Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 152/13.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание на шести март , през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№43/2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Делото
е образувано по жалба от адв.З. В*** Г*** -М. *** ,като процесуален
представител на „Н*** “ЕООД ,представлявано от Н.И.А. ,с ЕИК* ********* ,със
седалище и адрес на управление:*** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка/ЗПАМ/№11343 от 16.11.2022г. на началник отдел“Оперативни
дейности“-Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на НАП,с която на основание
чл.186,ал.1,т.1 ,б“а“ от ЗДДС ,на „Н*** “ЕООД ,със седалище и адрес на
управление:*** е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект-магазин ,находящ
се в гр.Монтана,бул“Т*** март“№48 ,стопанисван от „Н*** “ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“, на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си жалбоподателят ,чрез адв.З.М.
твърди, че заповедта е незаконосъобразна,като немотивирана ,необоснована и
противоречаща на целта на закона. Моли за нейната отмяна най –вече поради липса
на мотиви за срока на наложената със заповедта ПАМ.Претендира разноски в
производството.В съдебно заседание жалбоподателят ,чрез адв.З.М. поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски,съгласно списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" –В. Търново, в дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП,
чрез ст.юрк.Красимира Николова намира жалбата за неоснователна ,а заповедта за
законосъобразна. Представя писмена защита, в която посочва, че заповедта е
издадена от компетентен орган, при спазване на формата на акта и при
съблюдаване на материалния и процесуалния закон и целта на закона.Излага
мотиви, че с неиздаването на фискална касова бележка е налице нарушение на реда
на отчитане на продажбите в търговските обекти, което води до неотчитане на
доходи и ощетяване на бюджета. Сочи и практика на ВАС в този смисъл.Посочва, че
са изложени подробни мотиви за срока на мярката ,който е съобразен с вида на
обекта, характера на дейността и е съразмерна, тъй като не се накърняват
правата на жалбоподателя в степен по-голяма от необходимото. Продължителността
и е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществените отношения, касаещи данъчното облагане.Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски,съгласно списък.
Административният
съд-Монтана, ІІІ състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията
на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка
с правомощията си по чл. 168 от АПК,на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК ,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установено е от административната преписка ,че
на 12.11.2022 г. в 11:31 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в гр. Монтана, бул. „Т*** март"
№48, стопанисван от „Н*** " ЕООД с ЕИК* *********, във връзка със спазване
на данъчно- осигурителното законодателство и изискванията на Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
при която е установено, че като задължено лице по чл.3, ал.1 от същата, не е
изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация фискално устройство /ФУ/.
При
проверката оформена с ПИП сер. АА №0019239/12.11.2022 г. е констатирано, че
обектът представлява магазин за продажба на обков и аксесоари за кухня и баня с
нетна търговска площ от около 50 кв.м., в който се предлагат: обков с цена от
0.05 лв. до 10.00 лв., аксесоари за кухня от 2.00 лв. до 80.00 лв., аксесоари
за баня от 3.50 лв. до 25.00 лв. и мивки за кухня от 40.00 лв. до 150.00 лв.
Работното
време на обекта е от понеделник до петък, от 09:00 ч. до 18:00 ч., събота от
09:00 ч. до 16:00 ч., неделя-почивен ден.
Преди
легитимация на проверяващия екип е направено скрито наблюдение за времето от
10:55 ч. до 11:17 ч., при което не е установено посещение на клиенти. В 11:18 ч.
е извършена контролна покупка от Т*** В*** П*** -СИП, на 1 бр. амортисьор за
мебелна вратичка-100N на стойност-7.90 лв., заплатена в брой с банкнота от 5.00
лв.. монета от 2.00 лв., монета от 0.50 лв. и две монети от 0.20 лв. Сумата е
приета от Н.И.А.- представляваща дружеството, но не е издаден фискален касов
бон/ФКБ/ от наличното в обекта и работещо към момента на проверката фискално
устройство/ФУ/, нито ръчна касова бележка от кочан.
Извършеното
нарушение се доказва според органа и от направената след легитимация на
инспекторите съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ с фактическата
наличност. Във връзка с горното е констатирано, че в търговския обект има
регистрирано ФУ с марка Daisy compact, регистрирано в НАП с №4120732 на
26.03.2019 г., с ИН на ФУ DY 477507 и ИН на ФП 36635543. Няма програмен продукт
и POS-терминал. Установена е разлика от 18 минути между астрономическото време
и показанията на часовника на ФУ.Разпечатан е дневен финансов отчет /ДФО/
№001978/12.11.2022 г. в 11:13ч. с разчетен общ оборот-0.00 лв. От Н.И.А. е
изброена и описана фактическа наличност в касата в размер на 21.10 лв.
Установена е положителна разлика в размер на 21.10 лв., за която лицето е дало
обяснение, че се дължи на неиздадени касови бележки за две продажби.За
установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
/ПИП/ сер. АА №0019239/12.11.2022 г., на основание чл.110, ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, съставен от Т*** В*** П*** ,
на длъжност старши инспектор по приходите в сектор ГКПП и МГ-В. Търново 2,
отдел „Оперативни дейности"-В.Търново, ДОД при ГДФК към ЦУ на НАП.От
констатацията следва, че „Н*** " ЕООД с Идентификационен номер на ЮЛ от
регистъра на НАП *********,не е издало съответен документ за продажба по чл.
118,което съставлява нарушение по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а" от Закона за данък върху добавената стойност.
Приложена
е заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП, с която
се определя компетентност на началник на отдел "Оперативни дейности"
в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки
по чл. 186 от ЗДДС. Заповедта е изменена и допълнена със
Заповед№ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП.
Административното производство е приключило с
издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№11343 от
16.11.2022г. на началник отдел“Оперативни дейности“-Велико Търново в Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,с която на основание
чл.186,ал.1,т.1 ,б“а“ от ЗДДС ,на „Н*** “ЕООД ,със седалище и адрес на
управление:*** е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект-магазин ,находящ
се в гр.Монтана,бул“Т*** март“№48 ,стопанисван от „Н*** “ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“, на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС.Излагат се мотиви относно нарушение на фискалната дисциплина и неотчитане
на продажби, невъзможност за отчитане на приходи от продажби и по този начин
ощетяване на фиска, като са излагат и мотиви относно срока на мярката,
съобразен с място на обекта и факта, че с наличието на неотчетени суми е налице
потенциална възможност за укриване на приходи и именно, за да се създаде
организация за спазване на данъчното законодателство се налага прилагането на
тази мярка. Налагането на мярката е съобразено с преследваната цел –
нарушителят да промени начина на извършване на дейността в обекта, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане на
вреда за фиска. Посочва се, че по този начин ще се коригира поведението му към
спазване на отчетността и начисляване на дължимите данъци.
Представен протокол от извършена проверка от
12.11.2022г., опис на паричните средства в касата от 12.11.2022 година, касов
бон ,печат клен от 11.11.2022г. декларация на Н.И.А. .
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от
надлежна страна.Заповедта за ПАМ е връчена на представляващата дружеството Н.И.А.
на 18.01.2023г. ,а жалбата е депозирана чрез адм. орган пред съда на 19.01.2023г.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП ,изм. със заповед№
ЗЦУ-1157/27.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, същият
е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС и съдът приема,
че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е
описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение –
неиздаване на фискален касов бон – нарушение на чл. 25, ал. 1 ,т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ , във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС,при контролна покупка
на стойност 7,90лв.
Съдът намира, че оспорената заповед е немотивирана,
досежно срока на наложената със заповедта ПАМ.Изложените мотиви са бланкетни ,и
се свеждат най-общо до характера на
административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с
отчетността,при което органът е приел
,че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността
за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Констатирано е
,че налице е противоправно поведение от страна на търговеца, тъй като
правилното и законосъобразно отчитане на реализираните обороти, когато това е
задължително е от съществено значение за охраната на държавния интерес във
финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния
бюджет.Спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява
важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на
държавата. Неиздаването на ФКБ от регистрирано в обекта ФУ означава, че
създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а от там и до
отклонение от данъчното облагане, с което се накърнява съществено държавния
интерес и фискалната политика в страната. Прилагането на ПАМ е необходимо с
оглед защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите
при определяне на публичните задължения и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система.Допълнителен мотив при налагане на мярката е
констатираната в хода на проверката разлика в касовата и фактическата наличност
на паричните средства. Прието е ,че срокът е подходящ с оглед постигане целите
на мярката, състоящи се в зашита на обществения интерес, като се промени начина
на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отчитане, а индиректният- недопускане на вреда за фиска.
Съобразявайки
практиката на ВАС по аналогични случаи ,настоящият състав намира ,че спорно по
делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл.
22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно
него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за
защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за
продължителността на избрания от него срок на ПАМ, не е обосновал
необходимостта от налагане на ПАМ за срок около средния от предвидения от
законодателя. В този смисъл липсва анализ на възможността на дружеството след
изпълнение на мярката, да продължи да осъществява дейност, т. е. да заплати
разходите по дейността, да изплаща възнаграждения на съдружниците и управители
(които осъществяват трудови функции) и осигуровки и няма ли това изпълнение на
мярката да доведе до препятстване изобщо на възможността му да развива дейност
и в този смисъл до закриване на обекта и ликвидиране на дружеството, т. е.
липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по отношение на
дружеството и действително обосноваване на съразмерността между евентуалните
щети, които ще бъдат нанесени на фиска и
предвидимите последици за дружеството и за всички лица, за които това са доходи
от труда им (лицата, които като управители осъществяват трудова дейност като
продавачи в обекта), които би следвало или да бъдат освободени или да бъдат в
отпуск по време на изпълнението на мярката, а това ще се отрази на качеството
им на живот. Работниците (в това число и управителите на дружества) са част от
обществото и последиците за тях също следва да са съразмерни с извършеното от
някой от тях деяние. При липса на мотиви относно последиците от изпълнението на
мярката за други прокламирани като защитени интереси на обществото (напр.
правото на стопанска инициатива в чл. 19 от Конституцията на Р България) и като
защитени основни права на гражданите на Р България, неотменими по арг. от чл.
57, ал. 1 от Конституцията на Р България, между които са напр. правото на труд
(чл. 16 и чл. 48 Конституция на Р България) и правото на социално осигуряване,
което се реализира чрез принос в осигурителната система - внасяне на
осигурителни вноски (чл. 51 Конституция на Р България), възможност за
извършване на търговска дейност и излагането на мотиви само относно
събираемостта на приходи от фиска се налага извод за липса на анализ на
съразмерността на мярката с конкретно извършеното нарушение и целените правни
последици при изпълнението й. . /в т.см. е и константната практика на ВАС-Решение №
1898 от 21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2022 г., VIII о;., Решение №
1278 от 7.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2022 г., VIII о; Решение № 11506
от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2022 г., VIII о., Решение № 9480 от
26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2021 г., VIII о; Решение № 5435 от
7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2021 г., VIII о., Решение № 5371 от
3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 92/2022 г., VIII о.,; Решение № 5209 от
1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2021 г., VIII о., Решение № 4783 от
18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8438/2021 г., VIII о./.
Следва да се посочи, че нарушението е
констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано
и друго такова административно нарушение.
В доказателствена тежест на органа е и да
установи ангажирането на административно-наказателна отговорност за същото
нарушение предвид целта на ПАМ за обезпечаване изпълнението на наложеното
наказание. При липса на данни и твърдения за издадени АУАН и НП, се приема, че
такава отговорност не е ангажирана, което е допълнително основание за
незаконосъобразност на издадения ПАМ, съответно за неговата отмяна.
Непосочването
на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Мярката е наложена в
размер към средния на предвидения от закона срок. След като законодателят е
предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният
орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно размер от 14 дни на срока
на мярката, а не по- кратък срок. Като не е изложил факти и мотиви относно
цитираните обстоятелства имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не
би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощията си в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение
е особено съществено и е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна ,като издадена от
компетентен орган ,но при липса на
мотиви досежно срока на налагането на мярката ,както и като издадена в противоречие с целта на закона,при което следва да бъде
отменена ,съответно жалбата уважена.
С
оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокат в
размер на 400лв. съгласно договор за правна защита и съдействие,изплатени в брой ,както и държавна такса за образуване на
делото в размер на 50,00лв.,общо разноски -450 лв. ,съгласно списък по чл.80 ГПК.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд- Монтана- ІІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№11343 от
16.11.2022г. на началник отдел“Оперативни дейности“-Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на
НАП,с която на основание чл.186,ал.1,т.1 ,б“а“ от ЗДДС ,на „Н*** “ЕООД ,със
седалище и адрес на управление:*** е наложена ПАМ „запечатване на търговски
обект-магазин ,находящ се в гр.Монтана,бул“Т*** март“№48 ,стопанисван от „Н*** “ЕООД
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“, на основание чл.186,ал.1 и
чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Осъжда ТД на НАП – В. Търново да заплати на „Н***
“ЕООД с ЕИК* ********* ,със седалище и адрес на управление:*** ,чрез адв.З.М. разноски по делото в общ размер на 450,00/четиристотин
и петдесет/ лв.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: