Р Е Ш Е Н И Е
№96
гр. Габрово, 04.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в открито съдебно заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 80 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Директор на офис за обслужване – Габрово в ТД на НАП
Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт К.Д., против решение № 54 от
22.03.2023 г. по АНД №948/2022 г. на Районен съд – Габрово. С обжалваното
решение е отменено издадено от касационния жалбоподател наказателно постановление № 674051 - F422122 от 07.11.2022 г.,
с което на ”**********” ЕООД, с. *********, общ. *********, на
осн. чл. 179 ал.1 от ЗДДС, са наложени две имуществени санкции, всяка една от
тях в размер на 500 лева.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Изразява съгласие с
извода на РС Габрово, че е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение
на нарушенията, за които е наложена имуществена санкция, но счита, че това не е
основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че съдът е следвало
да прекрати производството, образувано със съставянето на АУАН №F422122 от 11.10.2018 г. Затова моли за отмяна на
решението и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. юрк. Д. поддържа жалбата
по изложените съображения.
Ответникът по касационната жалба,
на ”**********” ЕООД, с. *************, общ. *********, не е представило
писмен отговор на същата в законоустановения срок и не изпраща представител в
с.з. Непосредствено преди заседанието процесуалният му представител адв. М.А. ***,
представя писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на
подадената жалба и оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и счита, че не са налице основанията за отмяна на решението на Габровски
районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Габрово, като взе предвид събраните по делото
доказателства от РС Габрово, становищата и възраженията на страните, приема за
установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК /решението на ГРС е връчено на административнонаказващия орган на 20.03.2023
г., а жалбата е постъпила в съда на 31.03.2023 г./, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
За да постанови
обжалваното решение, въз основа на редовно събраните писмени и гласни
доказателства, въззивният съд е приел, че при извършена от служители на НАП проверка е
установено, че „Викитрейд 1981” ЕООД, с. Царева ливада за в качеството си на
данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС не е подали справки декларации по
ЗДДС, както следва:
За данъчен период 01.07.2018г. -
31.07.2018 г. Срокът за подаване на справката декларация по ЗДДС е до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период. За данъчен период месец
юли 2018 г. срокът е до 14-ти август 2018 г. включително.
За данъчен период 01.08.2018г. -
31.08.2018г. Срокът за подаване на справката декларация по ЗДДС е до 14 то
число включително на месеца следващ данъчния период. За данъчен период месец
август 2018 г. срокът е до 14-ти септември 2018 г. включително.
За установените нарушения на чл.
125 ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС е съставен АУАН от
11. 10.2018 г. срещу „**********” ЕООД с. ***********, в отсъствие на нарушителя. След
щателно издирване представляващият дружеството не е открит. На основание чл. 43
ал. 6 от ЗАНН административнонаказателното
производство е спряно. На 21.10.2022 г. съставеният АУАН е надлежно връчен на
представляващ дружеството и в законоустановения срок е депозирано писмено
възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 674051 - F422122 от 07.11.2022 г.,
издадено от Директора на офис за обслужване Габрово към ТД на НАП В. Търново, с което на „***********” ЕООД за горепосочените две
нарушения на чл. 125 ал.1 във вр. с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС са
наложени две имуществени санкции - всяка една от тях в размер на 500 лева, на
основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС.
РС Габрово е
достигнал до заключение, че са налице основанията за отмяна на наказателното
постановление поради изтекла давност за търсене на административно-наказателна
отговорност. Позовал се е на чл. 11 от ЗАНН, съгласно който по въпросите за
вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите от общата част на НК. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК давността
за обсъжданите нарушения е три години, а според чл. 80 ал.1 т. 5 от НК и чл. 81
ал.3 от НК деяния, за които се предвижда наказание, глоба, респективно
имуществена санкция, се погасяват с изтичането на абсолютна погасителна давност
от четири години и половина. Съдът е приел, че административните нарушения, за
което е съставен АУАН и впоследствие издадено наказателно постановление, са
извършени съответно на 14.08.2018 г. и на 14.09.2018 г., тъй като посочените
две дати са били последната дата за подаване на справката - декларация по чл.
125 от ЗДДС. Предвид датата на второто нарушение 14.09.2018 г., абсолютната
давност на административно наказателното производство се явява изтекла на
14.03.2023 г. и са налице основания за прекратяване на административно
наказателното производство, като е без значение, че в случая се касае за
имуществена санкция. По тези съображения съдът е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление и е прекратил административно-наказателното
производство, поради изтекла абсолютна давност.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя изводите на РС Габрово, като установената фактическа
обстановка не се оспорва от касационния жалбоподател. Направените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Въззивният съд е постановил
решението си в съответствие с указанията в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС,
практиката на Върховния касационен съд по НПК /Решение № 149/08.10.2020 г. по дело № 707/2020 г. на
ВКС; Решение № 266/28.05.2009
г. по н. д. № 225/2009 г., І н. о. ВКС; Решение № 500, трето наказателно
отделение, наказателно дело № 1729/2014 г.; Решение № 26/13.05.2019 г. по дело № 1239/2018 г.
на ВКС; Решение № 209/27.12.2019 г. по дело № 614/2019 г. на
ВКС/ и практиката на административните съдилища по прилагане на разпоредбите
относно давността – напр. решение № 431 от 8.03.2023
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 79/2023 г., Решение № 558 от 26.05.2023 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 482/2023 г. и др.
Съгласно
цитираната задължителна практика и по правилото на чл. 81,
ал. 3 от НК, за да се изключи наказателното преследване по давност, независимо от
спирането или прекъсването на давността, следва да е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - три години плюс една
втора /година и половина/ или четири години и шест месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК този срок започва от
довършването на престъплението. Не се спори, че абсолютната давност за първото
нарушение, извършено на 14.08.2018 г., абсолютната давност е изтекла на
14.02.2023 г., а за второто санционирано нарушение, извършено на 14.09.2018 г.,
абсолютната давност е изтекла на 14.03.2023 г. В ЗАНН липсва изрична уредба на
института на погасителната давност за административно - наказателно
преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, изискваща прекратяване на производството при изтичане на абсолютната
погасителна давност. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към правилата
на НК по отношение на обстоятелствата, които изключват отговорността на лицето,
сред които влиза и изтичане на предвидената давност от извършване на
нарушението. По тези съображения правилно въззивният съд е приел, че
административно-наказателното производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 84, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради
настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на
предвидената от закона абсолютна давност за административно-наказателно
преследване. Постановеното от ГРС решение съдържа и произнасянето, което
касационният жалбоподател счита за правилно, като оставянето в сила на
наказателното постановление е невъзможно, тъй като в противен случай то ще
породи произтичащите от него законови последици, обратно на изложеното в
жалбата становище.
В заключение, като е
отменил процесното наказателно постановление, районният съд се е произнесъл с
мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Затова следва да бъде
оставен в сила.
Предвид изхода на делото,
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно
и такива не следва да се присъждат. От страна на ответника по касационната
жалба не се претендират и доказват извършени във връзка с делото разноски.
Водим от горното и на
основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 22.03.2023
г. по АНД №948/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено наказателно постановление № 674051 - F422122 от 07.11.2022 г., издадено от Директора на
офис за обслужване Габрово към ТД на НАП В. Търново, с което на ”************” ЕООД, ЕИК:*************, с. ***********, общ. ***********, са наложени две имуществени санкции, всяка една от тях в размер на 500
лева, на осн. чл. 179 ал.1 от ЗДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галин
Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Диян Атанасов/
2.
/Даниела
Гишина/