Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 14.04.2022 година град
Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Омуртаг
на единадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 335 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС;
акцесорен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 34 от ЗЗД;
предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „Васил Димитров – 2002“, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Д., общ. С., ул. *** № ***, със законен представител В.Д.В., с
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Р. Р. от АК – Т., посочва в
исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че на 20.04.2016 г. между
страните бил сключен договор за съвместна дейност, който по своята същност
представлявал договор за наем, по силата на който ответница следвало да
предостави на ищеца земеделски земи, общо с площ 866. 670 кв. м., в землищата
на селата ***, *** и *** в общ. О., за земеделска дейност. Сочи се в молбата, че
в договора били уточнени – по имот, площ и населено място, общо 314.025 дка, като
страните се договорили в срок до 01.09.2016 г. да сключат анекс към договора, в
който да уточнят още 525.025 дка, както и че ответницата се задължила да
осигури на ищеца ползването на 834.645 дка през стопанската 2016/2017 година и
32.025 дка през стопанската 2017/2018 година, а той от своя страна се задължил
още преди подписване на договора да й заплати сумата в размер на 15.00 лв. за
декар. Ищецът посочва, че изпълнил задълженията си по договора и заплатил на
ответницата сумата в размер на 13 000.00 лева с платежно нареждане от 22.02.2016
г., но тя му предоставила за ползване през стопанската 2016/2017 година
земеделски земи с площ от 67.311 дка, през стопанската 2017/2018 година
земеделски земи с площ от 48.125 дка и през стопанската 2018/2019 година земи с
площ от 16.1 дка, като общата сума, която ищецът дължал за предоставените му
земи била в размер на 2 778.04 лева. Сочи се в молбата, че ответницата не била
собственик на земеделските земи описани в сключения между страните договор за
съвместна дейност, същите били собственост на Общ. О., а ответницата била само
техен наемател. Поради това ищецът моли да бъде прогласена нищожността на
процесния договор на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 13 000.00 лева, с която се обогатила
неоснователно. Предвид съдържащата се в т. 7 от процесния договор договорка
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7 878.04 лева, при
неподписване на уговорения анекс към договора, ищецът алтернативно, в случай, че
не бъде прогласена нищожността на договора, прави искане да бъде осъдена Ю. да
му заплати посочената сума. Претендират се направените от ищеца деловодни
разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат. Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът В.А.Ю., с адрес: ***, се явява лично и с назначения
ѝ особен представител адв. С.М. ***, която оспорва исковете. Представя и
писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на исковете, сходни
с изложеното в отговора по исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата, действаща чрез назначения ѝ особен представител е депозирала
писмен отговор. В отговора е посочено, че сключения между ответницата и ищеца
договор за съвместна дейност не съдържа всички характеристики на договор за наем,
както се твърди в исковата молба и излага съображенията в подкрепа на това
становище. Не се оспорва в отговора, че земеделските земи, по отношение на
които е сключен договора са били общинска собственост, а ответницата била техен
ползвател, като се изтъква, че съгласно съдебната практика и правната теория не
е нищожен договор за наем сключен от несобственик. Поради това е изложено становище,
че главният иск и свързаният с него акцесорен иск са неоснователни. Посочено е
и че не са налице доказателства за това, че ищецът е заплатил сумата от 13 000.00
лева като наем, въз основа на процесния договор и че бил необясним факта, че
сумата е внесена от ищеца по сметка на ответницата преди сключване на договора.
Предвид липсата на клаузи за неустойки в договора и с оглед уговореното, че при
липса на сключен към договора анекс се предоставят за ползване имотите описани
в договора, ответната страна счита, че предявеният в условията на
алтернативност иск за сумата от 7 878.04 лева също е неоснователен..
Съдът като
прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Не се спори
между страните, че земеделските имоти предмет на процесния договор са имоти от
общински поземлен фонд на Общ. Омуртаг Приложен е по делото процесния договор, именуван
Договор за съвместна дейност, сключен на 20.04.2016 г., между ответницата и
ищеца, по силата на който Ю. се задължила да предостави за съвместна земеделска
дейност на ЕТ „В.Д. - 2020“ с БУЛСТАТ *****, 866,670 дка земеделска земя, в
землището на с. ***, с. ***, с. ***, Общ. О., както следва: за 2016/2017 стопанска
година имоти: № 026001, с площ 242,128дка, находящ се в землището на с. ***, № 003042,
с площ 35.286дка, находящ се в землището на с. ***, № 012108, с площ 32.025дка,
находящ се в землището на с. ***, т. е. ответницата е предоставила на ищеца за
съвместна дейност имоти с обща площ от 309.439дка; за 2017/2018 стопанска
година имот № 012108, с площ 32.025дка, находяща се в землището на с. ***;
общо: 341.464 декара. Съгласно договора с анекс към същия следвало да се
уточнят до 01.09.2016 г. 525.206 дка по имоти, площ и населено място, за
стопанската 2016/2017 г. Според договореното между страните „При липса на Анекс
към договора, се предоставят 341.464 дка по-горе упоменатите земеделски имоти. “.
Същевременно в т. 7, абзац втори от договора, страните се договорили, че ако не
бъде спазена клаузата от договора за сключване на анекс към същия Ю. дължи на ЕТ
„В.Д. - 2020“, сумата в размер на 7 878.04 лева и е посочена банкова сметка, ***а.
Според т. 6 от договора ищецът се задължил да заплати на ответницата по 15.00
лева на декар за 866.670 декара преди подписването на договора, а според т. 7,
абзац първи от договора на 22.02.2016 г. ѝ заплатил сумата от 13 000.00 лева
„…за наем на земя в землищата на общ. О. за 866.670 декара. “. Договорът е
подписан от страните, но подписите не са нотариално заверени. Приложено е
търговско пълномощно, с което законният представителна ищеца е упълномощил Я. С.
А. да го представлява във връзка с осъществяване
дейността на търговеца. Приложена е равносметка за изпълнение на процесния
договор, в която са отразени номерата на имотите предоставени от Ю. на ищеца, площта
на същите, землищата, в които се намират, договорената цена и платените от
ищеца суми. Видно е от приложеното платежно нареждане от 22.02.2016 г.,
издадено от „Р.“ – клон Д., че ищецът превел на ответницата сумата в размер на
13 000.00 лева и че като основание за превода е посочено „наем земя в землищата
на общ. О. за 2016/2017 год. “. Приложен е поделото Договор за аренда № ПС-02-ОМ-02/03.02.2012
г., сключен между директора на ОД „Земеделие“ – Т. и Ю., от който е видно, че
същият е с предмет земеделски земи от държавен поземлен фонд, с обща площ от
910.270 дка., находящи се в землищата на селата ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***,
всички в общ. О., обл. Т.. Номерата на имотите, предмет на договора за аренда и
тяхната площ са различни от земеделските земи предмет на процесния договор. Представени
са и доказателства за уведомяване на ответницата на 05.04.2016 г. за
предоставения ѝ двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задълженията
ѝ по договора за аренда и за прекратяването на същия, поради неизпълнение
на Ю., вписано на 13.05.2016 г. в СВ – Омуртаг. По делото са разпитани като
свидетели Т. Т. и Я. А.. Св. Т. заявява, че е запознат с дейността на ищеца и
познава законният му представител, тъй като работи при него. Свидетелят посочва,
че не знае точно какви договори „са сключвани“, но знаел, че е имало договорка
за обработка на земи. Заявява, че през 2016 г. бил изпратен да трасира и оре
съответните земи, но нивите били изорани, като уточнява, че става въпрос за
нива в с. *** и че е възможно да е имало такива и в селата *** и ***, както и
че нивите, които трябвало да се изорат били три. Посочва, че знаел, че „са
дадени от Ю.“, но не бил присъствал на договорките. Св. А. посочва, че ѝ е известен процесния
договор между, като посочва, че бил сключен от сина ѝ, в качеството му на
законен представител на ЕТ сключи договор и Ю.. Посочва, че познавала
ответницата и че сумата от 13 000.00 лева била преведена на последната от ищеца,
по молба на Ю., тъй като в разговор със свидетелката посочила, че тази сума
ѝ е необходима за погасяване на задължения към банки. Свидетелката твърди,
че ответницата обещала срещу посочената сума да предостави на ищеца земеделски
земи за обработка и описва подробно обстоятелствата, при които е сключен
договора. Свидетелката посочва, че предмет на договора били ниви посочени от
ответницата, но впоследствие било установено, че те вече се обработват от друг
земеделец, на който Ю. също дължала пари. Свидетелката заявява, че многократно
ходила в дома на молителката да се разберат дали ще предостави земеделски земи
за обработване на ищеца или ще му върне парите. Посочва, че с времето Ю.
престанала да отговаря на обажданията ѝ и поради това се стигнало до
завеждане на настоящото делото. Уточнява, че приложената по делото равносметка
била изготвена след няколко разговора с ответница, при които тя настоявала за
такава.
По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС: С настоящата искова претенция ищецът
е атакувал процесния договор като нищожен поради противоречието му със закона - чл. 11, ал. 2 от ЗОС. В Закона за
общинската собственост е регламентирано, че вещите частна общинска собственост,
се предоставят под наем при условия и ред, определени с наредба по чл. 8, ал. 2
от същия закон. В чл. 11, ал. 2 от ЗОС е въведена забрана отдадени под наем
общински имоти да се пренаемат. С иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД се цели да
се установи по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ
нищожност на този договор. В случая обаче едноличният търговец – ищец, е страна
по процесния договор и, според изложеното в исковата молба, твърди, че е
сключил същия в качеството на наемател на имотите предмет на договора. От
изложеното следва, че ищецът няма правен интерес да претендира прогласяване за
нищожност на договора на посочените основания, тъй като не противопоставя
самостоятелни собственически права върху имотите предмет на процесния договор. На
такава нищожност може да се позове собственикът на имотите, който ги е отдал
под наем, но не и лицето пренаело ги от предходния наемател, което не е страна
по първоначалния договор за наем. Отделен е въпроса, че преотдаването на
един имот под наем в нарушение на съществуваща в чл. 11, ал. 2 от ЗОС забрана
не попада в предвидените в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД основания за
нищожност. Нарушаването на регламентираната в ЗОС забраната за пренаемане е
основание единствено за разваляне на съответния сключен договор за наем, но не
и за нищожност на същия. Ето защо съдът счита, че не е възникнало право на иск по
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС, за ЕТ „В.Д.
– 2002“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Д., общ. С., ул. *** № ***,
със законен представител В.Д.В., поради което и предявения от него иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС се
явява недопустим и производството в тази му част следва да се прекрати.
По предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, във връзка с чл. 34 от ЗЗД: По изложените по-горе съображения съдът счита, че
производството по настоящото дело следва да се прекрати в частта му по
отношение на предявеният главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС, поради недопустимост на същия. При
това положение следва да бъде прекратено и производството по отношение на
свързания с главния иск акцесорен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, във
връзка с чл. 34 от ЗЗД.
По предявеният в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД: Съгласно посочената разпоредба от ЗЗД „Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват…“. Предпоставките за
ангажиране на отговорността на длъжника под формата на заплащане на неустойка
са да е налице сключен договор между съответните страни, в него да съществува
клауза, съгласно която при неизпълнение на задължение по договора, виновната
страна да заплати определена сума на другата страна, като обезщетение за
неизпълнението и да е налице нарушение на договора, т. е. неизпълнение на същия
от някоя от страните. В конкретния случай в процесния договор се съдържа
изрична уговорка между страните до 01.09.2016 г. с анекс към договора да се
уточнят 525.206 дка по имоти, площ и населено място, които ответницата да
предостави на ищеца за стопанската 2016/2017 година. В договора се съдържа
изрична клауза, според която при неизпълнение на това задължение от страна на Ю.
същата следва да заплати на ищеца в срок до 31.12.2016 г. сумата в размер на 7 878.04
лева. Установи се по делото, че ответницата не е изпълнила задължението да
сключи с ищеца анекс към процесния договор и да предостави на търговеца за стопанската 2016/2017 година още 525.206
дка земеделски земи за съвместна дейност. Този факт не се и оспорва от ответната
страна. Твърдението на Ю., че неизпълнението се дължи на обективни причини –
прекратяване на Договор за аренда № ПС-02-ОМ-02/03.02.2012г, се явява
недоказано тъй като не са налице доказателства по делото, че към уговорената
крайна дата за сключване на анекса към процесния договор – 01.09.2026 г. ответницата
не е била собственик, арендатор или наемател на земеделски земи извън тези
предмет на приложения по делото договор за аренда. По изложените по-горе
съображения съдът приема, че искът за обявяване на нищожност на процесния
договор е недопустим. От изложено следва, че в случая са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответница за заплащане на уговорената
неустойка за неизпълнението на поетото задължение за сключване на анекс към
договора, по силата на който да бъдат предоставени от ответницата на ищеца
допълнително 525.206 дка земеделски земи. Ето защо искът следва да бъде уважен
и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 7 878.04
лева
Предвид
изхода на спора и претенцията на ответната страна за присъждане на деловодни
разноски съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответница следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца съобразно уважения иск предявен при условията
на евентуалност сумата общо в размер на 581.78 лева, включваща заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат, по представено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие и внесена държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 335/2019 г.
по описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, по отношение на предявения от ЕТ „Васил Димитров
– 2002“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Д., общ. С., ул. *** № ***,
със законен представител В.Д.В., с адрес: ***, против В.А.Ю., с адрес: ***, с ЕГН
**********, главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 335/2019 г.
по описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, по отношение на предявения от ЕТ „Васил Димитров
– 2002“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Д., общ. С., ул. *** № ***,
със законен представител В.Д.В., с адрес: ***, против В.А.Ю., с адрес: ***, с ЕГН
**********, акцесорен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 34
от ЗЗД, свързан с главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗОС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, В.А.Ю., с адрес: ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Васил Димитров – 2002“, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. Д., общ. С., ул. *** № ***, със законен представител В.Д.В., с адрес: ***,
сумата в размер на 7 878.04 лева /седем хиляди седемдесет и осем лева и четири
стотинки/, представляваща неустойка /обезщетение/ за неизпълнение по договорно
задължение по Договор за съвместна дейност от 20.04.2016 г., сключен между
ищеца и ответницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.А.Ю.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Васил Димитров – 2002“, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. Д., общ. С., ул. *** № ***, със законен представител
В.Д.В., с адрес: ***, сумата в размер на съобразно уважения иск предявен при
условията на евентуалност сумата общо в размер на 581.78 лева, включваща
заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат, по представено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие и внесена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА