№ 27
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей А.
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Андрей А. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100601883 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.02.2021г., постановена по НОХД № 11 686/2020г. по описа на
СРС, НО, 108 състав съдът е признал за виновен подсъдимия К. Ц. Б. по обвинението за
извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК за това, че на 12.01.2020 г. около 02,30
часа в гр. София по ул. „Опълченска“, с посока на движение от бул. „Княгиня Мария
Луиза“ към бул. „Сливница“ и в района на кръстовището с ул. „Кортен“, е упражнявал
професията - „шофьор, такси“ /номер по Националната класификация на професиите и
длъжностите 83222005/, като извършвал таксиметрови превози по смисъла на § 1, т. 26
от ДР на Закона за автомобилните превози с лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Елантра“ с peг. № ****, жълт на цвят, обозначен със стикери на таксиметрова компания
„ОЖ Експрестранс“, със светеща табела с надпис „такси“ на покрива, с включени
обозначителни светлинни индикатори тип „черешка“ на предното панорамно стъкло и
светещ индикатор „зелено” /свободно/, с включен касов апарат с фискална памет в
работен режим, без да има съответната правоспособност - не притежавал
„Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил” и „Удостоверение за
психологичекса годност“, съгласно чл. 18 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, изд. от министъра на транспорта, обн. в ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г.,
изм. ДВ бр. 53 от 26.06.2018 г., „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
отговаря на следните изисквания: 1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
1
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата; 5. да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", валидно за съответната община”; и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност, издадена от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. в ДВ. бр. 89 от
12.11.2010 г., изм. и доп. с ДВ бр. 36 от 13.05.2016 г.: „чл. 8. (1) При всяко постъпване на
работа като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност. (2) Удостоверението за
психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с
изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на
лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година.”, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение е отложено за срок от
3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК. Първостепенният съд с присъдата е
приспаднал времето на задържане на подсъдимия ( 12.01.2020г.) и е постановил
вещественото доказателство – фискален бон – да се съхранява в кориците на делото.
От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия по делото Б.,
който посредством подадена от служебно назначения му защитник адв. М. Т. въззивна
жалба я обжалва изцяло. В депозираната жалба и допълнение към нея се твърди, че
присъдата е неправилна, а обвинението срещу Б. – недоказано. В тази насока се
оспорват фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, като се
акцентира върху противоречивите доказателствени източници, събрани по делото –
защитникът съпоставя показанията на полицейските служители и противостоящите им
данни в обясненията на подзащитния й, подкрепени от вещественото доказателство и
счита, че следва да бъдат кредитирани именно последните доказателствени източници,
от които следва, че подзащитният й не е осъществявал таксиметрова дейност. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова от въззивния съд, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Б. – адв. Т. поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. В подкрепа на тезата си за неправилност на атакуваната
първоинстанционна присъда посочва, че при проверката на автомобила на
подзащитния й, касовият апарат не е работел, поради което полицаите са инициирали
включването му и показанията му са били липса на курсове и оборот. В този смисъл
2
защитникът намира, че обвинението почива единствено на косвени и неубедителни
доказателства, поради което го счита за недоказано. Поддържа искането си за отмяна
на първоинстанционната присъда.
Подс. Б. поддържа аргументите на защитника си, без да излага собствени такива.
Прокурорът от СГП счита въззивната жалба за неоснователна и предлага
атакуваната присъда да бъде потвърдена. Представителят на държавното обвинение
излага становище за съответствие на приета по делото фактическа обстановка с
събраната доказателствена съвкупност, мотивираност на правните изводи на първата
инстанция и справедливост на наложеното наказание.
Подс. Б. в предоставената му последна дума моли да бъде отменена присъдата и
да му бъде намалено наказанието.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за
правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване
на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните
последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността
на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия Б. и показанията на свидетелите Г., А. и Г., писма № 17-00-00-
136/1/04.03.2020г. и № 17-00- 00-295/1/26.05.2020г. на изпълнителния директор на
ИА”АА”; справка от ОПП—СДВР, справка на картон на водач за подсъдимия; препис
от ЗППАМ № 19-4332-008865 от 16.12.2019 г., протокол за доброволно предаване,
справка от НАП, свидетелство за съдимост и веществено доказателство - фискален бон
от 12.01.2020г.
Обосновано е прието от СРС, че подс. К. Ц. Б. е осъждан с влязло в сила
определение по НОХД № 2349/2016г. на СРС от 25.11.2016г. за престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3,т.1 от НК на наказание „глоба“, която не е била платена.
3
На подс. Б. било издадено СУМПС № *********/29.09.2014 г., което със ЗППАМ
№ 19-4332-008865 от 16.12.2019 г. било временно отнето по реда на чл. 171, ал. 1,б. „д”
от ЗДвП до заплащане на дължимите суми по наложените му наказания глоба. Към
12.01.2020 г. подсъдимият не бил заплатил глобите и СУМПС не му било върнато. Към
тази дата подсъдимият нямал валидно удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил /УВЛТ/, издадено от ИА„АА”, както и валидно удостоверение за
психологическа годност /УПГ/.
На 12.01.2020 г., около 02:30 часа подсъдимият управлявал лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Елантра“ с per. № **** в гр. София по ул. „Опълченска“, с посока на
движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към бул. „Сливница“. Автомобилът бил
жълт на цвят, обозначен със стикери на таксиметрова компания „ОЖ Експрестранс“,
със светеща табела с надпис „такси“ на покрива, с включени обозначителни светлинни
индикатори тип „черешка“ на предното панорамно стъкло и светещ индикатор
„зелено” /свободно/, с включен касов апарат с фискална памет в работен режим. В
автомобила нямало клиент. На кръстовището с ул. „Кортен“ бил спрян за проверка от
св. Г., св. А. и св. Г. - полицаи при 2 РУ-СДВР. При проверката подсъдимият не
представил СУМПС, УВЛТ и УПГ. Бил задържан и отведен в управлението.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след самостоятелен анализ
на събраните в хода на първоинстанционното съдебното следствие доказателства по
същество се припокрива с установената от СРС, като настоящият съдебен състав не
констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС на събраните по делото
доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Както правилно е
констатирал състава на СРС, по делото е налично противоречие в събраната по делото
доказателствена съвкупност единствено относно факта дали подсъдимият Б. е
осъществявал таксиметрова дейност – в обясненията си същият твърди, че е бил на
среща със свои приятел, докато полицейските служители (най - вече свидетелите Г. и
А. ) заявяват, че управлявания от него автомобил е бил оборудван като таксиметров, в
него не е имало пътник, но табелата му е била открита, светлините са били в режим
„свободен” (зелен цвят) и фискалният апарат е работел. Законосъобразно СРС е извел
извода, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като
изхождат от най- заинтересуваното от благоприятен за него изход на делото лице и в
този случай представляват единствено израз на правото му на защита, като се оборват
от останалия събран по делото доказателствен материал – показанията на
незаинтересуваните свидетели – очевидци Г. и А.. Защитата акцентира върху данните
от издадения фискален бон от намиращия се в колата фискален апарат, където е
посочено, че липсват изминати километри. Този факт може да бъде интерпретиран
двуяко – възможно е проверката на подсъдимия да е била извършена при започване на
дейността му като таксиметров шофьор, също така Б. да не го е включвал при
осъществяването на дейността, т.е. наличието и показанията на фискалния бон следва
да бъдат ценени като установяващи единствено обстоятелството, че намиращият се в
автомобила фискален апарат е работел; всяка друга интерпретация би се основавала на
4
предположение. В този смисъл установените по делото обстоятелства –
обозначаването на автомобила като осъществяващ таксиметров превоз със светещ
„свободен“ режим и наличието на работещ апарат за таксуване на пътници –
несъмнено водят до извода, че Б. през инкриминираната нощ е осъществявал дейност
на таксиметров превоз, в която насока е и времето на извършване на проверката
(02.30ч.) и мястото й ( далеч извън мястото на живеене на дееца). В този смисъл
оспорването от страна на защитата на изведените фактически изводи на СРС не се
явява основателно.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на
доказателствената съвкупност относно останалите съществени за правилния изход на
делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията,
съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно попадащите в
предмета на доказване факти, тъй като те представляват официални удостоверителни
документи, издадени от ИА”АА”, КАТ, НАП и съда.
Предвид изложеното и споделяйки извършения доказателствен анализ от страна
на СРС, който не счита за необходимо да преповтаря и като не констатира изопачаване
на факти, погрешна интерпретация на интересуваща делото информация и грешки в
оценъчната дейност от страна на първата инстанция, СГС намери доводите на
защитата за необоснованост при преценката на доказателствените средства и приетите
въз основа на тях фактически положения по делото за неоснователни.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е заключил, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
На първо място подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност – той е
бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението; липсват данни да е
страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както
тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно посочения в чл.324, ал.1 от НК състав на престъпление наказуемо е
деяние, заключаващо се в упражняването на професия или занаят, без да има съответна
правоспособност.
Осъществяваната от подсъдимия таксиметрова дейност представлява професия, според
легалното определение, на понятието професия е легално дефинирано в § 1, т.2 от ПЗР
на Закон за професионалното образование и обучение, според което "Професия" е вид
трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално
5
обучение.
В случаите, в които определено лице извършва таксиметрова дейност без да притежава
правоспособност на водач на лек таксиметров автомобил и без изискуемите от Наредба
№ 34 за таксиметров превоз на пътници на МТ разрешения, следва извод, че
непритежавайки правоспособност, лицето извършва трудова дейност без съответното
професионално обучение. Съответна правоспособност, съгласно т.10 от §1 на ПЗР на
ЗПОО, представлява признато притежаване на задължителен обем от професионални
компетенции, което дава право за упражняване на конкретни трудови дейности. В
случая упражняването на таксиметрова дейност е свързано с такива професионални
компетенции / притежаването на правоспособност на водач на МПС, удостоверение на
водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност /,
даващи право за упражняване на дейността. Последната се придобива чрез получаване
на специални знания за съответната професия или занаят и веднъж придобита по
установения от закона ред, тя не зaвиси от наличността или отсъствието на разрешение
на административен орган.
Поради изложеното съставът на престъпление по чл.324, ал.1 от НК от
обективна страна е осъществен от подс. Б..
Същият е осъществил признаците на състава и от субективна страна, като е
съзнавал всички негови елементи от обективна страна и е извършил деянието при
формата на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал естеството на извършеното от него
- това, че упражнява професия без да притежава съответна правоспособност; същият е
имал ясно формирана представа за връзката деяние - резултат, което сочи на наличието
на съзнаване на общественоопасните последици на деянието, като във волеви аспект е
искал, пряко е целял настъпването на тези общественоопасни последици.
Ето защо подсъдимият Б. следва да бъде признат за виновен за това, че с
осъщественото от него, е осъществил състава на престъплението по чл.324, ал.1 от НК.
Справедливо, в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията
на чл.54 от НК е и наложеното на подсъдимия Б. за престъплението по чл.324, ал.1 от
НК наказание – 3 месеца „лишаване от свобода“.
Преценката на СРС за превес на отегчаващите отговорността на подс. Б.
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието е правилна, като относителната
им тежест – предходното му осъждане, липсата на всички изискуеми от закона
документи ( СУМПС, УПГ и УВЛТ) за упражняване на професията, обуславя
необходимостта от засилване на наказателната отговорност на дееца, поради което и
следва да бъде споделен извода на СРС, че измежду алтернативно предвидените
6
наказания „ лишаване от свобода“ и „глоба“, адекватно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца са явява по – тежкото. Определянето му в минималния,
предвиден в чл. 39, ал.1 от НК, прави безпредметно обсъждането му в посока на
неговото намаляване, а приложението на института, визиран в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и то за срок в
минимално допустимия в НК съответства на конкретното престъпление и деец.
Касателно специалната превенция е от значение преди всичко необратимостта на
наказанието, а не неговата строгост, като в тази насока следва да бъдат посочена и
липсата и на последващо инкриминираното деяние общественоопасно поведение на
подсъдимия, от което следва заключението, че и отлагане изпълнението на наложеното
наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
друго нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на
СРС, НО, 108 с-в следва да бъде потвърдена, вкл. и относно времето на задържане на
подсъдимия и разпореждането с вещественото доказателство по делото.
Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.02.2021г., постановена по НОХД № 11 686/2020г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7