Производството е по реда на чл.
17 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е във връзка с предадена
от Министерство на правосъдието на Република **** с писмо №
990Е0154/06.08.2018г. молба, ведно с официалните документи по чл. 12 от ЕКЕ на
съдебните власти на Република Турция за екстрадиция в тази държава на турския
гражданин А.А./А.А./ във връзка Заповед за арест на
Наказателен съд за тежки престъпления на район *****, 10 състав за две
престъпления – „организирана контрабанда на наркотици“ и „членство в престъпна
организация“, наказуеми по чл. 188/ 1- 4- 5, 220/2-4, 53/1-2-3, 58, 63 от
Наказателния кодекс на Република Турция № 5237.
В съдебно заседание представителят
на СГП поддържа искането за екстрадиция. Счита, че всички предпоставки за уважаване
му са налице, като отсъстват както абсолютните, така и относителните основания
за отказ. Акцентира върху двойната наказуемост на деянията, за които се иска
предаване и върху това, че същите са без политически характер. Посочва, че
въпреки кюрдската етническа принадлежност на исканото лице няма причина да се
приеме, че екстрадирането му има за цел преследване на посоченото основание.
Посочва, че последните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), в които
се коментира положението на лицата с друга етническа принадлежност в затворите
в Турция, не съдържат данни в такава посока.
Защитникът на А.А.– адв. Г.Г., моли
искането за екстрадиция да не бъде уважавано. Посочва, че подзащитният му
пребивава в **** от дълги години и няма съпричастност към престъпленията, за
които се иска да бъде екстрадиран. Отделно твърди, че тези престъпления не са
уточнени по време, място и начин на извършване. Акцентира върху сериозните и
добили световен отглас данни за репресии към лицата, изразяващи несъгласие с
действащия в Турция политически режим. Посочва, че в дълъг период от време
турските власти са бездействали и не са предприемали действия по отношения
издирването на А.А.и изразява недоумение защо това се случва сега.
Поисканото за екстрадиция лице А.А.моли
съдът да не уважава молбата на чуждата държава за неговото екстрадиране. Твърди,
че няма съпричастност към престъпленията, за които се иска да бъде предаден и
определя случващото се с него като недоразумение.
Съдът
като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото
доказателства, намира за установено следното:
Исканото лице А.А./А.А.и име по българско
разрешение за пребиваване А.А./ е роден на
***г. в Република Турция, с. ****, община ****, турски
гражданин, с адрес в ****, ул. „*********, дългосрочно пребиваващ в ЕС с
разрешение за пребиваване от Република **** № ****, женен, със средно
образование, собственик на строителна фирма в ****, ЕГН по разрешение за
пребиваване **********, с турски национален документ U ****.
Срещу
поисканото лице е издадена Заповед за арест на Наказателен съд за тежки
престъпления на район *****, 10 състав. Заповедта е издадена във връзка с
обвинителен акт №2010/340 по разследване № 2009/1602 и дело № 210/467, който е внесен
срещу турския гражданин за две престъпления по Наказателния кодекс на Турция –
незаконен трафик с наркотични вещества и членство в престъпна организация,
съставомерни по чл. 188/1-4-5 и по чл. 220/2-4 от Наказателния кодекс на
Република Турция
От документите,
представени от чуждите съдебни власти, е видно, че двете престъпни прояви са
извършени на 15.04.2010г. в гр. Диярбекир и в гр. Истанбул, турският гражданин
е действал в престъпна организация с М.С.Т.и С.К., като е внасял в Турция
наркотици от Армения с помощта на арменеца А.А.и под транспортното
организаторство на неустановено лице с малко име Самир е финансирал доставката
на наркотици в организацията, изтегляйки суми от личната си банкова сметка.
***ва на
официалната молба за екстрадиция на турския гражданин и придружаващите я документи по чл. 9
от ЗЕЕЗА, съставени на езика на молещата държава и придружени в превод на български
език, представляващи молба за екстрадиция, описание на престъпленията, за които
се иска екстрадиция – незаконен трафик с наркотични вещества и членство в
престъпна организация, заповед за задържане /арест/ на Наказателен съд за тежки
престъпления на район *****, 10 състав, копие от приложимите законови
разпоредби, определение
по ч.н.д. № 3956/2018г. на СГС.
Като съобрази приложените към
молбата за екстрадиция документи, разпоредбите на ЗЕЕЗА и ЕКЕ, в рамките на
компетентността си по същество и след като отчете, че производството по Глава
втора на ЗЕЕЗА изключва възможността да коментира постановената в замолената
държава осъдителна присъда от гледна точка на законосъобразност, обоснованост
или справедливост на наложеното наказание от правна страна съдът прие
следното:
Молбата за екстрадиция е частично
основателна.
Спазени са всички изисквания на
чл. 9 от ЗЕЕЗА, като от молещата държава е изпратена цялата необходима
информация, относима към екстрадиционното производство.
Спецификата на екстрадиционното
производство изключва възможността компетентният съдебен орган на замолената
държава да коментира правилността и обосноваността на заповедта за задържане, заради
която е задвижена екстрадиционната процедура. Доколкото по делото липсват
доказателства, че към момента на постъпване на документите за екстрадиция и до
приключване на съдебното следствие заповедта за задържане на лицето е била
отменена, то съдът в замолената държава следва да уважи молбата за екстрадиция,
ако не е налице нейната недопустимост, или някое от абсолютните или относителни
основания за отказ по чл. 7 и чл. 8 от ЗЕЕЗА.
В случая основания за недопускане
на екстрадицията не са налице.
Не са налице основанията да бъде
отказана екстрадиция по чл. 6 от ЗЕЕЗА, тъй като А.А.няма статут на постоянно
пребиваващ на територията на страната, не е български гражданин, нито лице, на
което е предоставено убежище на територията на Република ****, не се ползва с
имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на замолената страна, нито е наказателно
неотговорно лице.
Обстоятелството, че А.А.има
разрешение за пребиваване със срок на валидност до 02.02.2020г. не означава, че
той е получил статут на убежище в страната. Издаването на документ за
пребиваване на чужденец е уредено в Закона за чужденците в Република ****,
както и в Закона за българските документи за самоличност. Получаването на
убежище е уредено в Закона за убежището и бежанците, в Конвенцията за статута
на бежанците от 1951г. и в други международни актове по защита правата на
човека. По силата на чл. 7 от ЗУБ убежището е закрила, която българската
държава дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Съгласно чл. 2 от ЗУБ
компетентният орган за това е Президента на Република ****. От данните по
делото е видно, че производство за предоставяне на убежище не е било проведено,
а останалите степени на закрила по ЗУБ – статут бежанец, хуманитарен статут и
временна закрила, не се изследват в производството по екстрадиция съгласно
текста на чл. 6 от ЗЕЕЗА.
За този съд вън от съмнение е
обстоятелството, че не е налице основанието за отказ по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, поради наличие на българско гражданство на поисканото за екстрадиция лице.
Обстоятелството, че А.А.пребивава в **** от продължителен период от време и
живее тук със семейството си е без значение за тази преценка, тъй като самото лице не твърди да е придобило по
нито един от допустимите по Закона за българското гражданство способи – по
произход, по месторождение или по натурализация.
Не
е налице и абсолютното основание за отказ от екстрадиция, свързано с липса на двойна наказуемост, тъй
като и двете деяния, за които се иска предаването на А.А.са престъпления по законодателството
на замолената страна. В молбата за екстрадиция е посочено, че лицето се издирва
във връзка с две престъпни деяния – по чл. 188/ 1-4-5 и по чл. 220/2-4 от
турския наказателен закон. Престъпленията имат аналог в българското
законодателство – съответно в чл. 242, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 321,
ал. 2 от НК на РБ. Въпреки, че между посочените престъпления в двете държави
няма пълна идентичност, двойната наказуемост е вън от съмнение, тъй като
последната не изисква еднаквост, а съвпадане на основните признаци на престъпните
състави на националните законодателства като деяние, форма на вина и резултат
по основния състав. (арг. чл. 5, ал. 3 от ЗЕЕЗА)
За посочените престъпления законът
на молещата държава не предвижда смъртно наказание, а само наказание ЛОС, чийто
размер съответства на критериите на ЕКЕ и ЗЕЕЗА – наказание 30 години лишаване
от свобода и глоба за престъплението по чл.188/ 1-4-5 от Турския наказателен
закон и от една до три години лишаване от свобода за престъплението по чл.
220/2-4 от Турския наказателен закон.
В случая екстрадиция се изисква с
цел провеждане на наказателно разследване, в който смисъл и доколкото в
молещата държава за двете престъпления е предвидено наказание лишаване от
свобода, е изпълнен и критерия по чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, престъпленията,
чието продължаващо изпълнение е основание за исканата екстрадиция са тежки
криминални, а не политически, военни или свързани с такива, поради което
замолената държава няма основания да се съмнява, че молбата за предаване има за
цел преследване и съдене на лицето поради раса, религия, гражданство или
политически убеждения. Иска се лицето да бъде предадено за престъпления,
извършени през 2010г., т.е. в период от време, в който политическият режим в
Турция е бил различен от действащия. Производството, по което исканото лице се
осигурява, е разглеждано от неизвънреден съд в молещата държава.
Гореизброените обстоятелства
показват и необосноваността в довода на защита, че при екстрадиране в Република
Турция А.А.би бил подложен на унизително и нечовешко отнасяне, поради кюрдската
си етническа принадлежност.
Няма съмнение, че забраната установена в чл. 3 от КЗПЧОС
се намира в пряка връзка с екстрадицията, която би противоречала на
Конвенцията, ако поисканото лице е било подложено или съществува реална
опасност да бъде подложено на изтезание, нечовешко или унизително отношение или
наказание при предаването му на молещата държава (делото Soering v. UK). Съдът в Страсбург приема, обаче,
че замолената държава може да бъде държана отговорна в този случай само, когато
са налице съществени основания да се вярва, че при екстрадиция на лицето то ще
бъде изправено пред реална опасност от подлагането му на изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне. В конкретния случай степента на вероятност за подобно
отнасяне към А.А.е очевидно хипотетична, а дори и да съществува, молещата
държава е в състояние да я предотврати. За определянето й като такава съдът взе
предвид същността и естеството на наказанието, за което се иска екстрадицията -
то е лишаване от свобода и не се характеризира със суровост, надхвърляща
допустимия праг. Липсва рационално основание да се приеме, че лицето би било
подложено на нечовешко и унизително отнасяне, поради етническата си
принадлежност, тъй като самият А.А.не твърди, че е бил обект на провокация от орган
в чуждата държава или на преследване от хора или групи от хора заради своя
етнос. Всичко това означава, че изпълняващата държава няма основание да приеме
възможното нарушение на чл. 3 от Конвенцията и да откаже предаване на поисканото
лице поради това. Липсват, следователно, визираните в чл. 3, ал. 2 от ЕКЕ и чл.
7, т. 4 от ЗЕЕЗА основания за отказ, тъй като отсъстват сериозни и обосновани
подозрения, че екстрадицията има за цел наказване на лицето, заради неговата
етническа принадлежност.
Наред с тези, касаещи характера
на престъплението основания, за които се иска предаване или представляващи
гаранция, че посредством екстрадицията няма да бъдат нарушени основните човешки
права на поисканото лице, съдът констатира, че за престъплението по чл.
188/1-4-5 от наказателния закон на Турция не са налице абсолютните основания за
отказ и по чл. 7, т. 6 на ЗЕЕЗА. Цитираната разпоредба предвижда, че предаване
на поисканото лице се отказва във всички случаи, когато молбата за екстрадиция
касае престъпление, за което наказателното преследване или изпълнението на
наказанието са погасени по давност, без да прави разлика дали е изтекла
давността в молещата или замолената държава. В конкретния казус Република Турция
е изпратила на РБ извлечение от материално правните разпоредби, касаещи
съставите на престъпленията, в които е обвинен А.А.Изхождайки от размера на
санкцията за престъплението по чл. 188/1-4-5 и при съпоставката им с чл. 66 от
Наказателния кодекс на Турция е видно, че абсолютният давностен срок за това
престъпление е 20 години и изтича на 25.05.2030г.
Изхождайки от упоменатите
критерии, съдът установи обаче, че абсолютният давностен срок за второто
престъпление, за което се иска предаване на лицето – това по чл. 220/2-4 от
Наказателния закон на Турция, е изтекъл на 25.05.2018г. и това обстоятелство е
посочено от компетентните турски власти в придружаващите молбата за екстрадиция
документи. Наличието на абсолютно основание за отказ по чл. 7, т. 6 от ЗЕЕЗА е
пречка екстрадиция да се допусне по отношение на това престъпление.
Не е налице и нито една от
относителните предпоставки на чл. 8 от ЗЕЕЗА, в която съдът да може да откаже
екстрадиция на исканото лице по отношение на престъплението по чл. 188/1-4-5. Това
деянието не е подсъдно на българския съд, в Република **** за същото
престъпление наказателното производство не е било водено, респективно такова не
е било прекратявано. Предвид спецификата на конкретното искане основанията по
чл. 8, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА въобще нямат приложение.
По
изложените съображения съдът прие, че искането за екстрадиция следва да бъде
уважено по отношение на едното деяние – това за контрабандния внос на
наркотични вещества и отхвърлено по отношение на другото.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 10.10.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 35-ти
състав в публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
СНЕЖИНА КОЛЕВА
с участието на секретаря Матеева и в присъствието на прокурора Янкулов, като.разгледа докладваното от съдия
Магдалинчева н. ч. д. № 3986/2018 год. и въз основа на закона и доказателствата
по делото
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА екстрадиция на турския гражданин А.А./А.А.и
име по българско разрешение за пребиваване А.А./, роден на ***г. в Република
Турция, с. ****, община ****, турски гражданин, с адрес в ****, ул. „*********,
дългосрочно пребиваващ в ЕС с разрешение за пребиваване от Р**** № ****, женен,
със средно образование, собственик на строителна фирма в ****, ЕГН по
разрешение за пребиваване **********, с турски национален документ U **** по
Заповед за арест на Наказателен съд за тежки престъпления на район *****, 10
състав с цел провеждане на наказателно разследване по разследване № 2009/1602 и
дело № 210/467 на турския съд за престъпление по чл. 188/1-4-5 от Наказателния
кодекс на Република Турция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдебните власти на Република Турция за предаване на турския
гражданин А.А./А.А.и име по българско
разрешение за пребиваване А.А./ по същата Заповед за арест, касаеща
престъплението по чл. 220/2-4 от Наказателния кодекс на Република Турция.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 7 –дневен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.