РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 24.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вроника Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
5010 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***Пред ПлРС са
предявени обективно кумулативно съединени искове от Х.Д.Г. ЕГН **********
против „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***за
сумата от 4100лв., от която 600лв- средства дадени от ищеца за адвокатски
хонорари, 1500лв. – събрана и преведена от ЧСИ сума на „Топлофикация-Плевен“,
2000лв. – равностойност на причинени вреди. В исковата молба се твърди, че
ответникът в продължение на две години
води дела с ищеца, като с влязло в сила на 28.11.2017 г. определение по гр.д.
№1043/2016 г. е обезсилено издадената в полза на "Т.П.“ ЕАД заповед за
изпълнение в частта за главница за размер над 596,39 лева, съставляваща
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2013 г. до 31.03.2016 г. и за лихва за забава за сумата над 85,65 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2013 г. до 12.02.2016 г.
сочи, че въз основа на издадената заповед и влязло в сила решение по гр.д. №
2782/2016 г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително
дело. Излага, че в продължение на 6 месеца ищецът и ЧСИ му събират суми въз
основа на решение, което е обезсилено с цитираното от него определение.Излага,
че ищецът, с когото няма сключен договор продължава да му изпраща писма, с
които претендират заплащането на топлинна енергия, която не ползва. Твърди, че
ЧСИ *** е запорирал сметката му, поради което той и ищецът са му нанесли вреди,
тъй като са го лишили от средства за живот, както и, че на него и семейството
му са причинили здравословни проблеми, свързани с налагания тормоз. Сочи, че
събраната до този момент сума е в размер на 1500 лева, от която удържани суми
до м. февруари 2018г. в размер на 681,99
лвс определение на съда № 4196/15.11.2017г. на ПлРС и сумата 818 лв удържани
без основание, поради което ищецът следва да му ги възстанови, поради факта, че
ЧСИ му ги е превел. В допълнителна молба
ищецът е уточнил претенцията си за вреди, като
претендира сумата 2000 лв представляваща обезщетение за неимуществени
вреди. Моли съда на осн. чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати
сумата 600 лв, от която сума 300 лв
разноски по гр.д.№ 1043/ и сумата 300 лв
представляваща платено адвокатско възнаграждени по гр.д. 2782/2017г. по описа
на ОС Плевен,, както и на осн. чл. 52 да осъди ответника да му заплати на основание чл. 52 от ЗЗД за сумата 2000 лв
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД
за да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 1500 лева, от която удържани суми
до м. февруари 2018г. в размер на 681,99
лв с определение на съда № 4196/15.11.2017г. на ПлРС и сумата 818 лв удържани
без основание.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е
неоснователен, недоказан и необоснован. Навежда доводи, че ищецът е потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** който е следвало да
заплаща, но не е изпълнил това задължение. Сочи, че във връзка с това е
подадено заявление по реда на чл.410 ГПК и след подадено възражение от страна
на длъжника е образувано дело с правно основание чл.422 ГПК. Сочи, че с решение
съдът е уважил предявения иск и е признал за установено, че ищецът в настоящето
дело дължи на ответника по настоящето дело сума в размер на 681,99 лева, от
които главница в размер на 596,39 лева, представляваща стойността на потребена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2016 г.,
както и сума в размер на 85,60 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 02.04.2013 г. до 12.02.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата
считано, от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК. Сочи се,
че със същото решение ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 420 лева.
Твърди се, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен
лист, за което е образувано и изпълнително дело. Излага, че образуването на
изпълнително производство, въз основа на годен изпълнителен лист не може да
носи деликтна отговорност, защото искането за защита на накърнени права е
конституционно гарантирано и не представлява неправомерно поведение. сочи, че
образуваното изпълнително производство е
образувано за събиране на дълг, която сума няма данни да е платена преди
неговото образуване. Твърди, че по
делото не става ясно как ответникът е причинил психически тормоз на ищеца.
Освен това твърди и, че не е налице причинно следствена връзка между
заболяването на ищеца и реализирането на накърнените права на дружеството,
поради неизпълнение именно от негова страна. Твърди и ,че по делото липсват
доказателства за платен адвокатски хонорар. Счита, че удържаната до момента
сума е дължима на ответника, поради което и искът в тази част е
неоснователен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1043/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че „Т.П.“ ЕАД е подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ищеца.Видно от делото е,че против ищеца е била издадена
Заповед за изпълнение № 723/19.02.2016 г. Видно е, че заповедта е връчена на длъжника, който е
възразил срещу претендираните суми по повод на което е образувано и гр.д. №
2782/2016 г по описа на ПлРС.
От приложеното по делото гр.д. №2782/2016 г. по описа на ПлРС се установява,
че с решение № 3468/09.09.2016 г.,
потвърдено с решение по в.гр.д. №80/2017 г. по описа на ПлОС, предявения
от „Т.П.“ ЕАД иск, е уважен, като е признато за установено, че ответника Х.Г. дължи на ищеца сумата от 681,99 лева, от
които сумата от 596,39 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60
лева, представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите, която сума представлява част от вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1043/2016 г. по описа на РС
Плевен. Установява се и, че с
постановеното по делото решение на първоинстанционния съд в полза на ищеца са
присъдени разноски в общ размер на 434,13 лева. Видно е, че с решението си
въззивният съд е осъдил ищеца по настоящето дело да заплати разноски на
ответника в настоящето дело в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото се установява, че с
определение по ч.гр.д. № 1043/2016 г. по описа на ПлРС заповедният съд е обезсилил
издадената Заповед за изпълнение за горницата над 681,99 лева, от които сумата от 596,39 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до претендираните от ищеца суми.
От приложените по делото
преводни нареждания от 20.02.2018 г.,22.01.2018 г.,18.12.2017 г, 22.11.2017 г,
че по сметка на ЧСИ *** е постъпвала от ищеца сума в размер на по 80 лева с
основание ид. №400895/2017 г.
Видно е, че с преводно както с
нареждане от 22.02.2018 г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 76,27
лева за образуваното из. дело, така и с нареждане от 08.11.2017 г. ищецът
отново е превел сума в размер на 49,41 лева.
По делото са депозирани и два
договора за правна помощ и съдействие, от които се установява, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на
по 300 лева за гр.д. № 2782/2016 г. по описа на ПлРС и по гр.д. № 810/2016 г.
по описа на ПлОС.
По делото е депозирано и
извлечение от сметката на ищеца, от която се установява какво е било движението
по същата.
Установява се от приложеното
по делото изпълнително дело №895/2017 г. по описа на ЧСИ *** с рег. №900 на
КЧСИ с район на действие ПлОС, че същото е образувано по повод на издадени два
изпълнителни листа, за следните суми: по изпълнителен лист № 281/11.01.2017 г.:
596,39 лева - главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното плащане на
същите; по изпълнителен лист № 5169/17.08.2017 г. за разноски пред
първоинстанционния съд и въззивната инстанция в общ размер на 734,13 лева.
Видно е от приобщеното
изпълнително дело, че на ищеца е изпратена ПДИ за процесните суми, вкл. и за
сумата от 467,58 лева – разноски по образуваното изпълнително дело.
По делото е разпитана като
свидетел ***, съпруга на ищеца, която твърди, че от три години здравословното състояние на
съпруга й се влошило и това се е случило от момента, когато са заведени делата срещу него и е започнало по
образуваните изпълнителни дела да му удържат пари. Излага, че до този момент
ищецът не е употребявал лекарства, а оттогава не може без хапчета.
По делото са представени копие
от амбулаторен лист, рецептурна книжка , от които се установява че на ищеца са
изписани медикаменти заплащани от здравната каса, както и че му е поставена
диагноза предсърдно мъждене и хипертнична сърдечна болест.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск на осн. чл. 49 от ЗЗД вр. чл.52
от ЗЗД за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени на
ищеца, в следствие на получения от него стрес в резултат на поведението на
ответника и по чл. 45 от ЗЗД за сумата 600 лв представляваща имуществени вреди
вследствие направени разноски по гр. 1043 и по гр.д. 2782:2017г. по описа на ПлРС.
По иска с правно основание чл. 45 вр. чл. 52
от ЗЗД.Предявените искове се се основават на непозволено увреждане, в резултат
на което са настъпили неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Следва
да бъде посочено, че елемент от фактическия състав на деликта включва следните елементи : виновно противоправно
деяние, да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с това
незаконосъобразно принудително изпълнение и вината . В случая, от изложените
обстоятелства в исковата молба, както и от приложените по делото доказателства
се установява, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за същото вземане, което той цели да докаже, че ищеца му дължи, поради
обезсилване на заповедта за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, по повод, на което е проведено
исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, по което е установено, че ищецът
дължи на ответника процесните суми. Видно от приложеното гражданско дело е, че предявените срещу ищеца искове са уважени.
Предявяването на иск не представлява неправомерно действие, поради което съдът
приема, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иск срещу
ответника, а именно противоправно деяние, вследствие на което на ищеца да са
причинени неимуществени и имуществени вреди. От друга страна в настоящото
производство се претендират разноски сторени по други дела. С оглед изхода на спора на същият не са
присъдени и претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение, които
същият се домогва да докаже, че се дължат от ответника. След приключване на
исковото производство и след като е взел предвид, че ответникът в настоящето
производство не е реализирал правото си да депозира иск за цялата сума,
заповедният съд е обезсилил заповедта за горницата над признатите за дължими
със СПН суми, до първоначално
претендираните. Ако ищецът е сторил разноски в заповедното производство е
имал възможност да поиска това с депозиране на възражението. Това не е
сторено от ищеца, поради което съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на
парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на
полученото. Ищецът твърди, че сумата
1500 лева, от която удържани суми до м. февруари 2018г. в размер на 681,99 лв с определение на съда №
4196/15.11.2017г. на ПлРС и сумата 818 лв са удържани без основание. От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че ответникът е предприел действия
по принудително изпъленение, доколкото ищецът не е изпълнил свое задължение да заплати признаните със СПН за дължи суми.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 е неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.2 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***с правно основание чл. 45 от ЗЗД с петитум да осъди ответника да му заплати сумата 600 лв, от която сума 300 лв разноски по
гр.д.№ 1043/ и сумата 300 лв
представляваща платено адвокатско възнаграждени по гр.д. 2782/2017г. по описа
на ОС Плевен,, както и на осн. чл. 52 да осъди ответника да му заплати на основание чл. 52 от ЗЗД за сумата 2000 лв
представляваща обезщетение за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***с правно
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД с петитум да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 1500 лева, от която удържани суми
до м. февруари 2018г. в размер на 681,99
лв с определение на съда № 4196/15.11.2017г. на ПлРС и сумата 818 лв удържани
без основание КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.Д.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: