Определение по дело №159/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 206
Дата: 17 април 2018 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20183000500159
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№206

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на      17.04.2018 година                  в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 159/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от М.Л.Ж. срещу определение № 583/02.03.2018 год по гр.д. № 464/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалвано е също и определение № 647/14.03.2018 год, с което съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената частна жалба.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частните жалби са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.Л.Ж. срещу П.М. в качеството му на прокурор от Варненска военно-окръжна прокуратура, с която се претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от неосъществяване на контрол и обективно разследване по преписка № В-1011/2006 год по описа на Военно-окръжна прокуратура Варна, отказ да образува наказателно производство по жалба срещу разгласяване на класифицирана информация по сл.д. № 1022/2005 год по описа на ОСС Варна, и извършване на действия, противоречащи на закона – чл. 179 ал.1 от НПК (стар), респ. чл. 198 ал.1 от НПК (нов) и въздигнати в престъпление по чл. 360 от НК.

Отговорността за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни действия или бездействия на органите на дознанието, следствието или прокуратурата, е уредена в ЗОДОВ. Съгласно разясненията по прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, отговорността на виновните длъжностни лица за вреди, причинени на граждани, във всички случаи не е пряка към тях. Те отговарят за това, което държавата чрез своите органи вече е изплатила като обезщетение. Длъжностните лица по чл. 2 ЗОДВПГ отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения за причинени вреди в пълен размер, само ако действията или бездействията им са признати за престъпления с влязла в сила присъда.

 Следователно предпоставките за ангажиране пряката отговорност на ответника в неговото служебно качество като прокурор, не са налице. Дори и в случаите, когато с влязло в сила решение е призната отговорността на държавата в лицето на прокуратурата за причинени вреди от нейни служители, засегнатото лице ще получи обезщетение от съответния държавен орган, но не и пряко от виновното лице.

Основателен е аргументът на първоинстанционния съд, основан на прогласения с чл. 132 от Конституцията функционален имунитет за всички магистрати по отношение постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено и съставлява престъпление. За тази цел е необходимо то да е установено с влязла в сила присъда, каквато в случая не е налице.

Ето защо предявеният иск се явява процесуално недопустим, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 130 от ГПК и е прекратил производството.

Отказът за предоставяне на правна помощ е продиктуван от същите аргументи, извлечени от чл. 24 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 583/02.03.2018 год по гр.д. № 464/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК и определение № 647/14.03.2018 год, постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                  2.