№ 524
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100901700 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените А. С. Д., ЕГН ********** против
“Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК *********, обективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността и при
условията на евентуалност с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, за отмЯ. на
решения на извънредното Общо събрание на акционерите на ответното
дружество, обективирани в протокол от 12.08.2024г., а именно:
1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на
дружеството;
2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000
лв. чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни
налични акции с право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с
номинална стойност от 1 лв. при определени условия;
3. за одобряване на изменения в устава на дружеството,
поради това, че същите решения вече са били взети от общото събрание
на акционерите на събрание проведено на 31.05.2024г., при което с процесните
решения се „препотвърждават“ вече взети такива, поради това, че е налице
висящ пред съда спор с предмет законосъобразността на идентични, взети
преди процесните, решения на общото събрание на акционерите, поради
нарушение на чл.192, ал.5 ТЗ и липсата на изцяло внесен уставен капитал на
дружеството, преди вземането на решение за увеличение на капитала, както и
поради това, че за участвалите в общото събрание акционери не са възникнали
членствени правоотношения с дружеството, включително и право на глас
съобразно разпоредбата на чл.228, ал.1 ТЗ, тъй като не са изплатили
дължимите вноски в капитала на дружеството до пълният му размер от 50 000
лв.
1
Ищцата основава претенциите си с твърденията, че макар в качеството й
на съпритежател с още две лица на 12 500 акции от ответното дружество, при
което тя не може да упражнява самостоятелно правата на акционер
предвидени в чл.181 ТЗ, има правен интерес да упражни правото си на иск във
връзка с оспорването на взети решения от общото събрание на акционерите.
Сочи, че атакуваните с предявените искове решения са нищожни, като
представляващи такива, които препотвърждават вече взети по-рано, но
невписани в Търговския регистър решения, евентуално като
незаконосъобразни, защото вписването на предходните идентични решения е
спряно с акт на съда по чл.536 ГПК, както и поради това, че те са взети в
нарушение на чл.192, ал.5 ТЗ, т.е. увеличен е капиталът на акционерното
дружество без преди това да е бил внесен изцяло уставният му такъв, и поради
това, че участвалите в гласуването акционери не са имали правото на глас,
защото не са внесли дължимите от тях вноски за записаните акции в капитала
на дружеството.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от
страна на ответното дружество. С него предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Ответното дружество обосновава тезата, че
правото на иск в случая е продължение на материалното право, което се брани
чрез него, а след като ищцата не може да упражни самостоятелно предвид
разпоредбата на чл.177 ТЗ правата си на акционер, то тя не може
самостоятелно да предявява и иск за оспорване на решенията на общото
събрание на акционерите. Счита, че в случая ищцата осъществява злоупотреба
с правото на иск, защото исковете са предявени въпреки, че за свикването и
провеждането на общото събрание на 12.08.2024г. са били взети предвид
всички изложени от нея възражения във връзка със свикването и
провеждането на предходно общо събрание на 31.05.2024г., взетите решения
на което също са атакувани от ищцата пред съда и е образувано т.д.1141/2024г.
по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, както и че единственият ефект от
предявените в настоящото производство искове е затрудняване дейността на
дружеството, предвид това, че ищцата е наясно, че не може да упражнява
самостоятелно правата на акционер, и че в публикувания в Търговския
регистър ГФО на дружеството за 2022г. е отразено довнасянето на уставния
капитал.
Ответникът сочи, че процесните решения на общото събрание на
акционерите не са нищожни, а цитираната в исковата молба практика на ВКС
касае различни казуси и е неприложима. Твърди, че предвид това, че взетите
на 31.05.2024г. решения от общото събрание на акционерите са атакувани от
ищцата пред съда с възражения за осъществени процедурни нарушения при
провеждането и документирането на събранието, не може да се отрече
възможността за общото събрание на акционерите, ако при предходни взети
решения са допуснати процедурни нарушения, те да бъдат санирани в
последващо общо събрание, което да вземе тези решения, които са от неговата
компетентност. В случая не е налице „препотвърждаване“ на предходно
решение или „изчерпана компетентност“, доколкото увеличението на
капитала, одобрено с решение на общото събрание на акционерите от
2
31.05.2024г. е с незавършен фактически състав и не се е осъществило. Не са
записани акции и не са направени вноски срещу тях. Не съществува и
опасност да бъде вписано увеличението на капитала два пъти, защото и двете
заявления подадени от ответното дружество във връзка с които е постановено
спиране на регистърното производство са форма Г1 и с тях е заявено
обявяване на покана до акционерите за записване на акции, т.е. те не са
заявление форма А5, с които да е поискано вписване на увеличението на
капитала. Не е възможно и, ако бъде вписано едно увеличение на капитала
имащо за резултат определен абсолютен размер на капитала, впоследствие да
бъде вписано повторно увеличение на капитала със същия абсолютен размер и
със същите по вид акции.
На следващо място, ответното дружество релевира възраженията си
относно твърденията на ищцата, че атакуваните решения са взети в нарушение
на чл.192, ал.2 и чл.228, ал.1 ТЗ. В тази връзка сочи, че след тълкуване на
действителната воля на акционерите, изразена в чл.8, ал.2 от устава следва да
се приеме, че в него имплицитно е предвидено, че правото на глас възниква с
внасянето на 25 % от капитала, доколкото волята на учредителите не може да
е била, те да се лишат от правото на глас в общото събрание на акционерите.
Освен това правото на глас по смисъла на чл.228, т.1 ТЗ възниква с
извършването на вноската срещу записаните акции при учредяване на
дружеството в предвидения в устава размер, но не по-малко от 25 % от
номиналната стойност на акцията, а невнасянето на остатъка от дължимата
вноска не влече загуба на правото на глас, освен в случай на изключване на
акционера по надлежния ред. Отделно от изложеното, ответникът твърди, че
през 2021г. е бил внесен остатъкът от уставния капитал, като това
обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър.
В представената от ищцата допълнителна искова молба се поддържат
изложените в първоначалната аргументи обосноваващи процесуалноправната
й легитимация да предяви иска. Освен това в нея се сочи, че с предявяването
на процесните искове не се осъществява злоупотреба с право, защото
предявяването на иск за отмЯ. на решение на общото събрание, което
противоречи на закона и устава, от страна на лице, което е страна по
членствено правоотношение с дружеството, е в интерес не само на
оспорващия, но и на дружеството. Навежда аргумента, че не може да се
приеме, че е недопустимо да бъде оспорено за втори път повторно взето
решение, защото възможността при повторното общо събрание да бъдат
допуснати същите нарушения като тези, които са били допуснати при
предходното не е изключена. Освен това, за да се приеме, че е налице
злоупотреба с правото на иск, ответникът следва да докаже, че единствената
цел на ищцата при предявяването му е да навреди другиму.
Твърди, че атакуваните решения са напълно идентични с взетите такива
от общото събрание на акционерите на 31.05.2024г., поради което се налага
извода, че в случая е налице препотвърждаване на предходни решения, а това
обосновава тяхната нищожност. Макар производството по делото да не касае
оспорване на вписване на обстоятелство в търговския регистър, ищцата сочи,
че вписването на последващо идентично заявление за вписване би
3
обезсмислило съдебния акт по чл.536, ал1, т.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ и законоустановената възможност за спиране на регистърното
производство, а евентуално постановен акт на длъжностното лице по
регистрацията за вписване на заявените обстоятелства при постановено от
съда спиране би бил нищожен. На последно място заявява, че в чл.21, ал.4, т.5
от Наредба №1/2007г. е посочено, че при промЯ. на обстоятелствата по група
„Капитал“ към заявлението се прилага, при парична вноска-документа за
внесен капитал, а това свидетелствало за наличието на законоустановен начин
за вписване на довнасянето на капитал, а именно, чрез заявление, към което се
прилага платежно нареждане от банката. Такова вписване не е налично по
партидата на дружеството, поради което ищецът не е бил наясно с твърдяното
довнасяне на капитала през 2021г.
От стана на ответното дружество в срок беше представен и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат
възраженията касаещи процесуалната недопустимост на предявените от
ищцата искове. Поддържат се възраженията, че с предявяването на исковете
ищцата осъществява злоупотреба с право, както и тези касаещи
неоснователността на исковете, в частност за това, че атакуваните решения не
са „препотвърждаващи“ предходни решения, както и за нарушения на
разпоредбите на чл.192, ал.5 и чл.228, ал.1 ТЗ при вземане на решенията от
12.08.2024г. Сочи, че позоваването от ищцата на разпоредбата на чл.21, ал.4,
т.5 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на Ю.дическите лица с нестопанска цел е
неотносимо, тъй като тя е второстепенна спрямо законовите правила и има за
цел да предвиди документите, които се прилагат във връзка с вписването на
обстоятелства, които по силата на закона подлежат на вписване в Търговския
регистър, каквото доплащането на уставния капитал не е. Тази подзаконова
норма има за цел да осигури предоставянето на документи, доказващи
внасянето на съответната опредЕ. част от учредителния капитал или от
увеличението на капитала при заявяването на подлежащо на вписване
обстоятелство. Затова сама по себе си, тя не създава задължение за заявяване
на промЯ., за която законът не предвижда вписване.
В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя беше представлявана
от пълномощниците си адв.И. и адв.Д., които поддържат предявените искове,
молят съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя им разноските по
делото.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
пълномощника му адв.И., която оспорва предявените искове, като сочи, че
ищцата не разполага със самостоятелна процесуалноправна легитимация да
предявява исковете, а по същество, че действието на ищцата по оспорването
на процесните решения представлява злоупотреба с право, като наред с това
не са налице твърдените в исковата молба основания за нищожност или
незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на акционерите.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
4
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че ищцата
е съпритежател на акции в ответното дружество придобити по наследство
заедно с още две лица, че на 12.08.2024г. е проведено Общо събрание на
акционерите на дружество, в протокола от който са обективирани процесните
решения, както и че на 31.05.2024г. също е било проведено Общо събрание на
акционерите, на което са били взети решения за увеличаване на капитала от
50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването на 450 000 нови клас А
привилегировани, поименни налични акции с право на глас, и че в Търговския
регистър не е вписано довнасянето до пълният му размер на уставния капитал.
От приетите като писмени доказателства по делото Приложение към
финансов отчет към 31.12.2022г. на ответното дружество и извлечение от
сметка на ответното дружество в евро с IBAN:******* 95 се установява, че
„Уайерлес Електрик“ АД сочи в счетоводния си баланс и финансов отчет, че
през 2021г. е довнесен изцяло уставния капитал на дружеството, но от
извлечението от банковата сметка на дружеството е видно, че всеки един от
четиримата акционери на 04.03.2021г. и 05.03.2021г. са превели за целта по
сметка на дружеството сумите от по 4 793 евро или общо 19172 евро, като
тази сума съгласно фиксирания курс на еврото спрямо лева от 1,95583 се
равнява на 37497,17 лв. Размерът на дължимият за довнасяне капитал обаче е
37 500 лв., което е с 2,83 лв. повече от внесеният капитал.
От обявените в Търговския регистър данни по партидата на ответното
дружество се установява, че към датата на приключване на съдебното дирене
е отразено вписване № 20250106074433, с което считано от 06.01.2025г. е
отразено внасянето на пълния размер на уставния капитал на дружеството в
размер на 50 000 лв. От приложените към заявлението А5 документи е видно,
че вписването е осъществено въз основа на представено удостоверение от
банка, от което е видно, че всеки от четиримата акционери през 2021г. е
внесъл по 4793 евро за записване на целият уставен капитал, както и, че
акционерът Г.Г. на 20.12.2024г. е довнесъл за целта още 0,71 лв. От данните в
Търговския регистър е видно, че с актове на съда са спрени вписванията на
взетите на 31.05.2024г. решения на проведено Общо събрание на
акционерите, за увеличаване на капитала от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез
издаването на 450 000 нови клас А привилегировани, поименни налични
акции с право на глас, както и ново решение за увеличаване на капитала от
50 000 лв. на 500048 лв. взето на извънредно общо събрание, проведено на
26.02.2025г.
Видно от устава на ответното дружество, в него не е предвидена
разпоредба регламентираща срокът за внасяне от акционерите на пълния
размер на вноските за записаните акции, нито в него е предвидено, че правото
на глас на акционерите възниква преди изплащането на пълния размер на
5
дължимата вноска. В чл.8, ал.1 и ал.2 от устава е посочено, че капиталът на
дружеството е 50 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени поименни налични
акции с право на глас с номинална стойност от 1 лв., като към момента на
първоначално вписване на дружеството в търговския регистър ще бъде
внесен 25 % от капитала, а именно 12 500 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
недопустимост на предявените искове, поради липсата на активна
процесуална легитимация за ищцата да ги предяви. Както вече посочи в
определението си за насрочване на делото, съдът намира исковете за
процесуално допустими.
Действително, правата, произтичащи от съсобствени акции, следва да се
упражняват "съвместно"/"заедно", чрез определяне на общ пълномощник,
действащ от името на съпритежателите в отношенията им с дружеството, но
когато се твърди, че членствени права са накърнени и се иска намесата на съда
по предвидения от закона ред, поставянето на изискване за съвместна
процесуална легитимация /т.е. задължително другарство/ при предявяване на
иска от всички съпритежатели на акции фактически би ги лишило от право на
иск в тяхна защита, особено когато предметът на тази защита включва
неимуществени права. С оглед изложеното, се налага извода, че активна
процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени
права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на
идеална част от акции. На същия въпрос е даден отговор и с Определение
№88/15.02.2016г., постановено по ч.т.д.№2857/2015г. по описа на ВКС, ТК.
Тук следва да се добави и, че предявяването на искове от акционер за
оспорване на взети решения от общото събрание на акционерите, с които се
създават нови превилигировани клас А акции с право на обратно изкупуване,
увеличава се капитала на дружеството и се предприема изменение на устава в
тази връзка не може да се възприеме само по себе си като проява на
злоупотреба с право. В подобен случай, акционерът би могъл да има правен,
легитимен интерес да се проитивопостави на подобни решения, ако счита, че
не са в негов или на дружеството интерес. В производството по делото,
ответникът не акгажира доказателства за това, че ищцата предявява
процесните искове само и единствено, за да навреди на интересите на
дружеството, а не за да защитава свои членствени права.
Съдът намира, че оспорените в настоящото производство решения на
акционерите дори да преповтарят вече взетите такива от общото събрание,
проведено на 31.05.2024г., вписването на които в Търговския регистър е
спряно по реда на чл.536 ГПК с акт на съда, не са нищожни или
незаконосъобразни на това основание. След като по отношение на тези
решения няма осъществено вписване и те са оспорени пред съда, но не е
постановено влязло в сила съдебно решение по чл.74 ТЗ, за акционерите не е
6
налице пречка да приемат отново същите решения, като с осъществяването на
това действие имплицитно отменят взетите преди това решения, които самите
акционери са преценили, че са незаконосъобразно взети. Повторно взетите в
подобна хипотеза решения за одобряването на два класа акции, увеличаване
на капитала на дружеството и приемане на изменения в устава му, са приети в
рамките на компетентността на общото събрание на акционерите и не са в
нарушение на постановено съдебно решение за отмЯ.та на взети преди това
решения, съгласно чл.75,ал.2 ТЗ. Те нямат обратно действие, действието им е
само занапред, и не санират взети преди това незаконосъбразни решения. В
този смисъл е и Решение №61/26.07.2012г. пост. по т.д.№325/2011г., ВКС, ТК.
С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователен предявеният от ищцата
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на
взетите на 12.08.2024г. от общото събрание на акционерите на “Уайърлес
Електрик“ АД решения.
Съгласно чл. 74, ал.1 и ал.2 ТЗ всеки съдружник или акционер може да
предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмЯ. на
решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14-дневен срок от деня
на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-
късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Предявените от ищцата искове
с правно основание чл.74 ТЗ са процесуално допустими, като подадени в срок
и от надлежна страна, а по същество основателни по изложените по-долу
съображения.
Според чл.188, ал.1 ТЗ срещу записаните акции акционерите са длъжни
да направят вноски, покриващи опредЕ.та с устава част от стойността на
акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от
две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на
капитала. Според чл. 228, ал.1 ТЗ правото на глас възниква с изплащането на
вноската, ако не е предвидено друго в устава.
В настоящото производство не се установи, че в срока по чл.188, ал.1
ТЗ, а и до момента, освен по отношение на акционера Г.Г., че акционерите са
внесли дължимите от тях вноски, покриващи пълната стойност на записаните
акции. От акционерите са направени вноски през 2021г., които обаче не
покриват пълната стойност на записаните от тях акции. По тази причина се
налага извода, че към датата на провеждане на общото събрание на
акционерите-12.08.2024г. нито един от тях не е имал право на глас, за да бъдат
взети на това събрание каквито и да било решения.
Съдът не споделя възражението изтъкнато от ответното дружество, че
след тълкуване на действителната воля на акционерите, изразена в чл.8, ал.2
от устава следва да се приеме, че в него имплицитно е предвидено, че правото
на глас възниква с внасянето на 25 % от капитала, доколкото тази воля не
може да е била, те да се лишат от правото на глас в общото събрание на
акционерите. Предвид редакцията на чл.228,ал.1 ТЗ, за да е налице
възможността акционерите да разполагат с право на глас преди да внесат
7
изцяло дължимите вноски за записаните акции, то тяхната воля в тази насока
следва да бъде ясно обективирана в самия устав, за да се приеме, че тази им
договореност дерогира правилото посочено в същата норма. Подобна воля в
случая не може да бъде изведена чрез тълкуването на останалите разпоредби в
устава. При подобно на соченото от ответника тълкуване на волята на
акционерите може например да се достигне и до извода, че тя всъщност е
била, вноските да бъдат направени в пълния им размер веднага след
учредявяване на акционерното дружество, или пък те да не бъдат направени
никога, защото ако никой акционер не се позове на това обстоятелство по
повод на оспорване на решение на общото събрание, дружеството би могло да
функционира съвсем нормално и без изцяло внесен капитал. Затова съдът
счита, че всички оспорени по реда на чл.74 ТЗ решения на общото събрание
на акционерите са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени поради
това, че са взети в нарушение на чл.228,ал.1 ТЗ, т.е. от акционери, които нямат
правото на глас.
На следващо място съдът констатира, че решението касаещо
увеличаването на капитала на дружеството е взето в нарушение на
разпоредбата на чл.192, ал.5 ТЗ, тъй като както вече беше посочено, в
производството по делото не се установи, че към 12.08.2024г., а и до момента,
уставният капитал от 50 000 лв. да е бил внесен от акционерите, чрез
заплащане на дължимите от тях вноски за записаните акции в пълен размер.
Предвид това, вземането на решение за увеличаване на капитала, чрез
издаването на нови 450000 клас А акции е незаконосъобразно и на това
основание, поради което следва да бъде отменено. В случая за
законосъобразността на взетите решения не е нужно в търговския регистър да
бъде вписано внасянето на пълния размер на капитала, а е достатъчно да се
установи само, че акционерите действително преди вземането на оспорените
решения са внесли изцяло дължимите от тях вноски за записаните акции.
Затова, оспорените решения са незаконосъобразни не защото това
обстоятелство не е било вписано в Търговския регистър, а защото не се
установи внасянето на целият капитал от акционерите къ, 12.08.2024г.
Предвид основателността на предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.74 ТЗ, както и поради това, че
ответното дружество не претендира за разноски по делото, а ищцата е
отправила искане за присъждане на такива единствено по отношение на
внесената държавна такса за образуване на делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото в
размер на 240 лв. за внесена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата А. С. Д., ЕГН ********** против
“Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на решения на извънредното Общо
8
събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол
от 12.08.2024г., а именно:
1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на
дружеството;
2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв.
чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични
акции с право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с номинална
стойност от 1 лв. при определени условия;
3. за одобряване на изменения в устава на дружеството,
поради това, че същите решения вече са били взети от общото събрание
на акционерите на събрание проведено на 31.05.2024г.
ОТМЕНЯ по предявените от А. С. Д., ЕГН ********** против
“Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК ********* при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, решенията на извънредното
Общо събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в
протокол от 12.08.2024г., а именно:
1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на
дружеството;
2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв.
чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични
акции с право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с номинална
стойност от 1 лв. при определени условия;
3. за одобряване на изменения в устава на дружеството.
ОСЪЖДА “Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК ********* да заплати на А.
С. Д., ЕГН ********** сумата от 240 лв., представляваща разноски по делото
за внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9