П.А.-рег.№ 496 на НК
/съответно Вх.рег. № 5274, акт № 180, том ХV, дело № 2951 от 19.10.2015г. по описа на СВ-Търговище/ е прехвърлил на Т.Г.Т. 1/24 ид.ч. и с
нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 96, том ХІV, рег.№
14524, дело № 1813 от 19.10.2015г. по описа на нотариус П.А. /съответно Вх.-рег.№ 5275, акт № 183, том ХV, дело №
2954 от 19.10.2015г. по описа на СВ-Търговище/
е продал на Т.Г.Т. 11/24 ид.ч.
Съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 177, том І, рег.№ 2188, дело № 124 от
17.06.2014г. по описа на нотариус К.Г.,
рег.№ 317 на НК /съответно Вх.рег.№ 3018, акт № 14, том ІХ, дело № 1590 от
17.06.2014г. по описа на СВ-Търговище/ ,
въз основа на постановление от
17.06.2014г. е признат М. Х.С. /ответникът по настоящото дело/ за собственик на основание давностно владение
на нивата с площ 7 дка в м. „Търница“, имот № 030012 по плана за земеразделяне
на с. Търновца, общ. Търговище. Видно от
писмения отговор на исковата молба, ответникът основава собствеността си на
давностно владение, чието начало е поставено
от 14.04.1995г. когато
сключил с майката на ищците предварителен договор за покупко-продажба и представи
ксерокскопие от същия /л.68/.
Съгласно текста на този договор за покупко-продажба на земеделска земя в
с. Търновца, на 14.04.1995г. в с.
Търновца Р.С.С. продаде 7 дка земеделска
земя-наследство от баща и С.Х., жител на
РТурция, за сумата от 700 лв. на М.Х.С. ***, като парите са изплатени в брой на
продавача пред свидетелите А.А.М. и Ш.А.Ю.. Записано
е още, че продавачът приел парите, които и трябват за закупуване на лекарства и
за лечението и и в същия момент предаде
скицата за земята от 7 дка на М.Х.С..
След текста следва четири подписа: за
купувач, за продавач и за двамата свидетели. Доколкото към момента на сключване на този договор от 14.04.1995г. бащата
на продавачката Р.С.С. – С.Х. е жив
/починал е на 30.09.1996г. т.е. след повече от една година от подписване на
договора/ и е едноличен собственик на
въпросната нива, то дъщеря му не би могла да се разпорежда или да обещава
продажба на нивата, освен ако не е
изрично упълномощена от него, а твърдения и доказателства за това няма по делото. След като ищците оспориха автентичността на
подписа на тяхната майка – продавачка по договора от 14.04.1995г. /оригиналът –
на лист 112 по д./ , който им бе
представен с писмения отговор, съдът в първото открито заседание откри
производство за оспорване истинността на
документ и назначи съдебна почеркова експертиза. Съгласно категоричното заключение по СПЕ
на вещото лице инж. Д. ,
потвърдено и в открито заседание на 19.09.2018г., подписът срещу „Продавач“ в
„Договор за Покупко-продажба на земеделска земя в с. Търновца“ от
14.04.1995г. не е положен от лицето Р.С.С., ЕГН **********.
За изясняване на спора от фактическа
страна и по искане на страните , съдът разпита две групи свидетели: посочени от
ищците – св.Т.Г.А.-б.р.и дела със
страните и св. Е. Ю.а Ю.а-фактическа съпруга на ищеца С.Б. и посочени от ответника
– св. Ш.А.Ю.- зет на ответника, женен за сестра му и св. А.А.М..р.
и дела със страните. От показанията на
първата група свидетели се установи, че Р.
не е продавала ниви, а е дала на М. да работи нивата от 7 дка и да и дава рента
около 50-60 кг жито, но след като тя починала той спрял да им дава рента. Последните
двама разпитани свидетели са същите, които са се подписали на визирания по-горе договор от 14.04.1995г.
и са очевидци на даването на парите 700 лв. /за 7 дка по 100 лв./ от М. на Р..
Св.Ю. каза, че М. броил парите пред тях
и те се подписали на един лист. От тогава все М. е работил нивата от 7 дка в м.
„Търница“. Ищците не спорят всъщност, че ответникът държи нивата, работи я и така те не могат да получават рента за
нея. Това се подкрепя косвено и от постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство от 05.02.2016г.
по преписка вх.№ 1412/2015г. по описа на РП-Търговище. Хасан Хаджи – вуйчото на ищците е сключил договор за аренда на земеделски
земи на 15.07.2013г. като арендодател с
ЕТ „Джембо-2001-Гюлджан Яменова“-Търговище, като арендатор, за
четирите ниви/изключено е лозето/ в т.ч.
и въпросната нива от 7 дка в м. „Търница“, за които правото на собственост е
било възстановено на общия наследодател С.Х.М..
Досежно представената от ответника
служебна бележка , изд. от кмета на с. Търновца
/л.70/ съдът я изключва от доказателствения материал по делото, доколкото сочените в нея данни преразказват исковата
молба или отразяват лични впечатления, които се събират непосредствено като доказателства чрез
свидетелски показания, а не като писмен документ. По отношение на писмото, изд.
на 20.02.2018г. от Областна дирекция на ДФЗ-Търговище, съдът счита, че обстоятелствата за това какво е декларирал ответника пред ДФЗ
и за какво е получавал директни плащания, субсидии, касае по-скоро неговите отношения с ДФЗ и не
доказва собственост на ответника за процесната нива.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи:
Процесната нива - поземлен имот с идентификатор №
73701.30.12 с площ 6999 кв.м. в с. Търновца, м.“Търница“, № по стар план:
030012; при съседи: 73701.30.15, 73701.30.43,
73701.30.45, 73701.30.11. е
собственост на наследниците на С.Х. М.,
комуто е било възстановено правото на
собственост съгласно решение № Т/191 от
20.05.1994г. по преписка Вх.№9768/28.02.1992г. по описа на ОСЗ-Търговище. Ответникът
не е станал собственик на имота, въпреки съставения констативен
нотариален акт от 17.06.2014г.
Съображенията за това са следните: 1. Със сключване на т.нар. договор за покупко-продажба на
земеделска земя в с. Търновца от 14.04.1995г.
на него не му е прехвърлена собственост и не му е предадено владение, тъй като Р.С.С.,
с която ответникът се договаря не е собственик и не е пълномощник на
собственика - С.Х. М., който към него момент е жив и е починал около
година и половина по-късно, на
30.09.1995г.; 2. Сам по себе си
цитираният договор е нищожен поради липса на съгласие, тъй като несъмнено се установи от съдебната почеркова
експертиза, че подписът за продавач не принадлежи на Р.С.С..
На практика и независимо от съставянето на този писмен договор от 1995 г.
въпросната нива е била дадена с
устна уговорка на ответника на ответника за временно възмездно ползване срещу
определено възнаграждение или рента , но след
2013г. ответникът не им е давал
такава, тъй като един от наследниците на
С.Х. е сключил договор за аренда на земеделски земи на 15.07.2013г. като арендодател с ЕТ „Джембо-2001-Гюлджан
Яменова“-Търговище, като арендатор и ответникът поискал през 2014г. да му се състави констативен нотариален акт
за собственост. Ответникът е работил, упражнявал е фактическа власт върху
имота, но като наемател т.е. държател. Преди това , в периода от
възстановяването на собствеността върху нивата по реда на ЗСПЗЗ през 1994г. до
уговорката от 14.04.1995г. реално въпросната нива е била във владение на
наследодателката на ищците, доколкото баща и и братята и са били постоянно
живущи в Република Турция Ето защо ответникът следва да предаде владението на
ищците. Съобразявайки изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът следва да заплати на ищците направените по
делото разноски с оглед представените писмени доказателства и списък на
разноските по чл.80 ГПК в размер на общо 970 лв., на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА, че
договор за покупко-продажба на земеделска земя в с. Търновца от
14.04.1995г. е НЕИСТИНСКИ, на осн. чл.194 във вр. чл.193 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез съдебен адрес ***,
кантора 7, а..***, че Поземлен имот с
идентификатор № 73701.30.12 , по начин
на трайно ползване : Нива, с площ 6999
кв.м. , пета категория, находящ се в с.
Търновца, м.“Търница“, № по стар план: 030012;
при съседи: 73701.30.15,
73701.30.43, 73701.30.45,
73701.30.11. Е СОБСТВЕНОСТ
на наследниците на С.Х.М., починал на 30.09.1996г. - Н.Б.Х.,
ЕГН **********, Ю. Б.Х., ЕГН **********, и С.Б.Х.,
ЕГН ********** И
ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез съдебен адрес ***, кантора 7, а..*** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху Поземлен имот с идентификатор №
73701.30.12 , по начин на трайно
ползване : Нива, с площ 6999 кв.м. ,
пета категория, находящ се в с. Търновца, м.“Търница“, № по
стар план: 030012; при съседи:
73701.30.15, 73701.30.43, 73701.30.45, 73701.30.11. на Н.Б.Х., ЕГН **********,***; Ю. Б.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и С.Б.Х.,
ЕГН **********,***, тримата чрез съдебен
адрес ***, кантора 9, а.. С.М. *** , на осн. чл.108
ЗС.
ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез съдебен адрес ***, кантора 7, а..***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.Х., ЕГН **********,***; Ю. Б.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и С.Б.Х.,
ЕГН **********,***, тримата чрез съдебен
адрес ***, кантора 9, а.. С.М. *** , направените по делото разноски в размер на
общо 970 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: