№ 10167
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110139793 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.09.2022г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №39793 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1
от ЗПК.
В срок в съда е постъпила искова молба от „фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със
1
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от С, Н. и Ц. С.-
Управители, чрез юрк.T. K., срещу Н. АЛ. СТ., с която се иска признаване за установено
дължимостта на парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №11777/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Предявени са обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и „Флекси“, във връзка с постановено Разпореждане от 11.03.2021г. по заповедното
дело, с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение в тази
насока. Претендират се разноски.
С постъпил отговор на искова молба от ответната страна, чрез адв.Д.Т. от АК-
гр.Хасково, се оспорва дължимостта на претендираните парични суми, по изложени
съображения за недействителност на договорното правоотношение на основание чл.11, ал.1,
т.10, вр. чл.22 от ЗПК. Твърди се, че начислените такси по кредита са недължими по
подробни съображения. Направено е възражение за прихващане със сумата от 60 лв.,
представляваща недължимо заплатена такса по услуги „Флекси“ и „Фаст“. Претендират се
разноски.
С доклада по делото е приет като ненуждаещ се от доказване фактът на сключване на
горния договор за кредит между страните и усвояването на заемна сума от 600 лв. от
ответния кредитополучател.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на горния договор за потребителски кредит,
сключен между страните по делото, 1 бр. преводно нареждане, искане за отпускане н кредит
и формуляр и уведомително писмо до кредитополучателя за допусната забава в плащанията.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза годишният процент
на разходите е в размер на 48,41 %, при ГЛП от 40,90 %, като в случай, че се добавят към
него и задълженията за допълнителни услуги ГПР възлиза на 655,91 %, а ГЛП- на 172,29 %.
Посочено е, че с оглед срока за погасяване на кредита от 11 мес. и при лихвен процент от
0,11 % на ден дължимата сума по кредита възлиза на 721,53 лв., при месечна погасителна
вноска от 65,59 лв., като ведно със задълженията по допълнителни услуги дължимата сума
възлиза на 1 381,53 лв., при месечна вноска от 125,59 лв. Установено е, че по кредита е
издължена първата вноска на 27.02.2020г. от 125,78 лв., с която е заплатена главница от
51,96 лв., лихва от 13,63 лв., задължения за допълнителни услуги от 60 лв. и наказателна
лихва от 019 лв., поради забава от 2 дни в плащането.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат взменания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се
приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи
грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита,
която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обусляващи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се
преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
2
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Възраженията на ищеца, че съгласието за заплащане на
допълнителни услуги е само възможна опция, от която не зависи сключването на кредитното
правоотношение не еса доказани. Ведно със стойността на допълнителните услуги цената на
кредита надминава значително максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че заплащането на стойността на допълнителни услуги,
с кои то се дава възможност за отлагане/промяна падежа на вноската, намаляване на размера
на месечната вноска, възможност за рефинансиране и пр. представляват скрити неустоечни
клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с оглед отпуснатия кредит, парични
задължения в тежест на заемателя и по същество са неравноправни клаузи. С оглед на
горното предявените осъдителни искови претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
При неизпълнение в срок кредитодателят следва да установи размера на непогасените
задължение по сключения договор за кредит и надлежното настъпване на изискуемостта на
вземанията му. Изискуемостта на парично задължение се свързва или с изтичане на
уговорения срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява
санкция за неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. В случая
крайният падеж на кредитното задължение е настъпил преди съдебното сезиране на
25.12.2020г. Доказателства за пълно погашение от страна на кредитополучателя не са
налице. Заплатена е единствено първата погасителна вноска с допусната забава от 2 дни.
Предвид на горното следва да се уважи установителните искови претенции за главница и
възнаградителна лихва. Исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава следва
да бъде отхвърлена като недоказана по размер.
Във връзка с наведеното в срок възражение за прихващане със сумата от 60 лв.,
представляваща недължимо платено възнаграждение за допълнителни услуги следва да се
посочи, че насрещните права, които ответната страна противопоставя на исковата претенция
могат да бъдат релевирани чрез насрещен иск или чрез възражение за прихващане. При
съдебното прихващане погасителният ефект е възможно да настъпи с обратна сила и с
неликвидно вземане. С оглед на гореизложеното следва да се уважи направеното
възражение за прихващане за сумата от 60 лв., представляваща недължимо заплатена
стойност на допълнителни услуги по кредитното правоотношение, като в тази част исковата
претенция подлежи на частично отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 138,62 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъди
съответна част от претендираните разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, в
размер общо на 800 лв., за адвокатски хонорар от 550 лв. по представени договори за правна
защита и депозит от 250 лв. за допусната експертиза. Не е налице значително
несъответствие между претендирания адвокатски хонорар и минималните размери по
приложимата наредба, с оглед размера на исковата претенция и броя на съдебните
заседания, поради което направеното от ищеца възражение в тази насока е неоснователно.
Следва да се посочи, че в наредбата са установени само долните граници на адвокатските
3
хонорари.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. АЛ. СТ.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца „фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от С. Н. и Ц. С.- Управители,
съществува вземане за следните суми: сума от 488,04 /четиристотин осемдесет и осем лева и
четири стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №...г.,
сключен между страните и сума от 107,90 /сто и седем лева и деветдесет стотинки/ лв.,
представляваща договорна лихва, за периода: 25.03.2020г.- 25.12.2020г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11777/2021г. по описа на
СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до пълния размер
от 548,04 /петстотин четиридесет и осем лева и четири стотинки/ лв., като погасен чрез
прихващане с вземане на Н. АЛ. СТ., ЕГН:**********, в размер на 60 /шестдесет/ лв.,
представляващо недължимо платено възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит №...г., сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от С. Н. и Ц. С.- Управител, срещу Н.
АЛ. СТ., ЕГН:**********, установителен иск за сумата от общо 141,25 /сто четиридесет и
един лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
25.12.2020г.- 25.02.2021г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №11777/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като недоказан по размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от С. Н. и Ц. С.- Управител, срещу Н.
АЛ. СТ., ЕГН:**********, осъдителни искове за следните суми: сума от 163,64 /сто
шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляваща възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит №...г., сключен между
страните и сума от 436,36 /четиристотин тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/
лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит №...г., сключен между страните, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. АЛ. СТ., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
„фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „адрес,
представлявано от С. Н. и Ц. С.- Управител, сума в размер общо на 138,62 /сто тридесет и
осем лева и шестдесет и две стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „адрес, представлявано от С. Н. и Ц. С.- Управител, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, да заплати на Н. АЛ. СТ., ЕГН:**********, сума в размер общо на 458,78
/четиристотин петдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5