Определение по дело №1123/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2015
Дата: 30 май 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530101123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         Номер   2015             Година   30.05.2019             Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети май                                                                                                        Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1123 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на П.Ж.К., с която против ответното I. са предявени обективно съединени искове за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяването му на предишната работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за „поправяне и актуализиране в трудовата му книжка на релевантните вписвания за стажа по трудовото му правоотношение като непрекъснато за времето, за което е бил отстранен от работа със заповед № 1840/13.09.2018 г.“, „да му бъде изплатена незабавно разликата между заплатата, която е следвало да получи като учител и обезщетението, което е получил поради уволнението му от работа, както и всички други плащания и обезщетения, които имат характер на трудово възнаграждение, и такива за представително облекло, и такива полагащи се по колективния трудов договор, които е следвало да получи, ако бил на работа като старши учител в ответното училище от уволнението му на 13.09.2018 г. до момента“.

 

          С определение № 710/26.02.2019 г. исковата молба е върната на ищеца в частта й, по предявения с нея иск за „поправяне и актуализиране в трудовата му книжка на релевантните вписвания за стажа по трудовото му правоотношение като непрекъснато за времето, за което е бил отстранен от работа със заповед № 1840/13.09.2018 г.“, поради недопустимост на същия иск и делото в тази му част, по отношение на него, е прекратено (л. 42). Със същото определение, и разпореждания от 28.03.2019 г. и от 13.05.2019 г., исковата молба е оставена без движение за отстраняване на допуснатите в нея нередовности (л. 64 и 71).

 

          С подадената в дадения му срок с молбата му от 23.05.2019 г. поправена искова молба, ищецът отново е предявил предявеният с първоначалната му искова молба иск за осъждане/задължаване на ответника да „поправи и актуализира в трудовата книжка на ищеца релевантните вписвания за стажа по трудовото му правоотношение като непрекъснато за времето, за което е бил отстранен от работа със заповед № 1840/13.09.2018 г.“, производството по който е прекратено с определението от 26.02.2019 г. (л. 77).

 

След като се запозна с тази му поправена искова молба, съдът намери от една страна, че предявеният отново от ищеца със същата иск за „поправяне и актуализиране в трудовата му книжка на релевантните вписвания за стажа по трудовото му правоотношение като непрекъснато за времето, за което е бил отстранен от работа със заповед № 1840/13.09.2018 г.“, е недопустим. Вярно е, че вписването на обстоятелствата по чл. 349 КТ в трудовата книжка, включително и за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ, е задължение на работодателя/ негови длъжностни лица (чл. 349, ал. 2 КТ). Но също така е вярно, че при неизпълнението му те носят имуществена отговорност по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ или административно-наказателна отговорност по чл. 414 КТ. Само при вписване на неправилно или неточно основание за прекратяване на трудовия договор, работникът или служителят има право да поиска от съда промяната му в трудовата му книжка или в други документи, където то е отразено, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а случая не е такъв. При него така, както е предявен в случая от ищеца, за поправяне в трудовата му книжка на данните по чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ, горепосоченият му иск е недопустим и не може поради това да бъде разгледан от съда (в този смисъл Р 1373-2001-III г.о., Р 231-2004-III г.о. и 193-2014-IV г.о.). Поради това исковата му молба в тази й част, с която е предявен, следва да му бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по делото, да се прекрати в същата му част, по отношение на него (чл. 130, изр. 1 ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2 ГПК настоящото определение в тази му прекратителна част, може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

В останалата му част, по отношение на останалите предявени искове, делото не следва да се прекратява, доколкото са допустими. От уточнението в поправената искова молба от 23.05.2019 г. е видно, че тези искове са по същество по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението на ищеца с процесната заповед от 11.01.2019 г. за незаконно и неговата отмяна; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяването му на предишната работа в ответното училище; по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за осъждането на ответника да му заплати обезщетение от 4925 лева по чл. 225, ал. 2 КТ за времето от 13.09.2018 г. до 25.02.2019 г.; по чл. 49 ЗЗД – за осъждането на ответника да му заплати обезщетение от 445 лева за неполучените в същия размер, поради уволненията му със заповеди от 13.09.2018 г. и от 11.01.2019 г., трудови възнаграждения по чл. 36, ал. 2 К. от 11.06.2018 г.; по чл. 49 ЗЗД – за осъждането на ответника да му заплати обезщетение от 300 лева за неполучените в същия размер, поради уволненията му със заповеди от 13.09.2018 г. и от 11.01.2019 г., допълнителни трудови възнаграждения по чл. 36, ал. 5 К. от 11.06.2018 г.; и по чл. 49 ЗЗД – за осъждането на ответника да му заплати обезщетение от 1250 лева за неполучените в същия размер, поради уволненията му със заповеди от 13.09.2018 г. и от 11.01.2019 г., допълнителни трудови възнаграждения по чл. 34 К. от 11.06.2018 г. По тези искове делото следва да продължи своя ход, защото в дадения му с разпореждането от 13.05.2019 г. срок, следва да се приеме, че ищецът е отстранил с поправената си искова молба от 23.05.2019 г. нередовностите им. Поради това исковата му молба се счита редовна от деня на подаването й в тази нейна останала част, по  отношение на тези искове (чл. 129, ал. 5 ГПК).

 

Доколкото със същата обаче са предявени в обективно съединение, както искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, които подлежат на разглеждане по реда на Глава XXV ГПК „Бързо производство“, така и искове по чл. 49 ЗЗД, които подлежат на разглеждане по общия исков ред, бързо производство не се допуска и делото следва да се разгледа по общия исков ред, а не по особения исков ред на бързото производство (чл. 310, ал. 2 ГПК). Поради това на ответника следва да се изпрати препис от исковата молба и уточняващите я и поправени искови молби с приложенията към тях, като в съобщението му се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, и от неупражняване на правата му по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК (чл. 131, ал. 1 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ВРЪЩА на ищеца П.Ж.К. представената с молбата му с вх. № 15271/23.05.2019 г. поправена искова молба В ЧАСТТА Й, по отношение на предявения отново с нея против ответното I. иск за поправяне и актуализиране в трудовата му книжка на релевантните вписвания за стажа по трудовото му правоотношение като непрекъснато за времето, за което е бил отстранен от работа със заповед № 1840/13.09.2018 г., поради недопустимост на този иск и ПРЕКРАТЯВА поради това В СЪЩАТА ЧАСТ, по отношение на него, производството по настоящото гражданско дело № 1123 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

         

            ПРЕПИС от исковата молба с приложенията в останалата й част, и от уточняващите я и поправени искови молби от 15.03.2019 г., от 19.04.2019 г. и от 23.05.2019 г. с приложенията към тях, да се изпрати на ответника, на когото в съобщението да се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, и от неупражняване на правата му по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК.

 

ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока за отговор.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само от ищеца в частта му, с която частично се прекратява производството по делото, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на същия, а в останалата му част не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: