№ 2592
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110126286 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Л. Н. Т. срещу ответника /фирма/ иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от
1849,78 лв., представляваща начислена главница за доставена електрическа
енергия за имот, находящ се в /адрес/ по 35 броя фактури, издадени в периода
от 09.03.2015 г. до 27.03.2019 г. и сумата от 1394,08 лв., представляваща
начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 27.03.2015 г. до
15.05.2023 г. / датата на подаване на исковата молба/. Не се смята за
увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след датата на исковата
молба до 12.10.2023г. на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК.
Ищецът Л. Н. Т. излага твърдения, че при направена справка в
ответното дружество е била уведомена, че дължи процесните суми. Поддържа
недължимост на същите поради погасяването им по давност. Моли за
уважаване на иска.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, чрез
юрк. А. А., ответникът /фирма/ поддържа наличието на валидно
облигационно отношение с ищеца, но признава иска за основателен поради
погасяване на процесните вземания по давност. Поддържа, че не е дал повод
за завеждане на настоящото дело, с оглед което оспорва да отговаря за
разноски. Претендира разноски.
1
В съдебно заседание от 06.02.2024 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не се налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск
за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане /така Определение
№ *** от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/2019 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК/. В разглеждания случай, по делото
не се установява ответникът да е предприемал съдебни мерки за процесните
вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на
принудително изпълнение. Своевременно в срока за отговор на исковата
2
молба, ответникът е поискал постановяване на решение при признание на
иска по чл. 237 ГПК и е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК,
поради което са налични кумулативните предпоставки на фактическия състав
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо, разноските следва да бъдат възложени на
ищеца, но същата е освободена с определение от 03.07.2023 г. от заплащане
на такси. От отговорността за разноски към другата страна обаче съдът не
може да освобождава и те са дължими винаги, доколкото отговорността за
разноски е деликтна и обективна. В разглеждания случай е претендирано
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в
минималния размер, а именно 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Н. Т., ЕГН
********** срещу /фирма/, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Л. Н. Т., ЕГН ********** не дължи на /фирма/, ЕИК *********
сумата в размер на 1849,78 лв., представляваща начислена главница за
доставена електрическа енергия за имот, находящ се в /адрес/ по 35 броя
фактури, издадени в периода от 09.03.2015 г. до 27.03.2019 г. и сумата от
1394,08 лв., представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за
периода от 27.03.2015 г. до 15.05.2023 г. / датата на подаване на исковата
молба/ поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Л. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК
********* сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3