Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на шестнадесети февруари 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1860/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на С.Й.Й., ЕГН **********,***,
против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-194/22.02.2021г.,
издаден от Главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ /“КРД“/
при Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта мълчаливо потвърдена по
реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в която са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови
отпадъци /ТБО/ за открита покривна тераса с площ 308 кв.м., прилежаща към
Ателие № 2 в сграда, находяща в гр.Варна, бул.“Ян Хунияди“ за периода 2019г. и
2020г., общо в размер на 1 803.64 лв.
В жалбата и в депозирана на
02.09.2021г. уточняваща молба по подробно изложени съображения се поддържа, че
актът в оспорената част е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на
материалния закон в резултат на некоректно установена фактическа обстановка.
Сочи се, че неправилно в Община Варна е открита самостоятелна партида за тераса
от 308 кв.м., каквато не съществува и че въпреки няколкократните опити, в т.ч.
и представени доказателства, тази грешка не е коригирана. Твърди се, че такава
тераса към ателие 2 никога не е проектирана, одобрявана и изграждана. На
изложените основания се моли отмяна на акта и постановяване връщане на
надвнесени суми за 2019г. и 2020г.
В съдебно заседание чрез
пълномощниците адв.Н. и адв.А. е направено изявление за оттегляне на жалбата в
частта, с която се иска връщане на надвнесените суми за 2019г. и 2020г., поради
което производството по делото в тази част е прекратено. В останалата част
жалбата се поддържа. По съществото на спора и в представени чрез адв.В. писмени
бележки, се претендира нейното уважаване. Твърди се, че събраните по делото
доказателства установяват наведените възражения, в подкрепа н акоито се цитира
и съдебна практика. Претендират се съдебно-деловодни разноски по представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез процесуален представител - гл.
ю.к. Х, оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора сочи, че
собствениците са подали декларация по чл.14 от ЗМДТ, като сами са декларирали
имота с прилежаща открита тераса 308 кв.м.
Органът по приходите е обвързан с тази декларация и е длъжен да я
обработи, като правилно не е кредитирал подадените коригиращи декларации, тъй
като по този начин фиска на гр.Варна би бил ощетен. Излага твърдения, че има
разлика между новоиздаденият нотариалния акт и заключението по СТЕ, в частта за
площта на недвижимия имот. По изложените съображения счита, че жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение и разноски.
След като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта
на жалбата:
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред
компетентния съд, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок
/чл.156 ал.5 вр. ал.4 от ДОПК/, поради което жалбата се явява допустима за
разглеждане.
По
основателността на жалбата:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Административното
производство по издаване на оспорения индивидуален административен акт е
започнало със Заявление рег.№ МД-Т21001975ВН от 18.02.2021г. /л.8 от
адм.преписка/ до Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с
което С.Й., К.А. и А. А.- съсобственици са поискали на основание чл.107, ал.2 и
ал.3 от ДОПК да им бъде издаден акт за установяване на задължения по партида
5305Н31200, касаеща имот с адрес: гр.Варна, бул.“Януш Хуняди“ № 6, ателие 2,
открита покривна тераса и прилежащи ид.части от дворното място, в което е
построена сградата.
Описаният в
заявлението имот е придобит по Постановление за възлагане на недвижим имот по
изп. дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 129, том LXXXIV, дело № 3507/2018г. /л.45/. В същото недвижимият имот е описан като: реално обособен обект,
представляващ ателие № 2 с идентификатор № 10135.3514.6.2.25; гр.Варна, район
„Младост“, ул.“Януш Хуняди“ № 6, ет.5, ателие № 2, с предназначение на
самостоятелен обект „ателие за творческа дейност“, брой нива едно, с площ по
документ 349,30 кв.м. и открита тераса с площ 308.00 кв.м., ведно с 6,6958 %
идеални части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3514.6.2 и от
правото на строеж върху поземлен имот, както и 95,35 кв.м. идеални части от УПИ
№ VI-357.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ
с вх. № **********/13.12.2018 г. /л.40-гръб/
С.Й. е декларирал придобития недвижим имот,
представляващ ателие № 2,
находящ се в гр. Варна, ул. „Януш Хуняди“ № 6, етаж 5, с площ от 349.30 кв. м. и открита тераса с
площ 308.00 кв.м.
На 24.11.2020г. К.А. е
подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за корекция площта на имота
/л.24-гръб/, към която е приложена техническа експертиза за определяне на прилежащи
площи към недвижим имот /л.31/. Вещото лице е определило, че откритата тераса,
разположена към обекта е с площ около 50 кв.м. и е част от площта на ателие 2,
т.к. е описана в чертежите като Д-14 – покрив тераса. Подадената декларация е оставена
без последствия, видно от отбелязването върху нея. Посочено е, че експертизата
не е доказателство, което да удостовери наличието или липса на собственост.
На 28.01.2021г. е подадена нова
декларация по чл.14 от ЗМДТ и искане за данъчна оценка от К.А.. Към
декларацията е приложен констативен нотариален акт № 27, том I, рег. № 630, дело № 27 от 27.01.2021г., с който С.Й., К.А.
и А. А.са признати за собственици на ателие 2, с идентификатор
10135.3514.6.2.25 и площ 349,30 кв.м. С писмо рег.№ МД-Т21001407ВН/02.02.2021г.
от гл. инспектор контролно – ревизионни дейности към Дирекция „Местни данъци“ в
Община Варна същите са уведомени, че приложеният нот.акт не отменя правото на
собственост върху открита тераса като принадлежност към разглежданото ателие и
обработването на декларацията към настоящия момент е недопустимо.
На 18.02.2021г. от собствениците
на процесния недвижим имот е подадено искане за закриване на партида, с оглед
извършена покупко-продажба на същия с НА № 2528/04.02.2021г., акт 117, том IV, дело № 1272, както и въз основа на
декларация за отказ от право на собственост по чл.99 Закона за собствеността. С
депозираното искане се отправя и молба за възстановяване на надвнесен и
неправилно изчислен местен данък и такса смет. С писмо рег. №
Т21001975ВН_002ВН/25.02.2021г. жалбоподателят е уведомен, че партидата за имота
е закрита и няма недължимо внесени суми, които да подлежат на прехващане и/или
възстановяване.
С АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-194/22.02.2021г., издаден от гл. инспектор „КРД“ при Дирекция „МД“ към Община Варна, на
жалбоподателя Йорднаов
са установени задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2019г. – 2020г., относно имот с идентификатор 10135.3514.6, представляващ земя с площ 95,35 кв.м., ателие 2 с идентификатор
10135.3514.6.2.25 с площ 349,30 кв.м. и прилежащата открита тераса с площ
308,00 кв.м., както следва:
ДНИ за 2019г.- главница в размер на 681,26 лв. и ТБО за 2019г.–
главница в размер на 1260,32 лв.; ДНИ за 2020 г, - главница
643,98 лв. и ТБО за 2020 г. 1254,06 лв.
Задълженията за 2020 г. са платени от жалбоподателя до 30.04.2020г., с 5 %
отстъпка. Актът е получен от С.Й. на 13.04.2021г., видно от
представено известие за доставяне /л.5/.
На 11.03.2021г. Й. е подал жалба във връзка с издадения АУЗ № МД-АУ-197/22.02.2021г. до Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна, заведена с
вх.№ МД-Т21002800ВН. Не е налице произнасяне по жалбата, /в който смисъл е и изявлението на ответника с молба от 13.09.2021г./, което съгласно разпоредбата на чл.156, ал.4
от ДОПК представлява мълчаливо потвърждаване на акта.
По делото е допусната СТЕ, от заключението на която,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че ателие 2 поплощообразуване
е със застроена площ 349,30 кв.м. Съгласно измерванията на място и представените екзекутивни чертежи застроената
площ е 334,00 кв. м., а площта на терасата пред него е 77,80 кв.м. Терасата е
прилежаща към ателие 2 и на нея може да се излиза само от ателието. Вещото лице дава заключение, че нито по
проект, нито съгласно изпълнението на място пред ателие 2 има открита тераса с
площ 308 кв.м. По проект откритата тераса е 110,00 кв.м., а площта на
ателието е 301,80 кв.м. Вещото лице е дало заключение, че ателие 2 според
проекта е 245 кв.м., а измерено на място е 292,60 кв.м., тъй като към площта на
ателието е прибавена и площта на склада. Чистата застроена площ на покривната
тераса е 110,00 кв.м., а измерена на място е 77,80 кв.м., тъй като част от терасата
е присъединена към ателието. Общата площ на ателието и терасата към него вещото
лице е изчислило в размер на 411,80 кв.м. В заключението е посочено, че няма
разлика в общата площ на ателието и терасата по проект и съгласно изпълнението
на място. Експертът е дал заключение, че
според одобрената документация не е предвидена тераса с площ 308 кв.м. Според
вещото лице откритата тераса представлява покрив на 4-ти етаж и е прилежаща
част към ателие 2.
В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че откритата тераса е покрив на обектите, изградени под нея и
предвид факта, че на нея може да се излиза само от ателие 2 приема, че е
прилежаща част към него. Експертът сочи, че на място не съществува тераса,
която да е с площ 308 кв.м. и няма друга тераса на нивото на ателието, освен
тази с площ 77,80 кв.м. Вещото лице уточнява, че площта на цялата сграда е 547
кв.м. и ако има ателие с площ 350 кв.м. и открита тераса към него с площ 308
кв.м., то общата площ ще бъде 658 кв. м., което е повече от застроената площ на
сградата. Сочи, че терасата не може да бъде самостоятелен обект.
По искане на жалбоподателя е
допусната и съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която се приема от
съда като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. Вещото лице е изработило
заключението в два варианта: съгласно проектната документация – ателие 2 с площ
301.80 кв.м. и открита тераса с площ 110 кв.м. За 2019 г. вещото лице е
изчислило задължения за ДНИ за имота в размер на 428.41 лв. и ТБО в размер на
792.65 лв. За 2020 г. ДНИ в размер на 426.29 лв., ТБО 788.63 лв. Вариант 2 е
изработен според измерванията на място, извършени от съдебно – техническата
експертиза – ателие с площ 334 кв.м. и открита тераса с площ 77,80 кв.м. При
този вариант вещото лице изчислява ДНИ за 2019 г. в общ размер на 428.41 лв. и
ТБО в размер на 792.56 лв., а за 2020г. ДНИ в общ размер на 426.29 лв. и ТБО в
размер на 788.63 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за няма как
да има данъчна оценка за несамостоятелен обект, а разликата в размера на
задълженията, установени от органа по приходите и от ССЕ, се дължи на площта на
откритата тераса, която съгласно СТЕ е с площ 77,8 кв.м.
Прдвид гореописаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По валидността на
Акта за установяване на задължение:
В настоящия
случай, процесният АУЗ е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, въз връзка с
постъпило искане на задълженото лице и се оспорва пред съда само в частта, в
която са определени задължения за покривна тераса към ателие 2. В останалата
част същият не е обжалван както по административен, така и по съдебен ред и е влязъл в сила.
При извършване на
служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че АУЗ е издаден
от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл.4 ал.3 вр. ал.1 от ЗМДТ и
чл.107 ал.3 от ДОПК и Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от Зам. кмет на
Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед за заместване №
К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община-Варна.
Обжалваният АУЗ е
издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените
публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по
субект. Налице са конкретни констатации за начина на формиране на задълженията
съобразно действащата към съответните периоди нормативна уредба. В акта са
обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с
установените данъчни задължения на жалбоподателя, така и правните основания за
издаването му.
В контекста на изложеното съдът
приема атакуваният АУЗ не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Същият е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила.
Всички, развити от жалбоподателя,
доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на
акта, като основният спор по делото се свежда до това: подлежи ли на облагане с
ДНИ и ТБО открита тераса с площ 308 кв.м., прилежаща към ателие 2, находящо се
в гр.Варна, ул.“Януш Хуняди“ № 6, ет.5.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ /Доп. - ДВ, бр. 98 от 2018г., в
сила от 01.01.2019г./ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти
в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания,
както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план
имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на специален закон. С ДВ бр. 96 от 2019г., в сила от 01.01.2020г. чл.10, ал.1 от ЗМДТ е изменен, като изменението е
относимо за втория процесния период. Според новата редакция на нормата с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
От анализа на цитираната норма е
видно, че са налице няколко хипотези, въз основа на които даден недвижим имот
подлежи на облагане с местен ДНИ – 1.Поземлен имот, сграда или самостоятелен
обект в сграда, които се намират в строителните граници на населеното място и
селищните образувания, както и 2.поземлени имоти, находящи се извън
строителните граници на населените места или селищните образувания, но които
следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания – да имат според
подробен устройствен план предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и да е осъществена и промяна в
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Т.е. релевантния въпрос, на който
следва да се отговори първо е дали процесната тераса има характера на
самостоятелен обект. Съгласно легалната дефиниция на понятието „самостоятелен
обект в сграда“, дадена в § 1, т. 1 от ДР към ЗКИР/, това е обособена част от
сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение.
От представените писмени
доказателства по делото, както и заключението на вещото лице по СТЕ се
установява по безспорен начин, че открита тераса с площ 308 кв.м. не е включена
в застроената площ на ателието. В подкрепа на този извод е представеното на
л.17 площообразуване, видно от което ателието е с площ 349,30 кв.м. След оглед
на място и извършване на необходимите измервания експертът е посочил, че
терасата представлява прилежаща част към ателието и нейната действителна площ е
77,8 кв.м. От представената схема №
15-718665-05.10.2018г. също се установява, че процесната тераса е отбелязана
като прилежаща част на ателие 2.
В нито един документ по делото
терасата не е описана и идентифицирана като самостоятелен обект, в т.ч. и в
правопораждащото Постановение за възлагане № 32104/20.11.2018г.
Предвид горното, съдът намира че
процесната открита тераса не отговаря на изискванията за „самостоятелен обект в сграда“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР
към ЗКИР. Същата не отговаря и на легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР към
ЗУТ за „обект“ /самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР/, нито на тази за „открит обект“
по смисъла на § 5, т. 68 от ДР към ЗУТ /терени и площадки за спортни и културни
дейности/.
При това положение – липса на
обект на облагане, не възниква и данъчното задължение.
Всъщност единственият аргумент
сочен от ответника за облагане на терасата с ТБО и ДНИ е, че по този начин е
придобита с постановлението за възлагане и така е декларирана от страните. От
една страна, както беше посочено и по-горе в представеното постановление липсва
необходимото описателно обекта на собственост означение именно като
самостоятелен такъв, в т.ч. и с идентификатор. А от друга, декларирането по
реда на чл.14. от ЗМДТ не обвързва органа, който е длъжен при приемане на
декларацията да извърши самостоятелна проверка и при констатиране на некоректни
данни да извърши действия по реда на чл.103 от ДОПК.
От изложеното се налага извод, че
отритата тераса, прилежаща към ателие 2, не е самостоятелен обект. След като не представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, същата не подлежи на облагане с местен данък по аргумент от
чл.10, ал.1 от ЗМДТ, поради което неправилно в оспорения АУЗ за нея
самостоятелно са установени задължения за ДНИ и ТБО.
Отделно от изложено следва да се
отбележи, че от заключението по СТЕ по категоричен начин се установи, че
откритата тераса към ателието е с площ 77,8 кв.м. и по своето предназначение
представлява покрив на четвърти етаж. Независимо дали покривът е терасовиден
или не, неговото предназначение е да служи като покрив на сградата. Щом
терасата обслужва като покрив на обектите под нея, тя е обща част и принадлежи
на всички етажни собственици, независимо че като площ се използва от един или
няколко собственици. Следователно за нея не се дължат ДНИ и ТБО. В този смисъл
е и преобладаващата съдебна практика: Решение № 3801/24.03.2021г. по адм.д. №
9013/2020г. на ВАС; Решение № 103/20.01.2021г. по гр.д.№ 4703/2019г. на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ в приложимата редакция е предвидено, че такса за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации;
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината. По аргумент от
разпоредбата на чл.64 ал.1 в приложимата редакция вр. чл.11 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с
данък недвижим имот. Доколкото липсват основания за облагане на процесната тераса, с определения
в акта ДНИ за 2019г. и 2020г., то незаконосъобразно с обжалвания АУЗ е
определена и ТБО за процесния период.
След като процесната тераса е обща
част, а не самостоятелен обект, собственост на жалбоподателя, не следва да се
обсъжда заключението на съдебно счетоводната експертиза. Това доказателство би
било релевантно за определяне размера на дължимите от оспорващия местен данък и
такса битови отпадъци единствено при положение, че същият е данъчно задължено
лице по отношение на облагаемия имот /вж. чл.11, ал.1 от ЗМДТ/, какъвто
настоящият случай не е.
При този изход на спора
основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК,
същите се претендират /и са доказани/ в размер на 1 190 лв., от които 40 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по ССЕ, 450 лв. депозит за вещо
лице по СТЕ и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК , съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения № МД-АУ-194/22.02.2021г., издаден от Главен
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“при Дирекция „Местни данъци“ към
Община Варна, в частта, мълчаливо
потвърдена по реда на чл.156 ал.4 ДОПК от Директора на Дирекция „МД” при Община
Варна, в която на С.Й.Й., ЕГН **********,***, са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за открита
покривна тераса с площ 308 кв.м, прилежаща към Ателие № 2 в сграда, находяща в
гр.Варна, бул. “Ян Хунияди“, за периода 2019г. и 2020г., общо в размер на 1 803.64 лева.
ОСЪЖДА Община Варна за плати в полза на С.Й.Й., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 1 190 /хиляда сто и деветдесет/
лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: