Р Е Ш Е Н И Е
№
391, 01.07.2019 година, град Търговище
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Районен
съд – Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Боряна Петрова
Секретар: Михаил Пенчев
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 380 по описа за 2019 г. на РСТ, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени установителни искове
за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр.
с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и
чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че ответникът Д.П.Х. е сключил с „Микро кредит” АД, Договор за кредит CrediHome№ 1181-10167647 от 07.11.2017г.
Ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и не е погасил нито една
от дължимите месечни вноски по него. Срокът на договора е изтекъл на 23.07.2018
година и не е обявяван за предсрочно изискуем. Задълженията по договора са в
размер на 2 500 лв. главница, договорна лихва в размер на 378.20 лв. за
периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018 г., допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, в размер на 540.00 лв., за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018
г., застрахователна премия в размер на 1 485.00 лв. за периода от 20.11.2017г.
до 23.07.2018 г., лихва за забава по договора за заем, в размер на 132.83 лв.,,
за периода 21.11.2017 г. до 07.12.2018 година, лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, в размер на 70.57 лв., за периода 21.11.2017 г. до
07.12.2018 година. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1250/07.12.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 2215/2018г.
по описа на РСТ. Против издадената заповед е депозирано възражение от длъжника,
поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове, претендира
разноските в заповедното и в настоящото производства.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответникът оспори предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът е нищожен, тъй
като заобикаля императивни разпоредби на ЗПК, както и нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. На следващо място се
твърди, че допълнителните услуги са явно неизгодни за потребителя и са прекомерни, поради което противоречат на
разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Освен горното се твърди, че договорът за
заем е и унищожаем, като сключен при условията на
измама.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
представения по делото Договор за кредит CrediHome № 1181-10167647 от 07.11.2017г.,
сключен между Микро кредит” АД и ответника
установява, страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 2 500 лв. Общата сума за погасяване е в
размер на 2 878.20 лв. Кредитът ще се погасява на 36 равни седмични
вноски в размер на по 79.95 лв. Първата вноска по кредита е на 20.11.2017
година, а последната е с падеж на 23.07.2018 г. Договорен е фиксиран лихвен процент от 40,68%, и ГПР
50%.Посочено е, че с подписа си заемателят удостоверява
получаването на заемната сума, представени са и ОУ към договора за заем.
От
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167647 от 07.11.2017г.,
сключен между същите страни се установява, че кредиторът е предоставил на
длъжника следните пакет „Преференциално обслужване” със седмична вноска от 15.00
лв. и срок от 36 седмици, който пакет допълнителни услуги включва:1.посещение в
къщи или на удобно място за събиране на вноска;2.Безплатно внасяне на вноските
от името и за сметка на клиента по банковата сметка на кредитора; 3.Безплатно
внасяне на вноска директно в офис на кредитодателя;
4 Право на участие в специални промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса;
6. Преференциално одобрение. Включва още и застраховка Защита Пакет „Премиум живот” със срок 36 седмици и вноска в размер
на 41,25 лв. В договора е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да
сключи застраховка с посредничеството на „Микро кредит”
АД, и заплащането на еднократната застрахователна премия да се финансира от „Микро кредит” АД, клиентът ще дължи връщане на сумата
на застрахователната премия на равни седмични/месечни вноски. Представена
е и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141181-10167647 със
застраховател „Уника Живот” АД ЕИК *********,
застрахователен посредник „Микрокредит” АД и
застраховано лице ответника, а ползващото лице „Микро кредит”
АД. Застрахователната сума е 2 500 лв. и застрахователна премия 1 485.00
лв., начална дата на застраховката- 07.11.2017г., крайна дата- 17.07.2018г.,
срок на застраховката 36 седмици.
От
заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло се установява, че липсват плащания от ответника по договора, като
дължимите суми са съответно 2 500 лв.
главница, 378.20 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018 г.,
допълнителни услуги, в размер на 540.00 лв., за периода 20.11.2017 г. до
23.07.2018 г., застраховка в размер на 1 485.00 лв. за периода от 20.11.2017г.
до 07.12.2018 г.,. лихва за забава по договор за заем в размер на 264.58 лв.,
за периода 21.11.2017 г. до 07.12.2018 г. и лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, в размер на 57.15 лв., за периода 21.11.2017 г. до
07.12.2018 година.
Видно
от приложените договор за продажба и прехвърляне на вземания и анексите към
него кредиторът по договор за кредит, „Микро кредит”
АД е прехвърлил вземането си по него на ищеца в настоящото производство
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като последният е бил упълномощен от
кредитора, да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. Изпратено е уведомително писмо до длъжника за
извършеното прехвърляне, което не е било връчено по надлежния ред.
По
делото бяха изслушани показанията на свидетелката Найда Ангелова, която живее
на семейна начала с ответника. Съгласно показанията и, ответникът е бил заведен
от нейния брат в офис на „Фреш кредит”, за да изтегли
кредит в размер на 200 лв. Така му обяснили. Обяснили му също, че кредита няма
да се плаща, дали му документи, които да подпише, но не му оставили възможност
да ги прочете. В последствие се оказало, че кредитът, който е изтеглен е много
по-висок, и кредиторът започнал да изпраща писма на ответника, за погасяване на
задължението. Съгласно свидетелката, ответникът е бил измамен, за да сключи
договора за кредит, знаел, че ще тегли 200 лв., а се оказало, че размера на
кредита е значително по-голям. Освен това знаел, че този кредит няма да се
плаща. Измамен бил от брата на свидетелката и други две лица, които според нея
са служители в офиса. Съдът не може да кредитира показанията на свидетелката,
тъй като същата е в много близки отношения с ответника, не е присъствала когато
той е сключвал договора, а пресъздава в обясненията си, това което е научила от
него. Свидетелката въпреки липсата на родство, се намира в много близки
отношения с ответника, което я прави изключително заинтересована от изхода на
спора в негова полза, а и нелогично звучи, да знаеш, че теглиш кредит, а в
същото време да вярваш, че този кредит не следва да се връща. Ето защо съдът не
кредитира тези показания и не може да ги приобщи към доказателствата по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение
на задълженията на ответника по два договора за заплащане на дължимите месечни
вноски, като вземанията се претендират на краен падеж. Издадената заповед е възразена от ответника, което обуславя правният интерес на
ищеца от предявяване на установителните искове.
Отношенията
на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския
кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор). Поради задължението на
съда служебно да следи за нищожността на договорите, когато тази нищожност е
пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване на
нищожност, в какъвто см. е решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.
10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са
изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съгласно чл.22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и
20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за кредит е обявен за недействителен, съгласно
чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че
изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК не е налице, тъй като макар
договорът да е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител, видно от
съдържанието му, същият е със шрифт, който очевидно е по-малък от 12. Сам по
себе си този факт, обуславя недействителността му, съгласно чл. 22
от ЗПК. На следващо място, съдът приема, че не са налице изискванията по чл.
11,ал.1,т.9 от ЗПК-макар да е посочен фиксиран лихвен процент, не са посочени
условията за прилагането му, липсват и изискванията по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
като макар да е посочен годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин, обстоятелства, също обуславящи
недействителност на договора, на осн. чл. 22 от ЗПК.
В
случая липсва и изискуемият се погасителен план, съобр.
чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК. В действителност кредиторът е приложил към договора
„погасителен план”, но по своята същност, това не представлява такъв. Съгласно
цитираните правни норми, погасителният план трябва да се съдържа информация за
съответните плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания, като задължително следва да съдържа и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От
представените по делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено
задължението на кредитодателя да информира
кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска
представлява главница, каква - лихва и каква –други разходи или
такси. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв
е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще
бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.
"оскъпяване" на кредита. Приложения по делото план съдържа
информация единствено за падежа на всяка вноска и размера на вноската, поради
което не представлява погасителен план по смисъла на закона. И това
самостоятелно основание, прави договора за кредит е недействителен, на основание
чл. 22 от ЗПК.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че процесния договор,
е недействителен в своята цялост, поради което не е и не може да породи права и
задължения за страните по него, обстоятелство изключващо ангажирането на
договорната отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето на
предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния CrediHome № 1181-10167647
от 07.11.2017г., сключен между Микро кредит” АД и
ответника, за сумата от 2 500 лв., главница, ведно със законната
лихва от 07.12.2018 год., до изплащане на задължението, договорна
лихва в размер на 378.20 лв. за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018 г., за
които ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1250/07.12.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№ 2215/18 г. по описа на РСТ, като
неоснователни, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.Що се отнася до последиците от
установената недействителност на процесния договор
по чл. 23 от ЗПК, същите излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото
съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани
в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК(в този см. Решение № 152 от
28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение
№18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.).
По
отношение на претенциите, касаещи Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167647
от 07.11.2017г., сключен между Микро кредит” АД и
ответника в размер на 540.00 лв. за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018 г. и
за застрахователна премия застраховка в размер на 1 485.00 лв. за същия
период, съдът намира, че са неоснователни. Установена беше недействителност на
главното задължение, произтичащо от договора за кредит. Поради това и договорът
за допълнителни услуги не може да породи правни последици за страните по същия,
като сключен към договора за кредит и само на това основание претенциите за
дължими суми по него са неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК. Доколкото съдът дължи произнасяне по всички искания и
твърдения на страните и за изчерпателност, съдът следва да посочи и следното: Т.нар.
„договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е
обособен като отделен договор за да се заобиколи ограничението
на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от съдържанието
му, първите три услуги са свързани пряко с договора за кредит и поради това
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая
дори не става ясно и каква част от сумата в общ размер на 540 лв. се
дължи за всяка от услугите. Така предоставените допълнителни услуги
действително са неравноправни, съгласно ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Клаузите определящи задължение за плащане на сума за включен пакет от
допълнителни услуги са нищожни, тъй като
заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита определени в ЗПК.
Ответникът- клиент се е задължил срещу
предоставеното му от кредитора право да се възползва от всяка една от
посочените услуги, като заплати и съответната цена. Така определената сума по
допълнителния пакет, следва да се приема,
че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни,
чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води до значително и
драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените
в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал,
сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях.
Ответникът- клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т.е. дължи възнаграждение дори и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед
цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка.
Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните
по договора.
От друга страна
дадените възможности в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че
зависят само от волята на потребителя. Напротив, последния е зависим от волята
на кредитора. В същото време няма данни, че ответникът е ползвал една или част
от услугите, а в договора за него се
поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали се е
възползвал от тях. Нито една от тези услуги
няма стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде
съизмерима с цената, която се заплаща за
ползването на тези възможности. Нито една от възможностите визирани по
допълнителното споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във
времето с вноските по допълнителния пакет,
дължими от клиента ежемесечно. Посочените като услуги възможности не са свързани с
каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с
никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се
нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът
ги приема за нищожни, на осн. чл. 26,ал.1, пр.
трето от ЗЗД. Обстоятелството, че тези разходи за допълнителни
услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно
нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК-над петкратния размер на
законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10% годишно,
респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което клаузите, които
предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.
Относно претенцията за заплащане на застрахователна
премия по застрахователната полица, съдът приема, че не се представиха и
доказателства, че „Микро Кредит“АД са заплатили вместо ответника
еднократната застрахователна премия от 1 485.00 лв., в полза на„Уника Живот”
АД ЕИК *********. От представената
застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141181-10167647 е видно единствено, че „Микро Кредит“АД е действал като застрахователен
посредник на ЗК „Уника Живот“ АД.В раздел IV „Срок и валидност на застрахователното
покритие“, е записано, че застрахователното покритие влиза в сила в 24.00
часа на деня, посочен за начална дата в застрахователната полица, но не
преди 24.00 часа на датата, на която е заплатена застрахователната премия.
Доколкото не са представени доказателства, че застрахователната премия е
заплатена, не може да се направи и извод за валидност на полицата. Изложените съображения
на съда също обуславят извод, дори и при валидност на договора за допълнителни
услуги, исковата претенция в частта
за сумата от 1 485 лв. по договора за допълнителни
услуги, представляваща застрахователна премия за периода от 20.11.2017г.
до 23.07.2018 г., както и за сумата в размер на 540 лв. за допълнителни
услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 1250/07.12.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 2215/2018г. по описа на
РСТ са неоснователни и на това основание подлежат на отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и
сл. от ЗПК.
По възражението
на ответника за унищожаемост, на сключения договор за
кредит, като сключен под измама, съдът намира следното: За наличието на
фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост
на сделката по чл. 29 ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни
елементи: да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение,
това заблуждение да е предизвикано умишлено от насрещната страна или от
трето лице, сделката да е сключена именно поради заблуждението. При измамата
невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор /Р.532 от
29.08.2003г.по гр.д.№ 1142/2002г., ІІ г.о.ВКС, Решение №
427/10.06.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г., ІV г.о на ВКС, и Решение №
532/29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, ІІ г.о./, напротив, при нея
страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва;
но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така
сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици. В
случая ответникът твърди, че у него е формирана невярна представа именно
относно последиците от сключването на договора, а именно, че няма да се дължи
плащане по договора за кредит. Измамата е дефинирана от закона като „умишлено
въвеждане в заблуждение”, чрез което страната, която се позовава на
унищожението, е била подведена да сключи договора. Въвеждането в заблуждение
може да изхожда както от насрещната страна по сделката, така и от трето лице,
като във втората хипотеза унищожаването на договора е обусловено от знанието на
насрещната страна, кредитора.Измамата е основание за унищожение на договора от
измамената страна, когато тя е била подведена от трето лице да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение, само ако при сключването му другата страна е
знаела или не е могла да не знае за измамата. В тежест на ответника е да докаже
възражението си и да установи изпадането си в заблуждение, умишленото
предизвикване на това заблуждение от посоченото от него трето лице за договора,
сключването на договора поради заблуждението, знание на насрещната по договора
страна за неговото заблуждение като измамена страна (или че насрещната по
договора страна не е могла да не знае за заблуждението му като измамена
страна). Доказателства относно, всички тези факти, от страна на ответника, в
хода на процеса не бяха представени, поради което възражението му е
неоснователно.
С
оглед изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати, направените от
ответника разноски по делото, в размер на 350 лв., представляващи
възнаграждение на, упълномощения от него адвокат.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“, № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4,ет.3, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. С. , действащи чрез пълномощника
си К.С.К., юрисконсулт, съдебен адрес ***, офис 10 против Д.П.Х. ЕГН **********
***, установителни искове за съществуване
на вземания за сумата от 2 500 лв. главница, ведно със законната лихва от 07.12.2018
г., договорна лихва в размер на 378.20 лв. за периода от 20.11.2017г. до
23.07.2018 г., допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, в размер
на 540.00 лв., за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018 г., застрахователна
премия в размер на 1 485.00 лв. за периода от 20.11.2017г. до 23.07.2018
г., лихва за забава по договора за заем, в размер на 132.83 лв.,, за периода
21.11.2017 г. до 07.12.2018 година, лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, в размер на 70.57 лв., за периода 21.11.2017 г. до 07.12.2018 година, претедирани по Договор за заем CrediHome № 1181-10167647
от 07.11.2017г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167647
от 07.11.2017г., сключени между Д.П.Х. и „Фреш
кредит” ЕАД, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1250/07.12.2018 г., постановена по ч.гр.д.№ 2215/2018г.
по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА
„Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,ет.3,
представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. С. , действащи чрез пълномощника си К.С.К.,
юрисконсулт, съдебен адрес ***, офис 10 да заплати на Д.П.Х. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски, в размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд
- Търговище.
Съдия: