Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13489 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 107320 от 07.05.2019 г., СРС,
141-ви състав, постановено по гр.дело №75746/2017
г. е признал за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N
23Б,
срещу Г.И.С., ЕГН **********, че Г.И.С.
дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 37368/ 17г. по описа на СРС, 141
състав, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 1774.21 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия, и сумата 30.85 лв.. представляваща цена на услуга
за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. №
77, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на
вземанията,
като е отхвърлен
иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за
разликата над сумата 30.85 лв. до сумата 37.65 лв. - относно главницата за цена
на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361.14 лв.,
претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия, и за сумата 8.42 лв.. претендирала като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете
претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.
срещу: И.Г.С.,
ЕГН **********, че И.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. №
37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 443.55 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия, и сумата 7.71 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 77,
находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на
вземанията,
като е отхвърлен
иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за
разликата над сумата 7.71 лв. до сумата 9.41 лв. - относно главницата за цена
на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 90.29 лв.,
претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия, и за сумата 2.10 лв., претендирана като мораторна лихва за забава
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции
за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.
срещу С.Г.С.,
ЕГН **********, че С.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. №
37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:
- на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 443.55
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия, и сумата 7.71 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден
имот - ап. № 77, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с
аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на
вземанията, като отхвърля иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ за разликата над 7.71 лв. до 9.41 лв. - относно главницата за цена на
услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 90.28 лв.,
претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия, и за сумата 2.11 лв.. претендирана като мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете
претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.
С постановеното решение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, е осъден Г.И.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 158.52 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция,
определени по компенсация, и сумата 63.68 лв. - сторени разноски в заповедното
производство; осъден е И.Г.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 39.63 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция,
определени по компенсация, и сумата 15.92 лв. — сторени разноски в заповедното
производство; осъден е С.Г.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 39.63 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция,
определени по компенсация, и сумата 15.92 лв. - сторени разноски в заповедното
производство.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД с въззивна жалба, с
основни доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и незаконосъобразно.
Изложено е
становище, че първоинстанционният съд не е съобразил при разрешаване на спора,
че според посоченото в чл.32, ал.1, раздел VII от ОУ от 2008 г.,
реда и срока за заплащане на месечните дължими суми от купувачите на ТЕ е 30
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съответно – според
посоченото в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период.
Според указаното в чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. клиентите не заплащат обезщетение
за забава до изравняване на отчетния период.
С оглед тези клаузи
от ОУ според въззивника, неправилно СРС е възприел, че е необходима отправена
покана до ответниците за заплащане на задълженията им за потребена
топлоенергия в имота, след което същите изпадат в забава и дължат мораторна
лихва.
Моли, да се отмени
постановеното решение в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което
исковете бъдат уважени в цялост. Претендира
разноски.
В срока по чл.263,
ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са правни и фактически доводи,
че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно с постановеното решение в
частта, с която исковете са отхвърлени като неоснователни. Претендират
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Доказано е също така, че ответниците са собственици на процесния имот-
ап. № 77. находяш се в ж.к. ..Дружба 2“. бл. 319. вх.
В, поради което същите се явяват потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр.
74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови клиенти по смисъла на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В производството е доказано и страните не
спорят, че в сградата – етажна собственост, в която се намира имота на
ответниците е въведена услугата дялово разпределение, която е извършвана от „Т.С.“
ЕООД.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Установено е въз основа на писмените
доказателства по делото – документи за главен отчет, индивидуални справки за
отопление и топла вода, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че размерът
на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на
сумата 2661.31 лв. разпределена между ответниците съобразно притежаваните от
тях квоти в съсобствеността - 4/6 идеални части за Г.С. и по 1/6 идеална част
за И. и С.С..
Правилни и законосъобразни са изводите на
СРС, че към тази сума следва да се добавят дължимите на основание чл. 36 от ОУ,
чл.61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10
от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в общ размер на 46,28 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016
г.
Действащата през
процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска ; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действал ата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т.1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през периода от м.март
2014 г. до м.април 2016 г. включително Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл.32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск
в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да
се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав
счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия - всяка
доставка поражда вземане за месечна вноска, а задълженията за прогнозни вноски
- от момента на съставянето на т.нар. обща фактура, отразяваща потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база вече изготвените изравнителни сметки.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта
на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение
на тези задължения в процесната обща фактура няма действие по отношение на ответниците
- арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Освен това, настоящият съдебен състав приема,
че по делото не са ангажирани доказателства, че длъжникът е бил поставен в
забава по отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия – виж клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия от 2014
год., а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца, поради което не
са налице основания за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 541,71 лв.
Поради липса на доказателства за отправена
покана от кредитора – ищец за плащане от страна на ответниците на задължението
за цената за услугата дялово разпределение съобразно указаното в чл. 84, ал. 2 ЗЗД неоснователни се явяват и претенциите за сумата 12,63 лв. Изложените правни
аргументи от първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Същите се
основават на правилно изложени фактически констатации по спора, по които
страните не спорят.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части,
като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300.00
лв.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107320 от 07.05.2019
г., СРС, 141-ви състав, постановено по
гр.дело №75746/2017 г., в частта с която са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** N 23Б,
срещу Г.И.С., ЕГН **********, че Г.И.С.
дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 37368/ 17г. по описа на СРС, 141
състав, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361.14 лв., претендирана като
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за
сумата 8.42 лв.. претендирала като мораторна лихва за забава върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от
15.08.2014г. до 29.05.2017г.;
срещу: И.Г.С.,
ЕГН **********, че И.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. №
37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
90.29 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, и за сумата 2.10 лв., претендирана като мораторна
лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и
двете претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.;
срещу С.Г.С.,
ЕГН **********, че С.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. №
37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
90.28 лв.. претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, и за сумата 2.11 лв.. претендирана като мораторна
лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и
двете претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.
В останалата част, като необжалвано
постановеното решение е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати
на основание чл.78, ал.3 ГПК на Г.И.С., ЕГН **********, И.Г.С., ЕГН ********** и
С.Г.С., ЕГН **********, сумата 300.00 лв.-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.