Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 17.03.2014г
в името на народа
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично заседание на двадесет
и пети февруари 2014г
в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ мл.с.
при секретаря С.Т.
като разгледа докладваното от
съдия Г.
в.гр.д. № 360 по описа за 2014г, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивната жалба от В.М.Г.
срещу решение на ВРС-ХХVІс-в № 239/17.01.2014г,
постановено по гр.д.№ 17092/2013г, с което е отхвърлена молбата й лично и в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Т.И.Г., за постановяване на мерки за
защита срещу домашното насилие срещу И.Т.Г. ; осъдена е молителката да заплати на ответника сумата от 300лв, на осн. чл.78 ал.З ГПК, както и в държавна такса по сметката
на ВРС в размер на 25лв, на осн.чл.11
ал.З ЗЗДН.
Излага оплаквания за незаконосъобразност на
решението, тъй като съдът неправилно е обсъдил събрания доказателствен материал
и е направил съответно погрешни правни изводи. Поради изложеното моли за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата й.
Въззиваемата страна И.Т.Г. оспорва основателността
на жалбата и моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждане направените
разноски за въззивното производство.
В молбата
си пред ВРС въззивницата излага, че с ответника имат сключен граждански брак от 19.06.2004г, от който имат родено
дете Т.. След като съобщила на ответника желанието си да се разведат,
последният започнал да упражнява над нея и детето психически и физически
тормоз. Преди десетина дни, прибирайки се от работа, установила, че липсват
повечето от личните й вещи и документи, за което подала жалба във II-ро РУП на МВР. Оттогава ответникът ги държи будни с
детето по цяла вечер, блъска вратите, дърпа завивката, обижда ги, а на детето
говори колко „лоша е мама", „как мама е виновна, че няма да има
семейство", че „мама е лъжкиня", „дядо му М. е лош, алкохолик и ще влезе в затвора, а баба му е
проститутка в чужбина, баба Яга" и други
подобни. Детето започнало да плаче и да повтаря „искам да бъдем
семейство", на сън също говорило „семейство" и започнало да се напишква.
На 12.11.201Зг, около 22.30ч., по време на поредния
скандал, И. ударил молителката по лицето с мобилния си телефон, скубал я и се
опитал да я наръга с ключа на колата в областта на корема. Вследствие на
физическата саморазправа молителката получила кръвонасядане
по горната устна и драскотина по кожата на дясната коремна половина.
След случая молителката и детето напуснали семейното
жилище, находящо се в гр.Варна, местност „Сотира"
№ 247, ет.4, ап.13.
Молителката била притеснена за психичното здраве на
детето и затова го завела на преглед при клиничен психолог. Заключението на
специалиста било, че поведението на бащата внасяло безпокойство и страхове у
детето, както и чувство на изоставеност. След този случай отново подала жалба
във П-ро РУП на МВР Варна и е подала искова молба за
развод.
На 18.11.2013г. майката и детето били в детския кът на „Пикадили", когато И. дошъл, взел детето и го завел във
ІІ-ро РУП на МВР.
На 20.11.2013г. сутринта ответникът взел служебния таблет на съпругата си и го стъпкал и изхвърлил от терасата
на жилището им. Когато молителката се прибрала след работа, съпругът й казал,
че я гони от семейното жилище и да приготвя багажа на детето, за да го заведе
при родители си във Велики Преслав. Молителката взела детето и се опитала да
избягат с автомобила й, но не успяла защото при маневрирането ударила
ответника, който взел детето и тръгнал към Спешния кабинет. През цялото време
стискал детето, което започнало да плаче и да вика, че го боли. Молителката
успяла да вземе детето, но ответникът ги догонил и ги блъснал, след което тя и
детето паднали. От падането й станали синини по коленете, охлузвания и
натъртвания; опитала се да види как е детето, но ответникът го бил взел. След
това са се прибрали вкъщи. Там ги чакали родителите на мъжа, които заедно с него
я изгонили от жилището и не й позволили да вземе детето. Така с поведението си И.Г.
я държи в непрекъснато напрежение и живее в страх.
Отправените искания са да бъде задължен ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие над молителите; да бъде отстранен от
съвместно обитаваното семейно жилище, находящо се в гр.Варна местност „Сотира" № 247 ет.4 ап.13, за срок от 18 месеца; да му бъде
забранено да приближава както молителите, така и семейното жилище,
местоработата на молителката - офисите на „Астра Зеника"
ЕООД и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца и да се
определи временно местоживеенето на детето при молителката за срок от 18
месеца.
Моли за издаване на заповед за незабавна защита.
Ответникът оспорва твърдения за извършено домашно насилие
над молителите. Възразява, че на 12.11.2013 вечерта съпругата му започнала да
го обижда в присъствието на детето, като го наричала „изрод", ударила го,
след което се обадила в полицията. Тя взела детето и се криела от него, не
отговаряла на обажданията му и затова подал жалби до ВРП и ДСП.
На 18.11. разбрал, че съпругата му и детето са в „Пикадили парк", взел
детето и след това отишъл в Полицията да каже, че е намерил детето.
На 20.11. сутринта В. отново провокира скандал като го блъснала, започнала
да крещи, след което излязла на терасата и хвърлила служебния си таблет. Ответникът се обадил на тел. 112 и ІІ-ро РПУ на МВР като съобщил за проявената агресия от жена
му. Вечерта на същия ответникът и детето тръгнали да вечерят извън дома.
Молителката се опитала да вземе детето и да избяга с нейния автомобил, но
ответникът взел детето, поставил го в своя автомобил и се върнал за багажа на
детето. Отворил задната врата на автомобила, за да вземе куфара и тогава В.
потеглила с газ, като го ударила със задния ляв калник и минала през крака му със
задна лява гума. Детето било свидетел на случилото и започнало да плаче. След
това отишли в Спешния център на Окръжна болница, където В. провела няколко
телефонни разговори. След извършените прегледи, на път към ренгена,
молителката успяла да вземе детето от ответника, възползвайки се, че той говори
по телефона и започнала да бяга по страничен коридор, извеждащ от сградата към
МЦ „Хелиос". Ответникът бил трудно подвижен, поради болките в крака и
молителката успяла да избяга през изхода. Когато отворил вратата видял, че
съпругата му е паднала на земята и детето е под нея. Ответникът взел детето,
което плачело от болка. Тогава В. започнала да го удря, хапе и рита. След
минута дошли приятели на съпругата му, П. П. и В., а след това охраната на болницата и полиция. В. била
изключително агресивна, твърдяла, че ответникът я блъснал. На мястото
присъствал случаен очевидец и ответникът взел имената и телефонния му номер.
В с.з. на 17.12.2013г, при изслушване на страните от съда,
същите дават противоречиви сведения за случилото се на 12 и 20 ноември 201Зг.
Според молителката първият акт на домашно насилие е, когато след поредния
скандал по повод нейното желание да прекратят брака, ответникът, в присъствието
на детето, я ударил с мобилния си телефон по устата, при което е започнало да й
тече кръв.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
С
декларация по чл.9 от ЗЗДН въззивницата е декларирала, че спрямо нея и
малолетното й дете е извършен акт на физическо и психическо насилие, осъществено на 12.11. и 20.11.2013г, а именно:
На 20.11.2013 проявил физическо насилие - несъобразявайки се че детето е в
ръцете на молителката, съпругът й я блъснал
грубо,при което тя и детето паднали на земята и така тя получила охлузните рани, натъртвания
и посиняване на коленете.
Психическият тормоз над детето се изразявал в това, че от две седмици насам си позволява да говори лоши
неща за майката пред детето, като казвал, че майка му е лоша, искала да раздели
семейството и се опитвала да го убие.
Освен това, нарушвал спокойната среда ,като не
оставял детето да спи нощем поради скандалите между родителите, крещял и я
блъскал пред детето.
На 12.11.2013 осъществил физическо
насилие спрямо молителкатта, като по време на сканадла около 22.30ч я ударил през лицето с мобилния й
телефон, скубел я и се опитал да я наръга в областта на корема с ключовете на
колата, от което получила кръвонасядания по горната
устна и драскотина по кожата на дясната
коремна половина.
Не е спорно между страните и от у-е за сключен граждански
брак и удостоверение за раждане е видно, че В. и И. Г. са съпрузи от 19.06.2004г и на ***г се е родило детето
им Т..
От съдебно медицинско удостоверение № 91/2013г се
установява, че на 14.11.201Зг в 9ч в
МБАЛ „Св.Марина"-Варна е извършен преглед от д-р Ем. Каишева
на В.М.Г., при който са установени кръвонасядане на
горната устна и драскотина по кожата на дясната коремна половина /л.7-І/ .
От съдебно медицинско удостоверение № 92/201Зг се
установява, че на 21.11.2013г /л.11-І/
в 9ч в МБАЛ „Св.Марина"-Варна е извършен преглед от д-р Ем. К. на В.М.Г., при който са установени кръвонасядания
по гърдите, десните бедро и подбедрица, двете колена, ожулвания по левите длан
и пръсти.
По делото са приобщени като доказателства и сведения от В.Г.
и И.Г. по преписка № 16522/20.11.201З. на ІІро РПУ
Варна /л.34-І/ .
Приложен е и социален доклад /л.39-І/, от чието
заключение е видно, че спрямо детето Т. не е извършвано физическо насилие от
баща му. В хода на работата по случая се е установило, че взаимоотношенията
между двамата родители са нарушени, противоречията между тях са от
продължително време, детето е въвлечено в конфликта между тях, като е ставало
свидетел на взаимни обвинения и нападки между родителите. Затова счита, че са
налице предпоставки за риск от увреждане на психическото и социалното му
развитие. Предвид, че мерките за закрила са за срок от 18 месеца, изразява
становище, че не било в интерес на
детето да се определя период, през който
да се прекъсва физическата и емоционалната връзка с бащата
От съдебно медицинско удостоверение № 1292/201З /л.43-І/ .
се установява, че на 21.11.2013г в
МБАЛ „Св. Ана"-Варна е извършен преглед от д-р С. К. М. на И.Т.Г., при който са установени контузия на дясното ходило,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области.
От заварен препис на жалба от И.Г. до ВРП и Агенция
„Закрила на детето" с вх.№ 97-И-10/19.11.2013г
е видно, че същата е депозирана по повод неизвестността къде се намират
съпругата и детето на жалбоподателя.
Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 3910/20.11.2013г /л.47-І/.
По делото е приложена частна психологическа експертиза,
изготвена от клиничен психолог Р.Г., в която е обективирано заключението на
психолога, че поведението на детето свидетелства за вътрешен конфликт и
тревожност по повод създадената ситуация
.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите П. М. П., сочен от молителката, В. Т. М. и Д. С. Т., сочени от ответната страна, както и без родствено връзка със страните, както и
служители на ІІ-ро РПУ на МВР Варна-М. С. М. и Я. П. М.,
Свид.Пл.П. излага, че на 20.11.2013, около 20.30ч В. се обидал по телефонва и казала, че
е в Окръжна болница, Спешния център. Отишли със съпругата си. Знаел, че между В.
и съпруга й И. имало някакъв конфликт. И. бил вътре в кабинета с детето, а В. -
отвън. След известно време тя влязла вътре и правела опити да си вземе детето.
Като изминали още 10-на минути чули писъци откъм другия вход и когато отишли видяли Валя с детето на земята, а И. стоял над нея.
Свидетелят започнал да ги разтървава. Скандалът продължил в коридора на Спешния
център. Свидетелят е категоричен, че от блъскането на И.В. паднала на земята на
два пъти, като единия път тя се оказала на земята, прегърнала детето. През
цялото време детето било между двамата и всеки от тях го дърпал към себе си,
като по-силния /И./ го издърпал. От охраната на центъра извикали и дошли и
полицаи, които също станал очевидци на случилото се. Скандалът продължил отвън,
като детето ги молело да престанат да се
карат. Дори единият полицай помогнал да престанат да се говорят неприятни
приказки пред детето, тъй като И. наричал жена си „проститутка”, а също и че
майка й била проститутка, а баща й имал присъда.
Свид.В.Марковска излага впечатленията си за случилото се на
12.11.2014, че станала очевидец на скандала на И. и В. в двора на болницата,
към 22.00-22.30ч, видяла, че валя ударила И. по ръката и телефонът му паднал на
земята. Не видяла кръв по лицето й.
Свид.Д.Т. излага, че на 20.11.2013 бил в района на Окръжна болница, и станал случаен
зрител на това как една жена тича с дете в ръце, спънала се и паднала върху
детето, към нея се бавно се приближил мъж, за когото впоследствие разбрал, че е
съпругът й, а после дошли мъж и жена /очевидно става реч за разпитания свидетел
Пл.П./. Свидетелят не продължил да се намесва, тъй като
разбрал, че са близки. Същият чул как молителката нарекла съпруга си „простак”
и ”идиот”.
Свид.М.Минков работи като полицай и излага, че били изпратени
по сигнал в болница „Св.Марина” /там се намира м-ст”Сотира, бел.съдията/, новите кооперации. Било вечерта, към
9ч.Когато отишли на място заварили мъж и жена, които се карали помежду си и се
обвинявали взаимно. Написали по един протокол за предупреждение да престанат да
се карат. Дошли техни семейни приятели. Успели да ги разтърват, като жената
останала с детето в жилището, а мъжът заминал с приятелите. Не бил видял да има
наранявания или кръв. Посъветвал жената, ако иска да пуска жалба до Полицията,
да си извади медицинско.
Свид.Я.П., също полицай, излага, че са били изпратени от дежурния
на посочения адрес и потвърждава изложеното от другия свид.М.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл.2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище.
В конкретния случай, предвид наведените
твърдения, е налице хипотезата на чл.3 т.1 ЗЗДН и молителката е активно
легитимирана да предяви молба по ЗЗДН както в лично качество, така и като
законна представителка на малолетното дете Т. спрямо ответника. Молбата е
подадена в преклузивния срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН и затова се явява процесуално
допустима и се дължи произнасяне на съществото на спора.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса е необходимо молителката да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител действие,
квалифицирано като домашно насилие. Съответно,
в тежест на ответника е да ангажира доказателства, оборващи изложеното от
молителката.
Молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН
относно събитията на 12.11.2013 и 20.11.2013.
На декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН законът придава особена сила, като при
липса на други доказателства съдът може да се позове само и единствено на нея,
за да обоснове правните си изводи – чл.13 ал.3 ЗЗДН.
В случая са налице и други събрани доказателства, които съдът цени в
тяхната съвкупност. Изложените фактически твърдения
се потвърждават от останалите доказателства по делото /писмени и гласни/.
Обстоятелството, че двамата полицаи не са били очевидци на физическа разправа,
както и свид. Тенев, не изключва възможността
описаните в медицинските свидетелства, издадени на молителката, наранявания да
са се случили по начина, по който тя сочи. В подкрепа на това са преките
впечатления на свид. П. Фактът, че съпругата също не е оставала безучастна и е възможно с поведението
си да е провокирала агресивното поведение на ответника, не извинява неговото
поведение, изразяващо се в актове на физическо и психическо насилие, като
второто се е осъществявало в присъствието на детето, което е в ниска възраст /
към настоящия момент детето няма навършени 6 години/. В тази възраст то е силно
зависимо от родителите си и се нуждае от тяхната грижа и подкрепа.
Съдът отчита, че страните са в изострени
взаимоотношения по повод на висящ между тях бракоразводен процес. Не може да се
приеме, обаче, че употребата на психически тормоз и физическа саморазправа е
допустим способ за разрешаване на междуличностни конфликти. Същият като проявна форма на аргесията е
морално укоримо поведение, което се санкционира и от закона с оглед
предвидените мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН.
Съдът намира за необходимо да изложи и
това, че мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер и към него
следва да се прибягва само в изключителни случаи, без да се стига до
злоупотреба с права и да не се използва съдействието на съда като средство за
репресия или като средство за събиране на доказателства и предрешаване изхода
на спора по висящия между страните брачен процес. В рамките на състезателното
исково производство всяка от страните има правото да доказва твърдените от нея
факти чрез допустимите по ГПК доказателствени средства. В същото разполагат с
правата и по чл.323 ГПК.
С оглед горното съдът намира подадената молба за
основателна и като такава следва да бъде уважена, като се постановят адекватните за случая
мерки и при срокове, както следва:
- да бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие над молителката и детето;
- да бъде отстранен ответникът от съвместно обитаваното семейно жилище –
АПАРТАМЕНТ № 13, находящо се в гр.Варна местност „Сотира"
№ 247 ет.4, за срок от 9 месеца;
- да му бъде забранено да приближава както молителката и детето, така и
семейното жилище, местоработата на молителката - офисите на „Астра Зеника" ЕООД и местата за социални контакти и отдих за срок от 9 месеца
- да се определи временно местоживеенето на детето при молителката за срок от 9 месеца.
Съобразно изхода на спора и на осн.чл.11 ал.З ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25лв за първата инстанция и
12,50лв – за втората .
На
осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на въззивницата следва да се присъдят направените по
делото разноски : 50лв – заплатено адв.възнаграждение
за първата инстанция /разписката към договора за правна помощ на л.14 –І обективира
реалното заплащане на сумата от 50лв при договорена от 200лв/ 300лв- заплатен адв.хонорар за въззивната инстанция, или общо 350лвз.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на ВРС-ХХVІс-в № 239/17.01.2014г, постановено по гр.д.№
17092/2013г, с което е отхвърлена молбата на В.М.Г., лично и в
качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Т.И.Г., за
постановяване на мерки за защита срещу домашното насилие срещу И.Т.Г.; осъдена
е да заплати на ответника сумата от 300лв, на осн.чл.78
ал.З ГПК, както и в държавна такса по сметката на ВРС в размер на 25лв, на осн.чл.11
ал.З ЗЗДН, както вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ЗАДЪЛЖАВА И.Т.Г. *** м-ст”Сотира” № 247
ет.4 ап.13, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване
на домашно насилие спрямо В.М.Г. ЕГН **********, и малолетното дете Т.И.Г. ЕГН **********, двама от гр.Варна м-ст”Сотира” № 247 ет.4 ап.13, на
осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ОТСТРАНЯВА И.Т.Г. *** м-ст”Сотира”
№ 247 ет.4 ап.13, от
съвместно обитаваното семейно жилище – АПАРТАМЕНТ
№ 13, находящо се в гр.Варна местност „Сотира"
№ 247 ет.4, за срок от 9м /девет
месеца/, на осн.чл.5 ал.1 т. 2 ЗЗДН ;
ЗАБРАНЯВА на И.Т.Г. *** м-ст”Сотира” № 247
ет.4 ап.13, ДА ПРИБЛИЖАВА В.М.Г. ЕГН
**********, и малолетното дете Т.И.Г. ЕГН **********, двама от гр.Варна м-ст”Сотира” № 247 ет.4 ап.13, на разстояние по-малко от 50м /петдесет
метра/ до жилището в
гр.Варна, м-ст”Сотира”
№ 247 ет.4 ап.13, местоработата
на молителката - офисите на „Астра Зеника" ЕООД
и местата за социални контакти и отдих,
които майката посещава с детето, за срок
от 9м /девет месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;
ОПРЕДЕЛЯ ВРЕМЕННО МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Т.И.Г. ЕГН ********** при майката В.М.Г. ЕГН **********, в жилището,
намиращо се в гр.Варна м-ст”Сотира”
№ 247 ет.4 ап.13, за
срок от 9м /девет месеца/, на
осн.чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН
ОСЪЖДА И.Т.Г. *** м-ст”Сотира” № 247 ет.4 ап.13, ДА ЗАПЛАТИ в глоба в размер на 200лв
/двеста лева/ по сметката на ВОС, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 37,50лв /тридесет и седем лева и 50ст/ по
сметката на ВОС, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Т.Г. *** м-ст”Сотира” № 247 ет.4 ап.13, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Г. *** м-ст”Сотира” № 247 ет.4 ап.13, направените от нея разноски за
двете инстанции в размер на 350лв /триста
и петдесет лева/, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: