Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 10.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№1111 по описа за 2016 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание иск чл.16,
ал.5, вр.чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от М.Ц.Ц.,
ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, в която твърди, че по силата на Договор за аренда на
земеделска земя от 18.08.2009 год, вписан № *** на 27.08.2009 год., том 15, акт
63 на Служба по вписванията гр.Плевен ответника „„*** с ЕИК *** ползва собствени на ищеца земеделски имоти за срок
от 7/седем/ стопански години, находящи се в землището на с.Брестовец,
общ.Плевен, а именно: 1. Нива от
5,299дка, местността *** дрета категория, съставляваща имот № ***., 2. Нива
от 7,477дка, местността
„*** , трета
категория, съставляваща имот № ***, 3.
Нива от 7.500
дка, местността ***
, трета категория, съставляваща имот № 113023,
4. Нива от 5,001 дка, местността „*** ,
трета категория, съставляваща имот № ***. Твърди, че общо отдадените на
ответника зем.земи са с площ от 25.277 дка. Твърди, че уговореното при
сключване на договора на 18.08.2009 г. арендно плащане за един дка земя е в
размер на 12 лв. съобразно размера на пазарната поземлена рента към този
момент. Твърди, че в периода след сключване на договорите съществено и трайно
се изменили обстоятелствата, които определят размера на арендната вноска.
Твърди, че пазарният размер на рентата е землището на село Брестовец, Община
Плевен за стопанската 2015 г-2016 г. вече трайно е в размер на 40 лв./дка, на
което ниво се сключват арендните договори. Твърди, че към настоящия момент,
уговореното при сключване на договора арендно плащане е трикратно по-малко от
пазарната поземлена рента в землището, което е в драстично отклонение от закона
/чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ/. Твърди, че е налице е трайно изменение на
обстоятелствата относно размера на рентата след сключване на договора за аренда,
което води до очевидно несъответствие между поетите от страните задължения и
най-вече това на ответника за заплащане на размер на рентата отговаряща на
пазарната към момента. Твърди,че по тази причина, и на осн. чл.16, ал.1 от ЗАЗ,
било отправено писмено предложение от ищеца до ответника - „*** за изменение да
договора в частта му „III Плащане, размер и срокове", като същото бъде
увеличено от 12 лв./дка на 40 лв./дка за стопанската 2015 г -2016 г. Твърди, че
предложението е изпратено с обратна разписка, същият не е намерен на адреса и
не е непотърсена от ответника. Настоящата искова молба също счита за покана към
ответника. Моли, на осн.чл.16, ал.5 във вр. чл.8 ал.2, т.1 от ЗАЗ да бъде
изменен договор за аренда сключен на 27.04.2010 год. между ищеца и ответника
като арендатор, по силата на който арендатора ползва собствените на
арендодателя ниви, описани в обстоятелствената част на исковата молба, в частта
относно размера на арендното плащане, като считано за стопанската 2015год -
2016год. плащането бъде увеличено от 12лв. на дка на 40.00лв. на дка в
съответствие с пазарната поземлена рента в землището на село Брестовец,
общ.Плевен.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище за допустимост на предявения иск. Признава иска
и твърди, че искането е основателно, като следва плащането по договора за
аренда да бъде увеличено от 12 лв. на 40 лв. на дка.Не оспорва, че *** е
сключил с ищеца договор за аренда от 18.08.2009г., вписан № *** на 27.08.2009г. том. 15, акт 63
на Службата по вписвания гр. Плевен за срок от седем години с обща площ от
25.277дка за имотите № ***, № ***, № 113023, № *** с арендно плащане в размер
на 12лева за декар.Тъй като до този момент не е получавал от ищеца предложение
/ искане / за увеличаване на цената на арендното плащане, приема настоящата
искова молба, като покана за промяна на договора.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са направили
изявление, че признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и
т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.191, ал.1,
вр.чл.188 ЗЗД, за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си
размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По направеното искане на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски съдът намира следното: Срещу
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответника е
противопоставил възражение, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. За да е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК е необходимо кумулативното наличие на двете предвидени
предпоставки: признание на иска и ответника да не е дал повод за завеждане на
делото. Първата предпоставка е налице, ответниците са признали исковата
претенция и е постановено съдебно решение при признание на иска.
Налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка: ответника не е дал
повод за завеждане на делото. Съгласно чл.16 ЗАЗ, ако след сключване на
договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при
уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да
поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения
срок. Насрещната страна е длъжна да
отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение
на договора, освен ако с него не е определен друг срок. Ако страните не
постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението,
решение взема районният съд.
Видно е, че преди завеждане на делото, ищеца е следвало да отправи
предложение до ответника за изменение на арендния договор и чак след като в
едномесечен срок от предложението ответника не е отговорил писмено, следва да
заведе иск, по който да се произнесе съдът за внасяне на изменения в арендния
договор. По делото не се установи ответника да е получил предложението за
изменение в арендния договор. Представено е писмено предложение/л.6 от делото/,
което не носи дата и ксерокопие на
пощенски плик с подател М.Ц. и получател *** с пощенско клеймо от 07.12.2015г.,
което видно от известие за доставяне/гърба на л.7 от делото/ не е потърсено от
получателя. От приложените доказателства не може еднозначно да бъде установено,
че в приложения пощенски плик се е съдържало именно предложение за изменение на
арендния договор, но дори и това да бъде установено, то не се установявава
неговото получаване преди завеждане на делото. Не е спорно между страните, че
предложението е получено от ответника в едно с исковата молба по настоящото производство,
тъй като е приложено към нея. В договора за аренда или в друг договор между
страните не се установява уговорка, по силата на която изпращането на съобщение
до едната страна по договора, без значение дали е получено да произвежда
действие като получено такова. Поради изложеното, следва да намерят приложение
законовите норми по отношение на получаването на изявления от едната страна по
договора до другата, които са в смисъл, че изявлението следва да бъде получено
от другата страна за да произведе действие. В настоящия случай не са налице
доказателства предложението за изменение на арендния договор да е получено от
ответника по делото.
Поради горните съображения е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани. Ответника е
направил искане за присъждане на разноски и е ангажирал доказателства за
направени такива в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, които разноски
съгласно чл.78, ал.2 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.16, ал.5, вр.чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ, договор за аренда на земеделски земи от 18.08.2009г., вписан № ***
на 27.08.2009 год., том 15, акт 163 на Служба по вписванията гр.Плевен, сключен
между М.Ц.Ц., ЕГН**********,*** като арендодател и ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** като
арендатор, в частта относно
размера на уговореното арендно плащане, като УВЕЛИЧАВА дължимото арендно плащане от арендатора считано за стопанската
2015/ 2016 год. от 12 лв./ дка. на 40
лв./ дка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК, М.Ц.Ц., ЕГН**********,*** да
плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от *** сумата от 300 лв. деводни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: