Р
Е Ш Е Н И Е
№
77
гр.Варна,
29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№127/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както
следва.Въззивна жалба, подадена от Д.Т.Д. чрез процесуалния му представител
адв.Ю.Г., против решение №1268/ 04.11.2019г., постановено по гр.д.№470/19г. по
описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Д.Т.Д. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му заплати
сумата, представляваща разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: стрес и уронване на честта,
вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане обвинението по
НОХД №1022/2014г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на АС Варна, по
което е бил оправдан, ведно със законна лихва върху главницата/разликата над
10 000лв. до 30 000лв./, считано от 11.02.2017г. до окончателното
изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съобра -жения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен и за сумата, представляваща
разликата над 10 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху
тази главница от посочената дата.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена
от Прокуратурата на Република България чрез Р. С.-зам.окръжен прокурор при ВОП,
против решение №1268/04.11.2019г., постановено по гр.д.№470/19г. по описа на
ВОС, гр.о./изменено в частта му относно разноските на осн. чл.248 от ГПК с
влязло в сила определение №461/05.02.2020г., постановено по гр.д.№470/19г. по
описа на ВОС, гр.о./, в частите му, с които Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Т.Д. сумите: 1/ 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди: стрес и уронване на честта; 2/
379, 66 лв., представляваща обезщетение
за имуществена вреда: законна лихва върху сумата от 2000лв., внесена
като гаранция, за периода от 21.03.2012г. до 27.01.2014г.; 3/ 1 500лв., обезщетение
за имуществена вреда: платено адвокатско възнаграждение; 4/ 198лв., обезщетение за имуществена вреда: платени транспортни разходи,
всички вреди вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане
обвинението по НОХД №1022/2014г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на
АС Варна, по което е бил оправдан, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, както и 5/
сумата 944, 06лв., представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждения
за вещи лица /в пълен размер/, и възнаграждение
на адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на
осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.В жалбата и уточняващата молба към нея от
12.06.2020г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемият Д.Т.Д. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв. Ю. Г. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му от прокуратурата част
да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата молба ищецът Д.Т.Д.
излага, че работи в системата на МВР от 2002г.От 2008г. е назначен на длъжност
„младши авто -контрольор” ІІ степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна.В това си качество бил държавен
служител и длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.”а” от НК и чл.169, ал.1,
т.1 от ЗМВР/обн.2006г.,отм.2014г./.
С постановление от 17.02.2012г.
е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №20-П/11г. по описа на СО при
СГП за престъпление по чл.302, т.2 и т.1, алт.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр.
ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1, пр.2,
алт.1-ва, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и му е била определена парична гаранция
в размер на 2000лв., която заплатил на 28.02.2012г.С постановление от
12.03.2013г. отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302, т.2,
и т.1, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1-ва, вр. чл.26, ал.1 от НК със същата мярка
за неотклонение.С постановление от 27.01.2014г. на прокурор при СГП ДП
№20-П/11г. било частично прекратено, поради неосъществен престъпен състав за
извършени престъпления по чл.387 от НК и чл.301, ал.3, пр.1 от НК, като била
отменена мярката за неотклонение парична гаранция.Сумата от 2000лв. му била
върната на 27.01.2014г.На 22.08.2014г. по внесен от СГП обвинителен акт е
образувано НОХД №1022/14г. по описа на ВОС.С акта е обвинен за извършено
престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно за това, че на 18.11.2011г. в качеството си на длъжностно лице по
чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР/обн. 2006г.,отм.2014г./-полицай младши автоконтрольор
ІІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на
МВР Варна, категория Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна
дейност, в съучастие и като съизвършител с К. К. Г. по време на пътна проверка
приели дар от св.Якимов, който не им се следва, а именно 20лв., за да не
извършат действие по служба - да не съставят АУАН по чл.180, ал.1, т.1 и
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, допуснато от св.Якимов, както и за извършено
престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, а именно за това, че на
12.12.2011г. в качеството си на длъжностно лице по чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР
/обн.2006г.,отм.2014г./-полицай младши авто -контрольор ІІ степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна, категория
Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна дейност, самостоятелно
приел дар от св.Я., които не му се следва, а именно 20лв., за да не извърши
действие по служба - да не състави АУАН по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, допуснато
от св.Я.С присъда №86/02.10.2015г., постановена по НОХД №1022/14г. по описа на
ВОС, н.о., е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е
протестирана от ВОП и потвърдена с решение №2/09.01.2017г. по ВНОХД №437/ 15г.
по описа на ВАпС, н.о., влязло в сила на 11.02.2017г.
Излага, че за периода от
привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда
животът му се променил изцяло.За водения против него процес разбрали както
неговите близки и приятели, така и всички негови колеги, с които е учил и
работил в МВР школата, в гр.Провадия и в гр.Варна.На различни сайтове излезли
публикации за образуваното против него наказателно производство, вкл. с
посочване на имената му.Информация имало вкл. в новинарски емисии по телевизии
за уволнените/отстранени 6 полицай от МВР Варна, взели подкуп, като бил
поставен в публикациите, заедно с други полицаи, които впоследствие били
осъдени.На 18.02.2012г. против него започнало дисциплинарно производство, бил
отстранен от длъжност за срок от 3 месеца, иззети му били служебното оръжие,
боеприпаси и служебната карта.Това било изключително стресиращо за него,
притеснявал се да се среща с колеги и приятели, ограничил контактите си,
останал без доходи за три месеца, и не можел да се грижи за семейството си с
две малолетни деца.Наложило се да взема заеми от приятели.По повод повдигнатите
обвинения се влошили отношенията със съпругата му и се разделили през 2012г.
Последвал развод през 2015г., до голяма степен провокиран от нервите и пробле
-мите поради наказателното производство.Чувствал се смазан и унижен пред близките
си, вкл. децата си.Тогава живеел със семейството си в гр.Провадия, който е
малък град, и на практика всички се познават.Отстраняването му от работа се
разчуло веднага.Дъщеря му, тогава на 9 години, се върнала разплакана от учили -
ще, защото съучениците й коментирали случващото се.Цялото напрежение му се
отразило изключително тежко, за първи път имал хипертонични кризи, не можел да
спи нощем.Потърсил медицинска помощ при психолог и психиатър, като след
диагноза „тревожно разстройство” започнал прием на лекарства, което про
-дължава и понастоящем.По повод воденото производство нямал възможност за
професионално израстване, защото такова в системата на МВР може да има само ако
нямаш адм.наказания или образувано дисциплинарно производство.Така нямал възможност
да се премести в друга служба, въпреки двете си висши образования-„педагогика”
и „право”.
За така претърпените от
него неимуществени вреди претендира ответникът Прокуратурата на Република
България да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 90 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда-11.02.2017г. до окончателното изплащане.Претендира и да бъде осъден да
му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно: 1/ сумата
от 401, 10лв., представляваща законна лихва върху сумата от 2000лв./внесената
гаранция/ за периода 28.02.2012г.-27.01.2014г., ведно със законната лихва,
считано 11.02.2017г.; 2/ 1 500лв., представляваща заплатено в
наказателното производство адв.възнаграждение, ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2017г.; 3/ 168лв., представляващи разходи за три пътувания с
автобус на фирма „Биомет” до гр.София по повод призоваването му по цитираното
ДП, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2017г.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че Прокуратурата на РБ не е огласявала нито образуването,
нито воденето на ДП, нито привличането на Д.Д. към наказателна отговорност,
нито внасянето против него на обвини -телен акт.Това обстоятелство не е било
огласявано и в средствата за масова информация.Публикациите в периода
17.02.2012г.-22.02.2012г. касаят изявления на министъра на вътрешните работи за
проведената в тези дни операция „Чисти ръце” в КАТ, но в тях отсъства името на
Д.Д., длъжността и работното му място, вкл. не се съдържат и инициали.Няма
данни и на колко лица тези публикации са станали известни и дали сред тях има
познати на Д.Д..Липсват данни същият да е бил отстранен от работа.Против него е
било проведено дисциплинарно производство, но горното обстоятелство не касае
воденото наказателно производство.От представената служебна бележка и
извлечение от сметка е видно, че същият е получавал трудовото си възнаграждение
през цялата 2012г., т.е. не е изпитвал битови неудобства.Няма данни отношението
към ищеца на роднини, близки и познати да е било повлияно в отрицателна насока
от воденото наказател -но производство, както и да са се променили стереотипите
му на живот.Иреле - вантно е обстоятелството дали неговите близки /дъщеря,
родители/ са понесли морални щети, доколкото същите не подлежат на обезвреда в
настоящото производство.В досъдебната си фаза производството, макар и
отличаващо се с фактическа и правна сложност с шест обвиняеми лица, е
приключило в разумен срок от 17.02.2012г. до 21.08.2014г.За продължителността
му в съдебната фаза прокуратурата не носи отговорност.Оспорва твърдението, че
единствено и само воденото наказателно производство е довело до влошаване
отношенията със съпругата му и до прекратяване на брака.Твърди, че същият от
лятото на 2014г. е започнал съвместно съжителство с друга жена и това е
обстоятелството, повлияло в най-голяма степен върху решението за развод.Оспорва
твърдението, че ищецът не е имал възможност да се премести в друга служба
въпреки двете висши образования, които има.Според представените доказателства
същият е завършил първото си висше образование през 2006г., но и до настоящия
момент работи в МВР, а станал правоспособен юрист след влизане в сила на
оправдателната присъда.Липсват данни в периода на наказателното производство да
не е могъл да получи по-висока категория именно предвид него.Оспорва
твърдението, че ищецът е получил здравословни проблеми в резултат от
наказателното производство. Проблеми с кръвното налягане според представените
доказателства е получил през 2018г, като преди това са установяване единични
случаи на високо кръвно налягане.Лекарства за това е закупил за първи път на
13.06.2016г. и 18.02.2017г., т.е. след постановяване на оправдателната
присъда.Наред с горното и упражняваната от ищеца професия е първа категория
труд, именно поради психическото и физическо напрежение от същата, което само
по себе си също е фактор, който може да доведе до поява на хипертонични
кризи.Отделно влияят начин на живот, наследственост, битови и житейски
проблеми.Евентуално твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и
не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на
съдебната практика.Спрямо Д. е взета сравни- телно лека мярка за неотклонение,
търпяна по-малко от две години, която не му е причинила притеснения,
ограничения или неудобство в ежедневието и живота. Неоснователна е претенцията
за присъждане на законна лихва върху внесената гаранция, т.к. това представлява
пропусната полза, която не подлежи на обезвреда при деликтната
отговорност.Извън горното и няма доказателства чия е била сумата от
2000лв.Неоснователна е и претенцията за присъждане на адв.възнаграждение. В
наказателното дело не са налични доказателства за заплащане на така
претенди-раното възнаграждение.Твърдените имуществени вреди от транспортни
разходи са недоказани.
С протоколно определение
от 04.10.2019г. по реда на чл.214 от ГПК е допуснато от първоинстанционния съд
изменение в размера на иска за присъждане обезщетение за имуществени вреди от
заплатени разходи за транспорт от 168лв. на 198лв.
С влязло в сила решение
в тази му част искът за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 90 000лв., а този за
имуществени вреди, представляващи законна лихва, за разликата над 379,66лв. до
401,10лв.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщените към доказателствения мате -риал по делото НОХД
№1022/14г. по описа на ВОС, ведно с приложеното по него ДП, и ВНОХД №437/15г.
по описа на ВАпС се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и
определяне на мярка за неотклонение от 17.02.2012г. въззивникът е бил привлечен
в качеството му на обвиняем за извършване на престъпления по чл.302, т.2 и т.1,
алт.2, вр.чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1-ва, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е била
определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2 000лв.С
постановление от 12.03.2013г. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.302, т.2, и т.1, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1-ва, вр.
чл.26, ал.1 от НК със същата мярка за неотклонение.С постановление от
27.01.2014г. на прокурор при СГП ДП №20-П/11г. е частично прекратено, поради
неосъществен престъпен състав за извършени престъпления по чл.387 от НК и чл.301,
ал.3, пр.1 от НК, като е била отменена мярката за неотклонение парична
гаранция.На 22.08.2014г. по внесен от СГП обвинителен акт е образувано НОХД
№1022/14г. по описа на ВОС.С акта въззивникът е обвинен за: 1/ извършено
престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно за това, че на 18.11.2011г. в качест -вото си на длъжностно лице по
чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР/обн.2006г., отм.2014г./-полицай младши автоконтрольор
ІІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на
МВР Варна, категория Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна
дейност, в съучастие и като съизвършител с К. К. Г. по време на пътна полицейска
проверка приели дар от св.Я., който не им се следва, а именно 20лв., за да не
извършат действие по служба - да не съставят АУАН по чл.180, ал.1, т.1 и
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, допуснато от св.Я.; 2/ за извършено престъпление по
чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, а именно за това, че на 12.12.2011г. в
качеството си на длъжностно лице от чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР
/обн.2006г.,отм.2014г./-полицай младши автоконтрольор ІІ степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна, категория
Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна дейност, самостоятелно
приел дар от св.Якимов, който не му се следва, а именно 20лв., за да не извърши
действие по служба - да не състави АУАН по чл.183, ал.3, т.7 и ал.4, т.7 от ЗДвП, допуснато от св.Я..С присъда №86/02.10.2015г., постановена по НОХД
№1022/14г. по описа на ВОС, н.о., е оправдан по така повдигнатите му
обвинения.По подаден от ВОП протест е образувано ВНОХД №437/15г. по описа на
ВАпС, н.о., с решение №2/09.01.2017г. по което, влязло в сила на 11.02.2017г.,
присъдата е потвърдена.
Въззивникът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените психични
страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, вкл.
професионалната му среда, както и физически страдания, всички резултат от
воденото против него наказателното производство, така и обезщетение за
горепосочените имуществени вреди.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д. Д. е оправдан по повдигнатите му
обвинения, е необходимо да бъдат установени твърдените имуществени и
неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се
определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС
№4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.С.Габровски с Д.Д. се познават от деца.От 2002г. били колеги в РУ Провадия,
където работили заедно 5-6 години.Поддържали приятелски отношения.През 2012г.
чул от колеги, че му било повдигнато обвинение за подкуп.После и той му
споделил.Чувствал се зле психически.Градът бил малък, чували се различни
приказки и коментари, макар, че Д. ***.Д. бил в емоционална дупка и това
неименуемо е повлияло на семейните му отношения, т.к. жена му била властна и не
търпяла грешки.Преди повдигане на обвинението живеели заедно, разделили се 6-8
месе -ца след като му повдигнали обвинение.Д. ***/преди това пътувал от
гр.Провадия до гр.Варна/.Преди обвинението бил усмихнат, позитивен човек, но
после се затворил в себе си, не искал да излиза, споделял, че му е тежко.Знае
и, че е започнал да пие хапчета.В управлението в гр.Провадия го познавали като
добър, съвестен служител.После коментирали дали може или не може да е взел
подкуп.Споделил му, че трябва да ходи в София за делото и е притеснен.Сегашното
му състояние е по-добро/въпреки, че пак пие някакви хапчета/, живее с друга
жена, има дете от нея.
Съгласно показанията на
св.А.И. същата познава Д.Д. от 40 години, израсли заедно като деца в
гр.Провадия.От 1992г. свидетелката живее в гр.Варна, но се прибира често в
гр.Провадия.За обвинението разбрала от Д., който й се обадил.Бил много
разстроен, разплакал се.Повтарял, че нищо не е вземал и свидетелката му
вярвала.От Д. знае, че съпругата му реагирала много зле на обвинението, че го
обвинявала непрекъснато, че това е излагане и злепоставяне на
семейството.Казала му да напусне семейното жилище.Преди обвинението е чувала за
съвсем дребни и незначителни кавги между тях, т.е. не такива в нейните
представи, от които да настъпи тотален разрив между тях.В гр. Провадия имало
неприятни и злобни коментари, хората питали ли „какво стана, осъдиха ли го,
нали го хванаха да взема пари”.Д. й споделил, че децата са се подигравали на
дъщеря му В..След обвинението Д. бил изключително тревожен, странял от хората,
не можел да спи, потърсил за това медицинска помощ.Започнал да вдига високо
кръвно и сега пие хапчета за кръвно.Бил огорчен, не виждал смисъл да дава
максимума от себе си по време на работа.Тревожел се, че няма заплата, че трябва
да издържа децата си.
Съгласно показанията на
св.К.К. същият познава Д. от 2008г., когато последният се преместил от
гр.Провадия в гр.Варна.Работили са заедно. Колегите разбрали за обвинението.Д.
бил отстранен от длъжност.Няколко месеца след това го възстановили.Не се сеща
дали в периода на делото Д. е имал възможност да бъде повишен.Мисли, че със
съпругата си Д. се разделил около делото или малко след това.Впоследствие през
2013г. дошъл да живее в гр.Варна.След обвинението не бил същия човек, вършел си
работата, но се чувствало вътрешното му напрежение.Рухнал психически, странял
от хората.Знае, че по повод делото е ходил два, три пъти в София.След оправдателната
присъда се успокоил.
Съгласно заключението на
изслушаната пред ВОС СПЕ от 25.06.2019г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
28.06.2019г. в резултат от прекарания стрес, свързан с повдигнатото обвинение,
въззивникът е развил първоначално симптомите на остра стресова реакция,
преминала в разстройство в адаптацията, с протрахирана тревожно-депресивна
реакция.Психичните признаци и симптоми са се изразявали в депресивно
настроение, тревожност, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, нежелание
за контакти и изолация, както и симптоматични симптоми като безсъние,
безапетитие, повишаване на кръвното налягане, всички довели до нарушаване на
ежедневното му функциониране.Към момента емоционалното състоянието му е
възстановено, с нормализирани подтици и волева активност. Остатъчната
ситуационна сензитивност може да се разглежда като нормалопсихо -логична
реакция на прекараните психотравми.
Съгласно заключението на
изслушаната пред ВОС СМЕ от 20.06.2019г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
04.10.2019г. според данните по делото до март 2012г. Д.Д. не е имал данни за
хипертонична болест.За първи път са констатирани завишени стойности на кръвното
налягане при преглед на 06.04.2012г., когато е поставена диагноза
Есенциална/такава, за която не е намерена причината, която е и най-често
срещната/ хипертония.Впоследствие на 11.04.2014г., след което на 20.10.2015г.,
30.10.2015г., 01.04.2016г., 03.05.2016г., 07.07.2017г. и 08.05.2018г., като на
датите 11.04.2014г., 01.04.2016г. и 07.07.2017г. стойностите са измерени в СО
на МБАЛ „Св.Анна-Варна” с приета диагноза „хипертонична криза”.Спора - дичните
кризи са възниквали въпреки изписаното лечение и приемания медикамент
/Рамихексал, от групата на АС инхибитори/.Веднъж възникнала хипертоничната болест
обичайно се нуждае от поддържащо лечение до края на живота.
При съвкупния анализ на
така събраните гласни доказателства и експертизи съдът приема, че в резултат
именно от воденото против въззивника наказателно производство същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени
силна тревожност, безпокойство, потиснатост, обида, затваряне в себе си,
чувство за невъзможност
за справяне със ситуацията, както и симптоматични симптоми като безсъние,
безапетитие.Имал е и спорадично повишаване на кръвното налягане, вкл.
хипертонични кризи.Воденото наказателно преследване е създавало чувство за
застрашеност на моралния му облик в личната и професионалната му среда.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и вида на
повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършването на две тежки
умишлени престъпления, съгласно дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК, като
предвиденото за тях наказание е лишаване от свобода до шест години и глоба до 5
000лв.Следва да се посочи и обстоятелството, че т.к. въззивникът е бил обвинен
за извършването на две еднотипни престъпления-подкуп, с кратък интервал от
време между тях, би могъл да очаква при определяне на наказанието то да е
по-тежко, предвид зачитане по-тежката степен на обществена опасност на деянието
и дееца.
Периодът
на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на
17.02.2012г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02. 2017г. е
изминал период от 5 години.Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде
определен като разумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС.Неоснователни са
възраженията на въззиваемата страна, че за тази продължителност, касателно
периода след внасяне на обвинителния акт в съда, не следва да носи отговорност.
Прокуратурата носи отговорност за продължителността на цялото наказателно
производство, през което незаконно повдигнатото обвинение е било поддържано от
нея.Факт е, че първоначалната оправдателна присъда от 02.10.2015г. е била протестирана
от ОП-Варна, поради което процесът е продължил до 2017г., в края на който
представителят на АП-Варна е претендирал оправдателната присъда да бъде
потвърдена.Тази продължителност не е обусловена от процесуалното и извън
процесуалното поведение на въззивника.Същият се е явил лично и с упълномо
-щените му процесуални представители в насрочените 5 о.с.з. пред ВОС и 5 о.с.з.
пред ВАпС.Няма отложени заседания поради неговото или на процесуалния му
представител неявяване.Обстоятелството, че е подсъдими са били и други лица,
както и тяхното процесуално поведение, не следва да се вменява на въззивника.
Продължителността на производството пред въззивна инстанция е обусловено именно
от поисканите пред тази инстанция за събиране от прокуратурата доказа -телства.
На
следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на
наложената мярка за неотклонение.На въззивника е била наложена на 17.02.2012г.
мярка за процесуална принуда „гаранция в пари” в размер на 2000лв., отменена на
27.01.2014г., като не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
така наложената мярка да се е отразила на обичайния му начин на живот.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно
отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и
обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да бъде
посочено, че основанието
за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза, са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.
Съгласно
разяснения, дадени във формирана задължителна съдебна практика по реда на
чл.290 от ГПК, когато незаконното обвинение е за извършване на тежко умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на увредения, следва
да се прецени как се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името му на професионалист.Същевременно
при определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически
служители и пр. очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и
спазване на законите са изключително завишени, като в общата хипотеза
незаконното обвинение на такива лица именно за престъпления в професионалната
им област има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.
От
цитираните свидетелски показания се установява, че повдигнатото на въззивника
обвинение е станало достояние на широк кръг от обществената му среда в
сравнително малкото населено място, в което е живеел до 2013г./т.е. и към
момента на повдигане на обвинението/, и където също е работил като полицай от 2002г.
до 2008г. и това се е
отразило на отношенията му, създавайки му известен социален дискомфорт, като
същият е изпитвал стрес, неудобство пред обществото и злепоставяне пред близки
и познати, вкл. и неудобството от това, че предвид случилото се дъщеря му търпи
подигравки от съучениците си.Имало е отразяване в електрони медии според
представените разпечатки през м.02.2012г. със заглавия от рода на „Полицията
задържа корумпирани полицаи”, „Уволняват 22-та катаджии, рекетирали шофьори” и
др., но в никоя от тези публикации не се споменават имена на лицата, вкл. и
инициали.Единствената представена публикация, в която е споменато името на
въззивника, е от 02.10.2015г., след постановяване на присъдата от ВОС, но преди
влизането й в сила, със заглавие „Оправдаха 6-ма варненски полицаи, съдени за
подкуп”.Неоснователни са
възраженията на въззиваемата страна, че не следва да носи отговорност за
евентуално търпени вреди от публичното разгласяване, т.к. прокуратурата не е
извършвала такова, доколкото това разгласяване е именно предвид повдигнатото и
поддържано от същата обвинение.
Станало
е достояние и на професионалната му среда в гр.Варна, където работи от 2008г.,
вкл. и предвид образуваното против него дисциплинарно производство със заповед
№К-159/14.03.2012г. на директора на ОД на МВР Варна и временното му
отстраняването от длъжност за срок от три месеца, на осн. чл.230, ал.1, т.2,
чл.234, ал.1, т.2 от ЗМВР/обн.2006г., отм.2014г./ и чл.240, ал.1 от
ППЗМВР/отм./, съответно изземане на служебните оръжие, боеприпаси и карта,
извършени пред колегите му.Следва да бъде посочено, че прокуратурата не е
материално-правно легитимирана да отговаря за търпените неимуществени вреди от
воденото против въззивника дисциплинарно производство.Така, защото той не е
отстранен от длъжност по реда на НПК, а поради образуваното против него
дисциплинарно производство на основание разпоредбите на специалния закон, като
органът, който го е отстранил/който е и органът по назначаването му/ не е
действал при условията на обвързана компетентност /т.е. не е налице хипотезата
напр. на вече обявената за противоконституционна норма на чл.100, ал.2 от ЗДСл,
при действието на която при всички случаи на образувано наказателно производство срещу
държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК органът по назначаването
го отстранява временно от работа/, а при самостоятелност при формиране на
преценката си за наличие на основания за отпочване на дисциплинарно
производство.В тази връзка не носи отговорност и за преживените от въззивника
стрес и безпокойство от неполучаването на възнаграждение за времето, през което
е бил отстранен-чл.234, ал.2 от ЗМВР /отм./, съответно от невъзможността да
осигурява издръжка на семейството си, което възнаграждение му е било
възстановено на осн. чл.234, ал.3 от ЗМВР/отм./ след приключване на
производството /заповед №К-242/15.06.2012г. за възстановяване на длъжност,
считано от 14.06.2012г./ видно от представеното извлечение от банковата му
сметка.
Според
цитираните свидетелски показания въззивникът от започване на службата си в
системата на МВР се е ползвал с добър професионален и морален облик /според
представената по ДП кадрова справка към м.02.2012г. няма наложени дисциплинарни
наказания, има две похвали, съответно от 2005г. и 2007г./, който облик
безспорно е бил застрашен от повдигнатото му обвинение.Не се установява, обаче воденото наказателно преследване да се
е отразило негативно на професионалната му реализация в системата на МВР.Според
представените по делото дипломи за завършено висше образование същият е
завършил през 2006г. висше педагогическо образование по специалност „Техника и
технологии”, но от 2008г. до обвинението от 2012г. е заемал, според твърденията
в исковата молба, все длъжност „полицай младши автоконтрольор” ІІ степен в
сектор „Пътна полиция”, при обявяваните, пак според твърденията в исковата
молба, ежегодни конкурси. Висше образование „Право” е завършил през 2017г. с
издадено удостоверение за правоспособност на 14.12.2017г., т.е. за периода на
наказателното производство същият не би могъл обективно да кандидатства за
длъжност, изискваща висше образование „Право”.
Непротиворечиво от
свидетелските показания се установява, че фактическата раздяла между въззивника
и съпругата му е настъпила няколко месеца след повди -гане на обвинението,
най-късно в края на 2012г.- началото на 2013г., от когато въззивникът е заживял
в гр.Варна.Решението за прекратяване на брака между тях чрез развод по взаимно
съгласие е от 03.04.2015г.Няма ангажирани доказателства, това не се установява
и от събраните гласни, че причина за фактическата раздяла на съпрузите е
извънбрачна връзка на някои от тях.В тази връзка и е неоснователно
възражението, че причината за раздялата е именно такава, т.к. от лятото на
2014г. въззивникът е започнал съжителство с друга жена.Не се установява
безпротиворечиво обаче, че причината за раздялата е единствено започналото
наказателно производство.Никой от свидетелите няма непосредствени преки наблюдения
върху семейните отношения.Вторият и третият свидетел познават бегло бившата му
съпруга, първият малко по-добре, т.к. са бивши съученици и състуден -ти, но
всичко, което тримата излагат почива на пресъздаденото им от въззивника. Според
така пресъздаденото и преди обвинението в семейството е имало опреде -лени
проблеми/дрязги, кавги/, но не така значителни, които са ескалирали впоследствие,
като бившата съпруга е възприела обвинението като излагане и злепоставяне на
семейството.Поради горното съдът приема, че наказателното производство не е
единствената причина, но в дадена степен е допринесло за фактическа раздяла
между съпрузите.Извън съпругата обаче не се установява други роднини, близки и
приятели на въззивника да са се отдръпнали от него, напротив чувствал е тяхната
безусловна подкрепа и същите са били уверени в неговата невинност.
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, обида,
затваряне в себе си, както и засягането на доброто му име в обществото и
професионалната му репутация, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и
стандарта на живот в страната, както и със
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че
осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за
увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект
на репарация за неимуществените вреди, следва да бъде определен на
10 000лв.Този размер е обусловен от интензитета на търпените страдания,
който е бил висок, вкл. с оглед вида на престъплението, за което е бил обвинен,
наказанието, което се предвижда за него, данните за неговата личност и
длъжността, която е заемал, притежавания до този момент добър морален и
професионален облик, отзвукът в професи -оналната му среда, но й като се
съобразяват всички останали гореизброени фактори относно вида на взетата мярка
за неотклонение, другите протекли в периода отрицателни житейски преживявания,
стоящи извън наказателното произ -водство, но също оказали негативно влияние
върху емоционалното му състояние. Съобразява се и обстоятелството, че с
изключение на трите месеца на отстраняване въззивникът в хода на цялото
наказателно производство е продължил да работи на заеманата до преди
обвинението длъжност в МВР, че емоционалното му състояние понастоящем е
възстановено, създал е ново семейство в хода на наказателното производство,
продължил е висшето си образование също в неговия ход, не се твърди соматичните
симптоми като безсъние и безапетитие да продъл -жават, а касателно
хипертоничните кризи се отчита, че изживяната стресова ситуация по повод
наказателното преследване влияе
отрицателно на състоянието му, но не би могло да се приеме безспорно, че
това е единствената причина за тези кризи, доколкото видно от СМЕ и обясненията
на в.л. есенциалната хипертония е заболяване, което възниква и зависи от
множество фактори.
По
имуществените вреди.
Видно
от представеното удостоверение от 22.07.2019г., издадено от СГП и приложените
към него платежни нареждания, Д.Д. е внесъл определената му по ДП 20-П/2011г.
гаранция в размер на 2 000лв. на 21.03.2012г.Сумата е възстановена на
вносителя по банков път на 13.03.2014г.От въззивника се претендира лихва за
период 28.02.2012г.-27.01.2014г.Доколкото сумата е внесена на
21.03.2012г., периодът, за който би могла да е основателна претенцията, е от
21.03. 2012г. до 27.01.2014г.За същия законната лихва върху главницата от
2000лв. възлиза на 379, 66лв./изчислена с продукта Апис финанси/.Приема се в
съдебната практика - напр. решение №281/04.10.2011г. по гр.д.№1684/10г., ВКС,
ІІІ гр.о. и решение №139/08.05. 2012г. по гр.д.№1121/11г., ВКС, ІІІ гр.о.,
както и множество определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 от ГПК за
недопускане до касационно обжалване на обжалваните решения, че продължителното
задържане на сума като гаранция в наказателното производство може да обоснове
предположението за пропусната полза, изразяваща се в законната лихва върху
главницата, т.к. е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан.Касае се за търпени имуществени вреди
от наложе -ната мярка за неотклонение, които подлежат на обезвреда на осн. чл.4
от ЗОДОВ. Обезщетението е в размер на законната лихва върху внесената сума като
парична гаранция за времето на неоснователното задържане, т.к. независимо от
обстоя -телството, че мярката за неотклонение е била взета в хода на
наказателния процес процесуално законосъобразно, то предвид влязлата в сила
оправдателна присъда се явява лишена от материалноправно основание, поради
което оправданият подсъдим има право на обезщетение за пропуснатите от него
ползи в презюмирания от чл.86, ал.1 от ЗЗД размер, а именно законната лихва
върху главницата.В настоящия случай за внесената гаранция в размер на 2000лв.
за периода от внасянето й до претендираната дата-27.01.2014г. се дължи
обезщетение за пропуснатите ползи в размер на законната лихва в посочения
размер.
От
заключението на ССЕ от 26.09.2019г. се установява, че цената на автобусния
билет на автобусна фирма „Глобал Биомет”ООД в периода м.02.2012г.-м.08.2014г.
по линията Варна-София и обратно е била в размер на 33лв.От приложеното ДП се
установява, че въззивникът се е явил три пъти в гр.София за извършване на
следствени действия, а именно на 17.02.2012г. за привличането му като обвиняем
и разпит на същата дата, на 12.03.2013г. отново за привличането му като
обвиняем и разпит на същата дата и на 30.04.2013г. за предявяване на
разследването.От цитираните свидетелски показания също се установява, че е
пътувал до гр.София по повод делото.Предвид така горното, съдът приема, че
въззивникът е доказал извършването на транспортни разходи с обичайно естество
във формата на билети за автобус по повод воденото против него наказателно
производство, поради което и същите като търпени имуществени вреди подлежат на
обезвреда.
Съгласно
представеното преводно нареждане от 22.02.2013г. въззвникът е заплатил на по
банков път на Р. Д. А. сумата от 1 500лв. Адвокат Р. Д. е била процесуален
представител на Д.Д. в хода на досъдебното производство, присъствала при
второто му привличане като обвиняем и при предявяване на разследването, както и
подавала в периода 2013г.-2014г. множество молби, искания и сигнали в хода на
досъдебното производство в качеството й на негов защитник.В книжата по ДП /том
6, л.43/ се съдържа пълномощно с дата 14.02.2013г., с което Д.Д. е упълномощил
адв.А. да го представлява в хода на ДП и договор за правна защита и съдействие
от същата дата с договорено между страните адв.възнаграждение в размер на
1000лв.Неоснователно е оплакването на въззивемата страна, че заплатената сума
от 1 500лв. не може да се присъжда с оглед разрешенията, дадени в ТР №6/12
от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.В наказателното производство няма изискване, за
разлика от гражданското такова, за представяне до приключването му на
доказателства за направените от обвинените лица разноски, доколкото в това
производство същите не могат да ги претендират.Въззивникът е поддържал, че
основанието за извър -шване на превода в полза на адв.Р.А. е именно заплащането
на възнаграждение за осъществяване на представителство в наказателното производство,
каквото се установи, че е осъществявано от посочения защитник за посочения
период.Доказателства, че сумата е заплатена поради друго основание не са
събрани.С оглед гореизложеното и съдът приема, че за заплатеното адв.възнаг
-раждение в размер на 1500лв. предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди
е основателен.
По
изложените съображения съдът приема, че предявената искова претенция за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателна до размера от
10 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 11.02.2017г. до окончателното изплащане, до който
следва да бъде уважена, съответно за разликата над 10 000лв. до обжалвания
размер от 30 000лв. е неоснователна.В тези му части решението на ВОС
следва да бъде потвърдено.Следва да бъде потвърдено в частите му, с които са
уважени претенциите за имуществени вреди в горепосочените размери.
Въззивникът претендира
присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция, а именно
адв.възнаграждение в общ размер от 2 175лв., заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 30.04. 2020г.Възражение
за прекомерност не е направено от насрещната страна. Съразмерно на материалния
интерес пред настоящата инстанция, а именно сумата от 32 077, 66лв., и
основателната част от исковите претенции-12 077, 66лв. следва да му се
присъди сумата от 818, 92лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1268/04.11.2019г., постановено по гр.д.№470/19г. по описа на ВОС, гр.о. /изменено
в частта му относно разноските на осн. чл.248 от ГПК с влязло в сила
определение №461/05.02.2020г., постановено по гр.д.№470/ 19г. по описа на ВОС,
гр.о./, в частите му, с които
Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Т.Д.
сумите: 1/ 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди:
стрес и уронване на честта; 2/ 379,
66лв., представляваща обезщетение
за имуществена вреда: законна лихва върху сумата от 2000лв., внесена
като гаранция, за периода от 21.03.2012г. до 27.01.2014г.; 3/ 1 500лв., обезщетение за имуществена вреда:
платено адвокатско възнаг- раждение; 4/
198лв., обезщетение за имуществена вреда: платени транспортни разходи,
всички вреди вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане
обвинението по НОХД №1022/2014г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на
АС Варна, по което е бил оправдан, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, 5/
944, 06лв., представляваща сторените
разноски: платени такси и възнаграждения за вещи лица/в пълен размер/, и възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ, както и 6/ е
отхвърлен предявеният от Д.Т.Д. против Прокуратурата на Република България иск
с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му
заплати сумата, представляваща разликата
над 10 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: стрес и уронване на честта, вследствие привличането му в
качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД №1022/2014г. по описа
на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на АС Варна, по което е бил оправдан, ведно
със законна лихва върху главницата/разликата над 10 000лв. до
30 000лв./, считано от 11.02.2017г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата от
818, 92лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: