Решение по дело №218/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 99
Дата: 19 юли 2023 г. (в сила от 4 август 2023 г.)
Съдия: Мария Йорданова Дучева
Дело: 20232110200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. А., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
в присъствието на прокурора Ж. П. М.
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200218 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Н. С. Л., родена на *** г. в град А., с ЕГН
**********, българка, българска гражданка, живуща в град А., област Б., ***,
образование – основно, семейно положение – семейна, съдимост - неосъждан,
месторабота – ***-А., длъжност – *** за ВИНОВНА в това, че на
18.09.2022г. в гр. А., обл. Б., улеснила непълнолетно лице от мъжки пол, а
именно сина си – С.М.Л., роден на ***г. и П.А.А., родена на ***г. –
ненавършила 16 – годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като им предоставила за ползване стая от жилището си,
находящо се в гр. А., ***, като това фактическо състояние е непроменено и
към датата на привличане на обвиняемата /04.05.2023г./, като на основание
чл.191, ал.2 от НК, във връзка с чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност като й НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА”, в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Б.кия окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НАХД № 218/2023 г. по описа на АРС
РЕШЕНИЕ № 99/19.07.2022 година
Производството по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК
Образувано е на основание чл.78а НК, въз основа на Постановление от 15.06.2023
година по БПП № 237-ЗМ-104/2023 г. на прокурор от РП-Б., ТО А. с което е направено
предложение обвиняемата Н. С. Л., роден на *** година в град А., с ЕГН **********,
българка, българска гражданка, живуща в град А., обл.Б., ***, основно образование,
семейна, неосъждан привлечена по предявено обвинение за престъпление по чл. 191, ал.2,
предложение 2-ро НК за това че: на 18.09.2022г. в гр. А., обл. Б., улеснила непълнолетно
лице от мъжки пол, а именно сина си – С.М.Л., роден на ***г. и П.А.А., родена на ***г. –
ненавършила 16 – годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като
им предоставила за ползване стая от жилището си, находящо се в гр. А., ***, като това
фактическо съгласие е непроменено и към датата на привличане на обвиняемата
/04.05.2023г./.
Районна прокуратура – Б., ТО А. след редовно призоваване изпраща представител
прок. Ж. М.. В съдебно заседание прокурора поддържа Постановлението за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Предлага да бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в минималния размер.
Обвиняемата Н. С. Л. - редовно призована, явява се лично в съдебно заседание.
Разбира в какво е обвинена и в съдебно заседание разказва, че младите много се обичат и не
могла да постъпи по друг начин.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2022 год., непълнолетните С.М.Л., роден на *** г. на 15 годишна възраст и
П.А.А., родена на *** г. на 15 годишна възраст са заживели съпружески без брак в дома на
родителите на момчето находящ се в гр. А., обл. Б. на ***. На неустановена дата през месец
септември 2022г. двамата се запознали, чрез социалната мрежа „Фейсбук“. Двамата се
харесали и започнали да поддържат връзка, която прераснала в интимна такава. По взаимно
съгласие на 18.09.2022г. двамата решили да заживеят на съпружески начала в дома на
родителите на С. Л. в гр. А.. Към него момент П. А. не е имала навършени 16 години, а С. Л.
е бил на 15 години.
Родителите на непълнолетните не се противопоставили на заживяването на децата си,
а това било улеснено от майката на Л., Н. С. Л.. Тя им предоставила за ползване стая в
жилището си, находящо се в гр. А., обл. Б. на ***. Към момента на заживяване на двамата
непълнолетни, бащата на С. Л. се намирал извън пределите на Република България, което
остава непроменено и към датата на привличане на Л. като обвиняема на 05.04.2023г.
От събраните доказателства безспорно се установява, че майката на С.М.Л.,
обвиняемата Н. С. Л. с действията си е способствала за улесняване на двете непълнолетни
лица да заживеят съпружески без брак, давайки съгласието си това да се случи занапред,
предоставяйки им възможност да обитават стая от жилище, в гр. А., обл. Б., *** въпреки, че
е била наясно, че непълнолетния й син С.М.Л. не е имал навършени 18 години а
непълнолетната П.А.А. е нямала навършена 16 годишна възраст, към момента на
инкриминираното деяние – 18.09.2022 год., като с тези си действия е осъществила
обективни признаци на състава на престъплението по чл. 191 ал. 2 от НК при хипотезата на
втората алтернатива а именно, че с действията си е улеснила двамата непълнолетни да
заживеят заедно, без брак. Тези обстоятелства, които са в противоречие с установените
нормативни правила са били съзнавани от страна на обвиняемата.
От фактическа страна се установява, че са реализирани всички обективни елементи
включени в състава на престъплението по чл. 191 ал. 2 от НК.
1
Жертва на процесното престъплението може да е единствено лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст, към датата на инкриминираното деяние. При
престъпленията от този вид със съвместното си заживяване лицата извършват действия,
които не са съобразени с изискванията на Семейния кодекс, досежно необходимите
предпоставки, за сключване на законен граждански брак. С текста на чл. 6, ал. 1 от СК,
законодателя е поставил в условие наличието на пълнолетие т.е. навършени осемнадесет
години за сключването на законен граждански брак.
В чл. 6 ал. 2 от СК е уредено изключение от горното правило за сключване на
граждански брак с лице, навършило 16 годишна възраст, единствено и само ако важни
причини налагат това. Втората хипотеза за сключване на брак е възможна с разрешение на
районния съд. Не са налице обаче никакви възможни изключения по българското
законодателство даващи възможност за сключване на граждански брак с лице, което няма
навършена 16 годишна възраст. Отношенията, които възникват при подобно съжителство са
идентични с тези, възникващи между мъж и жена, при сключването на граждански брак. В
конкретния случай за съставомерност на деянието по чл. 191 ал. 2 от НК е необходимо освен
наличието на гореописаните обективни признаци – заживяване съпружески с лице от женски
пол, което няма навършени 16 години, както и лицето от мъжки пол, което заживява
съпружески без брак също да е непълнолетно, като процесното заживяване от своя страна да
се е случило със съдействието на друго, трето пълнолетно лице, чиито действия по т. нар.
улесняване от негова страна да са способстващи въпросното заживяване без брак, между
двамата непълнолетни. Тъй като в конкретния случай действията по улесняване на двете
непълнолетни лица са били осъществени от страна на обвиняемата, майката на
непълнолетното лице от мъжки пол, С.М.Л. е именно Н. С. Л., в случая е налице
квалификация на деянието при условията на съучастие съобразно разпоредбата на чл. 20
ал. 1 от НК и в частност при хипотезата на чл. 20 ал. 2 от НК, като извършител.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събрания до момента
доказателствен материал по делото.
От обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението
визирано в нормата на чл. 191 ал. 2 от НК при наличието на втората алтернатива а именно,
че с действията си обвиняемата е улеснила възможността двамата непълнолетни да заживеят
като съпруг и съпруга, без за това обаче да е налице сключен брак помежду им.
От субективна страна деянието на обвиняемата Н. С. Л. е извършено виновно при
форма на вината пряк умисъл при хипотезата на чл. 11 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, тъй като е
съзнавала общественоопасния му характер и въпреки това съзнателно е допуснала
настъпването на общественоопасните последици от същото.
В този смисъл обвиняемата Н. С. Л. от гр. А., обл. Б., *** е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 191 ал. 2 от НК.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 191, ал.2 НК защитава важни обществени
отношения по защитата на подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че
ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или непълнолетно
лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и непълнолетно или
малолетно лице от женски пол, като правило има като последица вреди за подрастващите, в
това число негативни последици за образованието и нормалното социално развитие на
личността и не на последно място ранна бременност. Тези обстоятелства са преценени от
законодателя принципно както при криминализирането на действията на пълнолетно лице,
което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-
годишна възраст или 14-годишна възраст, така и с криминализирането на действията на
пълнолетни лица, които склоняват или улесняват непълнолетно лице от мъжки пол и лице
от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст или 14-годишна възраст, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак. За да бъде определено като престъпно обаче
конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на
засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
2
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния случай по
делото се установи фактическа обстановка, която по категоричен начин сочи на
изключително висока степен на увреждане на обществените отношения. Както бе посочено,
действията на пълнолетните лица, които склоняват или улесняват непълнолетно лице от
мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст да заживеят
съпружески, без да са сключили брак са криминализирани с оглед вредните последици от
ранното съжителство. В случая една от най-характерните и чести вреди - ранната
бременност не е последица от деянието, а предхожда извършеното от обвиняемите. Налице
са и останалите вредни последици от ранното съжителство по отношение на социалното
развитие на непълнолетните, а именно и двамата са отпаднали от образователната система.
Налице е съставомерно деяние по чл.191, ал.2, предл.2, вр.чл.20, ал.1 от НК и
авторството на същото се установява категорично.
В случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемите от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от Н. С. Л., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.191, ал.2, предл.2, вр.чл.20, ал.1 от НК се предвижда наказание ЛОС до
две години или пробация. Н. Л., видно от справка за съдимост не е осъждана или
освобождавана от наказателна отговорност и в този смисъл спрямо тях са налице
предпоставките за приложение на чл.78а НК. Следователно предпоставките на чл.78а, ал.1,
б.”б” също са налице по отношение на обвиняемите. В резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки, обвиняемата следва да бъдат призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.191, ал.2, предл.2, вр.чл.20, ал.1 от НК, за
което да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание -ГЛОБА.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели –
постигане на генерална и индивидуална превенция.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемата и на деянието й, които не са завишени. Отчетоха се, като
смекчаващи вината обстоятелства - оказаното съдействие на етапа на ДП. Обвиняемата Н.
Л. не се осъждана или освобождавана от наказателна отговорност, не са установени други
нейни асоциални или противообществени прояви, оказала е пълно съдействие за разкриване
на обективната истина, характеризира се с отговорно отношение към семейството и
цялостното й поведение сочи на липса на необходимост от прилагане на санкционните
средства на наказателното право ***рямо същата.
При индивидуализацията на наказанието на обвиняемата Н. С. Л. съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка отчете следното:
признание на вината, чисто съдебно минало, липса на средства, съдействие на етапа на ДП.
Мотивиран от тези обстоятелства съдът определи размера на административното наказание
към законоустановения минимум
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
3