Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, против Решение № 239 от 24.09.2024г постановено по АНД №761/2024г по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №**********/22.05.2024г. В касационната жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за неясно и противоречиво обвинение, като се поддържа, че в НП са описани всички факти, при които е извършено нарушението и те ясно сочат, че е нарушен чл.14 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМДТ без връзката между двете алинеи да е обвинение за две отделни нарушения, както и че няма основание да се сочи чл.57 ал.1 т.9 от ЗАНН, защото дружеството не е лишено от право да упражнява определена дейност. По подробно изложените доводи за наведените касационни основания се иска обжалваният съдебен акт да се отмени и да се постанови друг по същество, с който да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „НОВА-Ф-49“ ЕООД, представлявано от редовно упълномощен адвокат иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред РС Казанлък се е развило по жалбата на „НОВА-Ф-49“ ЕООД против Наказателно постановление № **********/ 22.05.2024г, издадено от Директор дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.53 вр. с чл.28/83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН за нарушение на чл.14 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМДТ, извършено на 02.02.2024г, чрез бездействие – не подаване на данъчна декларация в рамките на срок от два месеца, считано от 01.12.2023г, когато е влязла в сила Заповед №2272/09.11.2023г на Кмета на община Казанлък за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на УПИ ІІ-350 на три самостоятелни урегулирани поземлени имоти, един от които е УПИ VІ-1460 за ОДО. Със същата заповед е одобрен и ПУП ПР за УПИ VІ-1460 за ОДО с определени показатели на застрояване.

С въззивната си жалба дружеството е възразило, че НП е издадено без преди това АУАН да бъде връчен на упълномощено да го представлява лице и въз основа на неясно фактическо и правно обвинение за деяние, което не представлява административно нарушение. Алтернативно, ако се приеме, че е пропуснат срока за подаване на данъчна декларация по чл.14 ал.4 от ЗМДТ, то въз основа на закъснението от 02.02.2024г до 13.02.2024г да се приложи чл.28 от ЗАНН.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че подвеждането на бездействието „не подаване на данъчна декларация за новопридобит поземлен имот“ като нарушение на чл.14 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМДТ, е довело до неясно и противоречи обвинение, препятстващо правото на защита. Смесени са две отделни изпълнителни деяния, за които се твърди да са осъществени от дружеството, чрез бездействие в законоустановен срок. Липсват смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които задължително се описват в НП по силата на чл.57 ал.1 т.9 от ЗАНН. Освен това наказващият орган е приел, че срокът за подаване на декларацията започва да тече от 09.11.2023г, която е влязла в сила на 01.12.2023г, но няма отбелязване за датата на връчването й на дружеството, поради което не може да се установи от кога започва да тече двумесечният срок по чл.14 от ЗМДТ.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат, по следните коригиращи мотиви:

В отговор на изложените оплаквания и в изпълнение на служебната проверка за правилно приложение на материалния закон настоящата съдебна инстанция установи, че са налице абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление, макар и различни от посочените в мотивите на въззивният съд.

В наказателното постановление не е посочена административнонаказателната разпоредба, въздигаща неизпълнението на задължението по чл.14, ал.4 от ЗАНН като административно нарушение. Неспазване изискването по чл.14, ал.4 от ЗМДТ е обявено за състав на административно нарушение по силата на чл.123, ал.1 от същия закон, но нито тази административно-наказателна разпоредба, нито някоя друга, е посочена като основание за наложената имуществена санкция. Така констатираната непълнота в съдържанието на наказателното постановление представлява съществено нарушение, неотстранимо в съдебната фаза, доколкото съдът не може вместо административнонаказващия орган да посочи за първи път правна квалификация на деянието като административно нарушение. Съдът разполага с правомощие да отстрани правната грешка при квалифициране на деянието под конкретен състав на административно нарушение, за да осигури целта на административнонаказателната отговорност, когато тя е ангажирана при спазване на абсолютните гаранции за правото на защита, а обвинението е доказано.

При издаване на наказателното постановление е допуснато и друго процесуално нарушение, от категорията на съществените, тъй като съставеният акт за установяване на административно нарушение не е бил надлежно предявен на нарушителя. В разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН по императивен начин е регламентирано, че АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис, а съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Тази нормативна регламентация налага извода, че актосъставителят е длъжен да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. В случая това не е сторено, тъй като приложеният по въззивното дело АУАН № **********/ 24.04.2024г., въз основа на който е издадено процесното НП, не е подписан от управителя на дружеството-нарушител, а това означава, че не му е предявено обвинението. Установява се, че АУАН е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка, но видно от представеното по делото известие за доставяне /л.15 по въззивното дело/ пощенската пратка и респ. съдържащия се в нея акт за установяване на административно нарушение, е била изпратена на адрес, различен от адреса на управление на дружеството, който всъщност е вписан и в самия АУАН като адрес за кореспонденция, и е получена от лице, което не е законен представител на „Нова-Ф-49“ЕООД и няма данни същото да е пълномощник с надлежно учредена представителна власт за извършване на фактически и правни действия от името на дружеството. Така извършеното връчване на АУАН очевидно не може да обезпечи процесуалните права на нарушителя - правото да се запознае преди издаването на НП със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение; да направи възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства преди произнасянето на наказващия орган по преписката и т. н. В съответствие с чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е връчен и предявен на нарушителя и да не издава наказателното постановление преди да бъде надлежно изпълнена процедурата по връчване на АУАН. Ненадлежното предявяване, съотв. връчване на акта за установяване на административно нарушение преди издаването на наказателното постановление, е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и изцяло опорочава процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност. Като такова е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на „НОВА-Ф-49“ ЕООД сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №239 от 24.09.2024 г. постановено по АНД № 762/ 2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на „НОВА-Ф-49“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Крън, общ.Казанлък, [улица], сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.