О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 21.04.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАТЯНА МИТЕВА
2. ПОЛЯ ДАНКОВА
като изслуша докладваното от
съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 233 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК
Подадена
е частна жалба № 3162/17.03.2020 г. от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В
срещу разпореждане от 11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 396/2020 г. на Районен съд –
Ловеч,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.А.С. за вземания за възнаграждение за закупен пакет от
услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Подробно се
обсъждат правомощията на заповедния съд,
който жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В
частната жалба се посочва практика на съдилищата в страната. Жалбоподателят
заявява, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от хипотезите на
чл. 143 от ЗЗП. Моли атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде
отменено и да бъде уважено искането.
Съдът приема, че
настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявителя в
заповедното производство и той има
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено
на жалбоподателя на 11.03.2020 г., а частната жалба е подадена на 17.03.2020 г.
Ловешки окръжен съд
обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на
молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Подадено е заявление
№2518/02.03.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”България”№49,
бл.53Е, вх.”В срещу длъжника Н.А.С. *** за парично вземане в размер на сумите
860,95 лева неплатена главница, 108,85 лева неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 01.05.2019 год. до 06.08.2019 год. - дата на предсрочната
изискуемост, 1 067,43 лева неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, 30 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, дължими за периода от 16.05.2019 год. до 06.08.2019 год.
- дата на предсрочна изискуемост, 11,25 лева лихва за забава от 02.05.2019 год.
- дата на изпадане на длъжника в забава до 06.08.2019 год. - дата на
предсрочната изискуемост, законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и се присъдят съдебно-деловодните разноски в
размер общо на сумата 191,57 лева, включващи платената по сметка на съда
държавна такса в размер на сумата 41,57 лева и 150 лева възнаграждение за
юрисконсулт.Посочва, че вземането произтича, от сключен между заявителя и длъжника договор за потребителски кредит
№30035615685/12.03.2019 год. Заявява,че срока на договора е 24 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 99.82 лева и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Изтъква
се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил
е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава.Твърди, че е обявена предсрочна
изискуемост на вземането на 06.08.2019 г. и се дължат претендираните суми.
Постановено е разпореждане №789/04.03.2020 г.
по ч.гр.д. № 396/2020 г. на Районен съд – Ловеч ,с което е отхвърлено
искането на заявителя относно сумите 1067.43 лева-неплатено възнаграждение за
закупен пакет услуги, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева
за периода от 16.05.2019 г.до 06.08.2019
г.,ведно със законната лихва и разноски в размер на сумата 101.57
лева-разноски, а в останалата част искането е уважено.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираните
суми за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1067.43
лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева за периода от 16.05.2019
г.до 06.08.2019 г. не се следва да
се присъждат на кредитора. С оглед изложените обстоятелства
по в т.12 по заявлението възнаграждение за пакет допълнителни услуги и такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.
26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е определено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Предвид размера на отпуснатия кредит от 900 лева претендираните суми за пакет допълнителни
услуги надвишават дълга и съдът приема, че се цели заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП.
Аргументите по частната жалба, че заповедният съд не следва да обсъжда дълга са
несъстоятелни. Цитираната практика не е
съобразена с действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК
понастоящем и не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция счита, че на
основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е
неоснователно.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция приема, че разпореждане №789/04.03.2020 г. по ч.гр.д. №
396/2020 г. на Районен съд – Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №789/04.03.2020 г. по ч.гр.д. №
396/2020 г. на Районен съд – Ловеч,в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.