Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Перник, 06.03.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд - Перник, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 324/2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 9,
ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ),
вр. с чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ/отм./
Образувано е по жалба на В.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.М. *** срещу Заповед № 1143 от
13.07.2022г. на Кмета на Община Перник, с която се обезщетява В.И.Б. срещу част
от отчужден имот пл. ****, по плана на гр. Перник, кв. „****“ по проведено отчуждително производство с
общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул****и се разпорежда В.И.Б. да
заплати сумата в размер на 55 956 лв., представляваща разликата между
стойността на отчуждения имот и стойността на жилищния имот, който се отстъпва
за обезщетение.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби на закона. Посочва, че имотът е отчужден със заповед № 1545 от
17.09.1984г. на председателя на Общински народен съвет – Перник. Със заповед №
5403 от 31.08.1990 година жалбоподателят е обезщетен с апартамент № 15, на
четвърти етаж, находящ се в ж.к. **** ***. Поради липса на средства за
изграждането на имота, със заповед № 620 от 15.04.2005 година кмета на община
Перник е изменил обезщетението, като е обезщетен с друг имот – апартамент № 29,
находящ се на трети етаж в жилищен блок ****в кв. ****, гр. Перник. С молба от
26.01.2015 година е отправил искане до кмета на община Перник да измени определеното
обезщетение по Заповед № 620 от 15.04.2005 година, тъй като са изминали повече
от 30 години. С Решение № 192 от 04.06.2015г. на Административен съд – Перник,
постановено по адм. д. № 147/2015г. е отменен мълчаливия отказ на кмета на
община Перник и преписката е върната за произнасяне по искането за изменение на
заповедта, съгласно дадените в решението указания. След подаване на молба вх. №
15/ЮР-2-12 от 30.06.2021г. и след дълги преговори с община Перник е определено
общинско жилище за обезщетяване, определени са оценки на отчуждения имот и имота, отстъпван като
обезщетение и е издадена процесната заповед. Счита оспорената заповед за
нищожна поради липса на форма, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 98 и
чл. 100 ЗТСУ /отм./. Алтернативно твърди незаконосъобразност на заповедта, като
оспорва определените пазарни оценки, счита за силно занижена стойността на
отчуждения имот, респективно завишена стойността на общинското жилище, което се
отстъпва като обезщетение.
Моли за отмяна на заповедта и
връщане на преписката на кмета на община Перник за произнасяне съгласно
изискванията на чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ /отм./, в условията на евентуалност моли
съда да постанови решение по същество, с което да измени оценките на процесните
имоти спрямо действителната им пазарна цена.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.Б.,***,
която моли оспорения административен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски в размер
на платеното адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от ст.юрисконсулт Л., която моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че оценките са извършени
по пазарни цени от лицензиран оценител, спазена е процедурата по издаване на
акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно Заповед № 1545 от
17.09.1984 година на председателя на общински народен съвет Перник /л. 12/ на
основание чл. 95 и чл. 98, във връзка с чл. 63 от Закон за териториалното и
селищно устройство и чл. 236, ал. 3 от ППЗТСУ е отчужден имот ****за улица,
като собствениците са обезщетени, между които и В.И.Б. – настоящ жалбоподател с
едно двустайно жилище.
Със заповед № 5403 от 31.08.1990
година на основание чл. 100 от ЗТСУ за определяне на конкретни жилища, с които
да се обезщетят собствениците настоящия жалбоподател е обезщетен с апартамент ****
****находящ се в ж.к. **** ***, състоящ
се от две стаи, кухня, и сервизни помещения, със застроена площ от 69.55 кв.
м., на стойност 16 078 лева, без да се прилага чл. 90 от ЗТСУ.
Със заповед № 620 от 15.04.2005
година на кмета на община Перник /л. 16/ на основание чл. 100 и чл. 98 от ЗТСУ В.И.Б.
– настоящ жалбоподател е обезщетен с апартамент *** на трети етаж в жилищен
блок ****в кв. ****, гр. Перник със застроена площ 83, 02 кв.м. по новия проект
на блока, на стойност 19 103 лв. без
да се прилага чл. 90 от ЗТСУ.
С молба вх. № 15/ЮР 2 от
26.01.2015 година настоящия жалбоподател е поискал от кмета на община Перник да
издаде заповед по § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с която да измени имотното
обезщетение. В установения срок не е издадена исканата заповед, с което е
формиран мълчалив отказ. С Решение № 192 от 04.06.2015г. на Административен съд
– Перник, постановено по адм. д. № 147/2015г. /л. 20/ е отменен мълчаливия отказ на кмета на община
Перник и преписката е върната за произнасяне по искането за изменение на
заповедта, съгласно указанията в решението, които са в смисъл, че единствено от
компетентността на кмета на общината е да прецени дали да обезщети с друго
жилище, респективно да обезщети парично бившия собственик, като предвиди за
това средства в бюджета на общината.
С последователни молби от
08.06.2016г., 16.10.2019г. жалбоподателят приканва кмета на община Перник да
изпълни влязлото в сила съдебно решение и да се произнесе по искането му за
обезщетение. С писмо изх. № 15/ЮР-2-11 от 04.03.2020г. настоящият ответник
отговаря, че към момента община Перник не разполага със свободни общински
жилища, които биха могли да бъдат предоставени за обезщетение. С молба вх. №
15/ЮР – 2-12 от 30.06.2021г. е поискано отново да бъде изпълнено съдебното
решение от 04.06.2015г., като се заявява, че неизпълнението на съдебно решение
е умишлено престъпление, основание и за завеждане на иск по ЗОДОВ, като
желанието е да не се стига до там, а да бъде определено справедливо обезщетение
на В.Б. за отчуждената му част от имот през 1984г. Представено е пълномощно, с
което В.Б. упълномощава адв. Г.М. *** във връзка с образувана преписка за
получаване на обезщетение за отчужден недвижим имот под № 15/ЮР-2-12 по описа
на община Перник, отдел „ОСКТТУЗ“.
В отговор на тази молба с писмо изх.
№ 15/ЮР – 2- 13 кмета на община Перник уведомява адв. М.,*** разполага с две
свободни общински жилища, като в случай, че ако желае процедурата по
обезщетяване да продължи с някое от тези две жилища, да се яви на среща в отдел
„ОСКТТУЗ“. С молба /без вх. № и дата на л. 125/ адв. М. заявява, че доверителят
му желае да бъде обезщетен с жилището, находящо се в гр. Перник, ул. **** ****.
Насрочен е оглед на апартамента,
за което е съставен протокол за оглед от 15.10.2021г. в присъствието на В.Б../л.
32/.
С възлагателно писмо кметът на
община Перник е възложил на лицензиран оценител изготвянето на оценка на
следните имоти: А/ апартамент **** **** със застроена площ 88, 98 кв.м, находящ
се в гр. Перник, ул. **** **** и Б/ отчуждена част от имот с планоснимачен ****
****съгласно регулационния план на гр. Перник, кв. **** на името на В.И.Б.
съгласно оценителен протокол от 05.09.1984г. и заповед № 1454/17.09.1984г.
Вещото лице, изготвило оценка /л.
47-58/, е посочило, че обектът по т. А, предмет на оценяване, представлява
самостоятелен обект в жилищна сграда
/апартамент/, разположен на осмия етаж на сградата. При оценката са използвани
метода на вещната стойност, приходния метод и сравнителния метод, като при
тежест 100 % на сравнителния метод е определена пазарна стойност към датата на
оценката 22.11.2021г. в размер на 73 600 лв. По отношение на обекта по т.
Б използваният метод за оценка е стойността на идеалните части от имота,
собственост на В.Б., която включва идеални части от парцел, сгради, подобрения
и трайни насаждения, оценена съгласно протокола от 1984г. на 2 986 лв.
трансформирана към настоящия момент /м.11. 2021г./ чрез МРЗ /минимална работна
заплата/ като е определено, че към м.11.2021г. /при МРЗ 650 лв./ същата сума се
равнява на 17 644 лв.
Жалбоподателят е уведомен за
изготвените оценки с писмо изх. № 15/ЮР-2.14. от 14.01.2022г. и е оспорил
писмото пред Административен съд – Перник. С Определение № 83/24.02.2022г.,
постановено по адм. д № 84/2022г., влязло в сила на 14.04.2022г. е оставена без
разглеждане жалбата му, тъй като оспореното писмо не подлежи на самостоятелно
обжалване, а е акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден в хода на
производството по издаване на заповед за изменение на вече издадена по чл. 98
ЗТСУ /отм./ заповед.
С Решение № 887 по Протокол № 9
от проведено на 23.06.2022г. заседание
на Общински съвет – Перник, е дадено съгласие В.Б. да бъде обезщетен с общинско
жилище, находящо се в гр. Перник, ул. **** ****, като заплати разликата между
стойността на недвижимия имот, който се отстъпва като обезщетение в размер на
73 600 лв. и стойността на отчуждения имот в размер на 17 644 лв.
Със заповед № 1143/13.07.2022г.
на кмета на община Перник е определено, че се обезщетява В.И.Б. срещу част от
отчужден имот пл. ****, по плана на гр. Перник, кв. „****“ по проведено отчуждително производство с
общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул****и се разпорежда В.И.Б. да
заплати сумата в размер на 55 956 лв., представляваща разликата между
стойността на отчуждения имот и стойността на жилищния имот, който се отстъпва
за обезщетение, като чл. 90 ЗТСУ /отм./ не намира приложение. Със същата
заповед е отменена заповед № 620/15.04.2005г., с която е определен апартамент №
29, находящ се на трети етаж в жилищен блок ****в кв. ****, гр. Перник за
обезщетение.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя срещу подпис на 01.08.2022г. /л. 153-154/.
По делото е изготвено заключение
по съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че пазарната стойност на отчуждената част от имота към датата на отчуждаването е
2 985 лв. съгласно оценителния протокол от 1984. Пазарната оценка на
отчуждената част към датата на издаване на процесната заповед 13.07.2022г. е
изчислена по два средно претеглени метода – съотношение с МРЗ и сравнителния
метод, като е определена на 16 112,
51 лв. Пазарната стойност на отстъпения като обезщетение апартамент – общинска
собственост към датата на издаване на процесната заповед 13.07.2022г. е определена
по метод на вещната стойност и метод на сравнителните аналози в размер на
84 314 лв.
Заключението е оспорено от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Б. с мотиви, че общият
наследодател е починал и идеалните части на жалбоподателя съответно не са тези,
посочени от вещото лице. Оспорени са и методите, използвани в заключението.
Съдът с протоколно определение от 01.11.2022г. е дал възможност на адв. Б. да
представи удостоверение за наследници и да формулира допълнителни въпроси към
съдебно-оценителната експертиза. По делото е изслушано допълнително заключение,
в което вещото лице е изчислило съотношението между размера на първоначално
определеното обезщетение и апартамент, като го е умножило по сегашни пазарни
цени на кв.м. и е достигнало до стойност 12 238, 68 лв. за отчуждената
част по този метод. Отстъпеният апартамент пък е оценен съгласно Наредбата за
цените на недвижимите имоти от 1979г. на 11 511, 29 лв. Вещото лице прави
уточнение, че според него, такива методи не съществуват и са неприложими.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорения акт, при правен
интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
кмета на община Перник, който към настоящия момент е компетентния орган.
Процедурата по определяне на обезщетение за отчужден през 1984 г. имот е по
реда на § 9 ПР на ЗУТ съгласно който за отчуждителните производства, започнали
при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета,
раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена
заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се
прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и
отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Съгласно чл. 95 ЗТСУ
компетентния орган е бил председателят на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет. Тъй като посоченият орган на местна власт не съществува към
настоящия момент, компетентния орган за издаване на акт за определяне на
равностойно обезщетение е кмета на
общината, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗОС, според която норма – кметът на общината,
издава заповед за отчуждаване, в която следва да посочи изрично изброени факти
и обстоятелства, в това число и равностойното парично/имотно обезщетение за
отчуждения имот. Предвид на това, обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган.
Спазени са установената писмена
форма и съдържание за издаване на административен акт, като е посочен издателят
на заповедта, отчужденият имот е индивидуализиран с номер и местоположение,
посочен е акта, с който имота е отчужден, правоимащото лице, отстъпеният имот
също е индивидуализиран, посочени са оценките на двата имота и разликата между
стойността на отчуждения имот и отстъпения като обезщетение, която правоимащото
лице трябва да заплати без да има основание за прилагане на чл. 90 ЗТСУ. Изложени
са фактическите и правни основания за издаването й, в този смисъл съдът намира
за неоснователни изложените в жалбата доводи за неспазване на формата на акта. Нарушаването
на формата на акта е основание за неговата нищожност, когато не е спазено
изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че
не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПР ЗУТ, за
отчуждителни производства, започнали при действието на отменените разпоредби на
Глава пета, раздел първи от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и
недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 година, се прилагат отменените
разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 от Закона за собствеността. Първото условие за
прилагането на тази норма е да има започнало отчуждително производство при
действието на ЗТСУ. В настоящия случай, видно от Заповед № 1545 от
17.09.1984г., е започнало по реда на чл. 98 от ЗТСУ производство по отчуждаване
на имота на жалбоподателя. Второто условие за прилагане на горната разпоредба е
имотът да е завзет до 30.10.1998 година. Това обстоятелство, не се оспорва
между страните и е заявено изрично от ответника с молба вх. № 2912/05.10.2022г.
/л. 114/, както и във влязлото в сила Решение № 192 от 04.06.2015г. на
Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 147/2015г. Третото условие,
за да се довърши отчуждителното производство по реда на ЗТСУ, е то да не е
завършило. То е незавършено, когото не е издадена заповед по чл. 100 от ЗТСУ
(отм.); или въпреки че е издадена заповед, конкретизираният в заповедта имот да
не може да бъде предаден на правоимащото лице по независещи от органа обективни
причини или не е получено парично обезщетение. Въпреки че жалбоподателят е бил
обезщетен, на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.), с обект в новострояща се сграда,
предназначена за жилищни нужди, се установява по безспорен начин, че жилището
не е довършено и съответно не е предадено на жалбоподателя поради незавършване
на строителството на сградата. Налице е третата предпоставка за прилагане на
разпоредбите на отменения ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ
(отм.); органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезли в сила
заповеди по чл. 98 и чл. 100 по молба на заинтересуваните страни с нотариална
заверка на подписите в следните хипотези. 1. когото се иска парично обезщетение
вместо имотно 2. жилище с по-малък брой жилищни помещения, 3. промяна на
местонахождението на имота.
По силата на тази специална
разпоредба кметът на гр. Перник може да измени стабилната заповед по реда чл.
100 от ЗТСУ. По делото се установява, че оспорената заповед е постановена след
влязло в сила Решение № 192 от 04.06.2015г. на Административен съд – Перник,
постановено по адм. д. № 147/2015г., с което е отменен мълчаливия отказ на
кмета на община Перник да се произнесе по молба вх. № 15/ЮР 2 от 26.01.2015
година, с която настоящия жалбоподател е поискал от кмета на община Перник да
издаде заповед по § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с която да измени имотното
обезщетение. Кметът следва да завърши отчуждителното производство с произнасяне
по искането за промяна на обезщетението. Преценката на кмета е в условията на
оперативна самостоятелност. Съгласно съдебната практика по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ
(отм.); и мотивите на Тълкувателно решение № 39 от 12.08.1987 г. по гр. д. №
11/87 г., ОСГК на ВС на НРБ – "Отчуждителното действие на заповедта по чл.
98 ЗТСУ настъпва без оглед на това дали собственикът е съгласен с отчуждаването
на имота му. Обезщетяването на собственика също се извършва в предвидените от
закона рамки, а не по съгласие между него и отчуждителния орган. Доколкото в
някои случаи е предвидено обезщетяването да става по искане или със съгласие на
собственика, касае се само до възможности за отклонение от общите правила за
обезщетяването, като например: собственикът да получи жилище в друга сграда, а
не в сградата, която ще се построи върху отчуждения имот (по чл. 82, ал. 1
ЗТСУ); да получи жилище не в близост до имота му, а другаде в населеното място
(по чл. 83, ал. 1 ЗТСУ); да получи парично вместо имотно обезщетение или жилище
с по-малък брой жилищни помещения (по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ) и др. Но това са
само допустими от закона разновидности в начина на обезщетяването, които - при
искане или съгласие на собственика - органът по чл. 95 ЗТСУ може да възприеме,
но без да е длъжен да стори това. Провеждането и довеждането до край на
отчуждителното производство не стои в зависимост от съгласието или от исканията
на засегнатите собственици относно начина на обезщетяването им.".
Поради изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че при постановяване на заповедта, ответникът не е
допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспорения
административен акт, като релевантните по случая факти са установени правилно и
не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателя в
производството по издаване на оспорената заповед.
Не се спори между страните, че
същите са постигнали съгласие В.Б. да бъде обезщетен с друго жилище, като му е
предоставена възможност за избор между две общински жилища и е извършен оглед с
негово участие на жилището, с което се предлага да бъде обезщетен. Спорният по
делото въпрос е свързан с размера на определената за процесната част от
отчуждения имот пазарна оценка, респективно стойността на жилището, което се
отстъпва като обезщетение. Оценката на имота, предмет на отчуждаването, е
елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като
обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки
за издаването на административния акт в частта относно размера на обезщетението.
В тази връзка съдът проверява съответствието между оценката на процесната част
от отчуждения имот, определена в административното производство, и неговата
пазарна стойност, установена от приетото по делото експертно заключение, за да
установи дали оспорената заповед е законосъобразна или е налице противоречие с
относимите материалноправни разпоредби (основание за отмяна на административния
акт по чл. 146, т. 4 от АПК).
По делото са извършени две
оценителни експертизи, една от административния орган и една в
първоинстанционното съдебно производство. Двете експертизи са използвали сходни
методи за определяне на релевантната цена за отчуждената част и имота, който се
отстъпва като обезщетение и са достигнали до сходни стойности.
Следва да се има предвид, че
идеалната част на В.Б. от отчуждения имот планоснимачен номер 6614 е в размер
на 0,0937. Възражението, че същата се е увеличила след смъртта на общия
наследодател В.Б.Ч.е неоснователно. Съгласно оценителния протокол от 1984г.
обезщетените собственици са: В.Б.Ч., В. и Б.И.Б., Т.В.Б., Б.В.Б.. Съгласно
удостоверението за наследници на В.Б.Ч./л. 187/, В.И.Б. не е сред кръга наследници
и неговата част от обезщетението не се увеличава след смъртта на В.Ч..
По отношение оценката на
отчуждената част, съдът кредитира основното заключение на съдебно-оценителната
експертиза в съдебното производство, тъй като са използвани, освен метода на
МРЗ, сравнителния и възстановителния метод /ако отчуждения имот съществуваше
към датата на издаване на заповедта, каква би била неговата стойност,
респективно идеалната част на В.Б./.
Доводите на жалбоподателя, касаещи методите за определяне на отчуждената част и
имота, отстъпен като обезщетение, и изложените твърдения за тяхната
неправилност, съдът намира за неоснователни. Размерът на оценката е изчислен на
основата на среднопретеглена стойност. Доколкото от първият вариант на експертното заключение на вещото лице Ц.,
който съдът счита за обективно и компетентно изготвен, не се установява
по-голяма стойност на процесната част от отчуждения имот съответно по – малка
стойност на апартамента, който се отстъпва като обезщетение, съдът намира за
неоснователни твърденията в жалбата относно неправилност на оценките. Вторият вариант на съдебно-оценителната
експертиза /допълнителното заключение/ съдът не кредитира, тъй като Наредбата
за цените на недвижимите имоти от 1979г. е неприложима. Съгласно чл. 89 от ЗТСУ
недвижимите имоти, отстъпвани като обезщетение на собственици на недвижими
имоти, отчуждени за мероприятия по закона, се оценяват по наредбата по чл. 78.
Касае се обаче за довършване на производство по обезщетение при условията на
§9, ал.1 от ПР на ЗУТ, която разпоредба препраща към отменения чл. 102 от ЗС,
т.е. отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, ще следва да се
оценят по пазарни цени към датата на отчуждаването. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗС
(отм.), отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценява по
пазарни цени към датата на отчуждаването. Тъй като в едногодишен срок от
влизане в сила на отчуждителната заповед, обезщетението не е било изплатено, на
основание чл. 102, ал. 7 от ЗС е изготвена нова оценка на отчуждения имот.
Съгласно практика на ВАС /р. № 4436 от 30.07.1999 г. на ВАС по адм. д. №
3227/99 г., II о. / новата оценка следва да бъде изготвена по цени, действащи
към датата на издаване на решението. Разширителното тълкуване на приложимата за
правоотношението норма на чл. 102, ал. 1 ЗС във връзка с ал. 7 води до извода,
че новата оценка е следвало да бъде определена според пазарната стойност на
имота, считано към датата на административното решение. И това е съвсем логично
и в корелация със смисъла на закона относно изискването за изготвяне на нова
оценка, тъй като актуалността на вече изготвената първоначална оценка е
поставена под съмнение, предвид развиващата се пазарна икономика.
Определената стойност на имота,
който се отстъпва като обезщетение също е съобразена със съвременните методи за
оценка на имотния пазар. Съдът намира за недоказано твърдението в жалбата, че при
огледа било установено, че жилището е с многобройни течове от покрива, които го
правят неизползваемо. В протокола за оглед от 15.10.2021г., съставен в
присъствието на жалбоподателя, няма
посочени забележки. Следва да се има предвид, че на В.Б. е бил предложен избор
между две жилища, и след като е присъствал на огледа лично, ако състоянието на
апартамента действително е било лошо, е можел да заяви това и да иска оглед и
на другия предложен апартамент. Вещото лице по съдебно-оценителната експертиза
също е направило оглед, като е посочило, че по данни на място покрива е
ремонтиран, с хидроизолация.
Предвид обстоятелството, че
съдебната експертиза е в по-неблагоприятен за жалбоподателя вариант от определеното
от административния орган, предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК,
положението на жалбоподателя не би могло да бъде влошавано. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че обжалваната заповед не следва да бъде изменяна,
с оглед постигане на съответствие в частта относно стойността на отчуждения
имот и стойността на жилищния имот, който се отстъпва за обезщетение.
При гореизложените съображения, съдът
намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При
този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане
на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 АПК и чл. 143, ал.3 АПК, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Б., ЕГН **********,
срещу Заповед № 1143 от 13.07.2022г. на Кмета на Община Перник като неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Община Перник сумата от 200лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/