РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, 8 - ми състав, в публично
заседание на 12 октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 486 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл.
16б от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от
И.П.Б. ***, депозирана чрез процесуален представител адвокат Д. П. ***, против
Заповед № ЗСП/Д-Р/1312 от 10.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) - Русе, потвърдена с Решение № 18 - РД 04 - 0371 от
12.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
(РДСП) - Русе, с която заповед на жалбоподателката е отказано отпускането на
месечна целева помощ по реда на чл. 16б,
ал.1 от
ППЗСП. Жалбоподателката намира оспорената заповед за издадена при неспазване на
установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Претенцията е заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна, а преписката да бъде върната на компетентния
административния орган за ново произнасяне при спазване на дадени от съда
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и
присъждането на разноски.
Ответникът по делото
– Директорът на ДСП - Русе, чрез процесуален представител, в депозиран по
делото писмен отговор с приложени към него писмени доказателства (л. 19-л.25 от
делото), в съдебно заседание в хода по същество на делото, както и в
представената писмена защита, оспорва основателността на жалбата. Счита
оспорената заповед за законосъобразен акт и моли съда да отхвърли като
неоснователна подадената срещу нея жалба. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък на разноските (л. 52 от
делото).
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено следното:
По фактите
Жалбоподателката в
настоящото производство И.П.Б., е подала Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-Р/1312 от 31.05.2021 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с
искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка /л.1 и л.2 от преписката/. В
заявлението е посочено, че И. Б. съжителства съвместно със Стефан Тодоров
Иванов, като тя е безработна без право на обезщетение, а Ст.Иванов, с когото
съжителства, е работещо лице; имат едно дете – Б.С.И., ученичка във втори клас;
получават
помощ в размер на 300 лв. (л. л. 1 и 2 от преписката).
Въз основа на
подаденото заявление и след извършена социална анкета от ДСП – Русе е изготвен социален доклад (л.
3 и л.4 от преписката).
В обстоятелствената
част на същия е потвърдена информацията, посочена от заявителката, относно
семейното й състояние. Последната месторабота на И. Б. е била за периода от
04.09.2019 г. до 24.09.2019 г. като машинен оператор шиене на облекла в „Хард
фешън“ ЕООД. От тогава до настоящия момент няма сключвани трудови договори. Прекратяването
на трудовият й договор е преди 13.03.2020 г. и не е свързано с обявяването на
извънредното положение в страната поради пандемията. И. Б. е имала регистрация
в ДБТ като безработно лице с право на обезщетение, която е била прекратена на
14.10.2020 г. Към момента отново е с регистрация в ДБТ – Русе от 26.11.2020 г.
като лице, активно търсещо работа. С.И., с когото И. Б. съжителства, работи като
електротехник в „Приста ойл“ от 16.08.2018 г. Доходът на семейството от
предходния месец, в размер на 1485.11 лева, се формира от трудова дейност,
пенсия за общо заболяване и помощи и не надвишава 150% от МРЗ на член от
семейството. Посочено е, че през годината заявителката е получавала помощи по
чл.70 от ЗХУ в размер на 102,90лв. и по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в размер на 675
лева.
В заключение е
прието, че заявителката и семейството й не отговарят на условията за отпускане
на месечна целева помощ при обявена епидемична обстановка за семейства с деца
под 14-годишна възраст, съгласно чл.
16б, ал.1, т. 1 – т. 4
от ППЗСП, тъй като не попадат в целевите категории лица, обект на подпомагане
при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-Р/1312 от 10.06.2021 г., издадена
от Директора на ДСП – Русе, на основание чл.13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от
ППЗСП, на И. Б. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по
чл. 16б, ал.1 от ППЗСП (л. 8 от преписката). От
фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че жалбоподателката последно е работила по трудов договор до
24.09.2019 г., а целевата помощ при обявена епидемична обстановка е с акцент
лица и семейства, останали без работа слез 13.03.2020 г., в неплатен отпуск или
преустановили дейността на фирмата си, заради наложени обективни ограничения от
държавата, поради и което семейството не отговаря на условията на цитираната
разпоредба.
И. Б. е обжалвала
заповедта по административен ред. Директорът на РДСП - Русе, на основание чл.
97 от АПК и чл. 13, ал. 5 от ЗСП, е постановил Решение № 18 – РД 04 – 0371 от
12.07.2021 г., с което е отхвърлил жалбата на И. Б. срещу Заповед №
ЗСП/Д-Р/1312 от 10.06.2021 г., издадена от Директора на ДСП – Русе (л. 15 от
преписката). Изложени са мотиви, че заповедта е издадена при изяснена
фактическа обстановка, предвид служебно извършените от социалния работник
проверки; при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в
ППЗСП; и при правилно приложение на материалния закон, доколкото помощта по чл.
16б от ППЗСП се отпуска на лица, останали без работа в следствие на обявеното
извънредно положение или извънредната епидемична обстановка, т.е. след
13.03.2020 г., а последното трудово правоотношение на жалбоподателката е било
прекратено на 24.09.2019 г., т.е преди 13.03.2020 г. и не е във връзка с
обективни ограничения, наложени от държавата, които да са предпоставили
оставането без работа, поради което и семейството не отговаря на условията за
отпускане на тази помощ.
От страна на ответника са представени Указания
на изп. директор на Агенция за социално подпомагане изх. № 9100-0340 от
09.12.2020 г. относно прилагането на чл. 16б
от ППЗСП Представени са и писмени доказателства относно отпуснатите през 2021
г. на жалбоподателката помощи по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в размер съответно на:
375 лв. /заповед от 11.01.2021 г. на л.31 от делото/ и на 300 лв. /заповед от 19.03.2021 г. на л.31 от делото/, както и справка за
актуално състояние на всички трудови договори към дата 13.08.2021 г. на И. Б.
(л. 35 от делото).
По правото.
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-Р/1312 от 10.06.2021 г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган –
Директор на ДСП – Русе, при упражняване на законово регламентираните му
правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 16б от ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б, ал.1 от ППЗСП – заявителката последно е работила по трудов
договор до 24.09.2019 г., а целевата помощ при обявена епидемична обстановка е
с акцент лица и семейства, останали без работа, в неплатен отпуск или
преустановили дейността на фирмата си, заради наложени обективни ограничения от
държавата, поради и което семейството не отговаря на условията на цитираната
разпоредба. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта.
В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният
орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП на И. Б., се съдържат не само в
оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия издаването на
крайния административен акт социален доклад от 10.06.2021 г., изготвен съгласно
Приложение № 2
към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Посоченият социален доклад обективира констатациите
на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална
анкета по подаденото от И. Б. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Р/1312 от 31.05.2021
г., както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение
да бъде отказано отпускането на помощта.
С оглед изложеното
съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдът преценява като
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.
27, ал. 1 – ал. 4 от ППЗСП, социалният доклад се изготвя въз основа извършена
социална анкета. Последната се изразява в установяване на факти и
обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на
подпомагане на заявителя и неговото семейство и включва: проверки в дома на
лицето и/или семейството по настоящ адрес; проучване и анализиране на
документи; и събиране на информация, като в случай че документи и информация са
налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно. Описаната
нормативна уредба сочи, че социалната анкета има за цел да изясни релевантните
за конкретното заявено право обстоятелства, по един, някои или всичките
посочени в закона способи. В случая релевантните обстоятелства по подаденото от
жалбоподателката заявление са били установени с писмени доказателства,
представени от нея, както и от служебно изискана от социалния работник
информация.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли
се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.
12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с изключение на
целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда
и социалната политика (чл. 12, ал. 4 от ЗСП).
В случая
жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на месечна целева
помощ по чл.
16б от ППЗСП.
Правото на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за
социално подпомагане
(обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г.).
В новосъздадената
разпоредба на чл. 16б от ППЗСП е предвидено, че
право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст,
когато: т. 1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ
сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност
да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т. 2 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и т. 4 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от
ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна
целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП - децата
да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето;
да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150%
от минималната работна заплата.
Съгласно § 2 ПЗР на ПМС № 322
от 23.11.2020 г.
за изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември
2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага
единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична
обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на
COVID-19.
От посочената
регламентация следва изводът, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана
с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато
по отношение на родителите (респ. на единия родител или на родителя, отглеждащ
сам дете), е налице някоя от хипотезите по чл. 16б,
ал.1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на
средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от § 2 ПЗР на ПМС №
322 от 23.11.2029 г. за изменение и допълнение на ППЗСП, свърза прилагането на чл.
16б от ППЗСП с обявено извънредно
положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на Р България,
свързана с разпространение на COVID-19.
От горното следва
изводът, че за наличието на обуславящите правото на месечна целева социална
помощ материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП,
преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и
съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във
връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от
фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че
жалбоподателката и лицето, с което съжителства имат дете под 14 години,
ученичка във втори клас, редовно обучение. Поради въведените ограничения във
връзка с извънредната епидемична обстановка в страната детето Божидара Иванова
не е посещавало учебното заведение за периода 01.04.2021 г. до 02.04.2021 г. -
изпълнено е условието по чл.
16б, ал. 3, т. 2 от
ППЗСП. Изпълнено е и условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП -
средномесечният
доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение
са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150% от минималната работна
заплата.
За да възникне
правото на И. Б. на месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП обаче
е необходимо съществуването на още една материалноправна предпоставка, а именно
по отношение на нея и/или съпруга й /лицето, с което съжителства/, като
родители на непълнолетно дете, да е изпълнена някоя от предвидените в условията
на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3
от ППЗСП.
Не се спори, че в
случая заявеното от И. Б. искане за отпускане на месечната целева помощ се
основава на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, регламентираща
правото на подпомагане на родителите, когато са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4.
В контекста на
регламентацията на месечната целева помощ по чл. 16б
от ППЗСП, следва изводът, че за да възникне правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, не е достатъчно родителят да е безработен без право на обезщетение за
безработица, а е необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредно положение
или извънредната епидемична обстановка на територията на Р България, свързана с
разпространение на COVID-19.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на горните изводи, че оставането без работа следва да е по
причина на обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка,
е и липсата на основание за различно третиране на лицата, които получават
доходи по трудов договор (чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗ)
спрямо тези, които са самоосигуряващи се (чл. 16б,
ал. 1, т. 3 от ППЗСП), като за самоосигуряващите се лица изрично е вписано, че
невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради обявеното
извънредно положение или въведената извънредна епидемиологична обстановка. Следователно
право на социална помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП имат не всички безработни родители,
чиито деца не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. В случая от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е безработна, без
регистрация на трудов договор от 24.09.2019 г. Съобразно тези данни, които не
са оборени чрез насрещно доказване, жалбоподателката е била без работа много
преди обявяване на извънредното положение на 13.03.2020 г. и следователно
оставянето без работа не е по причини, явяващи се резултат от въведените
ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
разпространение на COVID-19. В този смисъл И. Бамбулова не попада в кръга на
лицата по чл.16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, имащи право да получат целева социална помощ, поради което съдът намира,
че оспорената заповед е постановена и при правилно приложение на материалния
закон.
Цитираните в жалбата
решения в обратен на горния смисъл на АС-Силистра, АС-Варна, АС-Бургас нямат
задължителен и
обвързващ за настоящия съд характер. Тълкуването и прилагането на закона е
дейност на конкретния съдия при разрешаването на повдигнатия пред него съдебен
спор. Формираната към настоящия момент практика на съдилищата е противоречива
по аналогични
на процесния казус. Точно в обратния смисъл на цитираните решения в жалбата и съответни на приетото от
настоящия съд са напр.: Решение по адм.д. №597/2021 г. на АС-Варна, решение по
адм.д. №79/2021 г. на АС-Сливен, решение по адм.№ 1233/2021 г. на АС-Бургас, решение
по адм.д. №3805/ 2021 г. на АС-София град, решение по адм.д.№215/2021 г. на
АС-Хасково и др.
Не
се споделя тезата на оспорващата за издаване на оспорения акт в противоречие с чл. 3 от ЗСП във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 14 от ЕКПЧОС, тъй
като била дискриминирана по признак "лично положение". По правило, за
разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст,
семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак
"лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно
съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим,
обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В
разглеждания случай, твърденията на оспорващата са неотносими към защитения
признак "лично положение", тъй като оставането без работа само по
себе си не е постоянна, същностна характеристика на личността. Отпускането на
помощ по чл.16б ППЗСП от други териториални органи на АСП при сравними сходни
обстоятелства с тези на оспорващата, сами по себе си не могат да обусловят
защитимост по признак "лично положение". Очевидно, както в съдебната
практика, така и на фазата на административното производство е давано различно
разрешение на идентични казуси, поради различното тълкуване на приложимото
правно основание.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава,
при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта
на закона.
Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
С оглед изхода на
спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен
състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди в претендирания
размер от 100 (сто) лева.
Предвид изложеното,
на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на И.П.Б. ***, против Заповед № ЗСП/Д-Р/1312 от 10.06.2021 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Русе, потвърдена с Решение № 18 - РД 04
- 0371 от 12.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане (РДСП) - Русе, с която заповед на И.П.Б. *** е отказано отпускането
на месечна целева помощ по реда на чл. 16б,
ал.1 от
ППЗСП по Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Р/1312 от 31.05.2021 г. по описа на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе.
ОСЪЖДА И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Агенция за социално подпомагане, гр. София сумата 100 (сто) лева разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: