РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2129
гр. Пловдив, 20.09.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Любомира Несторова
разгледа докладваното от
председателя АД № 2288 по описа на
съда за 2023г.
Производството
е по реда на чл. 147, ал.
3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „В.-Г.И.“ с ЕИК
*********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б., против Решение № 42 от
24.08.2023г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив, с което на основание чл. 147, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.107, ал.4 и
чл. 144, ал.1 от ДОПК е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. №
23СГ-125/05.04.2023г., подадена в дирекция „МДТ“ при община Пловдив от ЕТ „В.-Г.И.“
с ЕИК ********* срещу Акт за установяване на задължение по декларация №
2714-1/03.11.2021г., издадена на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.
4, ал.1-5 от ЗМДТ от А.С.В., на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, в качеството му на орган по
приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на
община Пловдив.
Жалбоподателят излага подробни мотиви относно
неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Претендира неговата
отмяна.
Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив представя административната преписка с писмо с вх. № 17775 от
11.09.2023г.
Не изразява становище по жалбата и несе
претендират съдебни разноски.
Жалбата срещу Решение №42 от 24.08.2023г. на
Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив е подадена в
срок и от имаща интерес от оспорването страна, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по правния спор Съдът установи следното от фактическа страна: в
изпълнение на влязло в сила Определение № 1565 от 21.06.2023г. на
Административен съд Пловдив, постановено по АД № 1358/2023г. административният
орган е провел административно производство относно допустимостта на жалба с
вх. № 23СГ-125/05.04.2023г., подадена в дирекция „МДТ“ при община Пловдив от ЕТ
„В.-Г.И.“ с ЕИК ********* срещу Акт за установяване на задължение по декларация
№ 2714-1/03.11.2021г., издадена на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във вр. с
чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ от А.С.В., на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране
и контрол“ на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, в качеството му на орган по
приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на
община Пловдив.
Решение № 42/24.08.2023г. е
мотивирано от фактическа страна със съдържанието на преписката по издаване на
АУЗД № 2714-1/03.11.2021г., и данните за връчването му, като е прието, че
жалбата е недопустима за разглеждане поради подаването й след изтичане на
предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК срок.
Решаващият
орган не е възприел твърдението за нередовно връчен АУЗД с позоваване на
разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. Във връзка с приложимите норми за връчване на
АУЗД – чл. 29, ал. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 и 8 от ДОПК, в решението е посочено,
че АУЗД е изпратен за връчване на адресата с писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор „Български
пощи“ ЕАД, видно от дата на обратната разписка №RPS4040 01SPT8 8. Пратката, съдържаща АУЗД № 2714-1 от 03.11.21г. е върната
на изпращача с отбелязване от пощенския служител „непотърсена“ и дата 05.11.2021г.
В
обстоятелствената част на оспореното решение е посочено, че е извършено
връчване на АУЗД по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към досието. При
изпълнение на процедурата са извършени следните действия: първото посещение на
адреса за кореспонденция на жалбоподателя по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК е извършено на 08.11.2021г. За извършеното посещение е съставен протокол №
2090 от 08.11.2021г., с който е констатирано, че лицето не е намерено на адреса на управление :
***, не е открито лицето и/или негов представител или пълномощник, служител,
определен да получава съобщения и книжа“. Извършено е второ посещение на същия
адрес за кореспонденция на 16.11.2021г.., за което е съставен протокол №2446/16.11.2021г.,
съгласно констатациите в който отново не е открито лицето и/или негов
представител или пълномощник, служител, определен да получава съобщения и
книжа.
След извършени две посещения
на адреса за кореспонденция на адресата , при които не са намерени лицето или
негов представител или пълномощник, които да получават съобщения или книжа, е
извършено последващо действие в обхвата на процедурата по връчване,
регламентирана в чл. 32 от ДОПК, като на 19.11.2021г. на определеното за това
място в дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК изх. № 21-74/16.11.2021г. На същата дата съобщението по чл. 32 от ДОПК е
публикувано в Интернет страницата на Община Пловдив и е налице публикация за
времевия период до 03.12.2021г. Съобщението по чл. 32 от ДОПК е изпратено и до
адресата на АУЗД ЕТ „В.-Г.И.“, с ЕИК *********, чрез лицензирания пощенски
оператор „Български пощи“ ЕАД писмо с обратна разписка, като пратката е върната
с отбелязване от пощенския служител „непотърсена“.
След изпълнение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК АУЗД № 2714-1/03.11.2021г. е приложен към досието
с дата на връчване 03.12.2021г. Тъй като в законоустановения 14-дневен срок не
е подадена жалба от адресата е направен извод, че същият е влязъл в сила на 18.12.2021г.
Настоящият съдебен състав
намира направените възражения за неоснователни и неподкрепени с доказателства. За
да се приеме, че едно процесуално действие не е изпълнено от страната в срок,
следва по безспорен начин да е установено, че процедурата за връчване на
съобщения и актове е изпълнена по реда и начина, посочени в закона или кодекса,
тоест – съобщение или акт /включително съобщение за издаден административен
акт/ да е достигнало до нея по предвидения в ДОПК ред, при който случай само са
налице законовите фикции, приравняващи по последици редовното уведомяване.
Съобщенията
са предмет на Глава Шеста ДОПК – чл. 28 - 33 и нормите следва да се прилагат по
предписания ред. За да породи валидно действие, съобщението трябва да бъде
връчено по начин, изключващ съмнение за спазени всички изисквания на кодекса.
Елементите на редовно осъществено фактическо действие са взаимно обусловени и
нормите подлежат на систематическо и логическо тълкуване, не изолирано една от
друга. Така, при връчване на съобщение са необходими адрес (място), получател,
подател, дата на връчване, индивидуализирано лице - пряк получател (включително
при установените възможности по смисъла на чл.29 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК
връчването на съобщенията в административното производство се извършва на
адреса за кореспонденция на субекта; съгласно ал. 3 от същата разпоредба съобщенията
могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран
пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие; съгласно ал. 4 от
същата разпоредба съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс
или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на
органа по приходите; съгласно ал. 6 на същата разпоредба съобщенията се връчват
на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или
на негов служител, определен да получава книжа или съобщения; съгласно ал. 7 на
същата разпоредба освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице,
включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на
домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го
приеме със задължението да го предаде; съгласно ал. 8 от същата разпоредба съобщенията
на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето,
определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме
със задължение да го предаде и съгласно ал. 9 от същата разпоредба съобщението може да се връчи и на всяко друго
място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
В случая адресът на връчване
е ЕТ и е приложима нормата на чл.29, ал.7 от ДОПК, която очертава изключенията
по реда определен в чл. 29, ал.1 от ДОПК. Несъстоятелно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за събиране на трудови договори за Г.П.
за периода 01.01.2021г .до 31.12.2021г.,
тъй като ДОПК изрично урежда правилата за връчване, като изключението относно
ЕТ е посочено с нормата на чл. 29, ал.7 от ДОПК, а не с нормата на чл. 29, ал.8
от ДОПК, която се отнася само и единствено за физически лица.
Няма
данни по делото да е имало друг адрес или съществуващият да е променен,
включително да е посочено лице за контакт с приходната администрация. Отсъства
информация и за лице от обхвата на чл. 29, ал. 7 от ДОПК.
По делото не са ангажирани
доказателства за посочен електронен адрес за получаване на съобщения от
жалбоподателя, каквато възможност му предоставя разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Не са представени и доказателства за упълномощено лице за връчване на
съобщения по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира от правна страна, че не е нарушение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК при връчване на АУЗД № 2714-1/03.11.2021г.
Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че административният орган е извършил невалидни
действия по връчването на АУЗД.
По делото не са ангажирани други доказателства за
опровергаване на констатациите на административния орган, че на посочения адрес
са извършени посещения от служители на
дирекция „МДТ“, при които не е намерен жалбоподателят, упълномощено от него лице за
получаване на съобщения или книжа и/или пълнолетен член на домакинството му.
Следва да бъде посочено, че процедурата за връчване
по реда на чл. 32 от ДОПК е специална спрямо тази по чл. 18а от АПК и при нея
не съществува изискването по чл. 18а, ал. 9 от АПК за залепване на уведомление
на вратата или пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на
входната врата или на видно място около нея, когато адресатът на ИАА не може да
бъде намерен на адрес.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на директора на дирекция
„МДТ“ при Община Пловдив, че е просрочена жалба с вх. №
23СГ-125/05.04.2023г., подадена в дирекция „МДТ“ при община Пловдив от ЕТ „В.-Г.И.“
с ЕИК ********* срещу Акт за установяване на задължение по декларация №
2714-1/03.11.2021г., издадена на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.
4, ал.1-5 от ЗМДТ от А.С.В., на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, в качеството му на орган по
приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на
община Пловдив.
Обжалваното решение № 42/24.08.2023г.
на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив следва да бъде потвърдено
като законосъобразно, съответно жалбата – отхвърлена като неоснователна.
Не са претендирани разноски
от приходния орган и Съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед на горепосоченото и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК
Административен съд-Пловдив, ІІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В.-Г.И.“ с ЕИК *********, с адрес: ***, депозирана чрез
адвокат Б., против Решение № 42 от 24.08.2023г. на Директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/