Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 10.07.2018
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На единадесети
юни Година две хиляди и
осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1925 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът, чрез
процесуалния си представител юрк. В. Й. в исковата си молба твърди, че подали
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът възразил в законоустановения срок. Основанието, на което искали да
бъде издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № ***
от ***г. между „И." АД като Заемодател и Е.И.Н. като Заемател, сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването
на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил и е
запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.
Твърди, че
съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на ответника паричен заем
в общ размер на 200 лева.
Сумата по кредита била предоставена с подписване на горепосочения договор, с
което Заемодателят изпълнил задължението
си. Е.И.Н. се задължила
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 220,45 лв., ведно с договорната лихва на 5 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на по 49,06 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
Сочи, че
основанието, на което подали заявлението и настоящата искова молба от името на доверителя ѝ бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. н.основание
чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01 февруари 2017 г. между „И."
АД, ЕИК ********* и „А.з.к.на
п.з." ООД, ЕИК *********, по силата, н. който вземането било
прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з."
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Заявява, че по договора за паричен заем, Е.И.Н. е извършвала плащания в общ размер на 80 лв. Към настоящия момент дължимата главница
била в размер на 162,58 лв.
За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от ***г.
между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 13,78
лв. за периода от 28 май 2016 г. - датата на първата вноска до 25 септември
2016 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Заявява, че ответникът се задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по този договор да предостави на Кредитора едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислявала еднократно след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 94.39 лв.
Твърди, че
разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „И." АД, при
забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер
от 45 лв. В настоящия случай Е.И.Н. дължала
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
36,00 лв.
Пълномощникът
на ищеца сочи, че ответникът трябвало да изплати целия заем на 25 септември
2016 г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което ответникът дължал и обезщетение за забава върху
непогасената главница, в размер на 8,97 лв. от 25 септември 2016 г. - дата на
последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 28 март
2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350 лв.
, от които - 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Моли съда да постанови решение, с
което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите в размер на
162,58 лв. главница; 13,78 лв. договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. -
дата на първа погасителна вноска г. до 25.09.2016 г. - дата на последна
погасителна вноска; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 94,39 лв.; разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 36
лв.; лихва за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на
8,97 лв. за периода от 25.09.2016 г. - дата на последната погасителна вноска до
28.03.2017 г. - дата на входиране на заявлението, както и съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350 лв., от които - 50 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка
на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП. Моли уведомлението за цесията да бъде връчено
на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.И.Н.,
чрез пълномощникът ѝ адв. Св. Б..
В отговора си пълномощникът на ответницата по делото заявява, че
предявеният иск от ищцовото дружество, така както е формулиран в исковата
молба, е неразбираем, а петитума неясен и е правно и процесуално недопустим за
разглеждане от съда по реда на нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Сочи, че
исковата молба следва да бъде върната на подателя ѝ, а производството по
разглеждането на предявените с нея искове прекратено поради недопустимост на
предявените искове, съобразно правилото на чл. 130 от ГПК, защото формулираните
искове не съответстват на допустими за разглеждане искове от съда, съобразно
нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Заявява, че иска е правно и процесуално недопустим, при което съдът
следва да прекрати производството по делото, както и да присъди на ответника
направените съдебно-деловодни разноски.
Сочи, че иска формулиран в исковата молба е
изцяло неоснователен, поради това го оспорва изцяло.
Твърди, че
ответницата не била надлежно уведомена съобразно нормата на чл. 99, ал.
З от ЗЗД, във връзка с нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за
извършената цесия между третото за спора лице „И." АД и ищцовото дружество
към 03.07.2017 г., към 21.08.2017 г., защото от страна на „И." АД не било
спазено изискването на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като твърдяното и
претендирано вземане от страна на ищцовото дружество спрямо ответницата било с
произход договорно отношение между нея и „И."АД. За да е налице валидно
прехвърлено вземане на „И."АД в полза на ищцовото дружество спрямо
ответницата било законово задължително титулярят на това вземане да е уведомил
длъжника по него за извършената цесия. Това действие от страна на „И."АД
не било изпълнено, съобразно нормата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД към посочените
по-горе дати, поради което и за ответницата не било налице задължение към
ищцовото дружество. Но дори и да било извършено необходимото действие от страна
на „И." АД, съобразно нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД то вземането на „И."АД
и след това на ищцовото
дружество към 03.07.2017 г. било погасено поради извършени доброволни
плащания от страна на ответницата на всички реално дължими парични
суми по договора за заем, от който без основание се опитвал да черпи права
ищеца.
В тази връзка, в случай, че съдът не прекратите производството по
разглеждане на предявените искове моли да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради липса на основание за установяване и присъждане на нещо, което е
недължимо от ответника.
Заявява, че доказателствени искания от страна на
ищеца, формулирани в исковата молба, реално няма, защото няма формулирано и
отправено към съда и годно за уважаване доказателствено искане. В тази връзка
не следвало да бъде уважавано липсващо доказателствено искане.
Заявява, че е недопустимо съда да
извършва нещо, което не е извършено от праводателя на ищцовото дружество,
съобразно нормата на чл. 99, ал. З от ЗЗД, във връзка с нормата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД за извършената цесия между третото за спора лице „И."АД и
ищцовото дружество към 03.07.2017г. и възразява против това искане на ищеца,
като недопустимо.
По изложените причини и съображения счита, че предявените от ищеца против
ответницата искове следва да бъдат отхвърлени, като правно недопустими,
алтернативно като неоснователни и изцяло недоказани. Претендира присъждането на
разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответницата адвокат С. Б. прави възражение
за нищожност на клаузите по т. 4 от договора.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Правното
основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от
приложеното частно гражданско дело №920/2017 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №630/05.04.2017г. за изпълнение на
парично задължение, за сумите : 162.58 лева главница, 13.78 лева договорна
лихва от 28.05.2016г. до 25.09.2016г., 94.39 лева неустойка, 36 лева разходи,
8.97 лева лихва за забава от 07.07.2016г. до 28.03.2027г. и законната лихва
върху главницата от 03.04.2017г. до изплащане на вземането, както и 75 лева
разноски.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Е.И.Н., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 920/2017 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не
се спори, а това се установява и от представения по делото договор за паричен
заем №*** сключен на г. сключен между „И." АД от една
страна като заемодател и Е.И.Н. от друга страна като заемополучател. Съгласно
договора заемодателят предоставя на заемополучателят сума в размер от 200 лева,
като последният се задължава да върне предоставената му в заем сума при
следните условия : размер на погасителната вноска в лева 44.09, срок на заема в
месеци 5, брой погасителни вноски 5, фиксиран годишен лихвен процент по заема –
40.00 %, годишен процент на разходите на заема - 49.06 %, обща стойност на
плащанията 220.45 лева /лист 7 – 9 от делото/.
В чл.4, ал.1 на договора е уговорено, че заемателят се задължава в
3-дневен срок от подписването на договора, да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица
поръчители всяко от които да отговаря на следните изисквания : да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е
в размер на 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължение към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401
„Редовен“; банкова гаранция с бенефиициер – заемодателя, за сумата по чл.2,
т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор. Уговорено, че при
неизпълнение задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение
в тридневен срок заемателят дължи на заемателя
неустойка в размер на 121.30 лева. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, посочен в чл.2, т.3 се
добавя сумата от 24.26 лева. Съгласно
чл.8 при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателя дължи на
заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно чл. 10 договора, заемодателят има право по всяко време да прехвърли
правата си по договора з.паричен заем на трето лице.
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия
от 30.01.2017 г. и Приложение №1/01.02.2017 г.
към него, сключен между „И." АД, от една стран.като продавач и „А.за к.на п.з.“ ООД като купувач е видно, че
под №320 вземането по договора за заем е било прехвърлено от заемателя на ищеца
по делото. Извършването на цесията не е
оспорено от ответника, поради което и съдът намира представените документи з.достатъчни
доказателства за установяването на това обстоятелство.
По
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите, с рег. от,
по описа на нотариус М. Е., с район на действие Районен съд – С., с рег. № н.нотариалната
камара. От същото се установява, че
цедентът „И." АД е упълномощил цесионера
„А.за к.на п.з.“ ООД да уведоми от името на „И." АД
всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 30.01.2017 г. между упълномощителя като цедент и пълномощникът
като цесионер, включени в което и да е подписано приложение №1 между страните,
което е станало неразделна част от рамковия договор з.цесия във връзка с
изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и за
изпълнение на задължението по чл.20 от ЗЗЛД, с право н.упълномощения да
преупълномощава други лица с горните права. Представено е уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД от „А.за к.на п.з.“ ООД, редовно получено от ответницата
заедно с преписа от исковата молба и приложените към нея доказателства.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че по
процесния договор са извършени следните плащания от страна на ответника :
плащане в размер на 80.00 лева на 07.07.2016г. с квитанция, плащане в размер на
147.82 лева от 04.05.2017г. с вносна бележка по сметка на „И." АД, с основание на превода връщане ост. от п.з. по д. 28.04.2016г.
От заключението се установява още, че размера на неиздължената сума – главница
е 162.58 лева. Размерът на неиздължена сума – лихва за забава за периода от
25.09.2016г. /датата на последната падежна вноска/ до 28.03.2017г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 4.71 лева.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Искът за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е
възразила срещу издадената по ч.гр.д.№920/2017г. по описа на Районен съд - К.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът основава активната си материално-правна
легитимация на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с приложение №1/01.02.2017
г. към него, сключен между дружеството като
цесионер и „И." АД като цедент.
Съгласно
чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. С разпоредбата
на чл.99, ал.3 от ЗЗД е установено задължението на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, но съобщението не е част от
фактическия състав на сделката. От чл.99, ал.4 от ЗЗД следва извода, че
правните последици от уведомяването са релевантни по отношение изпълнението от
длъжника на надлежния кредитор и не рефлектират върху волята на страните по
договора за цесията, да се обвърже приобретателят на вземането, с неговото
събиране. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е
упълномощен от цедента и предишен кредитор „И." АД от негово име писмено да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията по
договорите за заем. Ищецът
не е представил доказателства за това, че уведомлението е връчено, но с
връчването на преписа от исковата молба, с приложеното към нея уведомление по
чл.99 от ЗЗД, изходящо от стария кредитор чрез пълномощника за това, ответникът
е уведомен за прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право, поради което следва да бъде съобразен и взет
предвид при решаването на делото с оглед императивната разпоредба на чл.235,
ал.3 от ГПК / Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г. , ІІ т.о., Решение
№3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС,
I т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т. о./.
По
делото не е спорно, че между ответника Е.И.Н. и „И." АД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за
паричен заем №*** сключен на г., който е породил целените правни последици.
Потребителският заем е усвоен от заемателя, което обстоятелство не е
неоспорено, поради което и за нея е възникнало задължението да върне заетата
сума при условията посочени в договора /на 5 броя равни месечни погасителни
вноски, определени по размер, на падежните дати, посочени в погасителният план/.
Срокът на договора изтекъл на 25.09.2016 г.- падежната датата на последната
месечна погасителна вноска. Ответницата не е навела доводи и не е представила
доказателства, че е изплатила месечните погасителни вноски, поради което
претенцията за заплащане на главница се явява основателна. От заключението на
съдебно – икономическа експертиза се установява, че размера на неиздължената
главница е 162.58 лева.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 162.58 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 03.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
Частично
основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 25.09.2016г. до 28.03.2017. От заключението на
неоспорената съдебно- икономическа експертиза е видно, че същото е в размер
на 4.71 лева. Над този размер до претендираните 8.97 лева претенцията се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни претенциите на ищеца за присъждане на
сумата от 94.39 лева неустойка, 36 лева разходи, 13.78 лева договорна лихва от
28.05.2016г. до 25.09.2016г., като неоснователни. От заключението на съдебно -
икономическата експертиза се установява, че задълженията се погасени чрез
плащане.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение з.един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 39.74 лева
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 188.10 лева, представляващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената от иска.
Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска както следва: в
заповедното производство - в размер на 141.04 лева,, както и в настоящото
производство - в размер на 141.04 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили
списък на разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО н.
основание чл.422 от ГПК по отношение на Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес *** чрез адвокат С. Б. съществуването на вземането н.„А.за к.на п.з.“
ООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р. А., съдебен адрес ***, чрез
юрисконсулт В. Й. за сумата от 162.58 лева главница по договор за паричен заем №***
сключен на г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.04.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 4.71 лева
лихва за забава за периода от 25.09.2016г. до 28.03.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за лихва за забава за периода от 25.09.2016г. до 28.03.2017г в частта й до претендирания размер от 8.97 лева, неустойка в размер на 94.39 лева,
сумата от 36 лева разходи и претенцията з.договорна лихва з.периода от 28.05.2016
до 25.09.2016г. в размер 13.78 лева, като неоснователни, за което вземане е
издаден. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №630/05.04.2017г.
по частно гражданско дело №920/2017г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес *** чрез адвокат С. Б. да заплати н.„А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес н.управление ***,
представлявано от управителя Р. А. съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт В. Й.,
сумата от 227.84 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА „А.за к.на п.з.“
ООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р. А., съдебен адрес ***, чрез
юрисконсулт В. Й. да заплати на Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес *** чрез адвокат С. Б. сумата от 282.08 лева представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :