№ 4168
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100110347 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 10.09.2024 г. Н. С. е заявил, че спрямо него е било
образувано наказателно производство за извършване на престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с ал. 2 от НК. Наказателното
производство е преминало през досъдебна и съдебна фаза, в която е било
разглеждано на две инстанции, като общата му продължителност е била почти
четири години. В продължителен период Н. С. е бил задържан под стража. На
20.04.2024 г. е влязла в сила оправдателна присъда спрямо Н. С..
[2] Наказателното производство е причинило на Н. С. стрес, проблеми с
паметта, тревожно-депресивно разстройство; накърнило е честта и
достойнството му. Той оценява на 40 000,00 лева неимуществените вреди,
които е претърпял.
1
[3] Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата)
не е заплащала на Н. С. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Н. С.
моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 40 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[4] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:
1. той не е бил задържан под стража;
2. не е претърпял твърдените вреди;
3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 29-31; заявеното от прокурора, че
не спори, че оправдателната присъда спрямо Н. С. е влязла в сила, стр. 2 от
протокола от о. с. з. на 28.03.2025 г., л. 53-55).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[5] Не се спори, че Н. С. е бил роден на ********* г. Той е бил
физически и психически добре, живеел е самостоятелно с приятелката си,
тренирал е (показанията на свидетеля С., л. 54-55).
[6] През 2019 г. Н. С. е бил осъден с присъда, влязла в сила, за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което му е било наложено наказание лишаване от свобода от две години с
четири години изпитателен срок (показанията на свидетеля С., л. 54-55;
определението на СГС за вземане спрямо Н. С. на мярка за неотклонение
задържане под стража, л. 88). По време на наказателното производство, по
което Н. С. е бил признат за виновен, той не е бил задържан под стража
(показанията на свидетеля С., л. 54-55).
2
[7] На 13.08.2020 г. Н. С. е бил привлечен като обвиняем по пр. пр.
15 663/2020 г. на СГП за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от
НК (постановлението, л. 71). В същия ден той е бил разпитан като обвиняем и
е бил задържан за 72 часа (протокола, л. 73; постановлението, л. 74-76). На
15.08.2020 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под
стража (искането, л. 77; протокола, л. 84-89; протокола, л. 78-83).
[8] Докато Н. С. е бил в ареста, баща му и приятелката му са го
посетили веднъж. Н. С. е бил много оклюмал, изглеждал е психически
съборен, отслабнал е (показанията на свидетеля С., л. 53-54).
[9] На 13.10.2020 г. съдът е изменил мярката за неотклонение на Н. С.
от задържане под стража в домашен арест (определението, л. 90). С такава
мярка той е останал до 12.04.2021 г., когато тя е била отменена
(постановлението, л. 108). В същия ден му е била наложена забрана да
напуска пределите на страната (постановлението, л. 107). Докато Н. С. е бил
под домашен арест, баща му му е помагал финансово и с храна, като Н. С. е
имал проблеми със съня (показанията на свидетеля С., л. 53-54).
[10] На 15.12 2021 г. обвинението срещу Н. С. е било изменено на
такова по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с ал. 2 от НК и по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 алт. 1 от НК (постановлението, л. 103-104). На
23.01.2023 г. СГП е внесла в СГС срещу Н. Стояноя обвинителен акт и СГС е
образувал н. о. х. д. 447/2020 г. (обвинителния акт, л. 110-128). Не се спори, че
СГС е провел четири заседания по делото (изявленията на процесуалните
представители на страните, протокола от о. с. з. на 13.06.2025 г., л. 143). На
17.05.2023 г. СГС е постановил присъда, с която е признал Н. С. за невиновен
(присъдата, л. 7-9). Две седмици по-късно приятелката му го е напуснала и се
е прибрала да живее във Видин, откъдето е била (показанията на свидетеля С.,
л. 53-54).
[11] СГП е протестирала присъдата и по протеста САС е образувал в. н.
3
о. х. д. 1 334/2023 г. (решението, л. 135-141). Не се спори, че САС е провел три
заседания по делото (изявленията на процесуалните представители на
страните, протокола от о. с. з. на 13.06.2025 г., л. 143). На 08.03.2024 г. САС е
постановил решение, с което потвърдил присъдата на СГС (решението, л. 135-
141). Присъдата на СГС е влязла в сила на 20.04.2024 г. (отбелязването в
печата, л. 9).
[12] От наказателното производство, водено срещу него, Н. С. е развил
тревожно-депресивно състояние. То се е характеризирало с повишено ниво на
стрес, тревожност, безпокойство, напрежение, вегетативни прояви,
депресивитет. За това е допринесла и осъдителната му присъда от 2019 г. Към
настоящия момент Н. С. има травматичен спомен от преживяното
(заключението на вещото лице З., л. 46-49). Той има нова приятелка, с която
живее и работи в Германия (показанията на свидетеля С., л. 53-54).
[13] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на Н. С.
обезщетение. Н. С. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 7). Той е бил
представляван безплатно от адвокат (пълномощното, л. 20). Прокуратурата не
е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 527,80
лева възнаграждение на вещо лице (л. 51-52).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] Н. С. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[15] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
4
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. В два случая
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи и прокуратурата. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните
причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е
престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. Н. С. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това
е било образувано наказателно производство срещу него;
2. Н. С. да е бил оправдан;
3. той да е претърпял вреди от наказателното производство, образувано
срещу него;
4. Прокуратурата да не е заплатила на Н. С. обезщетение за вредите.
[17] Съдът установи, че Н. С. е бил обвинен в извършване на
престъпление. Съдът установи също, че Н. С. е бил оправдан по повдигнатото
му обвинение. Н. С. е претърпял неимуществени вреди от незаконното
обвинение. Прокуратурата не е заплатила на Н. С. обезщетение за
претърпените вреди.
[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на Н. С..
[19] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени
в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя
включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е
за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;
5
2. вида на наказателното производство - дали е приключило в
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;
4. продължителността на наказателното производство (като период от
време);
5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането.
[20] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото
обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:
1. има ли разгласяване чрез медиите;
2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;
3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение
върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо
обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на
наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).
[21] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото
дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му
отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на
обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва
да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение
на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо
престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под
домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-
кратко[3].
6
[22] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за
конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към
момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на
прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4]. Такива
могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-
ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от
населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически
показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната
.
[23] Към момента на образуването на наказателното производство
срещу Н. С., той е бил на 27 години. Той е бил физически и психически добре,
живеел е самостоятелно с приятелката си, тренирал е. Н. С. е бил осъждан
през 2019 г. с присъда, влязла в сила, за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр. 4, алт. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода от две години с четири години изпитателен
срок.
[24] Престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с
ал. 2 от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК се наказва с лишаване от
свобода от три до десет години, а наказателното производство срещу Н. С. за
това престъпление е продължило три години, осем месеца и седем дни. Н. С. е
бил задържан под стража два месеца, почти осем месеца той е бил под
домашен арест, а три години не е могъл да напуска страната.
[25] Наказателното производство срещу Н. С. не е било отразявано в
медиите. Докато той е бил в ареста, баща му и приятелката му са го посетили
веднъж. Н. С. е бил много оклюмал, изглеждал е психически съборен, бил е
отслабнал. От наказателното производство, водено срещу него, Н. С. е развил
тревожно-депресивно състояние. То се е характеризирало с повишено ниво на
стрес, тревожност, безпокойство, напрежение, вегетативни прояви,
депресивитет. За това е допринесла и осъдителната му присъда от 2019 г. Към
настоящия момент Н. С. има травматичен спомен от преживяното. Той има
нова приятелка, с която живее и работи в Германия.
7
[26] Съдът откри три решения на ВКС, чийто предмет е бил
обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни обвинения по чл. 321,
ал. 3, т. 2 от НК. ВКС е определил обезщетения от по 10 000,00 лева във всяко
едно от тези три решения. Решенията са:
- 50 087-2023-III Г. О. по гр. д. 3 431/2021 г. за наказателното
производство, започнало на 02.06.2010 г. и продължило до 12.04.2019 г.[5];
- 50 209-2022-IV-то Г. О. по гр. д. 811/2022 г. за наказателно
производство, започнало на 05.12.2012 г. и продължило до 07.08.2015 г.[6];
- 30-2022-III Г. О. по гр. д. 2 300/2021 г. за наказателно производство,
започнало на 31.07.2014 г. и приключило на 20.02.2018 г.[7].
[27] Икономическата обстановка в страната се е променила
съществено:
- от 2015 г., когато е приключило наказателното производство по
първото решение на ВКС;
- до 2018 г., когато е приключило наказателното производство по
третото цитирано решение на ВКС;
- до 2019 г., когато е приключило наказателното производство по
второто цитирано решение на ВКС;
- и до 2024 г., когато е приключило наказателното производство спрямо
Н. С.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която
е била:
[8]
- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.;
[9]
- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.;
- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[10];
- 933,00 лева от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.[11].
[28] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Съдът отчита тежестта на предвижданото наказание за престъплението, за
което е било незаконното обвинение, продължителността на наказателното
8
производство и задържането на Н. С.. Съдът отчита, че около година преди
привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство, Н.
С. е бил осъден с присъда, влязла в сила, за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4 алт. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода от две години с четири години изпитателен
срок. Съдът отчита и присъжданите от ВКС обезщетение за близки случаи.
Затова съдът приема, че 10 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, които Н. С. е претърпял. Затова съдът осъжда
Прокуратурата да заплати на Н. С. 10 000,00 лева обезщетение, а отхвърля
иска му за разликата над 10 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00
лева.
2. По разноските
[29] Н. С. търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева
държавна такса. Н. С. е бил представляван безплатно от адвокат.
[30] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи иска на
ищеца, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по делото,
както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от
иска. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Н. С. 10,00 лева
разноски по делото. Съдът уважава иска за 10 000,00 лева при предявен
размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на
адвокат А. Т. 962,50 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-25
000,00х0,08+2 650,00)х10 000,00/40 000,00). На основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ съдът осъжда Прокуратурата да заплати на СГС 522,80 лева
възнаграждение за вещо лице. Ето защо съдът
[1] За това, че интензитетът на извършваните процесуално-следствени действия следва да се отчита при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. решение на ВКС 241-2012-III Г. О. по гр.
д. 1 618/2011 г.
[2] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се
съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г. Без изрично да е
постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита съдебната практика за близки случаи и в следните
решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 2. 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в
първото решение ВКС е сравнявал фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС
9
по-рано, за да определи справедлия размер на обезщетението.
[3] Вж. пак решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г.
[4] За това, че икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения на ВКС: 1. 242-2010-III Г. О. по
гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 3. 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И трите
решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване по първите две е било
допуснато относно прилагането на обществения критерий за справедливост.
[5] ВКС е установил, че на 02.06.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3,
т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 20 от НК за това, че е
участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел - да държи с цел разпространение и да
разпространява високорискови наркотични вещества. Той е бил задържан за 72 часа, след което му е била взета
мярка парична гаранция от 10 000,00 лева. С постановление от 22.06.2011 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по преобразуваното дознание в следствено дело за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, във връзка
с ал. 2, във връзка с чл. 93, т. 20 от НК. По образуваното наказателно дело са били проведени 53 открити съдебни
заседания с участие на ищеца. На 05.06.2018 г. съдът е постановил спрямо ищеца оправдателна присъда, която е
била протестирана, но потвърдена и влязла в сила на 12.04.2019 г. При ищеца не са били налице висока обща
предразположеност към изпадане в дистрес, липсвала е повишена тревожност или депресивност като личностова
предразположеност. Вследствие на воденото наказателно производство срещу ищеца, той е преживял: негативни
емоционални състояния на притеснение, унижение, напрегнатост и психически дискомфорт, които са били остри
и продължителни до умерено изразени; смущения на съня и апетита. Към момента на изследването от вещото
лице ищецът е имал отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията.
[6] ВКС е установил, че на 05.12.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК за участие в престъпна група за извършване на престъпления, свързани с продажба на
оръжие. Ищецът е бил задържан за 72 часа, а след това спрямо него е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, която е била изменена на 25.02.2013 г. в подписка. Ищецът е бил освободен от ареста на
01.03.2013 г. Междувременно, на 10.12.2012 г. срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство,
прекратено със заповед от 12.04.2013 г. на директора на СДВР поради липса на доказателства за извършено
нарушение на служебната дисциплина. От декември 2012 г. до април 2013 г. ищецът е бил отстранен от
длъжност. На 14.10.2014 г. спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила на
07.08.2015 г. Не е имало към ищеца негативна обществена нагласа вследствие на воденото срещу него
наказателно производство. Не са се били влошили и отношенията му с близките му, а той не е заболял поради
наказателното производство. Ищецът не е бил претърпял болки и страдания над обичайните за такъв случай.
[7] ВКС е установил, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, което е
продължило три години и седем месеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
стрес, безпокойство за бъдещето, срам и неудобство пред близки, приятели и колеги; затворил се е в себе си,
станал е лесно раздразнителен и е избягвал обичайните си контакти. Той е бил служител на МВР и незаконното
обвинение е засегнало достойнството и авторитета му както в личен, така и в професионален план. Липсвали са
трайни и необратими последици за здравето му. Медийната разгласа на повдигнатото обвинение не е могла
еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, доколкото от една
страна прокуратурата не е предоставяла неправомерно невярна информация за хода на наказателното
производство, а от друга страна служебното положение на ищеца е предполагало засилен обществен интерес във
връзка с дейността му на служител на МВР.
[8] ПМС 139/04.06.2015 г.
[9] ПМС № 316/20.12.2017 г.
[10] ПМС № 320/20.12.2018 г.
[11] ПМС № 193/12.10.2023 г.
РЕШИ:
[31] ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на:
1. Н. Б. С. следните суми:
10
- 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
му обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 3, т. 2 от НК по пр.
пр. 15 663/2020 г. на СГП на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) плюс законната
лихва от 10.09.2024 г. до окончателното изплащане;
- 10,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
2. на адвокат А. Т. 962,50 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
3. на СГС 522,80 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ. Н. С. е с адрес в гр. София, ул. „********* и съдебен
адрес – адвокат А. Т., гр. София, ул. „*********. Прокуратурата на Република
България е с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ 2.
[32] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н. Б. С. срещу
Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 10 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева.
[33] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[34] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11