Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. София, 13.06.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил П.
при участието на секретаря Ирина В.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2792 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявените от ищците Т.И.Т., И.С. Т., И.М.И., както и Т.М.Т. /починал в хода на
процеса като на негово място са
конституирани наследниците му М.Т. М. и В.Т.М./ срещу ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД. Иска се осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца Т.И.Т. и И.С.Т. сумата от по 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на покойния на Т.Т. съпруг и баща И.Т., настъпила в
резултат на ПТП от 20.11.2010 г., заедно със законната лихва за периода от
04.11.2012 г. до 03.11.2015 г. /вкл./ в размер на 45 122.17 лв., ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска - 04.11.2015 г. до окончателното
изплащане на иска. Осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца И.И. сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина
ѝ С.Т., в резултат на ПТП от 20.11.2010 г., заедно със законната лихва за
периода от 04.11.2012 г. до 03.11.2015 г. /вкл./ в размер на 30 081.43 лв.,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска - 04.11.2015 г. до окончателното
изплащане на иска. Ищецът Т.Т. е предявил иск за
сумата от 100 000 лв. срещу ответното дружество, като последният е починал
в хода на процеса, при което като негови правоприемници са
конституирани М.М. и В.М., всеки от които претендира
обезщетение от ответното дружество в размер от по 50 000 лв., вследствие
на смъртта на С.Т., който е син на праводателя им и съответно еднокръвен брат
на тези ищци, заедно със законната лихва за периода от 04.11.2012 г. до 03.11.2015
г. /вкл./ в размери от по 15 040.72 лв., ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска - 04.11.2015 г. до окончателното изплащане на иска.
Претендираните от страна на ищците права, произтичат от обстоятелството, че
последните твърдят, че са претърпели неимуществени вреди вследствие на смъртта
на техен роднина, настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2010 г. в. с.
Шиндрилица, Национален път 2, км. 2-3 + 770 окръг Илфов, Румъния, в резултат на
неправилно предприето изпреварване, за което произшествие виновен е бил водачът
С.П.С., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ
****ВК, който е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с И.Б. ЗЕАД /който с договор за
прехвърляне на застрахователен портфейл от 29.08.2013 г. прехвърлил всички
права и задължения по сключени застрахователни договори на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД/, със срок на действие към датата на настъпване на ПТП. Молят
за уважаване на исковете. Претендират разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който намира, че исковете
са процесуално допустими. Оспорва ги изцяло по основание и размер. Оспорва
виновното поведение на С.П.С.. Водач на автомобилът бил наследодателят на
ищците С.Т.. Неговите наследници не били увредени лица по смисъла на чл. 265,
ал. 2 КЗ /отм./, било налице изключението по чл. 268, т. 1 КЗ /отм./. При
евентуалност оспорва исковете по размер. Оспорва и акцесорните претенции. Моли исковете
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно международната компетентност
съгласно приложимия към дата на ПТП и действие на застрахователния договор
Регламент № 44/2001 по дела във връзка със застраховане за ищците е налице
изборна компетентност /чл. 9 от Регламент № 44/2001/, като ищците могат да
предявят иска в съдилищата на държава-членка, където застрахователят има
местоживеене. Няма спор, че седалището и адресът на управление на ответника е
на територията на Република България, а и не се касае за изключителна
компетентност, поради което и предвид липсата на възражение, то по арг. от чл.
24 от Регламент № 44/2001 при всички положение настоящият съд е компетентен да
разгледа спора.
Относно приложимото право, съгласно
чл. 7 от Регламент № 593/2008 г., доколкото приложимото право не е било избрано
от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Още повече, от всички
обстоятелства по случая е видно, че договорът е в тясна връзка с България –
застрахователна полица № 20-5-10/*********/00, сключен е в България със
застраховател със седалище и адрес на управление на територията на България и
застрахован също със седалище и адрес на управление в България държава, се
прилага правото на тази друга държава. Приложимо в случая е българското право.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. И
срокът на действие на застрахователната полица, и датата на настъпване на ПТП
са преди влизане в сила на КЗ от 2016 г., поради което приложим е КЗ /отм./.
Предявени са субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и
чл. 86 ЗЗД:
Правната норма, регламентирана в чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя,
с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С определението от 02.02.2023 г. за
безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: че лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ****ВК е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, както и, че З. „Е.“АД са
правоприемници на „И.Б.” ЗЕАД.
По делото е представена
застрахователна полица № 20-5-10/*********/00. Представено е и решение № 728-ОЗ
от 02.10.2013 г. на КФН относно прехвърлянето на застрахователния портфейл на И.Б.
ЗЕАД. По този начин, считано от 02.10.2013 г., всички имуществени права,
задължения и отговорности по сключените с „И.Б.” ЗЕАД застрахователни договори
са преминали върху „Застрахователно дружество Е.И.” АД. Прехвърлянето на
застрахователния портфейл представлява смесен юридически състав, включващ
договор между прехвърлящия и поемащия застраховател /гражданскоправен елемент/
и разрешение на заместник-председателя на Комисия по финансов надзор /административноправен
елемент/. Като разрешението на заместник-председателя на Комисията по финансов надзор е част от
фактическия състав на прехвърлянето и договорът има действие от даването му.
Предмет на прехвърлянето са всички права и задължения по висящите
застрахователни договори на част или на всички видове застраховки.
Прехвърлящият застраховател се замества от поемащия, който става страна по
договорните отношения със застрахованите лица.
Не се спори, а и се установява по
делото, че на 20.11.2010 г. в. с. Шиндрилица, Национален път 2, км. 2-3 + 770
окръг Илфов, Румъния, е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с рег. № ВТ ****ВК, вследствие на което са починали С.Т.Т. и Ш.М.А..
От представените по делото
удостоверения за наследници и удостоверение за раждане № 357 от 1963 г. се
установява, че Т.И.Т. е преживяла съпруга на С.Т.Т., И.С. Т. е син на починалия, И.М.И. е негова майка,
а Т. М.Т. – негов баща. Наследници на починалия в хода на процеса Т. М.Т. са
конституираните с определение от 17.10.2022 г. ищци М.Т. М. и В.Т.М..
Основният спорен по делото въпрос е кой е виновният водач за
настъпване на ПТП и дали ищците се явяват трети лица по смисъла на чл. 257, ал.
3 КЗ /отм./.
От КСМАТЕ се установява следният
механизъм на ПТП – на 20.11.2010 г. около 02:40 ч. в тъмната част на
денонощието в Румъния на международен път Е985, национален път № 2, в участъка
между Шиндрилица и Гъняса, обл. Илфов, или от Узричени към Букурещ се е движил
л. а. Фолксваген Шаран с ДКН ВТ **** ВК със скорост на движение около 111
км/ч. Платното за движение е суха асфалтова
пътна настилка с по две пътни ленти за посока. Срещу него в обратната посока се
движел т. а. МАН С ДКН ***NEX, управляван от Б.А.със
скорост на движение около 85 км/ч. Л. а. по неустановени причини завива наляво
и навлиза в лентата за движение на т. а. МАН, когато разстоянието между тях е
41 м. Тъй като и двамата водачи не са имали възможност да спрат преди мястото
на удара е настъпил удар между предните им леви части в лентата за движение на
т. а. МАН на 42.4 м. от мерната линия и на 1 м. източно от средната осева
разделителна линия. Л. а. Фолксваген Шаран се е ударил с крайната си предна
лява част в зоната на закръглението, като инициалният контакт е бил с левия
ъгъл на предната му броня. При удара поради частично подвиране под предната
лява част деформациите се увеличават наляво и навлизат навътре в купето. Не се
виждат деформации по предно ляво колело, но предният ляв капак е бил изкъртен.
Предната лява колона е била изкривена назад и наляво, а предната лява врата е
била изтръгната от пантите си. Средната колона съща е била силно изкривена
назад от зацепване на здрава част от лявата страна на т. а. МАН. Задната лява
врата е била отворена, деформирана, но е закрепена на пантите. Задното ляво
колело е било изкъртено от окачването си. Деформиран е бил задният ляв
калник-панел в долната си част. След удара л. а. е бил отблъснат надясно и с
остатъчната си кинетична енергия е продължил напред, като е навлязъл в
крайпътна нива. Деформации на т. а. също са били в предната му лява част, като
по широчина са по-наляво, поради което според вещото лице в края на
приплъзването на л. а. Шаран първо е бил завъртян по посока на часовниковите
стрелки. В края на удара и приплъзването ударната сила е приложена в задната му
лява част, което е създало силна ротация в посока обратна на часовника. Мястото на удара между предните леви части на
л. а Фолксваген Шаран и т. а. МАН по дължината на пътя е на 41-42 метра преди
мерната линия, считано в посока на движение на л. а. към гр. Букурещ, посока
изток, а по широчина на пътя е на 1 м. източно от средната осева разделителна
линия, изцяло в лентата за движение на т. а. МАН. Скоростта на л. а. Фолксваген
Шаран при удара е била около 111 км/ч., при опасна зона на спиране – 106.80 м.
Скоростта на т. а. МАН при удара е била около 85 км/ч. Отстоянието на т. а. МАН
към момента, в който Фолксваген Шаран навлиза в лентата му е било не повече от 18
м., а към момента, в който л. а. е започнал да завива наляво към лентата на т.
а. е 39 м., като водачът на т. а. не е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати произшествието. Времето на движение на
л. а. Шаран в лентата на т. а. МАН е 0.75 сек., което е по-малко от
необходимото време за реакция на водача му, от което следва, че водачът на т.
а. МАН не е имал време дори и да реагира за спиране. Основната причина за
настъпването на ПТП е навлизането на л. а. Фолксваген Шаран в лентата за
насрещно движение при наличие на насрещно движещ се т. а. МАН в опасна близост.
Няма данни по каква причина л. а. Шаран е завил наляво, но когато водачът му е
възприел насрещния т. а. МАН е реагирал и е завил надясно, за да се върне в
дясната си пътна лента, но със закъснение, поради което е настъпил челният кос
удар, с малко челно застъпване на двете МПС.
Според КСМАТЕ към момента на
процесното ПТП л. а. Фолксваген Шаран с рег. № ВТ **** ВК е бил управляван от С.Т.Т.. Същият е пътувал без поставен обезопасителен колан,
като след удара между двете МПС тялото му е изпаднало навън. Същият е починал
на местопроизшествието поради тежките травматични увреждания: “размачкване на
главата със загуба на мозъка, травматична ампутация на лявата ръка от рамото и
лакътя, двустранна фрактура на ребрата, лявостранен хомоторакс, счупване на 3
гръден прешлен с прекъсване на гръбначния мозък, разкъсване на белите дробове, експлозивно
разкъсване на сърцето, черния дроб, слезката и левия бъбрек, вътрекоремен
кръвоизлив, кръвонасядане на панкреаса, фрактура на двете ключици, фрактура на
долната част на лявата бедрена кост“. Травматичните уреждания се дължат на
интензивния удар, нанесен от предната
лява изпъкналост на товарния автомобил и радиаторът му, както и от травми от изпадане на тялото и притискане на главата
към пътната настилка. Ако водачът С.Т. е бил пътувал с правилно поставен
обезопасителен колан може би тялото му е щяло да остане в автомобила, но
навярно пак е щял да почине, тъй като ударът между двете МПС е бил
челно-лявостраничен с проникване на лявата предна част на т. а. вътре в купето и то точно в зоната, в която стои водачът.
Тялото на С.Т. по време на огледа е било намерено отляво и пред автомобилното
купе на обърналия се на таван лек автомобил. Тежките травматични увреждания на С.Т.
са разположени изцяло в лявата част на главата, гърдите и корема. Най-тежките
увреждания на водача С.Т. са получени от директния удар на предната лява част
от купето на товарния автомобил, която е
навлязла в купето точно, където стои водачът. Според вещите лица
травматичните увреждания на С.Т. в областта на гърдите и корема не са от т.
нар. воланна травма. Констатираните травми в областта на гръдния отдел на
гръбначния стълб, счупване на 3-ти гръден прешлен с прекъсването на гръбначния мозък на същото ниво са травми,
които дават насока за причинителя на тези увреждания – нанесен интензивен
директен удар от твърди, тъпи предмети,
от които са изградени лявата предна част на купето на товарния автомобил
/броня, купе, радиатор/. Размачкването на главата и загуба на част от
мозъка, както и травматичната ампутация на лявата ръка са травматични
увреждания, които могат да са получени от огънати деформирани режещи предмети. При огледа на пътната настилка е намерена
органична материя от човешка тъкан, която е установена и по водния радиатор на
товарния автомобил, което значи, че радиаторът е имал пряк контакт с тялото на С.Т..
Според вещите лице с оглед механизма на ПТП, интензивността на удара на двете
МПС, констатираните при огледа тежки и специфични деформации на купето на л. а.
и установените при аутопсията на трупа на С.Т. травматични увреждания,
определено може да се счита, че към момента на ПТП на мястото на водача е било
неговото тяло. При процесното ПТП С.П.С. е получил
следните увреждани – контузия на левия бял дроб, левия бъбрек и на слезката,
контузия в областта на лявото рамо. Травматичните увреждания се дължат на удари
от твърди, тъпи предмети от детайлите вътре в купето на автомобилното купе.
Травматичните увреждани се дължат на осъществен удар на гърдите и корема в
облегалката на предната седалка, където след ПТП е намерен заклещен и изваден С.С.. Към момента на удара тялото му е било уплътнено от
двете страни от телата на Т.Ш.и К.Д., за това след удара тялото му е останало
между първата и втората седалка вътре в купето. Ако към момента на ПТП водач е
бил С.С., то той
е щял да получи много по-тежки увреждания подобни на тези на С.Т..
С изготвено допълнение към част
медицинска на КСМАТЕ вещото лице е посочило, че при удара тялото на С.С. е отишло към седалката на водача, при което е могло да
остави ДНК белези. Становището на вещото лице след запознаване с направените
анализи на ДНК е, че към момента на ПТП С.С. не е бил
водач на автомобила.
Съдът споделя доводите на ищците, че
не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не
е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му
сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не
експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му
за годността на експертизата - решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. №
1814/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 60 от 25.03.2013 г. по търг. д. №
475/2012 г., II т. о. на ВКС. Като
доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред
останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с
останалите доказателства, така както е предвидено с чл.202 ГПК - решение №91/27.08.2015 г. по гр. д. №
321/2015 г. на II г. о. на ВКС и решение № 267 от
04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г. о. Заключението на вещото лице, като всяко
доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства
по делото. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той
следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на
експертизата - решение № 107/27.07.2015
год., по т. д. № 4680/2013 г. на I т. о. на ВКС, решение №
553 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г., III г. о. на ВКС.
Преценявайки съвкупния
доказателствен материал съдът обаче не намира основание да не възприеме
заключението, като кредитира изцяло КСМАТЕ като задълбочена, подробна и
професионално изготвена. Вещите лица изключително детайлно и мотивирано са
обосновали отговорите си. Същите са се запознали в цялост с приложеното ДП,
което е прекратено поради обстоятелството, че водач на л. а. Фолксваген Шаран към
момента на ПТП е бил С.Т.Т.. Заключението кореспондира
със свидетелските показания на С.П.С., дадени при проведения разпит по
делегация по ч. гр. д. № 1318/2024 г. на РС Стара Загора, който свидетелства,
че се е сменил като водач на автомобила поради умора, като си е сменил мястото
със С.Т.. При смяната със С.Т.К.Д. и К.К. били
заспали и не видели, че С.шофира. По време на ПТП С.С.
бил на втория ред по средата и бил заспал. След като се сменил със С.нямал
спомен автомобилът да е спирал. КСМАТЕ и показанията на свидетеля С. не си
противоречат и със свидетелските показания на К.К.,
който заявява, че е спял по време на ПТП и не знае кой е бил водачът на
автомобила. Същият заявява и, че не помни дали е вадил някой от автомобила.
Свидетелят К.Д. също е бил заспал по време на ПТП, в която насока и показанията
на свидетеля К. и С.. Оттук и показанията му в частта относно водача на
автомобила не следва да бъдат кредитирани. Още повече, свидетелят К.Д. на
няколко пъти заявява, че не е сигурен кой е бил водачът, а и показанията му
къде се е намирал С.С. противоречат на останалия
събран доказателствен материал по делото. Предвид
дългия изминал период от дата на настъпване на ПТП почти 14 години и
обстоятелството, че свидетелите К. и Д. са били заспали по време на ПТП и не са
възприели кое лице е управлявало автомобила непосредствено преди настъпването на инцидента, то искането за
техния преразпит е оставено без уважение, доколкото същото не би могло да
допринесе за изясняването на спора от фактическа страна.
По гражданско дело не
могат да се ползват експертизи и свидетелски показания по друго дело, дори и то
да е досъдебно производство по наказателно дело – решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на І т. о. на ВКС, решение № 210 от 09.02.2018
г. по т. д. № 1115/2017 г. на І т. о. на
ВКС, решение № 63 от 04.06.2018 г. по т. д. № 2192/2017 г.
на II т. о. на ВКС. Съдът не може да коментира показанията на разпитани
свидетели в ДП, още повече на непреки участници в инцидента, които въпреки
огромната трагедия още на следващия ден са се опитвали да накарат преживелите
трагедията да подпишат молби за ползван отпуск – т. е. трети лица с неизяснени
подбуди.
Съдът след съвкупна
оценка на доказателствата по настоящото производство намира, че сами по себе си
ДНК анализите предвид механизма на ПТП и възможността за пътуващите в
автомобила, които не са били с правилно поставени обезопасителни колани да
попаднат на друго място в автомобила, не са достатъчни за да обосноват извод за
лицето, което е било водач на л. а. към момента на инцидента. Предвид големите
инерционни сили тялото на С.С. е преминало между
двете предни седалки, което е довело до отложените следи от ДНК, а и подобно
преминаване съвпада с полученото счупване на лявата раменна кост и травмата на
лявата половина на гръдния кош.
Предвид невъзможността
на вещо лице Б. да защити заключението при изслушването му /поради неговата
смърт/, то съдът е назначил друго вещо лице, което поддържа изготвеното
заключение, подписал е експертизата и е изготвил и допълнение към медицинската
част на същата. Процесуалният закон е спазен, липсва задължение за изготвяне на
ново заключение на отделен хартиен носител при подобни случаи.
Предвид установения механизма
на ПТП, съобразно изцяло кредитираната КСМАТЕ, и най-вече следните
обстоятелства:
– травмите на С.Т. в областта на гръдния отдел
на гръбначния стълб и счупване на 3-ти гръден прешлен с прекъсването на гръбначния мозък на същото ниво са травми,
които дават насока за причинителя на тези увреждания – нанесен интензивен
директен удар от твърди, тъпи предмети, от които са изградени лявата предна
част на купето на товарния автомобил /броня, купе, радиатор/;
- при огледа на пътната
настилка е намерена органична материя от човешка тъкан, която е установена и по
водния радиатор на товарния автомобил, което значи, че радиаторът е имал пряк
контакт с тялото на С.Т.;
- ако към момента на ПТП водач е бил С.С., то той е щял да получи много по-тежки увреждания
подобни на тези на С.Т., като травмите на С.С.
се дължат на удари от твърди,
тъпи предмети от детайлите вътре в купето на автомобилното купе, т. е. същият
се е намирал по средата на втора седалка тялото му е било уплътнено от двете
страни от телата на Т.Ш.и К.Д.,
следва да се сподели
извода на вещите лица за лицето, което е управлявало автомобила по време на
инцидента. Вещите лица са категорични, че ако починалият С.Т. е бил заел
мястото на С.С. /на втория ред седалки по средата/, то е невъзможно да настъпят описаните травми на починалото лице. В случая лявата част от купето на т. а. е навлязла в
купето на л. а. точно, където стои водачът на автомобил, житейски логично е най-сериозните травми да
са настъпили именно за лицата, които са заемали места в лявата част на
автомобила – починалите С.Т.Т. и Ш.М.А..
Дори, ако вещите лица
посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна”, от това не
следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е
дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради
обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение
или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства,
включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства
по делото, включително при изграждане на извод за причинно-следствена връзка, е
задължение на съда – виж решение № 55 от
22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г., IV г. о. на ВКС, решение № 508 от
18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г., III г. о. на ВКС, решение № 219 от
15.10.2015 г. по гр. д. № 1896/2015 г., III г. о. на ВКС, решение № 457 от
01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г., III г. о. на ВКС и др. В случая
вещите лица по КСМАТЕ мотивирано и след обсъждане на всички материали по делото
и приложеното ДП са посочили, че с оглед механизма на ПТП, интензивността на
удара на двете МПС, констатираните при огледа тежки и специфични деформации на
купето на л. а. и установените при аутопсията на трупа на С.Т. травматични
увреждания, определено може да се счита,
че към момента на ПТП на мястото на водача е било неговото тяло. Вещите лица
освен че са дали конкретен, а не вероятностен отговор на въпроса кой е бил
водачът на автомобила, с отговора на задачите са изключили възможността водач
на автомобила да е бил С.С., предвид получените от
същия травми. Липсват основания съдът да не кредитира подробното и обосновано
заключение. Още повече и предвид липсата на надлежно събрани в хода на
настоящото производство доказателства, които да противоречат на заключението,
като съдът не счита за такива показанията на свидетеля К.Д., които не са
непосредствени, доколкото същият е дълбоко заспал по време на инцидента и няма
преки впечатления кой е бил водачът на автомобила.
Следователно и при всичко изложено, ищците, чиято е
доказателствената тежест, не доказват
при условията на пълно и главно доказване С.П.С. да е бил водач на
автомобила към момента на инцидента, респ. да са трети лица, които имат право
да се ползват от плащане по застрахователното правоотношение. Съгласно
изричното законодателно разрешение в чл.
257, ал. 3 КЗ /отм./ за трети лица се смятат всички лица, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди. От третите лица се изключват и всички правоимащи лица в резултат на смъртта
на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно всяко лице, извън
делинквента правоимащите лица в
резултат на смъртта на делинквента, се явява трето лице по смисъла на
цитираната разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк
иск срещу застрахователя. Предмет, обект на
застраховката ГО на автомобилистите, е отговорността на застрахованите за
виновно причинени вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. ЗЗД - отговорността за вреди, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. В
настоящия случай, водачът сам е причинил собствената си смърт, липсва противоправно
поведение по отношение на ищците. Близките на загиналия водач нямат основание
за претенция срещу него на деликтно основание за вредите от причинената от него
собствена смърт. При липса на основание за възникване на такава деликтна
отговорност, не възниква и функционално обусловената отговорност - задължението
на застрахователя да обезщети вместо застрахования увреденото лице.
Не са налице
предпоставките на чл. 226 КЗ
/отм./ за ангажиране на отговорността на ответното дружество като застраховател
по застраховка „ГО“. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ
/отм./ застрахователят по застраховка „ГО“ се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица
вреди. Застраховани лица по този договор са собственикът на застрахованото
МПС, както и всяко лице, което го ползва на законно основание – чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./. С оглед така обсъдените разпоредби
застрахователят по застраховка „ГО“ покрива отговорността за нанесени на трети
лица вреди в резултат на виновно противоправно поведение във връзка с
притежаването и използването на МПС. В настоящия случай към момента на
настъпване на описаното в исковата молба ПТП застрахованият при ответника
автомобил е бил управляван от пострадалия – С.Т.. С оглед на това ищците не се явяват трети лица по
смисъла на обсъдените разпоредби и така претърпените от тях вреди не подлежат
на обезщетяване от застрахователя по застраховка „ГО“. Следователно не са
налице предпоставките на чл. 223, ал.1 КЗ
/отм./ – не е налице отговорност на застрахования водач, която да се покрива от
застрахователя по застраховка „ГО“ .
В тежест на ищците по
спора е да установява при условията на
пълно и главно доказване, че са трети лица по смисъла на дефиницията в чл. 257,
ал. 1 КЗ /отм./. Предвид непроведеното пълно и главно доказване, то
главните претенции като неоснователни следва да се отхвърлят. Доколкото не се
установява един от елементите на фактическия състав на претенцията, то е
безпредметно да се изследват останалите елементи от фактическия състав на
предявения иск относно търпените вреди и техния размер.
Неоснователността на
главните претенции обуславя неоснователност и на акцесорните такива по чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове
следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се
дължат на ответника.
Съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37
ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП юрисконсултското възнаграждение се определя от съда общо
без да се определят отделни възнаграждения за всеки субективно съединен иск, като
при определянето на общото възнаграждение съдът може да съобрази броя на
предявените претенции и техните размери. Съдът при съвкупна преценка на
предявените искове, извършените процесуални действия, материалния интерес
определя юрисконсултското възнаграждение на ответника в случая на 300 лв. Следва
на ответника да се присъдят и разходите за депозити по експертизи. Или общо на
ответника се следва за разноски сумата от общо 1230 лв., от които съобразно размера на предявените субективно
съединени искове - Т.И.Т. и И.С.Т. дължат на ответника всеки по 369 лв., И.М.И.
– 246 лв., а М.Т. М. и В.Т.М. всеки по
123 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, к-с „****, искове за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./ и чл. 86 ЗЗД, да й заплати следните суми: сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на С.Т.Т., ЕГН ********** /неин съпруг/, настъпила в
резултат на ПТП на 20.11.2010 г. в 2:20 чл. извън населено място с. Шиндрилица,
Национален път 2, км. 2-3 + 770 окръг Илфов, Румъния, в резултат на неправилно
предприето изпреварване, за което произшествие виновен е бил водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ **** ВК, който е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с И.Б. ЗЕАД /който с
договор за прехвърляне на застрахователен портфейл прехвърлил всички права и
задължения по сключени застрахователни договори на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“
АД/, както и сумата в размер на 45 122.17 лв. – мораторна лихва за периода от 04.11.2012 г. до
03.11.2015 г. /включително/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.С.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, к-с „****, искове за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.
86 ЗЗД, да му заплати следните суми: сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С.Т.Т., ЕГН ********** /негов баща/, настъпила в резултат на
ПТП на 20.11.2010 г. в 2:20 чл. извън населено място с. Шиндрилица, Национален
път 2, км. 2-3 + 770 окръг Илфов, Румъния, в резултат на неправилно предприето
изпреварване, за което произшествие виновен е бил водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ **** ВК, който
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с И.Б. ЗЕАД
/който с договор за прехвърляне на застрахователен портфейл прехвърлил всички
права и задължения по сключени застрахователни договори на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД/, както и сумата в размер на 45 122.17 лв. – мораторна лихва за периода от 04.11.2012 г. до
03.11.2015 г. /включително/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, искове за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.
86 ЗЗД, да й заплати следните суми: сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С.Т.Т., ЕГН ********** /неин син/, настъпила в резултат на ПТП
на 20.11.2010 г. в 2:20 чл. извън населено място с. Шиндрилица, Национален път
2, км. 2-3 + 770 окръг Илфов, Румъния, в резултат на неправилно предприето
изпреварване, за което произшествие виновен е бил водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ **** ВК, който
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с И.Б. ЗЕАД
/който с договор за прехвърляне на застрахователен портфейл прехвърлил всички
права и задължения по сключени застрахователни договори на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД/, както и сумата в размер на 30 081.43 лв. – мораторна лихва за периода от 04.11.2012 г. до
03.11.2015 г. /включително/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.Т. М., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ж. к. ****и В.Т.М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж. к. ****/конституирани
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса на Т.М.Т.,
ЕГН **********/, искове за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да им заплати следните суми: сумата от по 50
000 лв. на всеки от тях, представляваща съответната част съобразно
наследствената квота от претендираното от Т.М.Т. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С.Т.Т.,
ЕГН ********** /син на Т.М.Т./, настъпила
в резултат на ПТП на 20.11.2010 г. в 2:20 чл. извън населено място с.
Шиндрилица, Национален път 2, км. 2-3 + 770 окръг Илфов, Румъния, в резултат на
неправилно предприето изпреварване, за което произшествие виновен е бил водачът
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ВТ **** ВК, който
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с И.Б. ЗЕАД
/който с договор за прехвърляне на застрахователен портфейл прехвърлил всички
права и задължения по сключени застрахователни договори на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД/, както и сумата в размер на по 15 040.72 лв. за всеки от тях –
мораторна лихва за периода от 04.11.2012
г. до 03.11.2015 г. /включително/.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, к-с „****, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 369 лв. – разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, к-с „****, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 369 лв. –
разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 246 лв. – разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА М.Т. М., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ж. к. ****№ ****, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 123 лв. –
разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж. к. ****, вх. ****, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 123 лв. – разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: