РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н.ай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100502509 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. В. Л., ЕГН **********, срещу
Решение №2261/14.06.2024г. по гр. д. №8058/2023г. на ВРС, 18-ти с-в, в
частите с което е увеличен размерът на опредЕ.та с Решение
№******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС, издръжка, дължима от Л.
В. Л., ЕГН **********, в полза на децата Б. Л. Л., ЕГН**********, и А. Л. Л.,
ЕГН**********, действащи чрез майка им и законен представител Е. Б. Я.,
ЕГН**********, от от по 400лв. на по 600лв. на всяко дете месечно,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2023г. до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн.
чл.150 от СК, и като резултат е осъден ответникът за разноски и за държавна
такса по увеличените размери.
Решението не е обжалвано в отхвърлителните му по исковете части.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно. Не е съобразена действителната фактическа обстановка. Не са
взети предвид реалните нужди на двете деца, съпоставено с реалните грижи на
1
бащата към синовете му. Пропуснато е, че едното дете е още в детска градина
(безплатна), другото дете е в общинско училище (безплатно), а на учениците
се предоставят и също безплатни учебници. Не са отчетени също
задълженията на бащата към новото му семейство и новороденото му дете,
към ипотечни и потребителски кредити за нуждите на новото му семейство,
както и за ремонтни дейности по подобряване на жилищните условия за
новото му семейство. Само на пръв поглед Л. Л. реализира високи доходи, но
на практика той има много големи разходи и съвсем не живее в охолство; няма
и възможността за допълнителни доходи, както неправилно е приел ВРС. От
друга страна бащата винаги е проявявал загриженост и отдаденост към
синовете си, заинтересован е бил и е да общува с тях, както и посреща
множество техни разходи и досега, но които би се наложило да намали,ако
бъде увеличена паричната му издръжка към тях. Не е обсъдено от ВРС и
материалното състояние на майката, което е достатъчно добро за да води тя
охолен живот. Всъщност целта на делото е да може майката да поддържа
висок стандарт на живот, а средствата на бащата да бъдат осезаемо намалени,
като се има предвид, че паричната издръжка се заплаща чрез отглеждащия
родител. По тези причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му
части и за отхвърляне на исковете по чл.150 СК, както и за присъждане на
разноски за две инстанции, а в о.с.з. се поддържат исканията до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор,
но в о.с.з. оспорва жалбата, счита решението на ВРС за правилно и обосновано
и моли за потвърждаването му и за разноски пред ВОС.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.150 от СК на Б. Л. Л., ЕГН**********, и А. Л. Л., ЕГН**********,
действащи чрез майка им и законен представител Е. Б. Я., ЕГН**********, за
изменение на присъдената с влязло в сила Решение №******/10.02.2020г. по
гр.д. №*********. на СРС, издръжка, дължима от Л. В. Л., ЕГН**********, в
полза на децата Б. Л. и А. Л. от по 400лв. на по 800лв. на всяко дете
месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2023г. до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че Л. Л. и Е. Я. (преди Л.а) са родители на
детето Б. Л., родено на ********г., и детето А. Л., родено на ********. С
влязло в сила решение №****** от 10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС
родителските права на децата са били предоставени на майката, а бащата е бил
2
осъден за издръжка на децата от 400лв. на месец. Решението е било
постановено за одобряване взаимното съгласие на родителите.
Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през
които икономическите условия са се променили,децата са пораснали и
нуждите им и разходите за посрещането им са се увеличили, на фона на
променените в страната социално-икономически условия и увеличените
минималната работна заплата и инфлация.
Твърди се още, че към момента на предходното решение децата са били
на 4 и 2-годишна възраст, а понастоящем Б. вече е ученик в ОУ „П.В.“, гр.
Варна, а А. от есента на 2023 г. ще посещава предучилищна група. В тази
връзка са нараснали разходите за учебници, помагала и пр. Наред с това и
двете деца посещават извънкласни занимания – Б. тренира тенис и плуване, и
посещава занятия по ментална аритметика, а А. посещава занимания по
футбол, плуване и ментална аритметика. Майката заплаща месечна такса от
350 лева за тренировките по тенис, 80 лева месечно за всяко от децата за
плуване, 200 лева месечно за всяко от децата за ментална аритметика и 70 лева
месечно под формата на дарение за футболни тренировки. Наред с това тя
изплаща ипотечен кредит за жилището, в което живее с децата. В същото
време ответникът се е дезинтересирал от синовете си и срещите им са само
епизодични, а майката е поела изцяло разходите за отглеждането им. Счита, че
доколкото тя упражнява непосредствените грижи за децата, следва да поеме
по-малката част от общата им издръжка.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и
подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на децата; не оспорва и осъждането му с посочения от
майката съдебен акт за издръжка в полза на децата в твърдяния размер.
Оспорва обаче предявените искове. Възразява срещу обвиненията, че се
е дезинтересирал от децата, като твърди, че полага усилия да се грижи за Б. и
А., независимо че живее в гр. С., а децата – в гр. Варна. Опитва се редовно да
има контакти и да прекарва време със синовете си, купува им дрехи, обувки и
играчки и заплаща разходите за тренировки и допълнителното им здравно
осигуряване. Оспорва посочения в исковата молба размер на разходите за
извънкласни занимания на децата. Оспорва да са се увеличили възможностите
му за заплащане на издръжка, като твърди, че на 07.07.2023г. му се е родило
още едно дете – Н. Л.а Л.а. За да задоволи нуждите на новороденото си дете е
закупил жилище в гр. С., във връзка с което на 23.01.2023г. сключил договор
за банков кредит, обезпечен с ипотека, месечната вноска по който е в размер
на 1730 лв. Наред с това заплаща и ежемесечно сума в размер на 654 лева по
договор за банков кредит от 06.12.2017 г. Счита, че следва да бъде отчетено, че
3
през 2020г. родителите са се споразумели за висок към онзи момент размер на
издръжката. Подчертава, че увеличените нужди на децата следва да бъдат
посрещнати и от двамата родители.
По същество моли за отхвърляне на исковете или евентуално до тяхното
увеличаване само съобразно действителните възможности на бащата и нужди
на децата. В о.с.з. допълва, че има задължения и по договор за потребителски
кредит, наред с другите посочени договори за кредит, както и че понастоящем
се обучава в чужбина, за което има допълнителни разходи. Поддържа искането
си по съществото на производството, като претендира и разноски по делото.
Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението преценката е на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Б. Л. е родено на ********г., като негови родители са Л. Л. и Е. Я.
(преди Л.а).
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето А. Л. е родено на ********., като негови родители са Л. Л. и Е. Я.
(преди Л.а).
Няма спор и е видно от приложения препис от съдебно решение, че с
влязло в сила решение №******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС
родителските права спрямо децата са били предоставени на майката, а бащата
е бил осъден за издръжка на децата от по 400лв. на месец. Решението е било
постановено по реда на чл.50 СК – развод по взаимно съгласие с одобряване
на споразумението между родителите относно родителските права
издръжката.
Видно от приложените служебни бележки, за учебната 2022/2023г. Б. е
бил записан като ученик в първи клас в Основно училище „П.В.“, гр. Варна, а
към м. май 2023г. А. е посещавал втора група в Детска градина „И.а“, гр.
Варна.
Видно от приобщения договор от 14.02.2023г. между „*****“ ООД и Е.
Я., а него дружеството е поело задължение да проведе обучение по ментална
аритметика на А. Л. срещу възнаграждение в размер на 25 лева за посещение.
Представени са и платежни документи, удостоверяващи заплащането на
такса за обучение за Б. и А.. Представени са договор за дарение на сума в
размер на 70 лева от Е. Б. Я. в полза на Сдружение „Отк********-2023г.“,
както и фактура и фискален бон, удостоверяващи заплащането на сума в общ
размер от 350 лева за тренировки по тенис за м. май 2023 г. от страна на
майката.
Към исковата молба са приложени платежни документи за заплащаните
от майката разходи от майката за дрехи, обувки, спално бельо и други (л.22-25
4
и л.33 от делото на ВРС).
От приетото удостоверение за раждане от 12.07.2023г. се установява, че
ответникът Л. В. Л. има още едно ненавършило пълнолетие дете – Н. Л. Л.а,
родена на 07.07.2023г. Относно детето Н. са приети доказателства, че страда от
алергичен и алиментарен гастроентерит и колит.
От ответника също са ангажирани доказателства за закупуване на дрехи
и обувки (л.174-191, л.492-495, л.504 от делото на ВРС), играчки, игри и книги
(л.193-214 и л. 497-502 от делото на ВРС); за заплащане на тренировки по
тенис, ски училище и други спортни занимания (л.216-223 и л.514-517 от
делото на ВРС); за заплащане на посещения на кино, музей, концерти, билети
за шоу; както и сключени от бащата договор за медицинска застраховка по
отношение на децата Б. и А. (л.279-311 от делото на ВРС) и договор за
мобилни услуги и за лизинг на мобилно устройство (л.328-334, л.382-415 от
дело ВРС).
От приетото удостоверение от „****“ ЕООД е видно, че за периода от м.
май 2022г. до м. април 2023г. Е. Б. Я. е получавала НТВ от 1170.95 лева до
1413.52 лева. От приетото на л.323-324 от делото на ВРС се установява, че
актуалният размер на НТВ на Е. Я. е малко над 1400лева на месец. От писмото
към това удостоверение се изяснява, че Я. не получава допълнително
възнаграждение по граждански договор, купони за храна, гориво или други
социални придобивки. Посочено е, че в някои месеци към БТВ се изплащат
еднократни бонуси за постигнати резултати, като брутният им размер е между
100 и 200 лева и за периода от 2021 г. до 2023 г. такива са изплатени пет пъти.
От извършената справка в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна се
установява, че Е. Я. е собственик на лек автомобил „Ф.Д.“, считано от
12.05.2020г.
От справката от НАП от 08.12.2023г. се установява, че за 2023г. (година
на образуване на делото) БТВ на отв. Л. Л. е в диапазона от 9 155лв. до
11 219лв. на месец. От прието удостоверение от работодателя „М.Б.“ ООД (л.
277 от делото на ВРС) се потвърждава че за първата половина на 2023г. Л. Л. е
получавал БТВ в размер между 9 000лв. и 11 655лв., респ. НТВ между 7 500лв.
и 9 950лв.
От приобщеното на л.314 от делото на ВРС последно по време (от дата
15.02.2024г.) удостоверение от работодателя „М.Б.“ ООД става ясно, че за
втората половина на 2023г. Л. Л. е получавал БТВ в размер между 10 110лв. и
11 219лв., респ. НТВ между 8 311лв. и 10 111лв., а отделно е получавал и
ежемесечни ваучери за храна през същия период в размер между 150лв. и
200лв. на месец.
От приетата справка от Имотен регистър към АВп (л.150-151 от делото
на ВРС) се установява, че Л. Л. е собственик на: жилище с площ от 85.23 кв.
м., находящо се в гр. С., бул. „К.В.“; на ½ идеална част от апартамент с площ
от 271.76 кв. м. и на два броя подземни паркоместа, последните находящи се в
гр. С., бул. „С-.Ш.“. Последното се потвърждава и от представените от
ответника нотариални актове (л.416-421, л. 470-473 и л.477-479 от делото на
ВРС).
5
Видно от приобщения договор за кредит на майката, Е. Я. е получила
банков кредит в размер на 83 706.34 лева за закупуване на жилище, като
крайният срок за издължаване на кредита е 10.11.2051г. Я. е длъжник и по
договор за потребителски кредит от 12.11.2021г. за срок от 4 години с месечна
погасителна вноска в размер на 298.52 лева.
От представените договори за кредит на Л. Л. се установява, че той е
страна по три такива, по които има следните месечни задължения:
- банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот от 23.01.2023г.
за сумата от 451 860лв., със срок на издължаване 30 години и месечна вноска
за погясяването му в размер на 1 730.07лв. (видно и от удостоверение на л.524
от делото на ВРС);
- ипотечен кредит от 06.12.2017г. за сумата от 116 350лв. със срок на
издължаване 20 години и месечна погасителна вноска в размер на 623лв.
(видно от видно от удостоверение на л.524 от делото на ВРС;
- потребителски кредит от 12.06.2023г. за сумата от 2 289лв. със срок на
издължаване 20 месеца и месечна погасителна вноска в размер на 114.44лв.
От приложените на л.229-232 от делото на ВРС писмени доказателства
става ясно, че Л. Л. се обучава в „С.К.“, Кампус „Е.“ на Й. университет, по
магистърска програма за срок от две години (до 2024г.), при дължими такси за
обучение за академичната 2022-2023г. от общо 13 790 евро.
Представени са и доказателства за извършени от ответника разходи за
строителни материали, СМР и мебели (л.335-380 от делото на ВРС).
От приетата пред ВОС справка от НАП е видно, че майката на новото
дете на Л. Л. и съжителстваща с него на съпружески начала получава доходи
от труд в размер на минималната работна заплата за страната за 2024г.
От приетия пред ВОС договор за обучение на дете в ЧДГ „С.“ гр. С. се
изяснява, че е договорено обучение на новото дете на ответника (Н. Л.а) в
посочената ЧДГ в столицата срещу месечна такса от 1350лв.
От приетата пред ВОС фактура е видно, че на 04.01.2025г. отв. Л. е
закупил таблет на стойност 1 420лв., за който не се спори между страните, че е
бил закупен и предоставен на детето Б..
От приетия пред ВОС амбулаторен лист от 20.01.2025г. се изяснява, че
Е. Я. е бременна.
Показанията на св. Б. Я.ъдът цени при условията на чл.172 от ГПК (дядо
по майчина линия), но и като основани на преките впечатления на свидетеля,
който подпомага активно отглеждането на децата в ежедневието, а също и
като кореспондиращи с показанията на св. В.. От тях се изяснява, че през
делничните дни свидетелят взема Б. и А. от училище и детска градина и ги
води на футбол и тенис, тъй като майка им работи до 19:00 часа. Освен
тренировките през почивните дни двете деца посещават занимания по
ментална аритметика. Тренировките по футбол са три пъти седмично, а тези
по тенис – два пъти седмично. Дължимата сума за всяка отделна тренировка
по тенис варира според броя на децата, които участват в нея – общо се
заплаща сума в размер на 60 лева за заниманието, която се разпределя между
6
всички деца. Тренировките по футбол също се заплащат, но не може да
посочи точна сума, която се плаща за тях. Не знае и цената на заниманията по
ментална аритметика. Всички суми за извънкласните занимания на децата се
заплащат от майка им, като свидетелят я подкрепя финансово. Ответникът
еднократно е заплатил 200 лева на треньора по тенис през м. септември 2023г.
Обикновено Б. и А. гостуват на баща си през ваканциите, а през останалото
време контактуват с него по телефона. Децата не му споделят къде ги води
баща им, докато са при него. Признава, че ответникът изпраща на децата
колети с дрехи, както и подаръци за празниците, но отрича в дома им да има
Плейстейшън.
Показанията на св.Г. В. съдът цени като обективни и базирани на лични
впечатления. От тях се установява, че свидетелят е треньор по тенис на Б. и
А.. На тренировки децата идват, водени от майка им или дядо им, а баща им е
виждал само веднъж през есента на 2023г., когато заплатил сума в размер на
100лв. или 200лв. Дължимата такса за заниманията по тенис е от 15лв. до
50лв., като размерът й зависи от броя на децата в групата. Практиката е да се
заплаща опредЕ. сума авансово, от която се приспадат дължимите суми за
всяка осъществена тренировка. Б. и А. редовно посещават корта, като само
инцидентно са отсъствали поради болест или друга причина.
Показанията на св. Ц. Л.а съдът цени при условията на чл.172 от ГПК
(леля на Л. Л.), но и като основани на преки впечатления за част
обстоятелствата. От тях се изяснява, че Л. Л. участва в отглеждането на Б. и А.
чрез плащане на издръжка и чрез закупуване на дрехи и играчки за тях.
Свидетелката сочи, че бащата плаща и извънкласните занимания на децата
(ментална аритметика и спорт), но в тази част съдът не кредитира показанията
й поради колизията им с показанията на свидетелите на ищцовата страна и
поради подчертано декларативния им характер в тази част. Установява се
още, че момчетата посещават баща си през ваканциите, тъй като през учебно
време Б. е ангажиран в училище и тогава контактуват само чрез интернет. При
посещенията в С. бащата ги води в музеи, на кино, на театър, на екскурзии и
други, за които той поема всички разходи. Момчетата пътуват от гр. Варна до
гр. С. с кола или самолет. Понастоящем Л. Л. съжителства с нова партньорка,
от която има дъщеря. Категорична е, че той има еднакво отношение към трите
си деца и не ги лишава от нищо. Точно той е закупил мобилен телефон на Б. и
заплаща месечните сметки за него. Наред с това е купил на децата таблети и
Плейстейшън, който се намира в стаята им в неговото жилище в гр. С..
Показанията на св. В.Д. съдът цени като и базирани на лични
впечатления за част обстоятелствата. От тях се установява, че Б. и А.
прекарват ваканциите при баща си. Когато са при него в гр. С. бащата им
осигурява цялата издръжка, води ги на атракциони, на кино, в музеи и други.
Освен това бащата редовно им купува дрехи; закупил им е телефони, таблети
и Плейстейшън; той заплаща и самолетните им билети, когато го посещават;
дава им и джобни пари. Свидетелят сочи, че бащата плаща и извънкласните
занимания на децата, но в тази част съдът не кредитира показанията му
поради колизията им с показанията на свидетелите на ищцовата страна и
поради декларативния им характер в тази част. Изяснява се още, че
7
отношението на ответника към двамата му синове по нищо не се различава от
отношението му към детето, което има от настоящата си партньорка. Св. Д.
потвърждава, че Л. Л. получава високо месечно заплащане, но също има и
големи месечни разходи по кредити и по ремонта и обзавеждането на новото
жилище. От друга страна настоящата му партньорка е в отпуск за отглеждане
на детето им и доходите й са ниски.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
При разглеждане на тези предпоставки на иска първоинстанционният
съд е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и
съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на надлежно установена
фактическа обстановка по делото и правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, в съответствие и с актуалната съдебна практика, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата
10.02.2020г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
8
децата от 400.00лв. на всяко, до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
точно пет години. Това е голям период от време, през който икономическите,
социалните и обществените отношения в страната са претърпяли съществени
промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки човек,
в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна, дрехи и
обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт. Явно
отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги, обичайно
потребявани от домакинствата и от учениците през последните две години,
което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните лица от
техните родители. Само разликата в минималната работна заплата за страната
от предходното решение (610лв.) до днес (1077лв.) е съществена (малко над
75%) което презюмира увеличение на издръжката в съпоставим мащаб при
равни други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на децата се
определя съобразно минималната заплата в България, съобразно чл.142, ал.2
от СК. В продължение на това още през 2020г. бащата доброволно се е
съгласил на издържка от по 400лв. на всяко дете, тоест в по-висок размер от
обичайно присъждания тогава за деца на 2 и на 4 години, която тенденция
логично следва да бъде запазена и сега, въз основа на доказаните нужди на
децата и високите финансови възможности на бащата.
Относно нуждите на момчетата се установи, че те посещават училище и
съответно детска градина. Обичайна е за всички ученици на такава възраст
нуждата от предварително и периодично закупуване на дрехи, на обувки, на
тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които
несъмнено са нужни средства. Отделно се установи от писмените и гласните
доказателства, че децата посещават редовно тренировки по футбол, по тенис и
по ментална аритметика, разходите за които (над 200лв. на дете на месец) се
посрещат изцяло от майката. Следователно увеличение на нуждите на децата
има и то е осезаемо.
Съгласно задължителното за съдилищата ППВС №5/1981г. (т.1 от него),
по-големите материални възможности на родителите са достатъчно основание
за присъждане на по-големи по размер издръжки на децата. В същия смисъл е
и практиката на ВКС на РБ (Решение №262/08.06.2015г. по гр.д. №1073/2015г.
на 4-то ГО на ВКС, и други). В настоящия случай от приетата справка от НАП
се установи, че за 2023г. (годината на образуване на делото) БТВ на отв. Л. Л.
е било в диапазона от 9 155лв. до 11 219лв. на месец, а от приетото по делото
удостоверение от работодателя на ответника се установи, че втората половина
на 2023г. Л. Л. е получавал БТВ в размер между 10 110лв. и 11 219лв.,
респективно НТВ между 8 311лв. и 10 111лв., а отделно е получавал и
ежемесечни ваучери за храна през същия период в размер между 150лв. и
200лв. на месец. При тези данни е очевидно, че ответникът получава БТВ над
10-11 000лв. на месец, т.е. над четири пъти повече от средното БТВ за
страната за края на 2024г. (2468лв. по данни от НСИ), което ясно обосновава и
по-високия размер на задълженията му за издръжка съобразно цитираната
задължителна за съдилищата практика на ВС и на ВКС на РБ. Последното не
се разколебава от задълженията на бащата по кредити, най-малкото защото те
9
не са с приоритет пред нуждите на децата. Нещо повече – при събиране на
всички доказани основни задължения на бащата (около 2 470лв. общо по
кредити; за частна детска градина на новото дете – 1 350лв. (ако би се приело,
че тя не е по избор, а поради липса на прием в държавна, което не се изясни в
случая), около 400-500лв. месечна издръжка за дъщерята и общо 1 200лв. за
синовете му), се получава резултат от около 5 500лв. на месец. При трайно
реализиран осреднен нетен доход от над 9 300лв. на месец и след приспадане
дори на посочените разходи, за бащата остава разполагаема сума над 3 700лв.,
отделно от други бонуси или добавки (например редовно получаваните за
храна). При тези данни да се твърди, че увеличение с по 200лв. за синовете на
г-н Л. съставлява „непреодолим за него разход“ е изключено. Колкото до
разходите по обучението в „С.К.“, Кампус „Е.“ на Й. университет – на първо
място от данните по делото е видно, че магистърската програма е приключила
(към 2025г), а второ и по-важно – касае се до изцяло личен избор вместо по-
приемливи финансово възможности за обучение, който избор не може да бъде
с предимство пред непосредствените нужди на малолетните деца на
ответника.
От значение в случая е още, че децата живеят трайно във Варна, а баща
им – в гр. С. с новото си семейство. С оглед на това се изясни от гласните
доказателства, че бащата не провежда ежемесечно непосредствени контакти с
момчетата, а по-скоро времето за това е през ваканициите и почивките. Макар
това изобщо да не се разглежда като виновно поведение, обективно
ситуацията води до по-малко полагани грижи в натура (спрямо случаите на по
няколко дни лични контакти ежемесечно) и следователно до по-голям дял от
общото задължение за издръжка на децата.
На последно място следва да бъде обяснено, че в закупуването на скъпи
вещи за децата (таблети, смартфони, конзолни игри и други) и потребяването
на луксозни услуги от тях (семейни ски почивки в зимен курорт и други) няма
нищо негативно, дори обратното, но от тях не могат да се извеждат аргументи
за недостатъчни средства за задоволяване на непосредствените нужди на
децата в ежедневието, именно което е целта на вземането по чл.143 от СК.
Колкото до въззивните доводи, че по-високата издръжка ще доведе до
влошаване на връзката на децата с бащата – освен че останаха декларативни,
те представляват и неуспешен опит за изместване на фокуса на спора, който се
свежда до нуждите на децата и възможностите на призования родител, които
бяха вече обсъдени. А възможностите на отглеждащия родител се отчитат, но
не са решаващи за спора, с оглед на осъществяваните от него непосредствени
грижи за децата.
По изложените съображения исковете се явяват доказани и подлежащи
на уважаване до разглеждания от ВОС размер.
За пълнота все пак следва да бъде отбелязано, че при определяне на
задължението за издръжка на деца съдебната практика отчита потенциалното
увеличение на нуждите на децата за следващите една до три години (освен при
извънредни ситуации или нужди), което следва да бъде взето предвид при
евентуална бъдеща претенция по чл.150 от СК през посочения период.
10
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението на
последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 800.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2261/14.06.2024г. по гр. д. №8058/2023г.
на ВРС, 18-ти с-в, в частите с което е увеличен размерът на опредЕ.та с
Решение №******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС, издръжка,
дължима от Л. В. Л., ЕГН **********, в полза на децата Б. Л. Л.,
ЕГН**********, и А. Л. Л., ЕГН**********, действащи чрез майка им и
законен представител Е. Б. Я., ЕГН**********, от по 400лв. на по 600лв. на
всяко дете месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда –
22.06.2023г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж пето число на съответния месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн.
чл.150 от СК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН**********, да заплати на Б. Л. Л.,
ЕГН**********, и А. Л. Л., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен
представител Е. Б. Я., ЕГН**********, сумата 800.00лв. – адвокатски
хонорар за защита пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11