Определение по дело №641/2024 на Административен съд - Враца

Производството по делото е образувано по жалба на Е.С.Т. *** срещу изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „Т.Б.“ АД, ***, обективиран в ПИСМО изх.№ 20-00-1379/07.10.2024г. В жалбата се твърди, че с писмото „Т.Б.“ АД изрично отказва да удовлетвори отправените към кредитора искания. По същество банката посочва, че не възнамерява да предприема към жалбоподателя принудителни действия, но отказва да признае погасяването по давност на вземането си, независимо от обстоятелството, че същия е отправил изрично възражение в тази връзка и е посочено, че доброволно няма да плати.В същото писмо банката изрично е отказала личните му данни да бъдат изтрити, както от информационната система на банката, така и от ЦКР към БНБ. Излагат се възражения в тази насока, като  се позовава и на Решение №12441/13.12.2023г. по адм.дело № 8782/2023г. на ВАС. Иска се отмяна на изричния отказ на администратора и обработващия лични данни „Т.Б.“ АД, обективиран в  оспореното писмо на изп.директори, да изтрие на основание чл.17,§1,б.“а“ от Регламент /ЕС/2016/679 на ЕП и на Съвета  от 27 април 2016г. лични данни на Е.С.Т. ***, да подаде информация за изменение на кредита в ЦКР, след което да спре да подава  личните данни в ЦКР  за лицето, като се върне адм.преписка на администратора на лични данни със задължителни указания по приложението на материалното право. Към жалбата в заверено копие е  приложено оспореното писмо, заявлението към банката, постановление за прекратяване от 09.12.2022г. на ЧСИ и адвокатско пълномощно.

От „Т.Б.“ АД ***, чрез  пълномощника * Р.Ж.  е депозиран отговор по делото с изразено становище за оставяне на жалбата без уважение и прекратяване на производството. Приложено е и заверено копие на справка за кредитна задълженост.  

Съдът след като се запозна с доводите на страните, преписката по оспорения акт, намира жалбата за недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане по следните съображения:     

Видно от данните по делото със заявление Е.Т. до „Т.Б.“ АД ***-00-3244/18.09.2024г.  във вр. със сключени два броя банкови кредити между него и банката, образувано ИД от ЧСИ и наличие на Постановление за прекратяване изх.№ 28329/09.12.2022г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК на изпълнителното производство, въз основа на описаните в заявлението факти и обстоятелства е направил възражение, че вземанията са погасени по давност и няма да заплати доброволно описаните задължения поради настъпила погасителна давност. Възразява срещу обработването на личните му данни под каквато и да е форма, за което излага доводи. Във вр. с изложеното е направено искане: 1/Да се отпишат счетоводно описаните задължения към него, като се издаде документ, с който се признае, че вземанията са погасени по давност и вече не ги претендират, предвид направеното от него възражение за погасяване по давност и изявление, че няма да плати доброволно след този срок; 2/ Да подаде искане в нормативно определения срок по Наредба №22 на БНБ за ЦКР за заличаване на данните му в ЦКР към БНБ поради изтекла погасителна давност на кредитите, като се удостовери извършването на това действие; 3/Да се предостави протокол за унищожаване  на горепосочените изпълнителни листа, които се съхраняват в оригинал в посоченото изпълнително дело;

Установява се, че образуваното изпълнително дело на ЧСИ е прекратено с Постановление изх.№ 28329/09.12.2022г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

От представена справка от БНБ-ЦКР за кредитна задълженост на жалбоподателя  към дата 11.09.2024г. е видно, че последната подадена информация от банката е от 31.12.2020г.

По  подаденото заявление и направените в него искания „Т.Б.“ АД, представлявано от Изпълнителните директори  се  произнася с Писмо изх.№ 20-00-1379/07.10.2024г.. В същото т.1 във вр. с направеното възражение за давност жалбоподателя е уведомен, че същото не следва да бъде уважавано, за което са изложени доводи. Посочва, че това право  за да породи исканите правни последици следва да бъде направено пред съдебен орган, който единствено  е компетентен да го освободи от задължението му.  В т.2 относно искането за заличаване на личните данни в ЦКР е посочено, че заличаване на личните данни в ЦКР не е от компетентността на банката, а на ЦКР, поради което и искането следва да се отправи към тях по надлежния ред и установено от регулатора форма, за което са изложени доводи. В т.3  относно последното отправено искане е посочено, че банката не може да предостави протокол за унищожаване на изпълнителните листове от 2011г., като същите се намират в ИД на ЧСИ, като банката не е предприела и няма да предприема действия по изтеглянето им с нарочна молба от делото.  Така издаденото писмо е оспорено в настоящото производство и е предмет на делото.

За да се развие производство за съдебен контрол за законосъобразност, следва да е налице годен за обжалване административен акт. Сезирания с жалбата съд е длъжен да образува и проведе съд. производство, но за да възникне това задължение за сезирания съд, правото на оспорване трябва да съществува и да е валидно упражнено. За изясняването на този въпрос съдът трябва да провери дали е редовно и валидно сезиран.

В случая се оспорва изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „Т.Б.“ АД ***, обективиран в Писмо изх.№ 20-00-1379/07.10.2024г. Видно от съдържанието на писмото не е налице изричен отказ, който да  подлежи  на оспорване. С писмо жалбоподателя е уведомен, че  не се уважава искането за погасителна  давност, а това право  за да породи исканите правни последици следва да бъде направено пред съдебен орган, който единствено  е компетентен да го освободи от задължението му. Заличаването на личните данни в ЦКР не е от компетентността на банката, а на ЦКР, поради което и искането следва да се отправи към тях по надлежния ред и установено от регулатора форма. Банката не може да предостави протокол за унищожаване на изпълнителните листове от 2011г., като същите се намират в ИД на ЧСИ, като банката не е предприела и няма да предприема действия по изтеглянето им с нарочна молба от делото. Тоест от същото е видно, че не е формиран изричен отказ на администратора и обработващ личните данни „Т.Б.“ АД, който да подлежи на оспорване, а писмото има уведомителен характер и в него се посочва реда и начина по който следва  жалбоподателя да  отправи своите искания, за да бъдат удовлетворени.

Видно от съдържанието на оспореното писмо възникналото правоотношение е от гражданскоправен характер въз основа на сключени договори между равнопоставени правни субекти, поради което възникналите спорове по изпълнението и погасяването му по давност подлежат на разрешаване по гражданскоправен ред от общия съд. Затова и съдът приема, че банката не е компетентна по искането за отписване и по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност, каквито доводи са изложени и в писмото. Поради това произнасянето е само с уведомителен характер без да внася някаква промяна в правната сфера на заявителя. Процесното писмо не обективира в себе си административно-властническо волеизявление на административен орган, а е волеизявление по възникнало облигационно правоотношение на една от страните по сключени  договори за погасяване по давност и отписване на задължения.

Не е налице и изричен отказ по второто искане направено в заявлението, тъй като не е от компетентността на банката и след като не е от нейната компетентност,то не е налице и формиран изричен отказ и по това искане, който да подлежи на оспорване. Също така и третото искане направено в заявлението касае уреждането на вазимоотношения между страните по изпълнителното дело, но  не и административни.

Следва да се посочи,че с писмото не е формиран изричен отказ на изпълнителните директори на банката за изтриване на  личните данни на жалбоподателя на  основание чл.17,§1,б“а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. в каквато насока се прави искане в жалбата, тъй като такова искане не е направено в заявлението, видно от направените в него искания. В заявлението е направено възражение, относно обработването на личните данни на лицето,  но  не и искане в тази насока, поради което не може да се приеме, че е налице изричен отказ, който да подлежи на оспорване. Отделно от това е видно от приложената справка за кредитна задълженост на лицето, че от 31.12.2020г. банката е преустановила подаването на информация за кредитите на жалбоподателя към ЦКР.

Цитираното решение в жалбата на ВАС №12441/13.12.2023г. е неотносимо  в случая, тъй като в случая не  се обработват данните на лицето и не се подава текуща информация в ЦКР, видно от данните по делото. Съхранението на данните на лицето от банката, касае друго задължение което следва да изпълни, но не и обработването им.

С оглед на изложеното съдът приема, че  оспореното писмо  няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Съдебното обжалване на административни актове е средство за решаване на административно правни спорове между граждани или юридически лица в администрацията, а не на имуществени спорове между физически  и  юридически  лица.

Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Поради това липсата на подлежащ на оспорване административен акт в конкретния случай от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба против оспореното писмо, която съгласно чл. 159, т.1 АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено.

Водим от горното  и на основание  чл.159, т.1 АПК, Съдът               

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на Е.С.Т. *** срещу изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „Т.Б.“ АД, ***, обективиран в  ПИСМО изх.№ 20-00-1379/07.10.2024г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 641/2024г.  по описа на АдмС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва в седмодневен срок от получаването му с частна жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд  София.

Препис от определението на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.